Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 04.01.2012 год.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 7214 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното       

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Г.Х.Й. с ЕГН ********** ***, ****** против “БАГАТУР ФОРС” ЕООД ******. В исковата молба ищецът твърди, че е работил при ответника до 04.09.2009г., когато със заповед № 4/08.01.2010г. трудовото му правоотношение било прекратено. Твърди, че за месеците октомври и ноември 2009г. не му е изплатено трудовото възнаграждение. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение в размер на 560 лева и лихва за забава върху сумата в размер на 50 лева. Моли съда да назначи съдебно счетоводна експертиза, в която вещото лице да изчисли размера на дължимото трудово възнаграждение и лихвата за забава.

С разпореждане от 02.11.2010 год. в закрито заседание съдът е разпоредил на ответника да бъде връчен препис от исковата молба и му е указал в едномесечен срок да подаде писмен отговор.

В определения законов едномесечен срок ответникът не е представил писмен отговор. Съобщенията са върнати в цялост и на същите е отбелязано, че на посочения адрес не е открит офис на такова дружество.

След допускане на обезпечение и налагане на запор върху банкова сметка ***, същото е представило писмено становище по исковите претенции и оспорва същите по основание  и размер. Навежда доводи, че като работодател е изплатило изцяло дължимото трудово възнаграждение за претендираните два месеца и в подкрепа на твърденията си представя два броя разходно касови ордери – от 18.11.2009г. и от 29.12.2009г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представения по делото трудов договор от 04.09.2009г., приложен на лист 5 от делото, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “охранител” с месечно трудово възнаграждение 279 лева. От представената по делото копие от заповед от 08.01.2010г., приложена на лист 3 от делото се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 11.01.2010г. по взаимно съгласие между страните.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че ответникът е представил два броя разходно касови ордери без номера – от 18.11.2009г. за изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2009г. и от 29.12.2009г. за изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2009г.

В този смисъл следва да се коментира какво точно представлява разходно касовия ордер. Разходният касов ордер представлява първичен счетоводен документ и с него може да бъде доказано плащане, ако същият съдържа изискуемите реквизити. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие-търговец (търговско дружество) вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. Съгласно чл.7 от ЗСч първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция. В случая, съдът счита, че се касае за първичен счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието и съгласно чл.7 ал.2 следва съдържа най-малко следната информация 1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 4.име, фамилия и подпис на съставителя. Съгласно ал.3 се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал.1 и 2, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. По делото ответникът не е представил такива документи, а видно от приложените разходно касови ордери, в същите не са отразени част от изискуемите реквизити. Липсват номер на документа, име и фамилия на съставителя на документа. Липсата на номер на документа би могло да бъде удостоверена с представяне на касова книга, в която се описват ордерите, но такава по делото не е представена.

От друга страна, в откритото производство по оспорване на истинността на разходно касовия ордер, а именно подписа, за който се твърди, че е положен от ищеца, съдът възложи в тежест на ответника да докаже, че именно ищецът се е подписал на ордера. Твърди се изрично от ответника, че е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения в деня на подписване на ордера. За тези твърдения единствени доказателства са двата разходно касови ордера. В тази връзка, по делото са приети три заключения на вещи лица, от които една единична и две тройни експертизи. Единичната и първата тройна експертизи дават категорично заключение, че подписът на двата разходно касови ордери не е положен от ищеца, а е негов имитиран подпис. Втората тройна експертиза дава категорично заключение, че подписът е положен от ищеца. Съгласно чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Заключенията като доказателство се приемат и обсъждат съобразно с останалия събран по делото доказателствен материал. В случая ответникът, който твърди положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си съгласно разпоредбите на ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, страната, на която е възложена доказателствената тежест следва да понесе неблагориятните последици от правилата за разпределението и, като съдът приеме недоказания факт за неосъществил се. Пълното главно доказване изисква създаване на абсолютна достоверност в истинността на фактическото твърдение, т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в съществуването на твърдяните факти в действителността. Такова доказване не е проведено по делото. Обстоятелството, че двете тройни експертизи дават различни, макар и категорични заключения водят до единствен извод, че едното от двете заключения е невярно. Не може да се приеме, че е доказана истинността на подписа, ако не е изключена всяка друга възможност. В този смисъл е и съдебната практика на ВС (Р 1050/91г. на І г.о. на ВС).  

От друга страна, съдът възприема заключението на единичната и първата тройна експертиза по следните съображения :

Лист 106 – в обектите на изследване (подписите в ордерите) е видно, че щрихът има плътно начало и край при изписването, докато в сравнителния материал началото, където започва щрихът е плътен, но края е изтънен, което е характерно при автоматизираното движение при изпълнение на щрихите. Констатираните в обектите плътни контури са резултат от по силен натиск и забавен темп при изписването, които по методиката на сравнителното графическо изследване са характерни и се наблюдават при имитирането на подпис чрез гледане и рисуване. Тази разлика не е засегната във заключението на втората назначена по делото тройна експертиза.

Също на лист 106 в обекта на изследване под втора точка вещите лица са посочили, че има изпълнена лявоокръжна примка, която ясно се вижда на снимковия материал и е отбелязана с цифра 2. В сравнителния материал се вижда, че примката е дясноокръжна, отново посочена на лист 106 с номер 2 в снимковия материал. Тази разлика, представляваща “обратно движение” е характерна при имитация на подписи, но не е коментираната и засегната в заключението на втората тройна експертиза и не е отразено наличието на примката във втория елемент от средната част на подписа.

Друг характерен признак е разположението на началната точка на движенията при изпълнение на първия елемент от средната част на подписите. В тази връзка в първата тройна експертиза вещите лица са констатирали различно разположение на началната точка на първия елемент между обектите и сравнителния материал, което също не е коментирано от вещите лица изготвили втората тройна експертиза. Вещите лица, изготвили първото тройно заключение са посочили, че началната точка на първия елемент от средната част спрямо втория – в обектите е по-ниско, а в сравнителния материал е по- високо разположен – отразено е под номер 1 в снимковия материал на лист 106 .

Друга видима разлика в обектите и сравнителния материал, която не е засегната от втората тройна експертиза е разположението на движенията на средната част. Видно от заключението  на назначената първа тройна експертиза, вещите лица са констатирали, че движенията в средната част на подписа в сравнителните образци са възходящи, а в обектите на изследване са низходящи (отбелязано с цифра 3).  

На лист 10 от заключението на втората назначена тройна експертиза е видно, че в заключителната част на парафа, с номер 10 е отбелязано “съвпадение” между обектите и сравнителния материал. Видно от снимковия материал е, че в обектите заключителния щрих на парафа е праволинеен, а в сравнителния материал, същият е дъговиден.  

При така изложеното, съдът възприема и кредитира заключенията на единичната и първата тройна експертизи   , от които се установява, че ищецът не е подписал представените от ответника два броя разходно касови ордера.

Предвид така изложеното, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени до размера , посочен в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 436,96 лева, представляваща дължимо неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври и месец ноември 2009г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2009г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 41,06 лева като до размера на предявените суми – 560 лева и 50 лева, двата иска следва да отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на процеса, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на ПлРС в размер на по 50 лева върху двата иска, разноски за назначената съдебно-счетоводна –  в размер на 80 лева и първа единична графическа експертиза в размер на 50 лева, както и разноски за пощенски разходи за изпращане на делото в друг съдебен район за изготвяне на заключението в размер на 8,11 лева и 4,90 лева – общо разноски в размер на 243 лева.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ “БАГАТУР ФОРС” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ  ******, със седалище и адрес на управление ****** да заплати на Г.Х.Й. с ЕГН ********** ***, ****** сумата от 436,96 лева, представляваща дължимо неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври и месец ноември 2009г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като за разликата до 560 лева ОТХВЪРЛЯ  иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.245 КТ вр. чл.86 ЗЗД “БАГАТУР ФОРС” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ  ******, със седалище и адрес на управление ****** да заплати на Г.Х.Й. с ЕГН ********** ***, ****** сумата от 41,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 436,96 лева за периода от 01.11.2009г. до датата на подаване на исковата молба – 02.11.2010г. като за разликата до 50 лева ОТХВЪРЛЯ  иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78 АЛ.6 гпк “БАГАТУР ФОРС” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ  ******, със седалище и адрес на управление ****** да заплати по сметка на ПлРС разноски в размер на 243 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен  срок от връчването му на страната.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: