РЕШЕНИЕ

гр.Плевен, 16.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4559 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.С.Н., ЕГН**********,*** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***. В исковата молба се твърди, че И.Н. е работил в ответното дружество с място на работа ***, като Технически ръководител. Твърди, че със Заповед за прекратяване на трудов договор № 02 - 24 /08.09.2014г.? връчена му на 15.09.2014г. трудовият договор на ищеца е бил прекратен на оси. чл. 330, ал. 2. т. 6 от КТ - Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Твърди, че е издадена и заповед за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение № 9/02.09.2014г. Твърди, че издадените и описани по - горе заповеди са незаконосъобразни поради следните съображения: Твръди, че е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение на 22.08.2014г. като е поискал това да стане по взаимно съгласие, а ако работодателят не се съгласи на това, е поискал заявлението му да се счита за предизвестие за напускане. Твърди, че при неспазено предизвестие, работника дължи месечно брутно трудово възнаграждение. Твърди, че това заявление има за цел да финишира предходно проведени разговори с работодателя, които имат за цел прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че съгласно направената уговорка Н. не е подал такова заявление предния месец, по молба на работодателя, а в последствие е излязъл в отпуск, за да може фирмата да уреди отношения по действаща програма от която черпи средства. Твърди, че в потвърждение на постигнатата уговорка за прекратяване на трудовият договор е и предаване на необходимите за извършване на дейността инструменти на работодателя с обходен лист. Твърди, че от друга страна


производството по налагане на дисциплинарно наказание е строго фиксирана в закона процедура, която задължава работодателят да спазва изискванията на посочените разпоредби. Твърди, че не така е извършено производството по налагане на наказание дисциплинарно уволнение на ищеца. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради липсата на посоченото нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че в Заповед № 9 от 02.09.2014г. е фиксиран период от 22.08.2014г. до 02.09.2014г, през който се твърди че работника е следвало да се явява на работа, съответно за този период е следвало да се искат и обяснения от работника по чл. 193 от КТ. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовият договор пък изобщо не се излага кога е отсъствал работника, напротив изписано е само : "лицето не се явява на работа в продължение на два и повече работни дни". Счита, че подобна неопределеност в атакуваната заповед прави същата немотивирана и незаконосъобразна и дори да бъде прието, че Заповед № 9 от 02.09.2014г. може да допълва описаната Заповед за прекратяване на трудово правоотношение, съгласно изложеното по - горе и двете заповеди не са коректни и с оглед на това се явяват незаконосъобразни. Моли, да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменено на осн. чл. 344. ал. 1 т. 1 КТ. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК, ответника е подал писмен отговор, с който взема становище, че предявената претенция е допустима, но неоснователна. Твърди, че оспорените заповеди № 9 от 02.09.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание и № 02-24 от 08.09.2014 г. са законосъобразни, тъй като са издадени в пределите на работодателската власт от оправомощено лице при наличие на предпоставките за това като спазени особените правила на Кодекса на труда за провеждане на процедура по налагане на дисциплинарни наказания и прекратяване на трудово правоотношение. Твърди, че на 22.08.2014 г. ищецът подал молба за прекратяване на трудов договор като заявил две основания при условията на евентуалност. Твърди, че молбата била приета и регистрирана с вх. № 100. Излага съображения, че съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ страната, до която е изпратено искането за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, разполага със седмодневен срок да изрази своето становище и липсата на отговор по заявлението законът приравнява на мълчалив отказ. Твърди, че *** не е изразило нито писмено, нито устно потвърждение за прекратяване на трудовото право отношение по взаимно съгласие. Твърди, че липсва потвърждение от работодателя, изразено с конклудентни действия, дори това да било допустимо според нормите на КТ. Твърди, че според волеизявлението на ищеца и при неприемане на искането за прекратяване на договора по взаимно съгласие, възприели молбата от 22.08.2014 г. като отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Счита, че през


срока на предизвестието е съвършено безспорно, че работникът/служителят е длъжен да полага труд и изпълнява всички останали задължения по сключения и непрекратен трудов договор. Твърди, че след внасянето на молбата си от 22.08,2014 г. ищецът престанал да се явява на работа до издаването на първата атакувана заповед от 02.09.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание, а така също и до последвалата заповед от 08.09.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по чл. 193 КТ, ответника поискал даването на устни или представянето на писмени обяснения от ищеца за причините които са довели до извършването на дисциплинарното нарушаване - неявяване на работа за повече от два последователни работни дни. Твърди, че искането било връчено чрез куриер на адреса, който Н. е посочил в трудовия си договор. Твърди, че ищецът бил предупреден, че отказът от даване на обяснения не може според чл. 193, ал. 3 КТ да препятства продължаването на процедурата по налагане на санкция. Твърди, че такива обяснения не били дадени устно или в писмен вид, поради което била издадена и Заповед № 9 от 02.09.2014 г., а впоследствие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Отрича страните да са имали някакви предхождащи уговорки по изпълнението и/или прекратяването на трудовия договор, каквито се поддържат в обстоятелствената част на стр. първа от исковата молба. Счита, че липсва каквото и да е несъответствие или неяснота относно характера и вида на извършеното дисциплинарно нарушение, като същото е описано изключително подробно хронологично и фактологично в Заповед № 9 от 02.09.2014 г., в т.ч. периода на самоволното неявяване на работа, както и извършените процедурни действия по изискването на обяснения, предшестващи издаването на заповедта. Счита, че същата отговаря в пълен обем на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и е връчена по надлежен ред, съобразно чл. 195, ал. 2 КТ. Твърди, че подобна неяснота не може да се претендира и спрямо Заповед № 02-24 от 08.09.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че за този последващ акт на работодателска власт няма изискване за съдържание, въпреки това в нея изрично е посочено основание за прекратяване - чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, т.е. дисциплинарно уволнение, а отделно и конкретното дисциплинарно нарушение — по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че двете заповеди се намират в категорична правна връзка и не следва да бъдат разглеждани отделно и това е така, защото заповедта за дисциплинарно уволнение се основава върху наложеното с предшестващата заповед дисциплинарно наказание по чл. 188, т. ЗКТ.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържа исковата молба.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, намира уволнението за законосъобразно и моли да бъде отхвърлена исковата претенция.


Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов договор № 01-04/24.03.2014г., че ищеца И.Н. е работил при ответника на длъжността "технически ръководител" при пълно работно време - 8 часа, място на работа гр.Плевен, при договорено трудово възнаграждение в размер на 850,00 лв., а съгласно допълнително споразумение от 07.05.2014г. и считано от 01.05.2014г. е уговорено трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лв.

Не се спори между страните, а и се установява от приложеното по делото заявление вх.№ 100 от 22.08.2014г., че ищеца е депозирал същото лично и то е получено от ответника по делото на посочената в него дата-22.08.2014г. Този факт се признава от ответника по делото, видно още от отговора на исковата молба. Със заявлението ищеца е отправил заявление до ответника, че „ бих искал трудовият ми договор да бъде прекратен по взаимно съгласие на 22.08.2014г.. В противен случай нека това заявление се счита за известие за напускане на същата дата по смисъла на Кодекса на труда и трудовият договор, сключен между фирмата и мен."

Видно от обходен лист от 12.08.2014г., И.Н. няма дължими материали и облекло към работодателя.

Установява се от Писмо № 75/27.08.2014г., че ответника по делото е поискал обяснения от ищеца за неявяването му на работа от 22.08.2014г. в същото писмо е посочено, че с това свое действие, ищеца не изпълнява изискването на чл.325, ал.1 КТ, по който той предявява искане за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие със заявление вх.№ 100/22.08.2014г. Писмото е връчено на ищеца по пощата, чрез член на неговото семейство на 28.08.2014г., който факт не се оспорава от ищеца по делото.

Не е спорно и се установява от заповед № 9/02.09.2014г. и Заповед № 02-24/08.09.2014г., първата от които връчена на ищеца по пощата на 04.09.2014г., а втората лично на 15.09.2014г., че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за извършено нарушение-неявяване на работа за периода от 22.08.2014г. до 02.09.2014г., в 2 последователни дни и е прекратено трудовото му правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение".

При   така   установеното   от   фактическа   страна,   съдът   направи следните правни изводи:

По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ

При конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано./Решение № 246 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290


ГПК/. По делото се твърди именно конкуренция на прекратителните за трудовото правоотношение на ищеца по делото основания.

По делото се установи от представеното заявление от вх.№ 100/14.05.2013г., че ищеца е упражнил субективното си потестативно право на прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника с предизвестие на основание чл.326, ал.1 КТ. Прекратителния ефект, обаче настъпва на основание чл.335, ал.2, т.1 КТ- при прекратяване с предизвестие- с изтичане срока на предизвестие, който е едномесечен. Ищеца е отправил предизвестието до работодателя на 22.08.2014г., поради което следва да бъде прието, че трудовото правоотношение на ищеца, на това основание , следва да бъде прекратено на дата 22.09.2014г. Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати./ Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/ . По делото няма наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, ищеца по делото да е заплатил на ответника обезщетение за неспазено предизвестие, за да бъде направен извод, че трудовия договор на работника е прекратен от датата на неспазване на предизвестието и заплащане на обезщетение за времето на неспазване на предизвестието. Предвид изложеното следва да бъде прието, че за срока на предизвестието има валидно трудово правоотношение между страните по делото. Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено


предизвестие до работодателя. Това е субективно преобразуващо право за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или служителя. В периода до изтичане на срока на предизвестието той е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и да спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина, като съвкупност от всички трудови задължения на работника или служителя, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се прекратява преди изтичане на срока на предизвестието./ Решение № 180 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 804/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че правоотношението на ищеца е прекратено в срокът за предизвестие, с процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение", считано от 15.09.2014г. Не се спори по делото, че ищеца не се е явил на работа за периода от 22.08.2014г. до 02.09.2014г., който период е повече от 2 последователни работни дни, а както се установи по-горе, той е бил длъжен да престира труд по действащото трудово правоотношение и да спазва трудовата дисциплина. Съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 187, т. 1, като е наложено наказание дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работника на работа в два последователни работни дни. Наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед на работодателя, като в същата е изложено и извършеното нарушение -неявяване на работа през периода от 22.08.2014г.-02.09.2014г. Спазени са и изискванията на чл. 193, като преди това са поискани обяснения от работника, каквито той не е дал. При това съдът приема, че не са налице нарушения в производството по налагане на дисциплинарното наказание. На основание гореизложеното съдът приема, че наложеното от работодателя дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и извършеното уволнение е законосъобразно, поради което искът за отмяната му като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.З от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ, предявения от И.С.Н., ЕГН**********,*** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на И.С.Н., ЕГН**********, извършено на основание чл.330, ал.2, т. 6 КТ със Заповед №9/02.09.2014 г. и Заповед №02-24/08.09.2014г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК, И.С.Н., ЕГН**********,*** да плати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** сумата от 480 лв., представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд от 23.12.2014г.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: