Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр. Плевен, 25.02.2011 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в  публично заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в  състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря П.И., като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. № 8373 по описа на съда за 2010 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от “Анис” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Мур № 40, бл.Кристал, вх.В, ап.9, БУЛСТАТ 114136762, представлявано от С.Д.В., ЕГН **********, чрез адв.И.Ц. ***, кантора № 30, против Г.И.И., ЕГН **********,***, в която се твърди, че между страните е осъществен договор за покупко-продажба на агрохимикали и семена, описани подробно в списък-приложение към договора. Твърди се, че ищеца е изпълнил изцяло задължението си да предаде на ответника стоката, като стойността на стоките възлизала на 16 250,00 лева. Твърди се още, че страните уговорили начин на плащане – чрез вноски, като всяка вноска се записвала на гърба на изготвен за целта запис на заповед, стандартна бланка, с падеж 10.09.2007 г. Ищеца твърди, че на 30.09.2008 г. ответника е направил частично плащане в размер на 11 250,00 лева, като останали дължими още 5000,00 лева и лихва за забава. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си. В исковата молба са наведени доводи, че по ч.гр.д. 4494/2010 г. на РС Плевен, възоснова на приложения запис на заповед, съдът с разпореждане е отказал да издаде заповед за изпълнение поради липса на дата на издаване на записа на заповед, поради което съдът е отказал да приеме представения документ като запис на заповед. Твърди се още, че с разпореждане по ч.гр.д.№ 7235/2010 г. на РС Плевен, съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 5 000,00 лева главница, представляваща неплатена част от цената по договор за покупко-продажба, 1 265,36 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2008 г. до 03.11.2010 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 126,00 лева за деловодни разноски за държавна такса и 450,00 лева за адвокатски хонорар. Твърди се още, че ответната страна е подала възражение за недължимост на претендираните суми и съдът с разпореждане е указал на ищеца да предяви иск съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Г.И.И., ЕГН **********,***, че дължи на “Анис” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Мур № 40, бл.Кристал, вх.В, ап.9, БУЛСТАТ 114136762, представлявано от С.Д.В., ЕГН **********, сумата от 5 000,00 лева, представляваща неплатена част от цената по договор за покупко-продажба от 10.05.2007 г., 1 311,97 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2008 г. до датата на предявяване на иска, законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство. Ищеца претендира и направените деловодни разноски в настоящото производство. В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Г.И.И. депозира писмен отговор, в който ангажира становище, че исковата молба е недопустима, а по съществото си – неоснователна. Ангажира се становище, че претенцията на ищеца е погасена по давност, съгласно чл.111, б.”в”, предл. последно от ЗЗД, тъй като видно от приложения договор за покупко-продажба от 10.05.2007 г. срокът му е изтекъл на 10.09.2007 г., когато е следвало да бъде погасено плащането, а оттогава досега са изтекли повече от три години. Твърди се, че на посочения запис на заповед, който следва да се счита като разписка, също е посочена датата 10.09.2007 г. Ответника твърди, че на отбелязването на гърба на записа на заповед е посочено, че “до 30.09.2008 г.” е изплатил сумата от 11 250,00 лева, като от липсата на точно отбелязана дата не може да се установи дали давността на исковата претенция е била прекъсната с плащането и кога. Ответника твърди още, че е записано, че остават да се дължат още 500 хил.лева, което е сума, различна както от договора, така и от записа на заповед, и от посоченото в ИМ. Ответникът заявява, че сумата от 11 250,00 лева е заплатил в срока на договора, а не на 30.09.2008 г., като остатъка от 5000,00 лева е погасил във вид на селскостопанска техника, предоставена на ищеца по негово желание. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника ангажира становище, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Алтернативно се поддържа становището, дадено в писмения отговор, за погасяване по давност на исковата претенция. В писмената си защита процесуалния представител на ответника навежда доводи, че са събрани доказателства, от които се установява, че претендираната от ищеца сума от 5 000,00 лева е изплатена чрез обработка /оран/ на 400 декара негова земеделска земя в землището на с.Гривица през 2007 г. и чрез предоставяне на плуг на стойност около 1000,00 лева. Алтернативно са наведени доводи, че задължението е погасено по давност на основание чл.111, ал.1, б.”в”, предл.последно от ЗЗД, тъй като срокът на договора е изтекъл на 10.09.2007 г., когато е следвало да бъде погасено плащането, а оттогава до сега са изминали повече от три години. Претендират се направените деловодни разноски. 

Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

        Видно от приложеното ч.гр.д.№ 7235/2010 г. по описа на РС Плевен е, че ищеца е депозирал на 03.11.2010 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника  за сумите от 5000,00 лева главница и 1265,36 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2008 г. до 03.11.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2010 г. до окончателното изплащане на тази сума, като е отразено, че вземането произтича от договор за покупко-продажба на агрохимикали и семена, при която цената е платена частично. За претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение № 5111 от 05.11.2010 г. С Разпореждане на съда от 24.11.2010 г. е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7235/2010 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Вземането на ищеца “Анис” ООД произтича от търговски взаимоотношения с ответника, свързани с покупко-продажба на агрохимикали и семена, описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от договора за покупко-продажба от 10.05.2007 г. между страните. Общата стойност на сделката е 16 250,00 лева, които ищеца не претендира изцяло, с оглед извършено плащане на сумата от 11 250,00 лева, отбелязване за което е направено на гърба на документ, носещ заглавието “запис на заповед”.

От разпита на свидетеля В.П. се установява, че между ищцовото дружество и ответника е имало отношения, свързани с предоставянето на семена и торове от ищеца на ответника. Свидетеля твърди, че работи за ответника от 2006 г. - 2007 г., като познава представителя на дружеството-ищец С.В.. Свидетеля заявява, че през 2007 г. ответника е предоставил на представителя на ищеца плуг на стойност около 1000,00 лева, и тъй като е имало остатъчно задължение от около 4000,00 лева от страна на ответника, била постигната уговорка между страните ответника да извърши селскостопанска обработка на земя, собственост на ищцовото дружество, на стойност - остатъка от задължението. Свидетеля Петров установява, че е бил свидетел, когато С.В. дошъл в с.Гривица да си вземе плуга, както и че лично е участвал в обработката на земя /оран/ през есента на 2007 г., собственост на ищеца, в местността Тръстара на с.Гривица. 

От показанията на свидетеля Л.Т. се установява, че същият работи при ответника като тракторист от 2005 г., като познава представителя на ищеца С.В.. Свидетеля твърди, че знае за отношения между страните по повод предоставянето на семена и торове. От показанията на свидетеля се установява, че през 2007 г. имало остатъчно задължение в размер на около 5000,00 лева към ищеца, като била постигната уговорка вместо част от парите ответника да предостави на ищеца плуг, а за останалата част от задължението си да извърши за своя сметка обработка на земя, собственост на ищеца. Свидетеля твърди, че е видял ищеца да товари на трактор ЮМЗ плуга, предоставен от ответника, както и че лично е изорал около 400-420 декара земя на ищеца в землището на с.Гривица в късната есен на 2007 г., като работел денем, а вечер бил сменян от В.П.. Свидетеля заявява, че през 2007 г. цената за оран на декар е била около 10-12 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно се установява, че между страните по делото са съществували търговски взаимоотношения по повод покупко-продажба на агрохимикали и семена, на обща стойност 16 250,00 лева. Ищецът  твърди, че към настоящия момент ответникът  не  му  е  изплатил изцяло задължението си по процесния договор, като е останала дължима сумата от 5000,00 лева, както и лихва за забавено изплащане на тези  5000,00 лева. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. С определението по чл.140 от ГПК съдът е съобщил проекта си за доклад по делото, като е разпределил доказателствената тежест между страните, указвайки на ответника, че следва да установи, че е заплатил дължимите суми на ищеца. Ответникът е ангажирал гласни доказателства, от които се установява, че по устна договорка с ищеца вместо изпълнение на паричното си задължение към него в размер на 5000,00 лева, същият е предоставил на ищеца прикачен инвентар – плуг, на стойност около 1000,00 лева и е извършил обработка на около 400 декара земеделски земи, собственост на ищеца. Съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.65, ал.2 от ЗЗД, т.е. даване вместо изпълнение, тъй като с предоставянето на плуга и приемането му от ищеца, както и с извършването на услуга - оран на 400 декара земеделска земя, собственост на ищеца, от страна на ответника, ответника е удовлетворил вземането на кредитора си, макар и по начин, различен от  предварително уговорения. Както се установява от показанията на разпитаните свидетели, цената за обработка на един декар през 2007 г. е била около 10-12 лева, тоест за 400 декара стойността на обработката е около 4000,00 – 4800,00 лева, а плугът е бил на стойност около 1000,00 лева. При установена недължимост на главното вземане, не се дължи и лихва за забава върху пертендираната главница. Ето защо съдът приема, че претендираната от ищеца сума не се дължи от ответника и предявеният установителен иск относно дължимостта на сумата от 5 000,00 лева главница и 1 311,97 лева лихва за забава за периода от 30.08.2008 г. до датата на предявяване на иска, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Във връзка с алтернативно въведеното в писмената защита възражение за изтекла давност на исковата претенция, съдът счита за необходимо да отбележи, че същото е неоснователно. Задължението за заплащане на цената по договор за покупко-продажба представлява едно, а не множество самостоятелни задължения, с краен срок за погасяване в случая 10.09.2007 г. Това задължение няма характера на периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, за да бъде погасено с кратката тригодишна давност. Обстоятелството, че страните по договора са уговорили, че цената ще се плати на две вноски /до 31.07.2007 г. и до 10.09.2007 г./, не променя вида и характера на поетото задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 584/17.07.2008 г. по т.д.№ 227/2008 г., т.к.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 400,00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от “Анис” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Мур № 40, бл.Кристал, вх.В, ап.9, БУЛСТАТ 114136762, представлявано от С.Д.В., ЕГН **********, чрез адв.И.Ц. ***, кантора № 30, против Г.И.И., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.183 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника Г.И.И., ЕГН **********,***, че дължи на “Анис” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Мур № 40, бл.Кристал, вх.В, ап.9, БУЛСТАТ 114136762, представлявано от С.Д.В., ЕГН **********, сумата от 5 000,00 лева, представляваща неплатена част от цената по договор за покупко-продажба от 10.05.2007 г., 1 265,36 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2008 г. до 03.11.2010 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство - сумата от 126,00 лева за деловодни разноски за държавна такса и 450,00 лева за адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5111 от 05.11.2010 г. по ч.гр.д. №7235/2010 г. по описа на ПлРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Анис” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Мур № 40, бл.Кристал, вх.В, ап.9, БУЛСТАТ 114136762, представлявано от С.Д.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 400,00 лева, направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :