Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.****, 04,12,2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

****СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в  публично заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6924 по описа на съда за 2013 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД

Пред РС **** е депозирана искова молба от ЕТ «****», ЕИК 040686281, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №1, представлявана от управителя ****, против «****» ООД, ЕИК 114598612, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №23, офис 218 и 219, с управител ****. В молбата се твърди, че през 2009 г. петима работници и служители на ищеца се нуждаели от обучение за повишаване на квалификацията им, поради което ищеца провел разговори с тогавашната управителка на ответника за провеждане на обучение. Твърди се, че му била поискана авансово сума в размер на 2 750,00 лева за услугата, които ищеца заплатил на 23,01,2009 г. и на 12,06,2009 г. с ПКО. Сочи се, че в края на м.ноември 2010 г. тогавашната управителка на ответника устно му заявила, че няма да има възможност да проведе обучението, но до момента на подаване на ИМ заплатената авансово сума не му била възстановена. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне заплатената сума в размер на 2 750,00 лева. Претендират се и направените деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, тъй като същият е основателен и доказан. Сочи се, че ответникът е ангажирал различни основания за получаване на сумата от 2750,00 лева, но нито едно не се е доказало по безспорен начин. По отношение на насрещния иск се твърди, че същият е неоснователен, а освен това е погасен по давност, тъй като плащанията по договора за партньорство са периодични и се погасяват с кратката тригодишна давност. Сочи се, че чрез представените ордери се доказва извършено плащане на ищеца по насрещния иск, като се твърди, че съгласно изискванията на оперативната програма трябва да има първо заплащане от водещата организация – в случая ответника по насрещния иск, за да може след това да се признаят и възстановят суми на водещата организация. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок от процесуалния представител на ищеца и от името на самия ищец се сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че предявеният иск е основателен и доказан. По отношение на насрещния иск се твърди, че сумите са изплатени напълно в брой на бившия управител на дружеството, какъвто бил и уговорения начин на плащане. Сочи се, че ако не е имало плащане по първото искане от 05,01,2009 г., не би трябвало да се подават искания за следващите плащания. Твърди се, че последващите графологични експертизи не следва да се кредитират с доверие. Сочи се, че цитираното от ищеца по насрещния иск Постановление №179/10,08,2010 г. на МС е влязло в сила след приключване на всички плащания по Договора за партньорство между страните, поради което е неприложимо. Твърди се, че щом РКО са осчетоводени при ответника по насрещния иск, то сумите са платени.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.М.М. от ПАК,  ангажира становище, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че между страните бил сключен Договор за партньорство на 09,04,2008 г., като ответника приел да извърши обучение на 6 заети лица за придобиване на компютърни умения – 168 часа, 14 заети лица за придобиване на езикови умения – 150 часа, 9 заети лица за придобиване на професия «машинен оператор», специалност «машини и съоръжения по заваряване», степен на правоспособност «ръчно електродъгово заваряване с обмазане електроди» - 300 часа, и 6 заети лица за придобиване на професия «машинен оператор», специалност «машини и съоръжения по заваряване», степен на правоспособност «заварчик на листов материал» - 180 часа. Твърди се, че след завършване на обучението ответникът следвало да издаде необходимите документи за придобита професионална квалификация, а ищецът следвало да осигури помещение за обучението, да закупи консумативи и материали, както и да заплати съгласно одобрения порект хонорари на преподавателите, застраховки на обучаващите се, разходи за телефон, интернет и командировки в общ размер на 11 306,20 лева. Сочи се, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не са проведени обученията, тъй като всички лица са обучени, положили са изпити, получили са си удостоверенията. Твърди се, че некоректна страна по договора е ищецът, който не е изпълнил задължението по договора в размер на 11 306,20 лева, които са заплатени от ответника. Твърди се, че за да попречи на ответника да претендира връщане на тази сума, ищецът е подал сигнал, в който твърди, че ответникът провеждал фиктивни обучения и злоупотребявал с европейски средства, но след извършените проверки не са били установени нарушения. Твърди се, че посочените в ИМ суми са заплатени от ищеца за услуги, извършени от ответника по други поводи, и нямат нищо общо с Договора за партньорство. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца. В насрещната ИМ се твърди, че между страните бил сключен Договор за партньорство на 09,04,2008 г., а на 07,05,2008 г. бил сключен и договор за наем, съгласно който ищеца по насрещния иск предоставил на ответника по насрещния иск ползването под наем на учебна зала – помещение №220, в гр.****, ул.**** №23,  цялото от 63 кв.м., за ползване 6 учебни часа седмично, на цена 12,00 лева на учебен час. Сочи се, че всички обучения са проведени коректно от ищеца по насрещния иск, но ответникът по насрещния иск не изпълнил задълженията си по договора и от дължимата обща сума в размер на 11 306,20 лева заплатил единствено сумата от 612,00 лева – част от наема за наетата зала за м.юли и м.август 2008 г., и е налице неплатен остатък в размер на 10 694,00 лева. Твърди се, че за да осуети плащането на задължението си към ищеца по насрещния иск, ответникът по насрещния иск подал сигнал за злоупотреби, но след извършените проиверки било установено, че ищеца по насрещния иск е изпълнил коректно задълженията си и възоснова на това на ответника по насрещния иск била изплатена по Оперативната програма сума в размер на 48 662,99 лева. В заключение ищеца по насрещния иск моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 10 694,00 лева, представляваща неизплатена част от дължимата сума по Договор за партньорство от 09,04,2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, в който на първо място се сочи, че ищеца по насрещния иск не е внесъл напълно дължимата ДТ, поради което насрещната ИМ следва да се остави без движение. Наведени са доводи, че насрещния иск е недопустим, тъй като е спор за съвсем друго правоотношение, което няма връзка с предявения първоначално иск. Твърди се освен това, че представения Договор за партньорство от 09,04,2008 г. вече е отчетен в МТСП и АЗ – ****, а самата оперативна програма е приключила. Сочи се, че срещу бившия управител на ищеца по насрещния иск се води наказателно преследване и има досъдебно производство, което не е приключило. Направено е искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК на производството по насрещния иск. По отношение основателността на насрещния иск е ангажирано становище, че съгласно представения Договор за партньорство, плащане по същия се извършва след представяне на «Искане за плащане» по одобрен образец. Твърди се, че ищеца по насрещния иск е отправил към ответника по насрещния иск две искания за плащане – Искане за плащане №1 от 03,10,2008 г. в размер на 4 667,05 лева, платено с РКО №4/05,01,2009 г., и Искане за плащане №2 от 05,06,2009 г., платено с РКО №213/08,06,2009 г. Сочи се, че освен тези плащания, без да има искане, но по Договора за партньорство от 09,04,2008 г., ответника по насрещния иск е платил на ищеца и сумата от 2 440,98 лева с РКО №10/12,01,2009 г. и 396,00 лева с РКО №264/12,06,2009 г. за издадени 33 броя удостоверения. Твърди се, че общо сумата по Договора за партньорство от 09,04,2008 г., дължима от ответника по насрещния иск като «Водеща организация», е в размер на 11 306,20 лева, а всъщност платените суми са в общ размер на 12 550,43 лева. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията по насрещния иск – сочи се, че съгласно т.4 от Договора за партньорство от 09,04,2008 г. плакщанията са периодични, възоснова на Искания за междинни плащания, а от датата на приемане на Заключителния технически доклад от Агенцията по заетостта – 02,05,2009 г., до предявяване на насрещния иск на 08,02,2014 г., е изтекъл тригодишния давностен срок за периодични плащания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложените копия от квитанции към ПКО №21/23,01,2009 г. и към ПКО №113/12,06,2009 г., представител на “****” ООД е получил от **** сумата от общо 2750,00 лева срещу “услуги”.

С договор за партньорство от 09,04,2008 г., сключен между страните по делото, същите са уговорили “****” ООД /Партньор/ да извърши обучение на заети лица, а ЕТ “****” – да изплати на Партньора сумите съгласно одобрения бюджет на проекта, подробно изброени, в общ размер на 11 306,20 лева.

Видно от представения договор за наем от 07,05,2008 г., “****” ООД е отдал под наем на ЕТ “****” помещение №220, намиращо се на ул.**** №23, с площ от 63 кв.м., за ползване два пъти седмично по три учебни часа, срещу наем от 12 лева на учебен час.

С Искане за плащане №1 от 03,10,2008 г., по договор № ESF-2101-04-11003, отправено от “ЦПО към ****” ООД, е поискано междинно плащане в размер на 4667,05 лева, като плащането следва да бъде по банкова сметка *** “****” АД кл.****.

С РКО №4 от 05,01,2009 г. ЕТ “****” е заплатило на ****  - Управител на “ЦПО към ****” ООД сумата от 4667,05 лева. Като основание за плащане е посочено “направени разходи /по опис/ по договор за ОП “РЧР”.

С Искане за плащане №2 от 05,06,2009 г., по договор № ESF-2101-04-11003, отправено от “ЦПО към ****” ООД, е поискано балансово плащане в размер на 5046,40 лева, като плащането следва да бъде по банкова сметка *** “****” АД кл.****.

С РКО №213 от 08,06,2009 г. ЕТ “****” е заплатило на Донка Маяринова  - Управител на “ЦПО към ****” ООД сумата от 5046,40 лева. Като основание за плащане е посочено “направени разходи /по опис/ по договор за ОП “РЧР”.

С РКО №10 от 12,01,2009 г. ЕТ “****” е заплатило на ****  - Управител на “ЦПО към ****” ООД сумата от 2440,98 лева. Като основание за плащане е посочено “направени разходи /по опис/ по договор за ОП “РЧР”.

С РКО №264 от 12,06,2009 г. ЕТ “****” е заплатило на ****  - Управител на “ЦПО към ****” ООД сумата от 396,00 лева. Като основание за плащане е посочено “удостоверение по ОП “РЧР” 33 бр.х12 лв.”.

Видно от заключителния технически доклад от 30,06,2009 г. по договор №ESF-2101-04-11003, началната и крайна дата на изпълнение на договора е 02,04,2008 г. – 02,05,2009 г.

Видно от заповед №18/10,12,2008 г., издадена от управителя на ЕТ “****”, е назначена комисия във връзка с избора на обучаваща организация и сключването на договор за осъществяване на обучение. В констативен протокол от 15,12,2008 г. е отразено заседание на горепосочената комисия, на което е взето решение кои лица от фирмата да бъдат обучени и преквалифицирани, като  управителя на ЕТ **** е определен да избере организация, която да извърши обучението и преквалификацията.

Видно от представеното копие от Лицензия на център за професионално обучение №200312133, същата е издадена на основание решение с протокол №02/11,02,2004 г. на Център за професионално обучение към “****” ООД гр.****, като подробно са описани професиите и специалностите, за които ЦПО може да обучава и съответно да удостоверява придобитата степен на професионална квалификация. Към лицензията има и приложение от 23,01,2008 г. с допълнително изброени професии и специалности.

От показанията на свидетелката **** се установява, че разплащанията по Договора за партньорство от 09,04,2008 г. са четири, като свидетелката е писала ордерите след предоставяне на сумата от **** на ****. Твърди се, че плащанията са правени след подадено искане от страна на **** и са правени в брой по изрично нейно настояване. Свидетелката твърди още, че в края на 2008 г. е взето решение за обучение на лица от фирмата, между които и самата тя, след което между **** и **** се е постигнала договорка за обучение на пет лица, като е платено капаро от 400,00 лева и в последствие още 2350,00 лева, но обучение не е проведено, тъй като не са събрани групи. Свидетелката твърди, че фактури за платените суми не са издавани. По повод договора за партньорство свидетелката твърди, че е заплащан наем на “****” ООД в брой срещу фактура, като в началото имало проблеми с някаква зала и дори имало непризнати разходи по програмата.

Свидетелката **** твърди, че претендираните от ищеца ЕТ “****” суми са платени за наем на зала и компютри. Сочи се, че не е имало никакви уговорки за обучение на пет човека от фирмата “****”. Свидетелката твърди, че имало проблем с признаването на разходите за наем, затова се наложило да се напишат временно процесните ордери и след като се сключи договор със собственика на залата, да се използват за наем. Свидетелката първоначално твърди, че за сумата от 2750,00 лева има издадена фактура, след което заявява, че не си спомня дали е получила сумата. След предявяване на РКО, представени от ответника по първоначалния иск “****” на свидетелката Маринова, същата твърди, че не е полага подписа си на тях и сумите не са й изплатени.

От показанията на свидетелката **** се установява, че същата е обслужвала счетоводно “****” ООД към процесния период. Твърди се, че квитанциите към ПКО №21 и №113 са контирани и това са суми във връзка с проекта – за наем за ползване на базата. Свидетелката твърди, че по квитанциите има издадена фактура, и касата е заверена със сумата от 2750,00 лева.

Управителката на “****” ООД **** заявява в съдебно заседание, че за сумата от 2750,00 лева няма издадена фактура, а има издадени две фактури за част от претендираната сума. Управителката твърди, че има сключен договор за наем между нея като ФЛ и собственик на помещенията и ****, и сумата от 2750,00 лева е по този договор. 

От заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че четирите РКО - №4/05,01,2009 г., №213/08,06,2009 г., №10/12,01,2009 г. и №264/12,06,2009 г., за сума в общ размер на 12 550,43 лева, са осчетоводени в счетоводството на «****» - по кредита на сметка «501» каса и по дебита на сч.сметка 498 «други дебитори», като това контиране означава, че ищеца «****» надлежно е отразил извършеното плащане по възникнало задължение. ВЛ е установило, при преглед на касовата книга в счетоводството на ответника «****» ООД за периода 01,01,2009 г. – 31,12,2009 г., че касовите ордери за сума в размер на 12 550,43 лева не са отразени.    

От приложеното писмо изх.№145/20,01,2009 г. от РС по заетостта – **** до ЕТ “****” е видно, че във връзка с подадено междинно искане за средства №1 от 03,10,2008 г. е отказано верифициране на разходи в размер на 893,33 лева, от които 612,00 лева са за  наем на зала по фактури №383/18,08,2008 г. и №394/19,09,2008 г. на ЦПО към “****” ООД, който е партньор по проекта и не може да префактурира.

Видно от приложените копия от фактури №383/18,08,2008 г. и №394/19,09,2008 г. с касов бон към тях, същите са издадени за платен наем за м.юли 2008 г. и м.август 2008 г. от “ЦПО към ****” ООД с получател ЕТ “****”.

Видно от РКО №47/24,02,2009 г. и квитанция към него “****” е изплатил на **** сумата от 1404,00 лева за наем на учебна зала по договор от 01,09,2008 г. – за 117 учебни часа.

Видно от представения договор за наем от 01,09,2008 г. **** е предоставила на “****” помещение №218 на ул.**** №23А за ползване за 117 уч.часа по 12,00 лева на час, като договора е сключен от 01,09,2008 г. до 10,03,2009 г.

Видно от споразумение от 29,08,2008 г. ****-наемодател и “****”ООД – наемател, са прекратили по взаимно съгласие сключения между тях договор за наем от 01,06,2004 г. и Анекс към него от 01,06,2008 г. за ползване на помещение №218 на ул.**** №23А.

От допълнителната съдебно-икономическа експертиза се установява, че от представените от “****” ООД обобщени оборотни ведомости и  насипни документи от минали години не може да бъде установено дали процесните ордери №21/23,01,2009 г. и №113/12,06,2009 г. са осчетоводени като получени суми в касата на “****” ООД, както и с каква счетоводна операция са отразени. ВЛ е установило, че в ГДД за 2009 г. **** е декларирала доходи от наемно правоотношение в размер на 3000,00 лева, но същата е различна от сумата по ордерите. В с.з. ВЛ посочва, че щом РКО са издадени на дружеството, то следва да намерят отражение в счетоводните книги на дружеството.

            От заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, депозирано на 25,06,2014 г., се установява, че подписите в графата “получих сумата” след думата “подпис” в РКО №4/05,01,2009 г. и РКО №10/12,01,2009 г. са положени от лицето **** ****, а подписите в графата “получих сумата” след думата “подпис” в РКО №213/08,06,2009 г. и РКО №264/12,06,2009 г. не са положени от лицето **** **** – същите вероятно са копирани на просвет или рисувани чрез пряко визуално наблюдение на подписи, положени от **** ****.

            От представеното копие от извлечение “отчет по журнала на операциите” за периода 01,01,2009 г. – 31,01,2009 г. е видно, че сума от 400,00 лева е отразена на 23,01,2009 г. по дебита на сметка 411 по партидата на “****”, и по кредита на сч.сметка 703 – приходи от услуги – издаване на удостоверения и свидетелство за правоспособност, като същата сума е отразена и по дебит сметка 501 – каса в лева. 

От представеното копие от извлечение “отчет по журнала на операциите” за периода 01,06,2009 г. – 30,06,2009 г. е видно, че сума от 2350,00 лева е отразена на 12,06,2009 г. по дебита на сметка 411 по партидата на “****”, и по кредита на сч.сметка 703 – приходи от услуги – наем на зала, компютри, интернет и телефон на курсисти, като същата сума е отразена и по дебит сметка 501 – каса в лева. 

            От заключението на ВЛ, изготвило съдебно-икономическа експертиза след представяне на извлечения от “отчет по журнала на операциите”, се установява, че сумите по ПКО №21/23,01,2009 г. и ПКО №113/12,06,2009 г. са внесени и заприходени в касата на “****” ООД. В с.з. ВЛ заявява, че отчетите по журнала са вторични счетоводни документи, които се издават на база първични счетоводни документи – например фактура, а фактура по тези записвания в аналитичната ведомост не са представени. ВЛ сочи, че има счетоводни записвания по сметката, но няма първични счетоводни документи; че не са представени дневен, месечен, годишен отчет, в който би трябвало сумите по ПКО да са отразени. ВЛ заявява, че по счетоводно записване касата е заверена със сумата от двата ПКО.

            От представената разпечатка от касова книга за периода 01,01,2009 г. – 31,12,2009 г., синтетична сметка 501 е видно, че на дата 23,01,2009 г. има отразено получаването на сума в размер на 400,00 лева с ПКО от “****”, а на 12,06,2009 г. има отразено получаване на сума в размер на 2350,00 лева с ПКО от “****”. В касовата книга няма отразени други получени суми от “****” през 2009 г.

            От заключението по съдебно-икономическата експертиза, поискана от “****” и изготвена от ВЛ В.В. се установява, че за сумите от 2750,00 лева са съставени ПКО, но не са установени издадени фактури от “****” ООД за получените суми и фискални касови бонове. ВЛ посочва, че за приход от услуга /по какъвто начин са осчетоводени сумите от 400,00 лева и от 2350,00 лева от “****” ООД/, платена в брой, е необходимо да има издадена фактура, която удостоверява извършената услуга. ВЛ посочва в с.з., че осчетоводяването на двете суми на практика е направено без документ.

            От заключението по изготвената тройна съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите в рубриката “получих сумата” на РКО №4/05,01,2009 г. и РКО №10/12,01,2009 г. са положени от лицето **** ****, а подписите в рубриката “получих сумата” на РКО №213/08,06,2009 г. и РКО №264/12,06,2009 г. не са положени от лицето **** ****, а са имитирани.

            Съдът не следва да обсъжда представените от ответника по първоначалния иск писмени доказателства – бюджет на проекта /л.29 от делото/, партньорско споразумение /л.30-32 от делото/, учебен график /л.33/, граждански договор /л.34/, присъствен лист /л.35/, заповед №РД10/16,02,2009 г. /л.36/, протокол от изпит /л.37/, сметка за изплатени суми /л.38/, учебен график /л.39/, присъствен лист /л.40/, дневник на преподавателя /л.41/, протокол от окончателен изпитен тест /л.42/, сигнал Вх.№331/03,02,2012 г. /л.43-44/, заповед №187/22,02,2012 г. /л.45/, констативен протокол от 23,02,2012 г. /л.46-47/, лист за посещение на място /л.48-49/, протокол от 28,03,2008 г. /л.50-51/, постановление за прекратяване на нак.производство /л.52-54/, тъй като същите са неотносими и към първоначалния, и към насрещния иск с оглед разпределената доказателствена тежест.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: 

            По иска с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД

Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. «Получаването» предпоставя «даване» и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало. В случая ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането на сумата от 2750,00 лева /400,00 лева с ПКО №21/23,01,2009 г. и 2350,00 лева с ПКО №113/12,06,2009 г./ на ответника, чрез управителя ****, като е очаквала провеждането на обучения от ответника. Тук следва да се отбележи, че ответната страна не отрича получаването на сумите в отговора на исковата молба, но твърди, че са получени за различни извършени от ответното дружество услуги. При това положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответника е да докаже, че е върнал сумата или че я задържа на правно основание. Доказателства, че ответника е върнал сумата, не бяха представени.

Първоначално в отговора на ИМ ответникът твърди, че сумата, претендирана от ищеца, е за извършени услуги от ответното дружество. В хода на съдебното дирене обаче ответникът не ангажира абсолютно никакви доказателства какви по вид и единична стойност услуги е извършил на ищеца, за което му е платена сумата от 2750,00 лева. Обстоятелството, че процесните суми от 400,00 лева и 2350,00 лева са осчетоводени като приход от услуги в счетовоството на ответното дружество по партидата на ищеца «****», не води до еднозначния извод, че получените от ответника суми са точно срещу извършени услуги, тъй като ВЛ е установило, че осчетоводяването е направено без документ, като не е открита нито фактура, нито касов бон, а за приход от услуга /по какъвто начин са осчетоводени сумите от 400,00 лева и от 2350,00 лева от “****” ООД/, платена в брой, е необходимо да има издадена фактура, която удостоверява извършената услуга. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите доказателства по делото. При положение, че счетоводството на ответника “****” ООД не е водено редовно – доказателство за това е извършено осчетоводяване без документ, няма как да се цени само по себе си това осчетоводяване на РКО за 2750,00 лева. Действително, по делото са налице многобройни доказателства, че през периода, през който ищеца е предал сумата от 2750,00 лева на ответника, между страните са съществували разностранни отношения във връзка с Договор за партньорство от 09,04,2008 г. и има извършвани плащания от ищеца към ответника, но самият ответник заявява в отговора на ИМ, че сумите нямат нищо общо с предмета на Договора. От друга страна ищецът ангажира гласни доказателства /чрез разпита на свидетелката Господинова/ и писмени такива /които пък не бяха оспорени по никакъв начин от ответната страна/, че е взето решение да се организира обучение на служители на “****” и е възложено на **** да намери обучаваща организация. Следва да се отбележи, че позицията на ответника за какво е получена сумата от 2750,00 лева неколкократно беше променяна в хода на съдебното следствие, което допълнително разколебава достоверността на изложените твърдения. Доводите, че сумата е получена срещу ползването под наем на помещение, собственост на ответника, във връзка с Договора за партньорство, останаха недоказани, тъй като за заплащането на наем за периода м.юли 2008 г. – м.август 2008 г. ответното дружество е издало на ищеца фактури №383/18,08,2008 г. и №394/19,09,2008 г., които са платени на същите дати в брой, като има издадени и фискални бонове към тях, освен това сумата по двете фактури се различава от претендираната от ищеца сума. След 01,09,2008 г. пък има данни за наемно правоотношение между ищеца и **** като ФЛ, но по този договор уговорената наемна сума в размер на 1404,00 лева отново е платена от ищеца, с РКО №47/24,02,2009 г. Ето защо съдът приема, че ответникът се е обогатил без основание със сумата от 2750,00 лева, тъй като му е платена авансово сума за обучение, което не е осъществено, поради което е налице втория фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответното дружество връщане на престацията. Предвид това претенцията следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД. Ищецът е сторил разноски по първоначалния иск в размер на 110,00 лева за ДТ, 120,00 лева за ВЛ и 370,00 лева за адвокатски хонорар, които следва да бъдат репарирани от ответника изцяло, или ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за иска по чл.55 от ЗЗД в общ размер на 600,00 лева

По насрещния иск

От представения договор за партньорство от 09,04,2008 г., сключен между “****” като Водеща организация, и ЦПО към “****” ООД като Партньор по договора, безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните. Ищецът твърди, че до настоящият момент ответника не му е изплатил сума в размер на 10 694,00 лева, представляваща част от уговорена в общ размер сума от 11 306,20 лева, съгласно одобрения бюджет на проекта, за хонорари на преподаватели, осигурителни вноски за сметка на осигурителя, разходи за издаване на документи, разходи за застраховка на обучаеми, разходи за телефон, интернет, командировки. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът от своя страна следва да установи, че е изпълнил задълженията си по Договора – в частност, че е платил сумата по него. Ответникът по насрещния иск представя по делото копия от четири РКО - №4/05,01,2009 г., №213/08,06,2009 г., №10/12,01,2009 г. и №264/12,06,2009 г., за сума в общ размер на 12 550,43 лева, с които твърди, че е изпълнил задължението си към ищеца по Договора за партньорство от 09,04,2008 г., дори има и надплатена сума. С оглед оспорване на подписа на лицето, получило сумите по РКО, е изслушана единична и тройна съдебно-почеркова експертиза, заключенията от които съвпадат – лицето **** /управител на ищеца по насрещния иск към онзи момент/ е положила подписа си само на РКО №4/05,01,2009 г. и РКО №10/12,01,2009 г. С оглед липсата на специални знания по въпроса, съдът счита, че следва да възприеме заключението на ВЛ, въпреки незадължителния му характер съгласно чл.202 от ГПК. С оглед заключенията на обсъдените по-горе експертизи съдът приема, че ищцовото дружество е получило чрез управителя си сума в общ размер на 7108,03 лева от ответника, като съдът приема, че сумата е получена именно във връзка с Договора за партньорство от 09,04,2008 г. На първо място, сумата по РКО №4/04,01,2009 г. съвпада по размер със сумата, посочена в Искане за плащане №1, изходящо от ****, при това датата на изплащане на сумата е последваща – тоест след датата на подаване на искането. Освен това в самия РКО е посочено, че сумата се изплаща във връзка с “направени разходи /по опис/ по договор за ОП “РЧР”, а съдържанието на РКО не е оспорено от ищеца по насрещния иск. Следва да се отбележи, че осчетоводяването на сумите по РКО в счетоводството на ответника по насрещния иск, в какъвто смисъл е заключението на ВЛ Т.И. по изготвената СИЕ, не води до автоматичния извод, че сумите по РКО са действително изплатени, тъй като, както бе посочено по-горе, успешно оспорения подпис на лицето, получило сумата по РКО №213 и РКО №264 означава, че РКО не е валиден и не отразява действително изплатена сума на лицето, посочено като получател. Доводите на ищеца по насрещния иск, че плащанията е следвало да бъдат само по банков път, не намират опора в Договора между страните, тъй като самите те са се съгласили разплащанията между тях да се осъществяват “в брой или по сметка”.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че ответникът “****” е изпълнил само частично задълженията си по Договора за партньорство до размера от 7108,03 лева. Доколкото ищеца по насрещния иск признава в насрещния иск частично заплащане по Договора в размер на 612,00 лева, то неизпълнената част от задължението на ответника по насрещния иск е в размер на 3586,17 лева, в какъвто размер насрещният иск следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните 10694,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение доводите на ответника по насрещния иск, че тъй като се касае за периодични плащания, е приложима кратката тригодишна давност, и с оглед на датата, на която е приет Заключителния технически доклад от АЗ – 02,05,2009 г., то до предявяване на насрещния иск същата е изтекла, съдът счита същите за неоснователни. Ищецът по насрещния иск основава претенцията си на Договор за партньорство от 09,04,2008 г., който действително е сключен във връзка с Договор № ESF-2101-04-11003, но по никакъв начин плащането по Договора за партньорство не е обвързано със  заключителния доклад по цитирания договор № ESF-2101-04-11003. В Договора за партньорство е уговорено поетапно плащане – след представяне на определен набор от документи, и погасителна давност за плащането следва да тече считано от датата на представяне на този набор от документи. Следва да се посочи също така, че са неоснователни доводите на ответника по насрещния иск, че в случая приложима е кратката тригодишна давност. Съгласно задължителното за съдилищата ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В никакъв случай не може да се приеме, че уговореното поетапно плащане в Договора за партньорство има характера на периодично такова, тъй като сумата по Договора е предварително точно определена и изплащането на дадена част от нея е свързано само и единствено с изпълнението на конкретни условия от самия договор и представяне на  определени документи. Не е определен предварително срок или интервал от време, в който тези условия по договора да бъдат изпълнявани и съответно изискуемия набор от документи да бъде представян, за да се приеме, че налице периодично плащане. Ето защо, приложима в случая ще е общата петгодишна давност, която според съда следва да тече, както беше посочено по-горе, считано от датата на представяне на този набор от документи. Доколкото съдът приема, че по първото Искане за плащане ответникът е заплатил дължимата сума, а второто искане е от 05,06,2009 г. /тоест от тази дата започва да тече погасителната давност за сумата по това Искане/, то следва се приеме, че към датата на подаване на насрещния иск – 07,02,2014 г. същата не е изтекла.

С оглед изхода на спора ответника по насрещния иск дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищеца по насрещния иск е направил разноски по насрещния иск в размер на 427,76 лева за ДТ, 100,00 лева за ВЛ-икономист /по насрещния иск/, 100,00 лева за ВЛ графолог и 425,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение /платени общо по пълномощното 850,00 лева по гр.д., като съдът приема, че половината възнаграждение е по предявения насрещен иск/, или разноски в общ размер на 1052,76 лева, от които ответника по насрещния иск му дължи разноски в размер на 357,94 лева съразмерно с уважената част от иска. В производството по насрещния иск ответника по насрещния иск е направил разноски в общ размер на 1370,00 лева /300,00 лева за ВЛ графорози и 1070,00 лева за адвокатско възнаграждение/, от които ищецът по насрещния иск му дължи репариране в размер на 904,20 лева съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по насрещния иск сумата от 546,26 лева деловодни разноски по компенсация за производството по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По така изложените съображения ****ският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД «****» ООД, ЕИК 114598612, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №23, офис 218 и 219, с управител ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ «****», ЕИК 040686281, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №1, представлявана от управителя ****, сумата от 2 750,00 лева, получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на ИМ – 16,12,2013 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЗД «****» ООД, ЕИК 114598612, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №23, офис 218 и 219, с управител ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ «****», ЕИК 040686281, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №1, представлявана от управителя ****, сумата от 600,00 лева за направените деловодни разноски по иска с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ЕТ «****», ЕИК 040686281, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №1, представлявана от управителя ****, ДА ЗАПЛАТИ на «****» ООД, ЕИК 114598612, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №23, офис 218 и 219, с управител ****, сумата от 3 586,17 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за партньорство от 09,04,2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на насрещния иск – 07,02,2014 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 10 694,00 лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК «****» ООД, ЕИК 114598612, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №23, офис 218 и 219, с управител ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ «****», ЕИК 040686281, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №1, представлявана от управителя ****, сумата от 546,26 лева - деловодни разноски по компенсация за производството по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ****ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: