Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 08.02.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря : В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5333  по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

           В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от  „Н П М” ООД, ЕИК 118512639, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, обл.Силистра”, ул.”Васил Левски”, №72, представлявано от прокуриста Гинка Христова Христова, чрез адв.Б.Г. *** против „КОМФОРТ” ООД, ЕИК 114554620, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул.”Д. Константинов”, №35, ап.15, представлявано от управителя Инджихан Наабиев Ибишев, в която се твърди, че на 18.10.2008г. между страните бил сключен договор за наем с предмет търговска площ-магазин, описан в договора. Твърди се още, че на 25.03.2009г. наемателя изпратил предизвестие за прекратяване на правоотношението по реда на чл.14, ал.1, т.”г” от договора. Излага се, че на 14.09.2009г. между страните била постигната спогодба за плащане на неплатени до момента на подписването й задължения за наем и консумативи, конкретизирани в уточняваща молба на ищеца от 11.10.2010г., за които били издадени следните фактури №5782/08.05.2009г. за сума в размер на 6 117,97лв., №5930/01.06.2009г. за сума в размер на 5 111,62лв., №6118/01.07.2009г. за сума в размер на 5 111,62лв. и №6319/03.08.2009г. за сума в размер на 623,24лв. Излага се, че в подписаната спогодба страните се споразумели, че задължението по цитираните фактури, възлизащо на сума в общ размер на 16 964,45 лв. ще бъде изплатено, както следва : 6 140 лв. на 14.10.2009г., 6 140 лв. на 14.11.2009г. и 6 144,23 лв. на 14.12.2009г. Излага се още, че ответника заплатил единствено сумата от 3 680,22 лв., с която било погасено част от задължението по първата фактура и не извършил други плащания. Сочи се, че ищеца депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за неплатената главница в размер на 13 284,23 лв. и лихва за забава, изчислена върху неплатените главници за период от уговорените падежи по процесната спогодба до датата на подаване на заявлението и определена според клаузата на т.3 от процесната спогодба /според уточнението направено в молба от 11.10.2010г./, възлизаща на сума в общ размер на 2 606,27 лв.Сочи се също, че ответника депозирал възражение срещу издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, което обосновавало наличието на интерес от предявяване на иска.  Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се установи вземането на ищеца срещу ответника за процесните суми – 13 284,23 лв. главница и 2 606,27 лв. обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№3065/2010г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.

           Ответникът ангажира становище, според което исковата претенция е неоснователна. Твърди, че през процесния период от време страните не са били обвързани от наемен договор, т.к. сключения между тях бил прекратен, поради което не дължи заплащане на претендираните суми.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

           От приложеното ч.гр.д. №3065/2010г. по описа на  ПлРС се установява, че ищеца депозирал на 11.05.2010г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника „КОМФОРТ” ООД, гр.Плевен за сумата от 13 284,23 лв., представляваща главница и сумата от 2 606,27 лв., представляваща лихва за период от 15.10.2009г. до 11.05.2010г., вземането за които произтичало от Спогодба от 14.09.2010г. и четири броя фактури : №5782/08.05.2009г., №5930/01.06.2009г., №6118/01.07.2009г. и №6319/03.08.2009г. Установява се също така, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение №2327 от 26.05.2010г. С Разпореждане на съда от 22.06.2010г. е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.

           От представените по делото преписи на Договор за наем от 18.10.2008г., сключен между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател и анекс към същия /на л.11-л.13 и л.16/, Приемо-предавателен протокол от 21.10.2008г. /на л.14-л.15/ се установява, че страните са били в наемно правоотношение с предмет недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, при уговорени взаимни права и задължения, обективирани в писменото съглашение. Ищецът е представил преписи на предизвестие, изходящо от него за прекратяване на договора /на л.17/, от което писмено доказателство не може да се приеме за установено, че волеизявлението е достигнало до адресата. Представени са също така издадени от ищеца във връзка с наемното правоотношение фактури №5782/08.05.2009г., №5930/01.06.2009г., №6118/01.07.2009г. и №6319/03.08.2009г. /на л.27-л.30/, които не съдържат подпис на представляващия ответника, както и разписки за връчването им /на л.31-л.32/, от които също не може да се установи на кое лице са връчени.

           От приложеният препис на Спогодба от 14.09.2010г. /оригинал на л.64/ се установява, че между ищцовото дружество, представлявано от пълномощник и ответника, представляван от управителя Инджихан Наабиев Ибишев е било постигнато съгласие, че по сключения между тях наемен договор от 18.10.2008г. са налице непогасени задължения в общ размер на 18 424,23 лв. в тежест на „Комфорт” ЕООД, гр.Плевен, които длъжника се е задължил да погаси чрез плащане при изрично уговорени по размер и падеж парични вноски, както следва : 6 140 лв. платими на 14.10.2009г., 6 140 лв. платими на 14.11.2009г. и 6 144,23 лв. платими на 14.12.2009г. Страните са уговорили изрично в т.3 от спогодбата, че при неплащане на която и да е вноска на уговорените дати на падеж, длъжника дължи и неустойка в размер на 0,1 % върху дължимата сума.

           Ответникът е оспорил представеното писмено доказателство - Спогодба от 14.09.2010г., като в с.з. на 06.12.2010г. е открито производство по оспорване автентичността на документа, в частта, съдържащ подпис на представляващия ответното дружество. Ответникът, в чиято тежест лежи доказването неистиннотостта на документа, носещ негов подпис не е ангажирал доказателства установяващи, че подписа не е положен от сочения представляващ Инджихан Наабиев /не е и внесен депозит за изготвяне на допуснатата съдебно-графологична експертиза/, поради което съдът приема, че оспорването на това писмено доказателство не е проведено успешно и то следва да бъде съобразявано като годно доказателствено средство.

           От заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че към момента на подписване на процесния договор за спогодба от  14.09.2010г. при ищеца е било осчетоводено задължение на ответника по сключения между тях договор за наем от 18.10.2008г. в размер на 18 424,23 лв. Установява се също така, че след подписване на спогодбата е осчетоводено извършено от ответника плащане на сума в размер на 3 000 лв. на 19.10.2009г. и сума в размер на 2140 лв. на 23.11.2009г. От експертното заключение е видно, че в счетоводството на ответното дружество не са осчетоводени всички издадени от ищеца по договора за наем фактури, както и не са осчетоводени всички извършени от наемателя плащания.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           В образуваното производство по предявеният установителен иск ищеца следва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът ­ възраженията си срещу вземането.

           Ищецът претендира вземане, произтичащо от писмена Спогодба от 14.09.2009г., подписана с представляващия ответника, която е била сключена за уреждане на отношения по наемно правоотношение между страните. Следва да се посочи, че договора за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, какъвто е и този подписан между страните на 14.09.2009г., като всеки друг договор има силата на закон за страните по него. Основателността на претенциите на ищеца, въведени като предмет на спора и на възраженията на ответника, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение. Поради това съдът не изследва съществувалото наемно правоотношение между страните. Те сами са приели в подписаната спогодба какви са неизпълнените задължения, произтичащи от наемния договор и са облекли своето съгласие в договор за спогодба, като съдът не би могъл да приеме нещо различно от общата воля на страните. Документът, обективарщ постигнатата спогодба е автентичен, с оглед неуспешно проведеното производство по чл.193 от ГПК, а като частен диспозитивен документ не подлежи на проверка по този ред, поради което е и отказана такава.  Задължението на ответника, произтичащо от подписания на 14.09.2009г. договор за спогодба е за заплащане на главница в размер на 18 424,23 лв. на уговорени дати на падеж, последната от които 14.12.2009г. Както се установи от заключението поизслушаната съдебно-икономическа експертиза, длъжника е изплатил сума в размер на 3 000 лв. на 19.10.2009г. и сума в размер на 2140 лв. на 23.11.2009г. С оглед на това съдът приема, че непогасената главница по процесния договор се изчислява на сума в размер на 13 284,23 лв., каквато е претендираната от ищеца.

           Установи се от обсъдената спогодба от 14.09.2009г., че страните са постигнали писмено съгласие в т.3 от същата, че при неплащане на която и да е вноска на уговорените дати на падеж, длъжника дължи и неустойка в размер на 0,1 %  за всеки просрочен ден. В приетото експертно заключение е изчислен размера на уговорената неустойка за отделните главници от уговорените в спогодбата дати на падеж до датата на предявяване на иска. В настоящето произвдство обаче подлежи на установяване вземането за периода, за който е търсено в заповедното производство, а именно от уговорените дати на падеж до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 11.05.2010г. При използуване констативно-съобразителната част на заключението и извършване на обикновени аритметични действия, съдът приема, че уговорената в т.3 от процесната спогодба неустойка за релевантните по делото периоди се изчислява на сумата от 2 196,98 лв.

           Предвид изложеното съдът счита, че се установи в настоящето производство вземане на ищеца срещу ответника за главница в размер на 13 284,23 лв. и неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на главницата, изчислена от уговорените дати на падеж до 11.05.2010г., в размер на 2 196,98 лв. С оглед на това следва да се признае за установено вземане на ищеца за главница и неустойка в този размер, а исковата претенция за разликата до претендираната като неустойка сума от 2 606,27 лв., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

           Съдът счита, че следва да се редуцират и присъдените в заповедното производство разноски, с оглед изхода на спора в настоящето производство, като от присъдените със заповед №2327/26.05.2010г. деловодни разноски следва да се признае вземане за разноски в размер на 696,40лв., съответно на тази част от вземането, за която се установи в исковото производство, че съществува. 

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сумата от 958,36 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска.

             Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че „КОМФОРТ” ООД, ЕИК 114554620, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул.”Д. Константинов”, №35, ап.15, представлявано от управителя Инджихан Наабиев Ибишев ДЪЛЖИ на   „Н П М” ООД, ЕИК 118512639, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, обл.Силистра, ул.”Васил Левски”, №72, представлявано от прокуриста Гинка Христова Христова  сумата от 13 284,23 лв., представляваща главница и сумата от 2 196,98 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 15.10.2009г. до 11.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.05.2010г. до окончателното й изплащане, която сума представлява част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2327 от 26.05.2010г. по ч.гр.д.№3065/2010г. по описа на ПлРС, включително и съответна част от направените в заповедното производство разноски, в размер на 696,40лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за признаване за установено вземането на ищеца за неустойка за разликата от 2196,98 лв. до претендираната сума от 2606,27 лв.  и до пълният размер на присъдените в заповедното производство разноски от 718 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „КОМФОРТ” ООД, ЕИК 114554620, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул.”Д. Константинов”, №35, ап.15, представлявано от управителя Инджихан Наабиев Ибишев ДА ЗАПЛАТИ в полза на   „Н П М” ООД, ЕИК 118512639, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, обл.Силистра”, ул.”Васил Левски”, №72, представлявано от прокуриста Гинка Христова Христова сумата от 958,36 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска. 

          решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

Районен съдия :