Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 01.02.2011 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря : Д.М.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8042 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

                В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Л.П.П. *** против “Сартен България” ООД, гр.Плевен, с която са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за признаване незаконосъобразността и отменяване на заповед №26/22.10.2010г. на представляващия ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ  и за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за период от 25.10.2010г. до 25.05.2010г. в размер на 6 132 лв.  Ищецът излага твърдения за незаконосъобразност на уволнението: че не е налице соченото основание за уволнение, т.к. служителя имал завършено средно образование и притежавал степен на професионална квалификация “оператор на компютър”, специалност “текстообработване”, а за заеманата от него преди уволнението длъжност не се изисквало завършена по-висока образователна степен. 

          Ответникът “Сартен България” ООД, гр.Плевен е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че работодателят е въвел нова по-висока степен на притежавано образование за заеманата от ищеца длъжност, а именно – висше-магистър със специалност “Инженер по електроника и автоматика”, каквото уволнения служител не притежавал.

          Съдът след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, прецени ги по реда на чл.235 от ГПК и прие за установено следното :

          Не се спори между страните и това е видно от приложеното лично трудово досие на ищеца, че същия е работил при ответника „Сартен България” ООД, гр.Плевен на длъжност  “системен администратор”, на основание трудов договор №305 от 13.11.2008г. Не се спори също така и това е видно от приложения препис на Заповед №26/22.10.2010г. на изп.директор на ответното дружество, че трудовото правоотношение между страните било прекратено с цитираната заповед на 26.06.2009г., на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, при посочени мотиви, че служителя не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. 

          Спорен по делото е въпросът законосъобразна ли е атакуваната заповед за уволнение и следва ли тя да бъде отменена.

           Установява се от представената от ищеца и съдържаща се и в личното му трудово досие длъжностна характеристика, връчена на служителя на 14.11.2008г., че за длъжността „системен оператор на ЕИМ” е съществувало към сочената дата изискване за завършено средно образование и курс за професионална квалификация за системни оператори. По делото е безспорно и това се установява от представените преписи на Диплома за средно образование №0024006, рег.№3548/6 / 03.07.1996г., изд. от СПТУ по машиностроене, гр.Плевен, Удостоверение №1094 / 10.07.1994г., изд. от ФНТС, гр.Плевен и Свидетелство за професионална квалификация №007825, рег.№445 / 27.01.2010г., изд. от ЦПО към „Регионален център за професионална квалификация” ООД, гр.Плевен, че ищеца е отговарял на изискванията за необходимо образование за заеманата длъжност, които са били установени към датата на възникване на трудовото правоотношение.

           От представеният препис на длъжностна характеристика за длъжността „системен оператор на ЕИМ”, утвърдена от управителя на ответното дружество на 01.06.2010г. се установява, че са били променени от работодателя изискванията за необходимо образование за заемане на тази длъжност, като е въведено изискване за завършено висше образование, степен „магистър”, специалност „инженер по електроника и автоматика”. По делото не са налице твърдения от ищеца, че има завършено такова образование и специалност.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Ответникът е предприел уволнение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като е изложил мотиви, че служителя не притежава необходимото образование за заеманата длъжност. Съгласно соченото в атакуваната заповед правно основание за прекратяване на трудовия договор, работодателят може да го прекрати с едностранно предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискването за образование и квалификация може да е въведено с нормативен акт или с акт на работодателя. Последният има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са императивно определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е за целесъобразност и изменението на тези изисквания не следва да бъде обосновавано от работодателя, както и не подлежи на съдебен контрол. Поради това съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост, или не от такава промяна, утвърдена по установения за това ред. Основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са налице в случаите, когато притежаваното от работника или служителя образование като вид и степен или неговата професионална квалификация обективно не съответстват на изискванията за образование и квалификация за заемане на конкретната длъжност. В настоящият случай работодателят е въвел след възникване на трудовото правоотношение промяна с утвърдената от него длъжностна характеристика за длъжността „системен оператор на ЕИМ”, като е установил изискване за завършено висше образование, степен „магистър”, специалност „инженер по електроника и автоматика”. Той може да стори това, т.к. за заеманата от ищеца длъжност няма императивно установени с нормативен акт изискванията за образование и квалификация. Както се посочи вече, дали тази промяна се е налагала, е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ищецът няма завършено такова образование и придобита специалност, за каквито е въведено изискване от работодателя за заемане на длъжността. За законосъобразността на уволнението е релевантно само това несъответствие, което е настъпило след възникване на трудовото правоотношение за конкретната длъжност в резултат на обективно изменение на установените от работодателя условия - образование, за заемането й. Поради това съдът приема, че в настоящия случай е налице соченото в атакуваната заповед за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Тук следва да се посочи, че приложената в личното трудово досие на ищеца длъжностна характеристика не е подписана от него, но това само по себе си не опорочава уволнението. Според приетото с Решение №215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г., ІV г.о. но ВКС, задължението на работодателя по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ – предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение.

           С оглед изложеното, съдът счита, че атакувана заповед за уволнение се явява законосъобразна, а предявеният иск неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

           С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.П. *** против “Сартен България” ООД, гр.Плевен ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед № 26 / 22.10.2010г. на изп.директор на „Сартен България” ООД, гр.Плевен, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.П. *** против “Сартен България” ООД, гр.Плевен ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 6132лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение, за период от 25.10.2010г. до 25.05.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

           Осъжда на основание чл.78 ал.3 от ГПК  Л.П.П. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на “Сартен България” ООД, гр.Плевен сумата от 600 лв., представляваща направени разноски по производството.                                                                                

           Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен  съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 01.02.2011г.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :