Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 21.01.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:                     

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 7238 по описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от А.Б.И. с ЕГН ********** ***-* представляван от процесуалния с представител адв.Н.Н. от ПлАК против Ц.Г.М. с ЕГН ********** ***, в която ищецът твърди, че с договор за заем с нотариална заверка на подписите от 19.05.2010г. дал в заем на ответника сумата от 5000 лева, като ответникът се задължил да му изплати сумата в срок от 70 дни от датата на сключване на договора. Твърди, че срокът изтекъл на 28.07.2010г и тъй като ответникът не изпълнил задължението си по договора, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на изпълнителен лист. В срока, ответникът направил възражение за недължимост на сумата, поради което ищецът подава настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 5000 лева главница ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 357,60 за периода от 27.07.2010г. до 05.04.2011г.

Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск и навежда доводи, че не е получил сумата и няма оформени документи, от които да се установи, че ищецът му е предал претендираната сума. Твърди, че ищецът го убедил да подпише договора за заем, тъй като следвало да се плати ремонт на лек автомобил БМВ, предоставен по договор за финансов лизинг на сина на ответника от дружество, на което ищецът бил управител. Ответникът твърди, че при подписване на договора за заем не е знаел какви са щетите по автомобила. Твърди, че едва след откриване на автомобила от органите на Полицията разбрал какви са щетите по същия и че ще са на стойност около 200-300 лева.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представения договор, приложен на лист 7 от ч.гр.дело № 226/2011г., в същия е посочено, че между ищеца и ответника, на 19.05.2010г. бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът дал на ответника сумата от пет хиляди лева за срок от 70 дни считано от датата на подписване на настоящия договор. Видно от договора, същият е в нотариална форма, като видно от втората страница, нотариусът е заверил освен подписите, също и съдържанието на документа, за което е събрана и съответната такса. В договора е посочено изрично, че ищецът предава на ответника сумата от 5000 лева при подписване на договора.

Ответникът не е направил доказателствено искане за оспорване съдържанието или подписите на договора за заем, като единствено навежда доводи, че не е получил сумата от 5000 лева. Касае се за отрицателен факт – неполучаване на сумата, като тежестта на доказване следва да е на ищеца – ищецът следва да докаже, че е предал сумата на ответника. В изпълнение на тежестта на доказване, ищецът представя писмения договор, в който изрично е посочено, че сумата е предадена при подписване на договора, с оглед на което съдът приема за установено, че ищецът е предал, а ответникът е получил сумата в размер на 5000 лева.

От друга страна, ответникът твърди “след като се запознахме със състоянието на автомобила, установихме, че ремонта, който следва да се извършва по него е за не повече от 200 – 300 лева”. Освен, че за тези твърдения не са представени доказателства, те се опровергават от представеното от самия ответник писмено доказателство Удостоверение по ЗМ 13/10 от 05.05.2010г. Видно от удостоверението, приложено на лист 11 от делото, същото е издадено на 05.05.2010 и е получено от ответника на същата дата. В удостоверението е посочено какви са щетите по автомобила. Това удостоверение опровергава твърденията на ответника, че към датата на подписване на договора аз заем, същият не е знаел какви са щетите по автомобила. Договорът между страните е подписан на 19.05.2010г., а ответникът е бил запознат с щетите по автомобила две седмици по рано – на 05.05.2010г. Ответникът не представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че сумата е за ремонт на автомобила, а договорът е между ищеца като физическо лице, а не като управител на дружество.

В приетия по делото доклад, съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да докаже вземането си по основание  и размер, а на ответника – да докаже, че е изпълнил задължението си по договора. Видно от договора – задължението му е да върне заетата сума в срок от 70 дни.

Ответникът не е представил доказателства в тази насока и не навежда такива доводи. Не е представил и доказателства в подкрепа на твърденията си, че договора е бил фиктивен, а същият е с нотариална заверено съдържание.                                                     

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е дал в заем на ответника сумата от 5000 лева при подписване на самия договор.  Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД договорът за заем е неформално, възмездно, двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определения срок. Съгласно точка 1 от договора, заемодателят е предал на заемателя сумата от 5000 лева за срок от 70 дни. С изтичане на срока, вземането става изискуемо и без да е необходима покана до длъжника.

При така събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.422 ГПК, а именно ищецът доказа вземането си по основание и размер. Вземането му произтича от договор за заем за сумата от 5000 лева, в изпълнение на който договор ищецът е дал на ответника сумата при подписване на договора, а ответникът следвало да я изплати в срок до 27.07.2010г., когато е изтекъл 70 дневния срок. Затова и на ищеца се дължи и лихва за забава за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до датата на подаване на заявлението – 05.04.2011г. Изчислена с електронен калкулатор, сумата е в размер на 357,60 лева.

С оглед на така изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, дължима по договор за заем и сумата от 357,60 лихва за забава за периода до 27.07.2010г до 05.04.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 2226/2011г.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 109 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева.

  Водим от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.М. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на А.Б.И. с ЕГН ********** ***-*, сумата от 5000 лева главница ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 357,60 за периода от 27.07.2010г. до 05.04.2011г. за които е издадедан заповед за изпълнение на парично задължение № 1610/06.04.2011г. по ч.гр.дело № 2226/2011г.

ОСЪЖДА Ц.Г.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Б.И. с ЕГН ********** ****-направените деловодни разноски в размер на 109 лева държавна такса и 210 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: