Р Е Ш Е Н И Е  

 гр. Плевен, 01.02.2011год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6605 по описа за 2010год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

     Постъпила е искова молба от  “Ти БИ Ай Кредит”ЕАД-София против И.С.И., ЕГН**********, с правно основание чл.124 от ГПК.В молбата се твърди, че е образувано ч.гр.д.№5472/2010г. по описа на ПлРС по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.И., ЕГН**********.Твърди се, че настоящата ИМ е подадена във връзка с депозирано в законен срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.Посочва се, че задължението н ответника произтича от Договор за потребителски кредит№4313410531/20.10.2008г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника сумата 314,90лв. за закупуване на потребителски стоки. Посочва се, че съгласно т.9, раздел III от Общите условия към договора кредиторът привежда сумата на продавача, на основание издадена фактура или протокол за приемане на стока. Твърди се, че общото задължение е 399,88лв., която сума е разсрочена на 12 месечни равни вноски, съгласно погасителен план.Посочено е, че е изплатена само част от сумата в размер на 163,32лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо ответника за сумата 236,56лева, неустойка за забава в размер на 58,22 лв за периода 15.04.2009г.- 18.05.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 06.08.2010г. до окончателното и изплащане, и сумата от 25лв.-разноски по делото, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от страна на ответника. На осн. чл. 415 от ГПК е  предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК са дължими, както и да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът И.С.И., е взел становище, че предявеният иск е неоснователен.

         Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:    

         Видно от  приложеното ч.гр.д.№5472/2010г. по описа на ПлРС, е, че е издадена  на основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата 236,56лева, неустойка за забава в размер на 58,22лв. за периода 15.04.2009г.-18.05.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 06.08.2010г. до окончателното и изплащане, и сумата от 25лв.-разноски по делото, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

         Спорен по делото е въпроса изпълнил ли е задължението си ответника по договора да върне предоставената му в заем сума.

На първо място съдът счита, че  правната квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителен установителен иск за установяване, че се дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

От приложения договор за целево финансиране №4313410531/20.10.2008г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 314,90лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата 399,88лв. при съответен процент оскъпяване, на 12 равни месечни вноски, съгласно приложена таблица на л.4 от делото.Видно от представена фактура на л.6, е цената на закупената от кредитополучателя стока, е преведена  по сметка на продавача, който е издал същата, което обстоятелство не е оспорено.

В ИМ ищецът твърди, че ответника не е изпълнил задължението по договора за потребителски кредит. По  правната  си  същност  това  е  твърдение  за отрицателен факт, което  освобождава  ищеца  от  тежестта  на  доказването  му, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си.

В с.з. ответникът е представил заверени ксерокопия на  Квитанции на РКО№2328/000000442/15.11.2008г., за сумата 33,32лв.От назначената СИЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ответника е заплатил част от дължимото по договора сума в размер на 163,32лв.: на 15.11.2008г.-33,32лв. и на 07.09.2009г.-130лв.Посочва се, че са погасени част от вноските от първа до четвърта вноска и част от пета вноска и остава неизплатена главница към датата на заявлението 236,56лв.Посочва се, че съгласно чл.3, ал. 3 от ОУ към договора при забава на плащанията се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и договора на лихва в размер на  6,27 % годишно върху просрочената главница. Или  обезщетението за забава е в размер на 58,09лв. за периода 15.04.2009г.-18.05.2010г. ВЛ посочва, което не е оспорено от страните, че след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответника е направил погасителна вноска в размер на 240лв. на 29.09.2010г.Заключението е прието като обективно ,компетентно и неоспорено от страните.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД кредиторът е посочил реда за погасяване на задълженията: разноски в размер на 125лв. разноски по ч. гр. д., неустойка- 58,02лв. и част от главницата в размер на 56,91лв. или не е изплатена сумата 179,65лв. главница.

По тези съображения, съдът счита, че исковата претенция се явява частично основателна и следва да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 179,65лв. на “Ти Би АЙ Кредит” ЕАД-София, представляваща неизпълнено задължение по Договор за целево финансиране №4133410531/20.10.2008г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2010г.,  за която суми е издадена заповед за изпълнение №3894/09.08.2010г., като за разликата до 236,56лв.- главница, за  неустойка за забава в размер на 58,22лв. за периода 15.04.2009г.-18.05.2010г., следва искът да се отхвърли като неоснователен, поради изпълнение на част на задължението от длъжника.

По отношение на разноските, съдът съобрази обстоятелството, че ответникът е заплатил част от дължимата сума след завеждане на исковото производство.На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 105лв. за направени по делото разноски.На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г.  следва ответникът да заплати на ищеца и сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р        Е       Ш        И:

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника И.С.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “Ти Би АЙ Кредит” ЕАД-София, ЕИК 121554961, сумата 179,65лв. /главница/,  представляваща част от неизпълнено задължение по Договор за целево финансиране № 4133410531 от 20.10.2008г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2010г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №3894/09.08.2010г. по ч. гр.д.№5472/2010г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за ПРИЗНАВАНЕ на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника И.С.И., ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на кредитора “Ти Би АЙ Кредит”ЕАД-София, ЕИК 121554961 сумата 56,91лв., /разликата до претендираните 236,56лв./- главница и сумата 58,22лв. неустойка за забава за периода 15.04.2009г.-18.05.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, И.С.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Ти Би АЙ Кредит”ЕАД-София, ЕИК 121554961, сумата 105лв.- разноски по настоящето дело и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :