Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Плевен, 23. 01. 2012 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на дванадесети януари през двехиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията Томов гр. д. № 7240 по описа за 2011 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344  ал. 1 т. 1- 3 от КТ и чл. 221 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Ц.В.Т. *** против Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен. В молбата се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „възпитател”. Твърди се, че със заповед № РД- 16- 16/ 20. 10. 2011 год. на директора на ответното училище трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено поради дисциплинарно уволнение. Ищцата счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Навежда доводи, че на първо място в заповедта липсват мотиви за наложеното най- тежко дисциплинарно наказание и конкретизация на извършените от ищцата нарушения. Отделно от това ищцата твърди, че не е извършила описаните в заповедта две нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че на 06. 10. 2011 год. и 17. 10. 2011 год. директорът на ответното училище е поискал писмените обяснения на ищцата и такива са били депозирани в срок. В заключение ищцата моли съда да признае уволнението й за незаконно и отмени заповед           № РД- 16- 16/ 20. 10. 2011 год., да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да й присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 3 300 лв. за времето, през което е останала без работа, и осъди ответника да й изплати сумата от 1 100 лв., удържана като обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ  при уволнението. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 12. 01. 2012 год. е допуснато изменение на предявения от Ц.В.Т. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ като размерът на същия е намален от 3 300 лв. на 1 509, 52 лв., представляващи обезщетение за оставането на ищцата без работа вследствие незаконното й уволнение за периода от 25. 10. 2011 год. до 12. 01. 2012 год.

          Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищцата Ц.В.Т. е работила при ответника Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен на длъжност „възпитател” до 20. 10. 2011 год., когато със заповед № РД- 16- 16/ 20. 10. 2011 год. й е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

При издаването на процесната заповед са съобразени императивните правни норми, регламентиращи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а именно: заповедта е издадена от надлежна страна по трудовото правоотношение- работодателя /чл. 192 КТ/ в установения от закона двумесечен срок от откриване на нарушението /чл. 194 от КТ/ и е мотивирана съгласно изискването на чл. 195 от КТ, като подробно са описани както допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, така и законовите разпоредби, на които са основава уволнението.                        По отношение на спазването на чл. 193 от КТ, който въвежда задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя, респ. да приеме писмените му обяснения, съдът взе предвид обстоятелството, че с искания № 300/ 06. 10. 2011 год. и № 355/ 17. 10. 2011 год. на директора на ответното училище ищцата Ц.Т. е била уведомена за откритото дисциплинарно производство и е поканена да даде писмени обяснения във връзка с трите констатирани нарушения от дата 05. 10. 2011 год. Видно е, че ищцата е дала писмени обяснения на работодателя досежно визираните по- горе нарушения /първото от 06. 10. 2011 год., второ с вх. № 174 от 17. 10. 2011 год./, следователно процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е в съответствие и с чл. 193 от КТ.

      При разглеждането на въпроса за материалноправната законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” съдът съобрази установената от многобройните приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д.Д., В.В., Д.Д., А. **, А.Я., С.П. и В.Л. фактическа обстановка във връзка с инцидент, станал на 05. 10. 2011 год. Накратко същият се изразява в следното: на посочената дата ищцата Ц.В.Т. била дежурен възпитател в общежитието на Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен. Около 15. 30 часа между ищцата и ученика А.Я. възникнал конфликт относно предоставянето на ключ от стаята на ученика, при което ищцата се обадила по телефона на съпруга си и поискала същия да разговаря с Я.. След като последният отказал ищцата напуснала района на общежитието и отишла при директора на училището.                                Непосредствено след това, пристигайки в общежитието, свидетелите Д. /помощник- директор „Спортна дейност”/, В. /учител по лека атлетика/, Д. /помощник- директор „Учебна дейност”/ и ** /педагогически съветник/ заварили пред стълбището на общежитието ищцата заедно с двама непознати мъже /самоличността на единия от които впоследствие е установена- ** от гр. Плевен/. При пристигането на свидетелите мъжете започнали да проявяват необуздана агресия, отправяйки закани и заплахи за саморазправа както към отделни ученици от училището, така и към самите преподаватели и в частност към ръководството на училището. В показанията си свидетелите са категорични, че въпросните мъже са били познати на ищцата и извикани от нея. Според свидетелите само тяхната своевременна намеса е осуетила упражняването на физическо насилие над ученици от училището.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че ищцата Ц.В.Т. в качеството си на възпитател в Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен е допуснала съществени нарушения на трудовите си задължения, изчерпателно изброени в пункт 6 от раздел „Отговорности” на длъжностната й характеристика, приложена на л. 61- 63 от делото, пункт 8 от допълнителна длъжностна характеристика /л. 64/ и пунктове 1 и 2 от допълнителна длъжностна характеристика /65/. Отделно от това с действията си ищцата е нарушила разпоредбите на редица нормативни и вътрешноведомствени актове, каквито са чл. 129е т. 3 и т. 8 от ППЗНП, чл. 5, чл. 14, чл. 15, чл. 19, чл. 21- 24 от Етичен кодекс на работещите с деца, чл. 27 т. 1 и т. 2 от Правилник за дейността на Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен за учебната 2011/ 2012 година и чл. 13. 4 и чл. 18. 1 от Правилник за вътрешния ред в общежитието на Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен за учебната 2011/ 2012 година. Характерът на тези нарушения, създадената вследствие на същите реална опасност за физическото и психическото здраве на деца, както и факта, че не се касае за изолиран случай, а за трайно установено поведение /в показанията на разпитаните свидетели А.Я., С.П. и В.Л. се съдържат сведения, че и преди процесния инцидент е имало случаи, при които познати на ищцата са заплашвали ученици от ответното училище/ са все обстоятелства, които, преценени през призмата на чл. 189 от КТ, обосновават извода, че в случая налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на извършеното и е законосъобразно.

      В заключение може да се обобщи, че не са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за отмяната на процесната заповед № РД- 16- 16/ 20. 10. 2011 год. на директора на Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен, поради което предявеният от Ц.В.Т. конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен.

Исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ се явяват акцесорни по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следват неговата съдба, поради което съдът намира, че претенциите на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, следва да се отхвърлят изцяло.

По същия начин стои въпросът и с иска по чл. 221 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно първата от горните разпоредби при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. При условие, че искът за отмяна на уволнението се отхвърля, няма правно основание за възстановяване от страна на работодателя на удържаното обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК  ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски на 500 лв.

По така изложените съображения съдът

 

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ц.В.Т. ***, ЕГН **********, против СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ” гр. Плевен обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ и чл. 221 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД:

-         за отмяна на заповед № РД- 16- 16/ 20. 10. 2011 год. на директора на Спортно училище „Георги Бенковски” гр. Плевен;

-   за възстановяване на ищцата на предишната работа;

-         за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 1 509, 52 лв. за периода от 25. 10. 2011 год. до                                   12. 01. 2012 год., и

-         за възстановяване на удържаното от работодателя обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на 1 100 лв.

ОСЪЖДА Ц.В.Т. от  **, ЕГН **********, да заплати на СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ” с адрес гр. Плевен, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 1, представлявано от директора **,  направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.

 

       

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: