Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 16.01.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на пети януари март през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 7094 по описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на И.М.И. с ЕГН ********** против М.Н.И. с ЕГН ********** ***. В молбата се твърди, че детето И. е родено от съвместното съжителство между страните. Твърди се, че от около пет години страните не живеят заедно, като детето живее при майка си и баба си по майчина линия, които единствено полагат грижи за него. Твърди се, че понастоящем майката живее в Гърция, където работи, а за детето се грижи бабата по майчина линия. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 100 лева считано една година назад преди завеждане на делото.

Ответникът оспорва исковете като навежда доводи, че не може да заплаща издръжка в този размер, тъй като не работи, регистриран е в Бюро по труда и няма доходи. От друга страна твърди, че детето не е живяло само при майката през последната година, но и някои месеци е живяло само при баба му по бащина линия.

Съдът приема, че ищцата е предявила два иска – за минало време – една година преди завеждане на делото с цена на иска 1200 лева (за периода 09.11.2010г. до 09.11.2011г.) и за в бъдеще време, считано от датата на завиждане на исковата молба в размер на по 100 лева месечно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна :

Безспорно по делото е, че страните са живели на съпружески начала, като по време на съжителството им се е родило дете - И.М.И. с ЕГН **********. Не се спори също, че към момента, детето живее при баба си по майчина линия, която полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Не се спори, че майката на детето живее и работи в Гърция.

Спорно е какъв размер издръжка следва да заплаща бащата, ответник по делото, както и дължи ли такава считано една година назад преди завеждане на делото и в какъв размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителят дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от обстоятелството дали същите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.             От приложената по делото служебна бележка на лист 32 се установява, че ответникът е регистриран като търсещ работа към Бюро по труда гр.Плевен, считано от 10.11.2011г. На същата дата – 10.11.2011г., един ден след завеждане на исковата молба, ответникът е регистриран и е получил Регистрационна карта от Дирекция Бюро по труда гр.Плевен.

Страните не са представили доказателства за доходите си. Не са представени доказателства ищцата или ответникът да имат доходи от трудово правоотношение. С оглед възрастта на детето, съдът счита, че същото се нуждае от месечна издръжка в размер на 150 лева, от които двамата родители следва да заплащат по равно, с оглед липсата на доказателства за доходите им. Всеки от двамата родители следва да заплаща издръжка в размер на по 75 лева. Същата се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до 100 лв. предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При определяне размера на издръжката съдът съобрази възрастта на малолетното дете, обстоятелството, че двамата родители са в трудоспособна възраст, както и обстоятелството, че същите нямат задължения за издръжка към други лица. Наличието на парични задължения на ответника към кредитни институции не може да бъде определящият факт при формирането на размера на дължимата се издръжка и не обуславя определянето на последната под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК.  

По отношение на иска за заплащане на издръжка за една година преди предявяване на исковата молба:

От свидетелските показания на бабата по майчина линия, която заяви съгласие да свидетелства, се установява, че през месец януари 2011г., месец май, юни и юли 2011г. детето е живяло в гр.Плевен, при бабата по бащина линия. През месец август детето е гледано съвместно от двете баби, като в понеделник сутрин е водено от село Биволаре в детската градина в гр.Плевен, след което през седмицата е прибирано от бабата по бащина линия. В петък е взимано от бабата по майчина линия и в почивните дни е било в село Биволаре. От месец септември до края на 2011г. детето е гледано само от бабата по майчина линия в село Биволаре. Съдът приема и кредитира показанията, които кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. По делото е представена служебна бележка, от която се установява, че до 30.04.2011г. детето е посещавало детската градина в село Биволаре.  От служебна бележка от 08.09.2011г. се установява, че детето отново е записано в същата детска градина считано от 01.09.2011г. От представената по делото служебна бележка от 25.11.2011г. се установява, че до 02.09.2011г. детето е посещавало детска градина “Звънче” в гр.Плевен.

При така изложеното, съдът приема, че малолетното дете е гледано предимно от бабата по майчина линия, като само през месеците януари, май, юни и юли е гледано от бабата по бащина линия. Ищцата претендира издръжка считано от 09.11.2010г. Съдът счита, че се касае за минал период, в който детето е било на по ниска възраст и приема, че за тази една година преди завеждане на исковата молба детето се е нуждаело от издръжка в размер на 130 лева, като всеки от родителите да заплаща по равно – 65 лева месечно. Размера и разпределението на издръжката съдът прецени като взе предвид обстоятелството, че в някои месеци двете баби .- по майчина и бащина линия – са се грижили за него съвместно като през седмицата го е гледала едната баба, а през почивните дни – другата. Следва да се прецени и обстоятелството, че за месеците, при които детето е отглеждано от бабата по бащина линия, бащата не следва да бъде осъждан да заплаща издръжка на майката, като искът бъде отхвърлен за месеците януари, май, юни и юли 2011г. При така събраните гласни доказателства не може да се приеме, че за тези месеци ответникът си е спестил разноските по отглеждането и възпитанието на детето. За минало време бащата следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 520 лева – осем месеца (периода от 09.11.2010г. до 09.11.2011г. без месеците януари, май, юни и юли 2011г) по 65 лева месечно, като за разликата до 1200 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 88,74 лв. съобразно уважената част от двата иска. Общата сума за адвокатски хонорар е в размер на 150 лева като съдът приема, че за двата предявени иска – за издръжка за минало време и за бъдеще време ищцата е заплатила по равно – по 75 лева.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 128,80 лв. по сметка на Плевенския районен съд.

По така изложените съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на И.М.И. с ЕГН ********** сумата от 520 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща издръжка за осем месеца (периода от 09.11.2010г. до 09.11.2011г. без месеците януари, май, юни и юли 2011г. по 65 лева месечно), като за разликата до 1200 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплаща малолетното си дете  И.М.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 75 лв., считано от 09.11.2011г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 100 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.

ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 88,74 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 128,80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок считано от 19.01.2012г.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: