Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                   гр. Плевен,19.12.2014 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 4637  по описа за 2014 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 144 от СК.

 

Ищецът *** А.Н. с ЕГН **********,*** твърди, че ответникът А.А.Н. с ЕГН ********** е негов баща. Ищецът твърди, че е завършил средното си образование и е записан като студент редовна форма на обучение във Велико търновски университет ****** Твърди, че като студент живее на квартира с месечен наем в размер на 90 лева, като отделно плаща и 10 лева за ползване на интернет. Твърди, че има ежедневни транспортни разходи, като в заключение твърди, че има средно около 800 лева месечни разходи. Ищецът твърди, че последно издръжката, която получава му е била определена през 2010г. Твърди, че баща му получава пенсия и работи, за което получава трудово възнаграждение. Твърди, че майка му получава минимална заплата. Моли съда в заключение да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева считано от 01.10.2014г. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, както е предявена.

Ответникът представя писмен отговор, в който навежда доводи, че ищецът претендира издръжка в завишен размер и няма възможност да заплаща такава в този размер. Твърди, че е прекратил работа в охранителната фирма, където е работил и получава единствено пенсия в размер на 366 лева. Твърди, че при определяне размера на издръжката следва да се вземат и възможностите на родителя да дава издръжка, поради което с оглед доходите си няма възможност да осигурява издръжка на ищеца в претендирания размер. В писмения отговор изразява становище, че  предявеният иск е недоказан по размер, и ако бъде уважен, то да бъде определена издръжка в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.142 СК. В съдебно заседание ответникът изразява становище, че искът е недоказан по размер и да определи размера на издръжката съгласно изискванията на закона и възможностите на ответника.

 

СЪДЪТ, въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за раждане на лист 4 от което се установява, че ответникът е баща на ищеца.

От уверение № 179/01.10.2014г. се установява, че ищецът е студент  І курс редовна форма на обучение държавен прием за настоящата учебна година. От представения договор за наем на лист 7 се установява, че ищецът ползва квартира, за която заплаща месечен наем в размер на 90 лева.

Представено е удостоверение с Изх.№ 10/14.10.2014г, от което се установява, че майката на ищеца ****** П.Т. получава брутно трудово възнаграждение в размер на 170 лева.

С писмения отговор ответникът е представил удостоверение от НОИ, от което се установява, че ответникът получава пенсия в размер на 366 лева.

Не се доказаха твърденията на ищеца, че ответникът работи по трудово правоотношение и получава доход за положен труд. От представеното копие на заповед № 1261/18.11.2014г. на лист 26 от делото се установява, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено считано от 18.11.2014г. Не се представиха доказателства, от които да се установи, че ответникът към настоящия момент работи по трудово правоотношение при друг работодател.

От правна страна, съдът приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и родителите могат да я дават без особени затруднения. Не е налице пълна безусловност на задължението. В тази хипотеза трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя. В този смисъл е и константната съдебна практика  (Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК). Следователно законът поставя допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности.  За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите. Условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без "особено затруднение", т. е. издръжката да не съставлява "особено затруднение" за задължения родител. Тази четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и, че при тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.143, ал.1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл.144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, също и на определени ограничителни изисквания. Касае се за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител, по силата на чл.144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено". В този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител. Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

За да прецени тези обстоятелства, съдът обсъди писмените доказателства относно доходите на ответника от пенсия. От представеното удостоверение се установява, че ответникът получава доход в размер на 366 лева, което е близко до размера на минималната работна заплата. Липсват данни, а и не се твърди ответникът да има задължения за издръжка към други низходящи.  Съдът прецени и обстоятелството, че след като ищецът е записан да учи в редовна форма на обучение, то обучението му ограничава възможността да полага труд, от който да реализира доходи. От друга страна, видно от представеното удостоверение от работодателя на майката на ищеца, се установява, че същата получава възнаграждение в размер под минималната работна заплата, което ограничава възможността и да подпомага ищеца финансово.

По отношение претенцията на ищеца да бъде присъдена издръжка считано от 01.10.2014г, съдът счита, че издръжката не следва да бъде присъждана от 01.10.2014г, тъй като в доклада, приет без възражения от страните, съдът е приел правна квалификация чл.144 КТ – първоначално присъждане на издръжка, но не и присъждане на издръжка за минало време.

При тези данни съдът приема, че ответникът може да предоставя издръжка на пълнолетното си дете в минимално предвидения в закона размер - 85 лв. месечно, без това да му създава особено затруднение по смисъла на чл. 144 от СК.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 122,40 лева върху размера на присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

 

 

 

                                              Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА А.А.Н. с ЕГН ********** да заплаща на *** А.Н. с ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 15.10.2014г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 400 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА А.А.Н. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 122,40 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 30.12.2014г.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :