Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 23. 01. 2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на дванадесети януари през двехиляди и дванадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5401 по описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД  гр. Плевен, в която се твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Р.П.С. *** за сумата от 2 066, 06 лв., от които 1 810, 68 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2008 год. до 31. 03. 2011 год., 255, 38 лв. представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 02. 07. 2008 год. до 18. 04. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение по ч. гр. дело № 3221/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд е било уважено искането на ищцовото дружество и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата се държавна такса. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот- апартамент, находящ се на адрес ***  ***, с абонатен № ***. Твърди се, че през процесния период ответникът е ползувал доставената от ищцовото дружество топлинна енергия. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по изготвени отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата- „Техем сървисис” ЕООД гр. Плевен- на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение ищецът моли съда до постанови решение, с което признае за установено вземането му към ответника за сумата от 2 066, 06 лв., от които 1 810, 68 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2008 год. до 31. 03. 2011 год., 255, 38 лв. представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 02. 07. 2008 год. до   18. 04. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 24. 11. 2011 год. като трети лица- помагачи по делото са конституирани „Техем сървисис” ЕООД гр. Плевен и П.А.Д. ***.

Ответникът Р.П.С. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Третите лица- помагачи не са взели становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3221/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Безспорно по делото е, че ищецът „Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен е доставчик на топлинна енергия, а ответникът Р.П.С. е бил абонат на ищцовото дружество съгласно регистрирана партида /аб. № ***/.

Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 21. 11. 2000 год., отразен в нот. акт № 121,            том ІІІ, рег. № 4307, дело № 380 по описа за 2000 година на нотариус *** с район на действие Плевенския районен съд, ответникът и третото лице- помагач П.А.Д. са закупили апартамент ***, находящ се в ***, *** при следните права: 1/ 3 идеална част за Р.С. и 2/ 3 идеални части за П.Д..

Безспорно по делото е, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от 02. 07. 2008 год., отразен в нот. акт № 13, том V, рег. № 5352, дело № 493/ 2008 год. на нотариус *** Ц. с район на действие Плевенския районен съд ответникът Р.С. е продал на П.Д. притежаваната от него 1/ 3 идеална част от процесния имот.

По делото няма данни дали ответникът като продавач е изпълнил задължението си по чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 14 т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен.  Няма обаче и данни кога цитираните по- горе Общи условия са публикувани в местен или централен ежедневник, за да се установи от коя дата между ищцовото дружество и ответника има сключен договор за продажба на топлинна енергия /срв. чл. 65 от Общите условия/. Според съда обаче дори и да беше установено по безспорен начин наличието на договорно правоотношение между страните неизпълнението на задължението на купувача да уведоми ищцовото дружество като продавач за настъпилата промяна в собствеността в обекта, за който се извършва доставка на топлинна енергия, не е основание да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на консумирана от други лица топлинна енергия. След като е осъществена валидна разпоредителна сделка, с която ответникът е прехвърлил правото на собственост върху имота на приобретателката П.Д. за последната са възникнали правомощията да владее и ползува имота, а оттам и задължението да заплаща разходите във връзка с това ползуване, включително и за консумираната топлинна енергия. Казано с други думи, при категоричните доказателства, че през по- голямата част от процесния период ответникът нито е бил собственик на имота, нито е ползувал същия, не може да му бъде вменено задължението да заплаща топлинна енергия, доставена на други лица, само поради факта, че не е била сменена партидата на потребителя и същата е останала на името на стария абонат.

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че ответникът дължи заплащането на топлинна енергия за процесния имот само за периода от 01. 05. 2008 год. до 02. 07. 2008 год., през който е притежавал определена идеална част от съсобствеността.            Съгласно заключението на вещото лице Т.И. за горния период дължимата се главница възлиза на сумата от 59, 29 лв.  В този размер предявеният от „Топлофикация- Плевен” ЕАД положителен установителен иск следва да бъде уважен, като за разликата до 2 066, 06 лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на                  290, 65 лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.С. ***, ЕГН **********, че същият дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 59, 29 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2008 год. до                             02. 07. 2008 год., ведно със законната лихва, считано от              17. 05. 2011 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2 066, 06 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск като неоснователен.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от ***, да заплати на Р.П.С. ***, ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 290, 65 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: