Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 08.02.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря : В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6689  по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2, чл.236 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

             В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от  Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПЛЕВЕН”, ЕИК 000414179, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Васил Левски”, №192, представлявана от председателя Владимир Георгиев Димитров против ЕТ“НИКО – 35 – ЙОРДАН НИКОЛАЕВ”, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба”, бл.423, вх.В, ап.8, представляван от Йордан Богомилов Николаев, в която се твърди, че на 01.10.2008г. между страните бил сключен договор за наем, на основание който ищеца предоставил на ответника за ползване Автобаза – помещение от 360 кв.м., ведно с дълготрайни и краткотрайни активи при дължим месечен наем в размер на 648 кв.м. без ДДС. Твърди се още, че обекта, предмет на наемния договор бил предаден на наемателя. Излага се, че ответника не заплатил дължимата наемна цена за периода от 01.02.2010г. до 30.06.2010г. в общ размер на 3 188 лв., консумативни разходи за ел.енергия за същия период в размер на 1 467,61 лв. и консумативни разходи за вода за същия период в размер на 147,24 лв., за които суми били издадени от наемодателя съответни фактури, описани в исковата молба, както следва : №00000106311/21.01.2010г., №00000106487/19.02.2010г., № 00000106677/19.03.2010г., №00000106806/22.04.2010г. и №00000106965/17.05.2010г. Сочи се също, че ответника извършил плащания в полза на ищеца с ПКО №454/26.04.2010г. – сума в размер на 300 лв. и с ПКО №554/17.05.2010г. – сума в размер на 400 лв., с които било погасено част от задължението за наемна цена за м.февруари и останала неплатена част в размер на 77,60 лв. Навежда се довод, че за процесните вземания ищеца депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в негова полза издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по образуваното ч.гр.д.№5275/2010г. по описа на ПлРС, но в законоустановения срок постъпило писмено възражение от длъжника. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се установи вземането на ищеца срещу ответника за процесните суми, общо в размер на 4802,85 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендират се и направените деловодни разноски.

           Ответникът, чрез пълномощника си ангажира становище, според което исковата претенция е неоснователна. Твърди, че през процесния период от време страните не са били обвързани от наемен договор, т.к. сключения между тях бил прекратен, като наемателя напуснал наетото помещение и от м.март 20101г., включително, не го е ползвал.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

           От приложеното ч.гр.д. №5275/2010г. по описа на  ПлРС се установява, че ищеца депозирал на 28.07.2010г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника ЕТ “НИКО – 35 – ЙОРДАН НИКОЛАЕВ”, гр.Плевен за сумата от 4 802,85 лв., представляваща неплатена наемна цена и консумативни разходи за периода от м.февруари 2010г. до м.юни 2010г., дължими по фактури №00000106311/21.01.2010г.,№00000106487/19.02.2010г.,№00000106677/19.03.2010г.,№00000106806/22.04.2010г. и №00000106965/17.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2010г. до окончателното й изплащане. Установява се също така, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение №3786 от 02.08.2010г. С Разпореждане на съда от 20.09.2010г. е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.

           От представения по делото препис на Договор от 01.10.2008г. /на л.4 от делото/ се установява, че ответника, в качеството на наемател е сключил договор за наем с ищеца, в качеството на наемодател, по силата на който последния е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване “Автобаза Помещение” с площ от 360 кв.м., заедно с дълготрайни и краткотрайни активи, описани по вид и състояние в предавателно-приемателен протокол, срещу задължението за плащане на месечен наем от 648 лв. без ДДС /или 777,60 лв. с ДДС/, като страните са уговорили наемът да се заплаща до 25 число на предходния месец. Страните са постигнали съгласие в т.2 от договора, че същият се сключва за срок от 01.11.2008г. до 31.10.2010г., а според отразеното в т.4, при неплащане на дължимите наемна цена и текущи рзаходи, до 7 дни от уговорения срок,  договора се счита прекратен, без да е необходимо допълнително предупреждение.

            От представеният препис на писмо, изходящо от ищеца с №43/27.05.2010г. и връчно на ответния търговец на същата дата /на л.33 от делото/ се установява, че наемодателя е уведомил наемателя, че договорното правоотношение между тях е прекратено на основание чл.14 от договора за наем, като е дължима сума в размер на 4802,85 лв. по фактури, издадени през периода от 21.01.2010г. до 17.05.2010г. Наемателят е бил поканен също така да предаде на 07.06.2010г. наетия обект на нарочно създадена комисия. Видно е от приложения препис на Заповед№11/27.05.2010г., че е бил определен състав на тази комисия с възложени задължения, в това число да получи държането на наетата вещ.

           В с.з. на 10.01.2010г. са събрани по искане на страните гласни доказателства. Свидетелите *** и *** твърдят в показанията си, че ответника се е намирал в държане на вещта, предмет на наемния договор до 27.05.2010г. по техни лични възприятия. Св.*** твърди, че на тази дата е ходил в обекта и връчил там на наемателя представеното по делото писмо  с изх.№43/27.05.2010г. Твърди също, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения е посещавал поне веднъж месечно имота и е виждал, че  там работят монтьори, като не винаги е виждал наемателя. Св.*** твърди, че е работил при ищеца през процесния период от време и му е било възложено да отчита показателите за консумирани ел.енергия и вода в наетите обекти, като по тази причина е посещавал и имота, нает от ответника. Твърди, че до 26.05.2010г. е отчитал показателите за този имот,  като ги е записвал във водена от него тетрадка, представена в с.з. и приложена по делото. Сочи, че при ходенето си в имота по повод това свое задължение, е виждал ответника там, но е имало и случаи, в които не е бил там, а други лица, работещи в обекта са се подписвали във водената от свидетеля тетрадка за отчитане на показателите за консумативи.

           Свидетелите *** и ***, сочени от ответника твърдят, че са помагали на ответника да изнесе вещите си от наетия обект, което станало в края на м.февруари или началото на м.март 2010г. Св.*** твърди също, че една от причините за изнасяне на наемателя от обекта била теч от покрива и проблеми с ел.инсталацията. И двамата свидетели сочат, че е имало случаи, в които се намирали в наетия обект при засичане на показания за разходвани ел.енергия и вода, като съответно се подписвали за това, но не могат да посочат кога е било това.

           От приложените по делото преписи на фактури /на л.8 и л.11-л.14/, които са издадени въз основа на водени от св.*** записвания на показатели на водомер и електромер в ползувания от ответника обект е видно, че за периода от м.януари до м.февруари 2010г. са отчетени разходвани в обекта разходи за консумирана ел. енергия в размер на 1467,60 лв. с ДДС и разходи за косумирана вода в размер на 147,24 лв. с ДДС. Съдът приема, че такива са направените консумативни разходи, т.к., както се посочи, количеството разходвани ел.енергия и вода, са посочени в издадените фактури въз основа записванията на служител при наемодателя, съобразно приета между страните практика по наемното правоотношение.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           В образуваното производство по предявеният установителен иск ищеца следва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът ­ възраженията си срещу вземането.

           Безспорно се установи в производствто, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало на основание договор за наем от 01.10.2008г., сключен между тях като срочен, за период от 01.11.2008г. до 31.10.2010г. Безспорен е между страните факта, че първата от претендираните като неплатени наемни вноски – за м.февруари 2010г. не е била заплатена от наемателя в уговорения в чл.5 от договора срок – 25-то число на предходния месец, т.е. 25.01.2010г. Ответникът признава, че през м.февруари е ползувал наетото помещение. При тези безспорни факти и уговореното изрично в чл.14 от договора, че той се счита прекратен с изтичане на седмодневен срок от датата на падеж на задължението за плащане на наемна цена, без да е необходимо някакво допълнително предупреждение, съдът счита, че облигационната връзка  между страните е била прекратена след изтичане на 7-дневния срок, броен от 25.01.2010г. Това е така, т.к. страните изрично са се отклонили при уговаряне условията на тяхното договорно правоотношение от диспозитивно уреденото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора. Фактът на преустановяване на договорната връзка обаче не води автоматично до извод, че наемателя се освобождава от всякакви задължения за плащане на наемна цена и консумативни разходи. При тази хипотеза, в негова тежест остава задължението за връщане на вещта, предмет на разваления договор, в противен случай той дължи изпълнение на задълженията, произтичщи от същия договор и обезщетение за ползване на вещта, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Връщането на наетия обект обаче не е едностранен акт, в каквато насока са наведени доводи от ответника. Поради това то не може да стане само с изнасяне на вещите на наемателя от обекта, а е свързано и с приемане на вещта от наемодателя. Страните са уговорили и изрично в т.22 от сключения между тях договор, че за връщане на обекта ще бъде съставен протокол. Поради тези съображения съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че не дължи плащане, т.к. бил освободил имота. Ако пък са били налице някакви пречки за ползуването му по предназначение поради теч от покрива или проблеми с ел.инсталацията, то наемателя е разполагал със законово уредени възможности за отстраняването им или дори за разваляне на договора, от които обаче той не се е възползвал. И след като ответника не е изпълнил  своето задължение да върне на наемодателя вещта, предмет на наменото правоотношение, то той дължи обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода след приетата дата на прекратяване на договора за наем, което обезщетение е съизмеримо с наемната цена, както и дължи изпълнение на задълженията по прекратения наемен договор за заплащане на консумативни разходи. Съдът приема, че крайният момент, до който е дължимо това обезщетение и консумативни разходи е този на изпълнение на задължението на наемателя за предаване на наетата вещ на наемодателя. Въз основа на обсъденото писмо, изходящо от ищеца с №43/27.05.2010г. и връчено на същата дата на наемателя и признанието на ищеца в становище от 16.12.2010г. /на л.31/, че при явяване на комисията за приемане на обекта той е бил освободен, съдът приема, че към 07.06.2010 е налице изпълнение на задължението на наемателя за връщане на вещта, предмет на наемното правоотношение. Поради това съдът счита, че обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД е дължимо до този момент, а не до края на месец юни 2010г., както се претендира. За периода от м.февруари 2010г. до 07.06.2010г. размера на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД, съизмеримо с наемната цена по прекратения договор се изчислява на сума в общ размер на 3265,92 лв. /по 777,60 лв. за месеците от февруари до май и 155,52 лв. за шест дни от месец юни/. Както се установи от представените приходни касови ордери №454/26.04.2010г. и №554/17.05.2010г. ответника е заплатил в полза на ищеца сума в размер на 700 лв. по издадена фактура №106311/21.01.2010г. При това извършено плащане, приетото за дължимо от ответника обезщетение за ползуване на имота след прекратяване на наемното правоотношение се изчислява на сума в размер на 2565,92 лв.

           Както се прие по-горе при обсъждане на установената фактическа обстановка, направените за периода м.януари – м.май 2010г. консумативни разходи в обекта, предмет на прекратеното наемно правоотношение, са в претендирания от ищеца размер на 1467,60 лв. с ДДС за консумирана ел. енергия и в размер на 147,24 лв. с ДДС за косумирана вода. Съгласно правилото на чл.236, ал.2 от ЗЗД, за периода след прекратяване на наемния договор до изпълнение на задължението за предаване на наемодателя на вещта, предмет на наемното правоотношение, наемателя  дължи изпълнение на задълженията, произтичщи от същия договор, в това число и за консумативни разходи.

           Предвид изложеното съдът счита, че се установи в настоящето производство вземане на ищеца срещу ответника на сума в размер на 2565,92 лв., от която 77,60 лв. незаплатена наемна цена за месец януари 2010г. и 2488,32 лв., представляваща обезщетение за ползуване на наетия обект след прекратяване на наемното правоотношение за периода от м.февруари 2010г. до 07.06.2010г. Следва да се посочи, че въпреки, че част от вземането е прието като обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, а не наемна цена, дължима по чл.232, ал.2 от ЗЗД, то с оглед на това, че произтича също от наемното правоотношение, исковата претенция се явява основателна. Установи се също така вземане на ищеца срещу ответника за консумативни разходи за ел.енергия и вода в общ размер на 1614,84 лв. за периода от м.януари 2010г. до м.май 2010г., включително. Или общо установеното вземане на ищеца възлиза на сума в размер на 4180,76 лв. С оглед на това следва да се признае за установено вземане на ищеца в този размер, а исковата претенция в останалата част до претендираната сума от 4802,85 лв. като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

           Съдът счита, че следва да се редуцират и присъдените в заповедното производство разноски, с оглед изхода на спора в настоящето производство, като от присъдените със заповед №3786/02.08.2010г. деловодни разноски следва да се признае вземане за разноски в размер на 770,82лв., съответно на тази част от вземането, за която се установи в исковото производство, че съществува. 

           Ищецът е направил в исковото производство деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 586,06 лв. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника му дължи репариране на част от тези разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 509,87лв. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника заплащане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 39 лв., с оглед отхвърлената част от иска. Поради това съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 470,87лв., представляваща деловодни разноски, по компенсация.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ЕТ“НИКО – 35 – ЙОРДАН НИКОЛАЕВ”, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба”, бл.423, вх.В, ап.8, представляван от Йордан Богомилов Николаев ДЪЛЖИ на   Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПЛЕВЕН”, ЕИК 000414179, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Васил Левски”, №192, представлявана от председателя Владимир Георгиев Димитров  сумата от 4180,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2010г. до окончателното й изплащане, която сума представлява част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3786 от 02.08.2010г. по ч.гр.д.№5275/2010г. по описа на ПлРС, включително и съответна част от направените в заповедното производство разноски, в размер на 770,82 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника за разликата от 4180,76 лв. до претендираната сума от 4802,85 лв.  и до пълният размер на присъдените в заповедното производство разноски от 886 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ЕТ“НИКО – 35 – ЙОРДАН НИКОЛАЕВ”, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Дружба”, бл.423, вх.В, ап.8, представляван от Йордан Богомилов Николаев ДА ЗАПЛАТИ в полза на   Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПЛЕВЕН”, ЕИК 000414179, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Васил Левски”, №192, представлявана от председателя Владимир Георгиев Димитров сумата от 470,87 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, по компенсация. 

          решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

Районен съдия :