Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.***, 12.01.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   ***ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 14.12.2012 година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова        

при секретаря М.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5448, по описа за 2011год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ.

Ищецът *** гр.***, в качеството му на работодател, твърди, че ответницата Р.П.Д. *** - негова бивша работничка, му дължи сумата от 245.00лв., на осн. чл. 220 от КТ  - обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото и правоотношение със срок за изпитване, и за законната лихва върху сумата от датата на и.м. до окончателното заплащане. Твърди, че е прекратил трудовото правоотношение с ответницата въз основа на депозирана от нея молба на 28.06.2011г., но ищцата е следвало да отработи срока за едномесечното предизвестие, поради което е поставил резолюция на молбата и, че ще бъде уважена след изтичане на този срок. Твърди, че ответницата не се е явила на работа още на 29.06.2011г., не е отработила едномесечния срок за предизвестие, поради което му дължи обезщетение за този срок.

Ответницата оспорва иска, твърди, че не дължи обезщетение за неспазено предизвестие, т.к. след представяне на молбата и за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателя е упражнил правото си да го прекрати на осн. чл. 71 от КТ без предизвестие, което е видно от обстоятелството, че договора е прекратен на 30.06.2011г, а не на 30.07.2011г. Оспорва резолюцията, поставена на депозираната от нея молба на 28.06.2011г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 128/31.01.2011г., съгласно който ищеца, като работодател и ответницата – като работник, са постигнали съгласие ответницата да работи при ищеца на длъжност “машинен оператор, шиене” за неопределено време, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Ответницата е постъпила на работа на 01.02.2011г. На 28.06.2011г. ответницата е депозирала пред работодателя молба за освобождаване от работа, считано от 01.07.2011г. Ищецът е представил по делото молбата на ответницата в оригинал/стр. 32 от делото/, като от нея е видно, че в горния ляв ъгъл на листа е изписана резолюция “Да! След изтичане на един месец предизвестие!” и подпис, за който ищеца твърди в съдебно заседание, че е на лицето Ц.Д.Г., която е съдружник във търговското дружество – работодател. На 29.06.2011г. е издадена Заповед № 180, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 71 ал. 1 от КТ, считано от 30.06.2011г., и на същата дата е връчено на ответницата Р.Д.. По делото е представено и удостоверение за актуалното състояние на дружеството-работодател *** гр.***, от което е видно, че управител на дружеството е Х. И. Т. – лицето, което е сключило трудовия договор и е издало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата, и е видно също така, че лицето Ц.Д.Г. е само съдружник във ***.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Спорен по делото е въпросът, дължи ли ответницата на работодателя – ищец, обезщетение на осн. чл 220 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие.

С оглед уговорките в трудовия договор между страните и съгласно разпоредбата на чл. 71 ал.1 от КТ, страната, която може да прекрати договора без предизвестие, е ищецът – работодател, т.к. срокът за изпитване изрично е уговорен в негова полза. Именно на тази разпоредба се е позовал и самият работодател при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 180/29.06.2011г., и в съответствие с нея е прекратил договора считано от следващия ден - 30.06.2011г. Независимо от представената молба от работника за освобождаване от работа, подадена на 28.06.2011г., в самата заповед за прекратяване на ТПО, работодателя не се е позовал на нея, а само е посочил основанието за прекратяване на ТПО по негова инициатива и без предизвестие. Поради горното, съдът намира, че представената по делото молба от ответницата за прекратяване на трудовия договор е ирелевантна с оглед основанието, което самият работодател е посочил при издаване на заповедта за прекратяване на ТПО. Дори и да може тази молба да бъде разглеждана във връзка с прекратяването на правоотношенията между страните, то резолюцията за отработване на един месец, поставена на нея, е от лице, което не е управител на дружеството работодател, т.е. за работника това лице няма представителни функции при работодателя, а и по делото доказателства за това не се представиха, резолюцията е без дата и не би могла да се преценява като документ с автентична към датата на уволнението дата. Още повече – ищеца не доказа, че е уведомил работника за това свое изявление, т.к. то следва да е било доведено до неговото знание, за да може в последствие да се претендира обезщетение за неговото неизпълнение. Напротив – ищеца е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 29.06.2011г., в която е посочил, че правоотношението се прекратява на 30.06.2011г., и е връчил заповедта на 30.06.2011г., без да взема предвид и да упоменава отразеното в резолюцията отработване на един месец предизвестие.

Поради горното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане от ответника на осн. чл. 220 ал.1 от КТ на сумата от 245лв. е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, като такава.

          При този изход на делото, ищеца следва да заплати на РС-***  ДТ върху цената на иска в размер на 50.00лв., и на ответника - разноски в размер на 250.00 лв., както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от Х. И. Т.,***.***, чрез адв. М.М., против Р.П.Д., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М.К. ***.***, иск на осн. чл. 220 ал.1 от КТ за сумата от 245.00лв. – обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

          ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от Х. И. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Д., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 250.00лв.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от Х. И. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд ***, държавна такса върху отхвърления иск в размер на 50.00лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ***скиОС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: