Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Плевен, 11.02.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд, в публично съдебно заседание на 11.01.2011г., в състав:

 

                                                                       Председател: Биляна Видолова

 

при секретаря М.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6184, по описа на съда за 2010 год., за да се произнесе взема предвид:                  

ИСК с правно основание чл.45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът Д.В.С. твърди, че на 4.1.2010 г. ответниците Д.К.С. и Н.Ц.С. са му нанесли побой и са извършили грабеж на мобилен телефон, за което са осъдени с влязла в сила присъда по НОХД 358/2010г. на ПлРС. Твърди, че при побоя на ищеца са нанесени телесни повреди, изразяващи се в множество охлузвания и натъртвания по лицето и главата. Твърденията на ищеца са, че е претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди. Моли съда, на осн. чл. 45 от ЗЗД, да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за причинените от тях неимуществени вреди в размер на 5000.00лв., ведно със законната лихва от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира направените по делото разноски.

Ответникът Д.С., счита че исковата молба е неоснователна и недоказана, че липсват доказателства, относно размера на неимуществените вреди. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

Ответникът Н.С. счита, че липсват доказателства, които да докажат наличието на посочените телесни увреждания и размера на неимуществените вреди. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

          От представеното НОХД 358/2010г. на ПлРС, е видно, че ответниците са постигнали споразумение с РП Плевен, одобрено от съда, по силата на което са се признали за виновни за това, че на ***, в съучастие, като извършители, отнели чужда движима вещ – мобилен телефон Нокия 6030 на стойност 15 лв. от владението на Д.В.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят, като употребили за това сила – престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК, за което са им наложени и съответни наказания. Споразумението е одобрено от съда на 25.03.2010г. От отговорите на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответника Д.С. не отрича че е бил ищеца, като твърди, че го е бил само с юмруци по главата, но не помни колко удара е нанесъл, а ответника Н.С. твърди, че не го е ритал с крака и също го е удрял с юмруци по главата. По делото бяха разпитани свидетели, водени от ищеца, като от разпита на св. *** и на съпруга и св. ***, съседи на ищеца се установи, че двамата са били извикани от майката на ищеца около 10 часа вечерта в деня, в който е било извършено престъплението. Св.*** посочи, че са заварили ищеца на леглото, според нея в безпомощно състояние, окървавен целия, на главата имал рана, лявото му око било подуто и много насинено, трудно дишал и не разбирала какво говорел. Св. *** посочи, че ищецът имал кръв по главата и дрехите и стенел, и това ги накарало да съдействат да се повика Бърза помощ чрез друго лице. Посочиха, че след като дошла линейката и лекарят и фелдшерката прегледали ищеца, преценили, че трябва да го закарат в болницата. Св. *** заяви, че знае, че ищецът след този случай много време си е лежал вкъщи, и знае, че много го боляли гърдите. Майката на ищеца – св. ***, посочи, че вечерта след инцидента, синът и се е прибрал целия кървав, пребит и че и е казал, че тези, които са го пребили са го гътнали на земята и му цепнали на две места главата, твърди, че е бил потрошен в гърдите, едното му око било ударено. Твърди, че после не е можел да се движи поне месец и нещо, лежал повече и не можел да мърда. Въпреки че тази свидетелка е майка на ищеца, съдът кредитира показанията и в описаната част, т.к. тя е била човекът, който е имала непосредствената грижа за възстановяване на ищцеца и пряко е наблюдавала състоянието му след 04.01.2010г. Св. П.С. – лекарят приел ищеца в Спешно отделение на УМБАЛ Г.Странски Плевен, заяви пред съда, че не си спомня за случая с ищеца. По предявеното му писмено доказателство – амбулаторен лист от 04.01.2010г. от досъдебното производство към НОХД 358/2010 г., свидетеля заяви, че в него е отразил установеното от него при прегледа на ищеца при приемането му в същия ден в 22.35ч. и го потвърждава пред съда. Посочи, че от обективното състояние на ищеца е констатирал, че същият не е губил съзнание, имал ясен спомен за случилото се, установил е разкъсно-контузна рана по главата, болки при лява гръдна половина, добро двустранно дишане, корем и крайници – без болестни промени. Свидетеля се поправи, че е написал няколко разкъсно-контузни рани по главата/което се установява от самия амбулаторен лист/, като обясни, че не ги е описал подробно като съдебно-медицинска диагностика. Посочи, че е поставил 7 конеца, но не е сигурен на една или две рани, като е дал указания да се махнат след 7 дена. Относно продължителността на болките при тези манипулации, свидетеля посочи, че при всеки човек е строго индивидуално. От същото доказателство и показанията на този свидетел се установява, че на ищеца е направен рентген на главата и гръдния кош, при което се е установила липса на травми на костите. В досъдебното производство, приобщено към делото, на л. 24 е приложено медицинско удостоверение за пред съда № 15/2010г., изготвено на 07.01.2010г. При прегледа на тази дата, ищеца е съобщил, че на 04.01.2010г.  около 20.30-21 часа е бил удрян с ръце и крака, съборен на земята. Установени са кафеникаво кръвонасядане на клепачите на дясно око и лява скула, на челото и брадичката корички от охлузвания, яркочервен кръвоизлив под конюктивата на двете очи, от окосмената част на главата теменно косата е била обръсната и личали две рани в ляво и в дясно, зашити с хирургически конци – 3.5 и 2.5см., раничка по лигавицата на горната устна. В заключение е посочено, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да бъдат да се получат по съобщения начин, срок и обстановка, като са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. От обясненията на ищеца, дадени в с.з. се установява, че по-късната дата на прегледа била поради болките, от които не можел да ходи. По делото беше разпитан и св. *** Н., воден от ответниците, който заяви, че се познава със страните и е в приятелски отношения с ответниците. Заяви, че знае от приказки в селото, че е станал инцидент с ищеца, но не е присъствал на него. Заяви пред съда, че след инцидента максимум след три дена е видял ищеца в кръчмата на селото, без промяна в настроението му, контактувал с хората, смеел се. Посочи, че ищеца е свестен човек, не е скандалджия, засмян и контактен. Същевременно този свидетел заяви, че въпреки че твърди, че не чул ищеца да се оплаква от болки, той не е сядал на една маса с него, не е бил всяка вечер в кръчмата, месеците след инцидента по-рядко е ходил там. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел по отношение на обстоятелството, че три дена след нанесения побой го е видял в кръчмата, усмихнат и без промяна в настроението, т.к. тези показания не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, противоречат им, същевременно не са категорични а и се явяват нелогични, т.к. свидетеля сочи, че не видял белези по ищеца, а в медицинското удостоверение с достоверна дата от 07.01.2010г. изрично са описани видими белези по лицето и обръснатата глава на ищеца, които не биха могли да не се забележат при визуален контакт с него. Всички останали обстоятелства и доказателствата за тях, сочени от страните – за алкохолно опиване на ответниците преди инцидента, за тежко семейно положение на ответника Н.С., за наличие на психично заболяване на ищеца или алкохолизъм, са ирелевантни за предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за основателен и доказан до размер на 3 000.00лв. От събраните доказателства е видно, че ответниците с влязло в сила определение са признати за виновни за извършено от тях престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК – за грабеж, при който са употребили сила /като задължителен елемент от фактическия състав на престъплението/ спрямо ищеца. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, поради което, на основание чл. 300 ГПК, следва да се приеме, че със задължителна сила за настоящия съд, разглеждащ последиците от процесното деяние – в случая употребата на сила, като част от престъплението, е установено извършването му от ответниците, неговата противоправност и виновността на последните. Деянието също така не се оспорва от самите ответници, които заявиха пред съда, че са удряли с юмруци ответника по главата, но от другите доказателства по делото – писмени и устни се установява, че ударите са били и в други части на тялото, най-вече по гърдите. Основание за този извод на съда са не само показанията на свид. *** и св. ***, че ищеца е стенел и се е оплаквал от болки в гърдите, а и факта, че при прегледа в Спешно отделение на   УМБАЛ Г.Странски Плевен е направена рентгенова снимка не само на главата, а и на гръдния кош на ищеца за установяване увреждания и на костите. При това положение се налага изводът, че с противоправното си и виновно поведение ответниците са причинили увреждания на ищеца, което ангажира отговорността им за обезщетяване на понесените от него в резултат на това болки и страдания – солидарно, съгласно чл. 53 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" като морално-етично такова включва "съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията". Съдът намира за доказани по вид вредите – болки и страдания, причинени от констатираните две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето и претърпени болки в областта на гърдите без счупване на кости, отговарящи всяка поотделно на определението за лека телесна повреда, които съгласно показанията на св. ***и – незаинтересовани по делото лица, са продължили около месец след деянието. Базирайки се приетото за установено състояние на ищеца непосредствено след извършването на противоправните действия от страна на ответниците, съгласно свидетелските показания на св. ***и, св. ***, св. С., кредитирани от съда, и заключението на медицинското удостоверение от 07.01.2010г., както и възрастта на ищеца към момента на получаване на травмата – 46 години, съдът намира, че следва да уважи предявеният иск до размер на 3 000.00лв., а до размер на 5 000.00лв. – като неоснователен и недоказан – да отхвърли.

Обезщетението за забава – лихва, се дължи от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, т.к. длъжникът в този случай се смята в забава и без покана, съгл. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Поради горното, следва да бъде уважена претенцията за лихва върху главницата от 04.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

          При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ПлРС ДТ върху уважената част на иска в размер на 120.00лв.

Разноските на ищеца за воденото производство, съдът намира за доказани до размер на 200лв. - адв. хонорар, претендираните 13.00лв. за препис от документи не следва да се приемат за разходи по делото, т.к. ищеца не представял като доказателство в производството заверен препис от протокол по НОХД 358/2010г. на ПлРС, като съобразно уважената и отхвърлената част от иска, основателно се явява искането за разноски в размер на 120.00лв. Искането за разноски на ответника Д.С., в размер на 300лв., направени за защита срещу иск за 5 000лв., при отхвърлена част в размер на 2 000лв., е основателно до размер на 120.00лв. Искането за разноски на ответника Н.С., в размер на 300лв., направени за защита срещу иск за 5 000лв., при отхвърлена част в размер на 2 000лв., също е основателно до размер на 120.00лв. При това положение, по компенсация, ищеца следва да заплати на всеки един от ответниците направени по делото разноски в размер на по 60.00лв.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН ********** ***, и Н.Ц.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.В.С. с ЕГН **********,***, на осн. чл. 45 от ЗЗД, СУМАТА  от 3 000.00лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение на причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от Д.К.С. и Н.Ц.С., на 04.01.2010г. престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК, за което деяние са осъдени с влязло в сила определение по НОХД 358/2010г. на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2010г., до окончателното й изплащане, като иска до размер на 5 000.00лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА Д.В.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски по компенсация в размер на по 60.00лв.

ОСЪЖДА Д.В.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски по компенсация в размер на по 60.00лв.

 

            ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН ********** ***, и Н.Ц.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ПлРС държавна такса върху уважения иск в размер на 120.00лв.

 

          Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ПлОС.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: