Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр.Плевен, 16.12.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА

 

         при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4574 по описа за 2014 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.Д.И., ЕГН**********, *** и М.Г.И., ЕГН**********, *** против Топлофикация- Плевен ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която твърдят, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***. Твърдят, че същите са и единствени потребители на топлинна енергия в посочения апартамент, за който е открит в „Топлофикация - Плевен" ЕАД абонатен №***. Твърдят, че от „Топлофикация - Плевен" ЕАД ежемесечно са получавали съобщения, с които се претендират задължения за периода от 01.01.2006г. до съответния месец, за който е начислено последното им задължение. Твърдят, че На 07.10.2014г. М.И. е получила извънсъдебна покана, адресирана до съпруга й, с която ответникът го уведомява, че задължението му към „Топлофикация - Плевен" ЕАД   е    в размер на 2762.57лв., от които просрочени суми /главница/ - 1852.92лв. за периода 01.01.2006г. - 31.03.2014г. и лихва за забава в размер на 909.65лв. за периода от 02.03.2006г. до 18.09.2014г. Твърдят, че още на другия ден ищците  са поискали от „Топлофикация -Плевен" ЕАД извлечение на всички дължими суми за периода от 01.01.2006г. до настоящия момент, но такова на хартиен носител е отказано да бъде дадено, както и при направеното възражение от тяхна страна за погасяване по давност на дължимите суми за периода 01.01.2006г. - 31.08.2011г., ответникът е отказал да признае същата. Твърди се, че ищците частично не дължат претендираните от „Топлофикация - Плевен"ЕАД суми, тъй като същите се явяват частично погасени по давност. За такива считат сумата от 1238.27лв., представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2006г. до 30.09.2011г. и сумата от 800.58лв., представляваща обезщетение за забавеното й плащане за периода от 02.03.2006г. до 30.09.2011г. Считат, че са налице са условията за приложение на специалната тригодишна давност, визирана в чл.111, б. „в" от ЗЗД. Молят да бъде признато за установено че С.Д.И., с ЕГН:********** и М.Г.И., с ЕГН:********** не дължат на „Топлофикация - Плевен" ЕАД, с ЕИК:***, с адрес на управление: ***, представлявано от *** суми в общ размер 2038.85лв., от които сумата от 1238.27лв., представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2006г. до 30.09.2011г. и сумата от 800.58лв., представляваща обезщетение за забавеното й плащане за периода от 02.03.2006г. до 30.09.2011г. Претендират направените деловодни разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в която взема становище, че искът е основателен и прави изрично признание на иска. Моли в тази връзка и поради това, че ответното дружество не е станало причина за завеждане на делото да не се присъждат разноски в полза на ищците.

 Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК, тъй като ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 360,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Налице са обаче предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК- ответника е признал иска и не е станал причина за завеждане на иска. Претенцията на ищците за недължимост на сумата по предявената искова претенция се основава на погасяване по давност на част от задълженията на ищците към ответника по делото. Ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на претенцията с това, че ищците по делото са получавали от ответника писма, съобщения и фактури, с които се претендират задължения за периода от м.01.2006г. до 31.03.2014г. за главница и за периода от 02.03.2006г. до 18.09.2014г. за лихва за забава, като твърдят, че е получена и изрична извънсъдебна покана за заплащане на суми в размер на 1852,92 лв. главница и 909,65 лв. лихва за забава за горепосочения период.

 Съдът намира, че при така изложените в исковата молба фактически твърдения и съобразно събраните по делото доказателства, ответника по делото не е станал причина за завеждане на делото. Не е спорно, че ответника по делото е изпращал посочените писма, покани и фактури, в които са посочени и задълженията, предмет на настоящата искова претенция в размер на 1238,27 лв. за периода от м.01.2006г. до м.09.2011г.,  както и сумата от 800,58 лв. за периода от 02.03.2006г. до 30.09.2011г. които са погасени по давност. Фактическия състав на давността, обаче включва два елемента, които следва да са налице кумулативно за да бъде осъществен ефекта на изтеклата погасителна давност. Тези два елемента на фактическия състав на давността са изтичането на съответния давностен срок/в случая кратката 3-годишна погасителна давност/, но и да бъде направено възражение от страна на длъжника. При липса на възражение, макар и да е изтекъл давностния срок, не настъпва погасителни ефект на давността и ищеца с основание претендира заплащането на вземането.

 По делото  са изложени твърдения, че ищците са направили изявление за погасяване на задълженията по давност. В тази връзка като доказателства са ангажирани свидетелските показания на св. ***, които съдът кредитира като логични и правдоподобни. От тях, обаче не може да бъде установено, че ищците са направили адресирано изявление до ответника по делото, което да е получено от него, че правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията си, предмет на настоящата искова претенция. Установява се само, че ищеца по делото е ходил в администрацията на ищеца с желание да плати задълженията си за последните 3 години, като служители на ответника са отказали. Дори му е  било разяснено, че следава да подаде молба. След това ищеца си тръгнал, без да направи подобна молба.  Отделно от това следва да бъде посочено, че след като задължението на ищците е установено писмено, то следва и изявлението за направено изрично възражение за погашението му по давност следва отново да бъде направено писмено за да произведе целения ефект. По делото не се твърди и не се представят доказателства, ищците да са депозирали писмено възражение за погасяване на задължението им към ответника по давност. В този смисъл, след като липсва единия елемент от фактическия състав на давността- възражение от страна на длъжника, ответника не е имал основание да приеме вземането си по отношение на ищците за погасено по давност и да спре да търси изпълнение на същото. Предвид признанието на иска и факта, че от администрацията на ответника са дадени указания на ищците да подадат писмена молба, следва да бъде прието, че при направено изрично адресирано изявление от ищците по делото, което да е получено от ответника, същия не би претендирал от ищците погасеното по давност вземане. Предвид изложеното и при наличието на двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК- признание на иска и факта, че ответника не е станал причина за завеждане на исковата претенция, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищцата по делото.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Ответника по делото  е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за направени такива в размер на 150,00 лв., поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 150,00 лв.

Воден  от  горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.Д.И., ЕГН**********, *** и М.Г.И., ЕГН**********, ***  НЕ ДЪЛЖАТ на Топлофикация- Плевен ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1238,27 лв., представляваща задължение за потребена топлоенергия за периода от 01.01.2006г. до 30.09.2011г. като погасена по давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.Д.И., ЕГН**********, *** и М.Г.И., ЕГН**********, ***  НЕ ДЪЛЖАТ на Топлофикация- Плевен ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 800,58 лв., представляваща задължение лихва за забава върху сумата от 1238,27 лв. за периода от 02.03.2006г. до 30.09.2011г. като погасена по давност.

ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.2 ГПК, С.Д.И., ЕГН**********, *** и М.Г.И., ЕГН**********, ***  ДА ПЛАТЯТ на Топлофикация- Плевен ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 150,00 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: