Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен,09.02.2011год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на втори февруари  през две хиляди и единадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. № 5300 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, чл.  и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е ИМ от “Дечков-60”ЕООД-Плевен против “Погача”ЕООД-гр.София.В молбата се твърди ,че на 29.04.2009г. между страните е осъществена търговска продажба, като ищецът е доставил на ответника-брашно тип 500, брашно тип 1150 и пакетирани трици на стойност 8160,12лв. с ДДС, за което е била съставена фактура№1000002884.Твърди се, че на 08.06.2009г. е постъпило частично плащане  в размер на 6500лв.Посочва се, че на 0806.2009г. ответникът е закупил стоки- брашно тип 500, на стойност 8640лв. с ДДС, за което е било съставена фактура №10000003004.Твърди се, че са постъпили частични плащания по издадена фактура на 19.06.2009г. в размер на 2140лв. и на 03.07.2009г. в размер на 1600лв., като е останала за доплащане сумата 4900лв.Твърди се, че по двете фактури е останал общо сумата 6560,12лв.Посочва се, че главницата не е изплатена , поради което ответното дружество дължи и мораторна лихва в размер на 956,80лв. за периода от изискуемостта на задължението до ИМ.Въз основа на изложеното моли съда да постановите решение,по силата на което и на основание чл.327,ал.1 от Търговския закон да осъди ответника да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ.С определение от 02.02.2011г. е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на претендираната лихва за забава, като е прието, че занапред същата е в размер на 819,13лв.Претендират се разноски.

За ответника, р. пр. при усл. на чл.50, ал.2 от ГПК, представител не се явява и не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 По предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.

От представените по делото удостоверения за актуално състояние на л.4,5,16 се установява активната и пасивната легитимация на страните. При  преценката  на  събраните  по  делото  писмени  доказателства,  съдът  намира, че   са  налице  предпоставките  по  чл.318, ал.1 от ТЗ - между  страните  по  делото  има  сключен  договор  за  търговска  продажба, по  силата   на  който  ищеца  е доставил стока, удостоверено  с двустранно подписани данъчни  фактури№1000003004/08.06.2009г., на стойност 8640лв.с ДДС и №1000002884/29.04.2009г. на стойност 8160,12лв. с ДДС.В подкрепа на това е  товарителница 0491/29.04.2009г. Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред, поради и което съдът ги приема като годно доказателство, относно отразените в тях обстоятелства.От назначената СИЕ, се установява, че ВЛ е извършило проверка само на документацията на ищеца, тъй като при посещение на адреса на ответника не е установило контакт, тъй като ответника не се е намирал на адреса, посочен и в удостоверението за актуално състояние.Съгласно заключението на ВЛ ищеца е осчетоводил издадените фактури, като доставчик по счетоводна сметка 411”клиенти”, като сумите по фактурите са отнесени като приход от продажби по счетоводна сметка 702.Посочва се, че процесните фактури са  включени в дневника  за продажби на ищеца и е начислен и внесен дължимия ДДС по сметка Републикански бюджет.Посочва се, че начисления ДДС е отразен в подадените в ТДД-Плевен от ищеца справки – декларации за съответния данъчен период.ВЛ посочва, че в счетоводството на ищеца са се установили следните плащания от ответника, осчетоводени по хронологичните регистри на счетоводна сметка 411”Клиенти”: на 08.06.2009г.-6500лв. по банков път по ф.№1000002884/29.04.2009г., на 19.06.2009г. -2140лв. по банков път по ф.№1000003004/08.06.2009г. и на 03.07.2009г. -1600лв. по банков път по ф.01000003004/08.06.2009г.ВЛ посочва, че остатъка от задължението по двете фактури е общо в размер на 6560,12лв.: по ф.№ 1000002884/29.04.2009г.-1660,12лв. и по ф.01000003004/08.06.2009г.-4900лв. Заключението е прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил  задължението си да заплати стойността на доставената стока. Това  твърдение на ищеца за неизпълнение на задължението на ответника, представлява твърдение за отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнявал задълженията си, но не е направил това. Въз основа на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.79 вр. чл.327, ал.1 от ТЗ ЗЗД следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в размер 6560,12лв. с ДДС-  остатък от задължение по задължение по договори за покупко- продажба от 29.04.2009г. и 08.06.2009г.: по ф.№1000002884/29.04.2009г.-1660,12лв. и по ф.№1000003004/08.06.2009г.-4900лв., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Иск с правно основание чл.86 ЗЗД

По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ищецът претендира присъждането на мораторна лихва в размер на 8819,13лв. за периода от изискуемостта на всяко задължение по отделните фактури до датата на ИМ При анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че  длъжникът е изпаднал в забава от деня последващ датата, на издаване на фактурата, удостоверяваща предаването на стоката. По делото е допуснато СИЕ, като заключението на ВЛ е прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, съгласно същото размера на лихвата за забава е общо 819,13лв. за периода 29.04.2009г.-30.07.2010г. от изискуемостта на всяко отделно задължение до подаване на ИМ, като следва : по ф.№1000002884/29.04.2009г. в размер на 228,56лв. за периода 29.04.2009г.-30.07.2010г. и по ф.01000003004/19.06.2009г. в размер на 590,57лв- за периода 19.06.2009г.-30.07.2010г.При това положение, съдът счита, че следва да бъде уважен изцяло  предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, като основателен и доказан.

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1372,40лв., като в същите са включени и направени разноски  по обезпечителното производство по ч. гр. д.№5180/2010г. по пописа на ПлРС в размер на 240лв.

По така изложените съображения, Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, “ПОГАЧА”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. “Владая” ул.”Лешница”№7, ЕИК817062021, ДА ЗАПЛАТИ на “Дечков-60”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Цар Самуил”№103, ЕИК114545734, сумата  общо в размер на 6560,12лв.. с ДДС, представляваща  остатък от стойността на доставената стока по договори за покупко-продажба от 29.04.2009г. и 08.06.2009г., както следва: по ф.№1000002884/29.04.2009г.-1660,12лв. и по ф.№1000003004/08.06.2009г.-4900лв., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от завеждане на делото-30.07.2010г.  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД“ПОГАЧА”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. “Владая” ул.”Лешница”№7, ЕИК817062021, ДА ЗАПЛАТИ на “Дечков-60”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Цар Самуил”№103, ЕИК114545734, сумата общо в размер на 819,13лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.04.2009г.-30.07.2010г.- от изискуемостта на всяко отделно вземане до датата на ИМ.

ОСЪЖДА- на основание чл.78, ал.1 от ГПК“ПОГАЧА”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. “Владая” ул.”Лешница”№7, ЕИК817062021, ДА ЗАПЛАТИ на “Дечков-60”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Цар Самуил”№103, ЕИК114545734, сумата общо 1372,40лв., представляваща направени по настоящето дело разноски и по обезпечителното производство по ч. Гр.д.№5180/2010г. по описа на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: