Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 18.02.2011 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря Д.М.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6020  по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД.

             В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от  ДП Национална компания “Железопътна инфраструктура”, Поделение “Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, представлявано от П.С. С. – * на поделение УДВГД Горна Оряховица при ДП НК “ЖИ”, чрез юрк.П.С. Н. против ЕТ “Росица-Росица Д. – Христинка Д.”, Булстат 824095630, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Сторгозия”, бл.49, вх.В, ап.18, в която се твърди, че  по силата на сключен на 03.12.2004г. договор за наем между ПЕПЖИ-Плевен, чийто правоприемник е ищеца и ответния търговец, праводателя на ищеца предоставил на ответника под наем открита площ от 11 кв.м. в района на гара Плевен, при уговорена наемна цена от 165лв. месечно без ДДС, която с анекс от 17.04.2006г. била променена със съгласието на девете страни на 183 лв. без ДДС. Твърди се още, че договора бил сключен за срок от три години, като с приемно-предавателен протокол от 03.12.2004г. имота бил предаден от наемодателя на наемателя. Сочи се, че правоотношението било прекратено преди изтичане на уговорения срок на договора, на основание чл.12, ал.2 от същия, с уведомление-покана с изх.№2580-5-12/23.05.2007г., получено от наемателя на 28.05.2007г. Излага се, че ответника продължил да ползува имота, предмет на наемното правоотношение и след прекратяване на договора, като това ползване продължило до 06.11.2008г., когато бил съставен констативен протокол, удостоверяващ, че обекта бил освободен. Сочи се също, че с покана с изх.№91-00-Ю-3995/10.09.2010г. ответника бил поканен да заплати претендираните в настоящето производство суми. Навежда се довод, че за периода от м.май 2008г. до м.ноември 2008г., включително ответника дължи обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, в размер на по 219,60 лв. месечно или общо в размер на 1354,20 лв., като за начисленото обезщетение били издадени и фактури, описани в исковата молба. Излага се също, че до завеждане на исковата молба ответника не извършил плащане за погасяване на претендираните суми. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1354,20 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемното  правоотношение за периода от м.май 2008г. до м.ноември 2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

           В с. з. ищецът, чрез пълномощника си юрк.Петя Николова заявява, че поддържа предявения иск, като на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК моли съдът да прекрати съдебното дирене, като се произнесе с решение, основаващо се на признанието на иска от ответната страна.

           Ответникът ЕТ “Росица-Росица Д. *** в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор излага, че предявеният срещу нея него иск е допустим и основателен. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения. Признава, че дължи претендираната сума от 1354,20 лв. за процесния период от време. Моли да не се присъждат в тежест на ищеца направените от ищеца деловодни разноски, с оглед направеното признание на иска.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

           Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

           Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. С писмения отговор ответника  изрично е признал предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

           С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за сумата от 1354,20 лв., представляваща обезщетение за ползуване на имот след прекратяване на наемен договор от 03.12.2004г., за периода от м.май 2008г. до м.ноември  2008г., се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

           Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

           Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника дължи на ищеца деловодни разноски за държавна такса в размер на 54,17 лв., както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 281,25 лв. Съдът намира, че възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК е неоснователно. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, т.е. делото е предизвикано основателно, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен. В последния случай се приема, че делото е заведено без основание. На същия принцип почива и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, която допуска разноските да бъдат възложени върху ищеца и в случаи, когато искът е изцяло или частично уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящият случай причина за предявяване на иска е именно бездействието на ответника да плати дължимите суми, представляващи обезщетение за ползуване на имот след прекратяване на наемно правоотношение, като това вземане на ищеца е станало изискуемо преди предявяване на иска,  а отправянето на покана е свързано само с последица поставяне на длъжника в забава. Поради тези съображения съдът счита, че в тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски, по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, ЕТ “Росица-Росица Д. – Христинка Д.”, Булстат 824095630, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Сторгозия”, бл.49, вх.В, ап.18 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДП Национална компания “Железопътна инфраструктура”, Поделение “Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, представлявано от П.С. С. – *на поделение УДВГД Горна Оряховица при ДП НК “ЖИ” сумата от 1354,20 лв., представляваща обезщетение за ползуване на имот след прекратяване на Договор за наем от 03.12.2004г., за периода от от м.май 2008г. до м.ноември  2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2010г. до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЕТ “Росица-Росица Д. – Христинка Д.”, Булстат 824095630, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”Сторгозия”, бл.49, вх.В, ап.18 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДП Национална компания “Железопътна инфраструктура”, Поделение “Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, представлявано от П. С. С. – * на поделение УДВГД Горна Оряховица при ДП НК “ЖИ” сумата от 335,42 лв., представляваща деловодни разноски.

             Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия :