Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр.Плевен, 19,12,2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №4411 по описа на съда за 2014 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ПлРС е постъпила искова молба от Я.А.Б., ЕГН **********, от с.***, чрез адв.А.К. от ПАК, против ЗКПУ “***” с.***, ЕИК 114046005. В молбата се твърди, че със заповед №1223,06,2014 г. е прекратено ТПО между страните на основание чл.325, т.1 от КТ, като ответника не е изплатил последното ТВ на ищеца за м.юни 2014 г. в размер на 500,00 лева, а освен това ответникът не е изплатил и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва считано от 23,06,2014 г. до датата на исковата молба. Претендират се направените разноски. С допълнително заявление от 17,11,2014 г. ищецът е  уточнил размера на претендираната лихва за забава – 50,00 лева за периода от 23,06,2014 г. до 01,10,2014 г. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове. Сочи, че не са налице предпоставките за разпределяне на разноските по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ищецът е имал предупредителен протокол от 31,07,2014 г. да не ходи в кооперацията.

С определение от 06,10,2014 г. съдът е разделил исковете, предявени по гр.д.№4411/2014 г. на ПлРС, като е постановил производството по същото дело да продължи по предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, а по иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, да се образува друго дело, което да се докладва на председателя за разпределение.

В срока по чл.131 от ГПК /отговора изпратен с куриер на 10,11,2014 г./ ответникът ангажира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но е основателен до размера от 388,95 лева. Сочи се, че ищецът сам не е потърсил трудовото си възнаграждение, не е отправил и покана за изплащането му, за да може да претендира лихва. В молба от 04,12,2014 г. моли съда да приложи чл.78, ал.2 от ГПК при разпределяне на разноските. В молба от 12,012,2014 г. се сочи, че протоколът за предупреждение не е съставен на ищеца във връзка с отказ да се изплати ТВ, а по друг повод.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От представената заповед №12/23,06,2014 г. се установява, че ТПО между страните е прекратено, считано от 23,06,2014 г.

Ответникът не оспорва иска, сочи обаче, че същият е основателен до размера от 388,95 лева.

От представеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца е в размер на 304,89 лева чиста сума за получаване. ВЛ е установило, че лихвата за забава върху сумата от 304,89 лева за периода 23,06,2014 г. – 01,10,2014 г. е в размер на 8,58 лева. Посочено е, че сумата за ТВ е депонирана в касата на кооперацията с ПКО №3606/04,08,2014 г.

От изискания и приложен от РУП – *** Протокол за предупреждение от 31,07,2014 г. е видно, че ищецът е предупреден да не нанася психически и физически тормоз на ***, да не се саморазправя със същата, всички спорни въпроси да решава по законов ред. От приложения препис от жалба е видно, че на 31,07,2014 г. *** е подала същата в РУП-*** срещу ищеца, който на посочената дата е нахлул в кабинета й. Жалбата е заведена под №Ж-216 от 31,07,2014 г.   

            С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ

Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил полагащо му се трудово възнаграждение за м.юни 2014 г. в размер на 304,89 лева /след направено изменение на иска в с.з./. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна. Ответникът не само че не е ангажирал такива доказателства, а признава в подадения отговор на исковата молба, че искът е основателен, но до размера от 388,95 лева /колкото е ТВ в брутен размер/.  Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.   

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

При установена дължимост на трудовото възнаграждение работникът не е длъжен да покани с изрично изявление работодателя да изпълни своето задължение, защото срокът за изплащане на трудовото възнаграждение се счита, че е бил уговорен между страните при условията на чл.270, ал.2 от КТ. Ето защо съдът приема, че лихва за забавено изплащане на ТВ се дължи, но считано от 01,07,2014 г., до момента на подаване на исковата молба. Същата, изчислена от съда с помощта на калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта calculator.bg възлиза на сумата от 7,90 лева и именно до този размер следва да бъде уважен иска, като за разликата до претендираните 8,58 лева /след допуснато изменение в размера в с.з./ искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение искането на ответника за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК при решаване на въпроса за разноските съдът счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима в процесния случай – същата изисква кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая е налице само втората хипотеза – признание на иска от ответника, тъй като същия не е оспорил иска по основание, оспорил е само размера. Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Доколкото няма данни какви са е била уговорката между страните относно момента на изплащане на ТВ следва да се приеме, че това е следвало да стане на 30,06,2014 г. – последния ден от съответния месец. ИМ е подадена на 01,10,2014 г., като за този тримесечен период ответникът е имал възможност да предприеме действия по изплащане на ТВ – например чрез изпращане на сумата с пощенски запис. Това не е сторено и ищецът е завел настоящото дело. Следва да се отбележи, че на 31,07,2014 г. ищецът е посетил кооперацията, но ТВ не му е изплатено, а председателката е сигнализирала в РУП – ***. Твърденията на ответника, че посещението не е било във връзка с получаване на ТВ е недоказано, тъй като няма доказателства за други отношения между страните, освен тези по повод на трудовото правоотношение, прекратено на 23,06,2014 г. Ето защо съдът счита, че с бездействието си по повод изплащане на ТВ на ищеца ответникът е станал причина за завеждане на делото и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима.

При разпределяне на отговорността за разноски следва приложение да намери разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от претенциите. При определяне на размера на възнаграждението, съдът съобрази, че заплатената сума от 300,00 лева е общо по настоящото гр.д.4411/2014 г. на ПлРС и по разделеното и новообразувано дело по иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ето защо съдът счита, че в настоящото производство ищецът има право на разноски в размер на 150,00 лева. Доколкото първият иск е уважен изцяло, а вторият – отчасти, то ищецът има право на репариране на разноски в размер на 144,00 лева. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или разноски в размер на 6,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 138,00 лева деловодни разноски по компенсация.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева, както и 80,00 лева възнаграждение за ВЛ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ ЗКПУ “***” с.***, ЕИК 114046005, ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.Б., ЕГН **********, от с.***, сумата от 304,89 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01,10,2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ЗКПУ “***” с.***, ЕИК 114046005, ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.Б., ЕГН **********, от с.***, сумата от 7,90 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на ТВ за периода 01,07,2014 г. – 01,10,2014 г., като за разликата до претендираните 8,58 лева и за периода 23,06,2014 г. – 30,06,2014 г. отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗКПУ “***” с.***, ЕИК 114046005, ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.Б., ЕГН **********, от с.***, деловодни разноски по компенсация в размер на 138,00 лева.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗКПУ “***” с.***, ЕИК 114046005, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева, както и 80,00 лева възнаграждение за ВЛ.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен  съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 19,12,2014 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

                                             

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: