РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 21.02.2011год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6151 по описа за 2010 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Постъпила е искова молба от “Топлофикация Плевен” АД-Русе  против З.И.Й., ЕГН**********, в която се твърди, че на ответника, като абонат №17000620400, за имот в *** вх.”А”, ет.14, е предоставена топлинна енергия, чиято цена възлиза на 829,08лв. за периода 01.01.2007г.-21.01.2010г., по 47 бр. фактури. Твърди се, че ответника дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, които е 45 дни след периода на доставка, до 25.03.2010г.- 171,55лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо ответника за сумата 829,08лв. главница, представляваща консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2007г.- 21.01.2010г. и лихва за забава от падежа по всяка фактура 21.01.2007г. до 24.03.2010г. в размер на 171,55лв., считано от датата на молбата 25.03.2010г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 27,50лв. и адвокатско възнаграждение 200,04лв.Вземането произтича от следните обстоятелства:   длъжникът е абонат на “Топлофикация-Русе”АД, което е доставчик на топлинна енергия.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от страна на ответника. На осн. чл. 415 от ГПК е  предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК са дължими, както и да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски. В с. з. от 02.02.2011г. е направено оттегляне на иска в частта относно лихвата за  забава, като е прекратено производството в тази част и занапред се претендира лихва за забава в размер на 137,55лв.

          Ответникът, е оспорил предявения иск.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.д.№5422/2010г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №3849/09.08.2010г. за изпълнение на парично вземане спрямо ответника както следва: сумата 829,08лв. главница, представляваща консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2007г.- 21.01.2010г. и лихва за забава от падежа по всяка фактура 21.01.2007г. до 24.03.2010г. в размер на 171,55лв., считано от датата на молбата 25.03.2010г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 27,50лв. и адвокатско възнаграждение 200,04лв.Вземането произтича от следните обстоятелства:   длъжникът е абонат на “Топлофикация-Русе”АД, което е доставчик на топлинна енергия.

В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.

         Не се спори по делото, че ответникът е потребител на предоставена топлинна енергия с абонатен№17000620400, за имот в *** вх.”А”, ет.14.

          Спорен е въпроса относно дължимите суми, тъй като ответницата твърди, че е подала заявление до ищеца  вх.0АС-02031 от 14.09.1999г. за изключване отоплението в жилището-стр.77, което не е оспорено от представителя на ищеца.В тази връзка и с оглед тежестта за доказване на ищеца е допусната СТЕ, със задача на ВЛ: присъединен ли имота на ответника чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ТЕЦ Изток Русе, въведено ли е дялово разпределение в сградата на ответника и от кой търговец се осъществява,  има ли ИРУ в имота на ответника водомери за топла вода и къде са монтирани и при спазване на законовите и подзаконови актове да се посочи следва ли де се разпредели на ответника топлинна енергия и на каква стойност.ВЛ е посочило, че периода следва де се раздели на два периода: първи период от 01.01.207г.-04.2007г. по наредба за дялово разпределение от 2005г и от 05.2007г.- наредба от 01.04.2007г.ВЛ посочва, че при направен оглед на място е установено, че имота на ответника е присъединен към абонатната станция на ТЕЦ Изток Русе и като собственик участва в дяловото разпределение на ТЕ на общо основание.Посочено е, че в имота няма отоплителни тела, водомер за топла вода има в тоалетната и показанието му не съвпада с последното показание на отчета, в банята има лира от две тръби с диаметър 1посочва се, че в сградата е въведена система за дялово разпределение с топлинен счетоводител “Дикей Л ООД.ВЛ посочва, че има неправилно отчитането от дружеството разпределител на дялово участие, тъй като дава осреднена стойност на необходимата топлина във ниската а високата част на сградата, която е с два независими контура и с отделни топломера.ВЛ посочва, че двата контура следва да се изчисляват поотделно.В тази връзка посочва, че е изработено заключение в два варианта,след проверка на и при ответника и ищеца.По първия вариант, съгласно използвания метод на дружеството разпределител на топлинна енергия, като се осреднят стойностите на двата топломера,  а втория вариант- стойностите на ТЕ  само от топломера, касаещ процесния имот.Съдът счита, че следва да приеме втория вариант, тъй като ВЛ посочва, че е по точен и освен това не е оспорен от страните.Съгласно същия от главницата следва да се приспадне сумата 34,69лв.ВЛ посочило, че молбата на ответника за спиране на отоплението и спирането не оказва влияние на заключението.Представените извлечение от сметка и фактури не са оспорени по надлежния ред, поради и което съдът ги приема като годно доказателство , относно отразените в тях обстоятелства.

       С оглед тежестта за доказване за изпълнение на задължението  ответникът, не представил надлежни доказателства.При това положение съдът приема, че искът в частта за главницата се явява основателен и  доказан, съгласно заключението на ВЛ.

По отношение на начислените лихви за забава, следва да се приложи общото правило на чл.86 от ЗЗД и предвидените специални разпоредби от Общите правила-л.42.При неизпълнение в срок на задължението, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В  с. з. от 02.02.2011г. е направено оттегляне на иска със сумата 34лв. в частта относно лихвата за  забава, като е прекратено производството в тази част и занапред се претендира лихва за забава в размер на 137,55лв.ВЛ е посочило, че следва да се намали главницата, но с по- малка сума от направеното оттегляне.Н тъй като ищецът е направил оттегляне на иска с по- голяма сума и претендира по – малка от дължимата следва да се уважи в претендирания размер след оттеглянето на иска.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.

          С оглед на изложеното съдът приема, че предявения установителен иск за сумата 794,39лв. главница, за  периода 01.01.2007г. -21.01.2010г. и лихва върху главницата в размер на 137,55лв./ предвид частичното прекратяване на производството за част от лихвата/ за периода от 21.01.2007г. до 24.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 25.03.2010г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 211,92лева, съобразно уважената част на иска, за които суми е издадена заповед  по ч. гр.д.№3849/09.08.2010г. на ПлРС,  като  за разликата до 829,08лв. лихва за забава, и за разноските за разликата до 227,54лв. се отхвърли иска като неоснователен.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо 412,47лв., от която 262,47лв., представляваща деловодни разноски/д.т. и разноски за ВЛ/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., съобразно уважената част от иска.

          Водим от горното, Съдът

                                                             Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника З.И.Й., ЕГН**********,*** Митрополия, обл.Плевен, че ДЪЛЖИ на кредитора “Топлофикация-Русе”АД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК117005106, сумата 794,39лв., главница-стойността на предоставена, но неизплатена топлинна енергия, за  периода 01.01.2007г. -21.01.2010г. и лихва върху главницата в размер на 137,55лв., за периода от 21.01.2007г. до 24.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 25.03.2010г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер общо на 211,92лева, съобразно уважената част на иска, за които суми е издадена заповед  по ч.гр.д.№3849/09.08.2010г. на ПлРС,  като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 829,08лв. лихва за забава, и за разноските за разликата до 227,54лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК З.И.Й., ЕГН**********,*** Митрополия, обл.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ  на“Топлофикация-Русе”АД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК117005106, сумата общо 412,47лв., от която 262,47лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., съобразно уважената част от иска.   

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :