Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

***, 19.07.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4145 по описа за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Л.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***  с правно основание чл.422 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 2744.77 лв.главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2008 год. – 31.03.2017 год.; 1394.59 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.04.2008 год. – 03.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ в размер на 82.78 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в ***, ***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване  в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.“ ЕАД гр.София. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Н.“ ЕАД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

         В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за  които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело *** по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли съда да конституира като трето лице „Н.“ ЕАД гр.София. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

         В съдебно заседание по искане на процесуалния представител на ищцовото дружество е отменено определението, с което „Н.“ ЕАД е конституирано като трето лице помагач по делото.

Ответникът представя писмен отговор, в който не оспорва исковете. Прави възражение за прекомерност на размера на юрисконсултското възнаграждение. С оглед признанието на предявените искове от страна на ответника, съдът не е допуснал до изслушване съдебно-счетоводна експертиза.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело ***, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 2744.77лв.главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2008г. – 31.03.2017г.; 1394.59лв. - лихва върху главницата за периода от 02.04.2008г. – 03.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането както и направените деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г.  

В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане №8015 от 16.05.2017г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.

Съобщението е получено от кредитора, който в едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими  следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. *** по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В настоящото исково производство задължение на ищеца „Т.П.” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение.                                   В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот, находящ се в ***, ***, в сграда в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба. Ответникът е признал задълженията си, поради което съдът не е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

           Безспорно е между страните, че ответникът Л.Ц.И. е собственик на процесния имот, представляващ *** в ***, ***, за който има открита партида при „Т.П.” с аб.*** Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка по същата партида, от приложеното в заповедното производство счетоводно извлечение, както и представените от „Н.“ ЕАД С. справки извлечения, че през периода от 01.02.2008г. – 31.03.2017г. е била начислена сума в общ размер на 2744,77 лв. за консумирана топлоенергия. Също от справките се установява, че за тригодишния период, преди подаване на заявлението – 01.11.2014г. до 31.03.2017г. на партидата на ответника е начислена сумата от 623,60 лева. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, Т.П. е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 79,81 лева за периода 05.01.2015г. до 03.05.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с ***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

           Поради горното, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.11.2014г. до 31.03.2017г., изчислена в общ размер на 623,60 лв.

           Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази лихва е в общ размер на 79,81 лв. за процесния период от 05.01.2015г. до 03.05.2017г.

           Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за процесните суми от 623,60 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г. и 79,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2015г. до 05.01.2015г.

           С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 82,78 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50 лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 132,78 лв. Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото производство спрямо предявените в заповедното, ответникът дължи част от тези разноски в размер на 22,56 лв.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно сложността на делото и разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено на 100 лева. Общо за исковото производство, разноските са в размер на 175 лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  Л.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 623,60 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г. и сумата от 79,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2015г. до 03.05.2017г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2089 от 10.05.2017г. по ч.гр.д.№3256/2017г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.05.2017г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА Л.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 175 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата от 22,56 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

районен съдия: