Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 17. 02. 2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на седми февруари през двехиляди и единадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6764 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба от Д.В.Б. ***, чрез пълномощника й адв. А.К., против “Витела нет” ЕООД гр. Стара Загора, в която се твърди, че със заповед № 324/ 03. 09. 2010 год. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ е било пре кратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника, считано от 07. 09. 2010 год. Ищцата твърди, че ответникът не й е изплатил трудовото възнаграждение за м. август 2010 год. и за седем дни от м. септември 2010 год., като има извършено единствено авансово плащане за м. август 2010 год. в размер на 250 лв. Ищцата твърди, че не й е изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 03. 08. 2009 год. до 07. 09. 2010 год. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати трудовото възнаграждение за м. август 2010 год. и за седем дни от м. септември 2010 год. в общ размер на 250 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 03. 08. 2009 год. до 07. 09. 2010 год. в размер на 450 лв. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

С определение от 07. 02. 2011 год. на основание чл. 233 от ГПК е било прекратено производството по делото в частта досежно предявения иск с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ. Със същото определение на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение в размера на исковата претенция по чл. 224 ал. 1 от КТ, като същият е намален до 201, 62 лв.

Ответникът “Витела нет” ЕООД гр. Стара Загора, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, а и видно от приложените копия от трудов договор № 354/ 30. 07. 2009 год. и заповед                               № 324/ 03. 09. 2010 год., че между страните е било налице трудово правоотношение, което е било прекратено на 07. 09. 2010 год. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ. Видно е, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 407, 20 лв.  

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице Т.И., е, че обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, като за база е взет м. август 2010 год., който е последният календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, е в размер на   407, 20 лв., като към датата на изготвяне на експертизата, но след завеждане на делото, сумата е била изплатена на ищцата. От заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, изчислено на база полученото брутно трудово възнаграждение за м. юли 2010 год., възлиза на 568, 83 лв., от които е изплатена сума в размер на 367, 21 лв. и остава неизплатена сума в размер на 201, 62 лв. Съдът приема, че основа за разрешаването на възникналия правен спор относно дължимото обезщетение за неползуван платен годишен отпуск следва да бъде първоначалното заключение на вещото лице. Анализът на разпоредбите на чл. 177 и чл. 224 ал. 1 от КТ води до извода, че възнаграждението за отпуск /респ. обезщетението за неизползването му при прекратяване на трудовото правоотношение/ следва да се изчисли на база на трудовата натовареност и получените трудови доходи от работника в месеца, предхождащ отпуска /съответно прекратяването/, в който има отработени поне 10 работни дни- в случая това е м. август  2010 год. Редакцията на чл. 177 ал. 1 от КТ след изменението му с ДВ бр. 108 от 2008 год. говори за начислено, а не реално получено брутно трудово възнаграждение, поради което няма основание за база за изчисление да се взема м. юли 2010 год. От друга страна следва да се отчита обстоятелството, че видно от заключението на вещото лице сумата от 280, 36 лв., която е начислена в платежната ведомост на ищцата за м. юли 2010 год. представлява допълнително трудово възнаграждение без постоянен характер. Съгласно чл. 17 ал. 1 т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на рабоната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ или на обезщетенията по чл. 228 от КТ, се включват допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Следователно допълнителното трудово възнаграждение, получено от ищцата през м. юли 2010 год., не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че дължимото се на ищцата Д.В.Б. при прекратяването на трудовото й правоотношение обезщетение за неползуван платен годишен отпуск е било в размер на сумата от 407, 20 лв. и същото е било изцяло изплатено след завеждане на исковата молба. В този смисъл предявеният осъдителен иск по чл. 224 ал. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Независимо от този изход на делото съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., както и да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 130 лв., представляваща направени разноски за вещо лице. Това е така, доколкото ответното дружество като работодател е допуснало забава при изпълнение на задълженията си за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползуван платен годишен отпуск и е станало повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе и отговорността за разноски.

По тези съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.В.Б. ***, ЕГН **********, против „ВИТЕЛА НЕТ” ЕООД, ЕИК 123670516, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стамо Пулев” № 1, представлявано от управителя ****, осъдителен иск по чл. 224 ал. 1 от КТ за сумата от 201, 62 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 03. 08. 2009 год. до 07. 09. 2010 год.

ОСЪЖДА „ВИТЕЛА НЕТ” ЕООД, ЕИК 123670516, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стамо Пулев” № 1, представлявано от управителя ****, да заплати на Д.В.Б. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА „ВИТЕЛА НЕТ” ЕООД, ЕИК 123670516, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стамо Пулев” № 1, представлявано от управителя ****, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 130 лв., представляваща направени разноски за вещо лице.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: