Р Е Ш Е Н И Е

15.12.2014г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И.  и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4313/2014г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Искове с правно основание чл.222, ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от  М.А.Х., против „***, гр. Плевен, представлявано от И. ***, с която се  твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, като че трудовият му договор е прекратен, със заповед № 17/01.03.2014г. Твърди се, че ответникът не му е заплатил дълижмото обезщетение за оставане без работа за един месец, както и полагащият му се платен годшн отпуск за календарните 2011г., 2012 и 2013г.  Моли съдът , на основание  чл.222, ал.1 КТ, да осъди ответника да му заплати сумата от 360лв., и на основание чл.224, ал.1 от КТ- обезщетение в размер на 1080лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.

Изрично в с.з., процесуалният представител на ищеца. Адв. В. У., уточнява, че претенцията по чл.224, ал.1 от  КТ, обхваща целият полагаем платен годишен отпуск за календарните 2011, 2012 и 2013г.

         В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ***, гр. Плевен, представлявано от И. ***, чрез адв. М. М., изразява становище за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, като се твръди,че ищецът не е подавал молби за ползването на отпуск. Евентуално, прави възражение за прихващане на дължимата сума, с полученото от ищеца трудово възнаграждение. По отношение на иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, изразява становище за основателност на същия., но тъй като не са станали причина за предявяването на иска, моли съдът да възложи разноските по този иск на ищеца

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение №4229/05.11.2014г., съдът е постановил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните: факта, че ищецът М.А.Х., е работил по трудов договор с ответника „***” ” гр. Плевен, на длъжност „пазач- невъоръжена охрана”, както и факта на прекратяване на трудовият му договор, считано от 01.03.2014г., на основание чл.328,ал.1,  т.3 от КТ-поради съкращаване на щата.

По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.

От заключението по  изслушаната по делото ССЕ се установява, че БТВ на ищеца,  въз основа на което се изчислява обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, по смисъла на  чл.228, ал.1 от КТ, е  в размер на 366,48лв. вещото лице е посочило, че във ведомостите не е отразено изплащане на ищеца А. на обезщетение по  чл.222, ал.1 от КТ за безработица, за периода 01.03.2014-01.04.2014г., като вещото лице посочва, че размерът на дължимото обезщетение е сумата от 366,48лв.

По делото, с ИМ, са представени разпореждане № 142-01-95-2/14.04.2014г. на НОИ-ТП –Плевен, с което, е спряно изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, за периода 01.03.2014-01.04.2014г., с мотиви- получаване на обезщетение за оставане без работа, на основание чл.-222, ал.1 от КТ, за същия период. С разпореждането е възобновено изплащането на обезщетението за безработица, за периода 01.04.2014-30.09.2014г., в размер на 11,47лв. дневно. По делото е представена и декларация от ищеца, че за процесният период 01.03.-01.04.2014г., не е получавал  трудово възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ,  е основателен и следва да бъде уважен , до размерът на претендираната сума от 360лв. Съобразно цитираната норма,  при уволнение, поради съкращаване на щата, работникът има право на обезщетение от работодателя, в размер на БТВ, за времето, през което е останал без работа, но за не- повече от един месец. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, и заключението по ССЕ, се установява, че ищецът, след прекратяване на трудовият му договор- 01.03.2014г., до дата 01.04.2014г., не е работил по трудов договор, не е получавал обезщетение за безработица, и не е получил от работодателя си дължимото обезщетение.

Съдът намира, че възражението на ответника- работодател, че не е станал повод за завеждане на  иска, е неоснователно. Изплащането на  възнагражденията и обезщетенията, дължими  въз основа на трудов договор, е основно задължение за работодателя, и съответно на това, негова е тежестта да докаже, че е изплатил  същите- в. т.ч. и обезщетението  по  чл.222, ал.1 от КТ, за оставане без работа. Поради това и разноските следва да бъдат възложени на ответника- работодател.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

От заключението   по приетата ССИ, се установява, че за календарните 2011, 2013 и 2013г., не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В обстоятелствената част на заключението, ВЛ е посочило, че неизползваните от ищеца дни- платен годишен отпуск, са: за 2011г- два работни дни, за 2012- 20 работни дни, за 2013- 20 работни дни-общо 42 работни дни. Вещото лице е посочило, че общо дължимата сума- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за календарните 2012 и 2013г.,  е в размер на 732,80лв. В с.з. ВЛ посочва, че размерът на обезщетението за календарната  2011г- е в размер на 36,34лв. от платежната ведомост, не се установява изплащането на дължимото обезщетение. По делото, след приемане на ССЕ, няма направено изменение размера на иска.

Съобразно нормата на чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител, има право на платен годишен отпуск, като на основание  ал.3 от същият член, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал.1 от КТ. КТ е предвидил и съответен ред за ползване на отпуска, и неговото заплащане. Изрично нормата на чл.178 от КТ, е забранил компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това е неоснователно направеното от страна на ответника в отговора на ИМ възражение за прихващане на дължимото обезщетение в изплатеното вече ТВ. Дължимостта на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, се основава на законоустановеното право на работника на платен годишен отпуск, като изплащането на трудово възнаграждение, за положен от ищеца труд, няма отношение към дължимостта на това обезщетение, с оглед различието на основанието. Съдът счита, че в случая следва да се присъди и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за календарната 2011г., в размер на 36,34лв., поради следните съображения: съобразно нормата на чл.176а, ал.1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него, не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случая обаче от страна на ответника, в отговора на ИМ, няма направено възражение за изтекла погасителна давност, касаеща тази част от претенцията-или за календарната 2011г. Въз основа на общите правила на гражданското право- чл.120 от ЗЗД, давността на не прилага служебно, поради което, в случая, поради липса на възражение, следва да бъде присъдена и сумата от 26,34лв-неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни, за календарната 2011г.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен, до размера на сумата от 769,14лв.обезщетение за неизползавн платен годешен отпуск, за 42 работни дни, за календарните 2011, 2012 и 2013г, , като за разликата до пълният предявен размер на иска от 1080лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 156,82лв.-разноски по делото. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, при наличието на които- в кумулативна даденост, разноските  по делото да бъдат възложени на ищеца. Съобразно чл.78, ал.2 от ГПК, разноските се възлагат на ищеца, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. С оглед събраните по делото доказателства и изявлението на ответника, съдът намира, че и двете предпоставки не са налице.

С оглед нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, при съответна отхвърлителна част,  ответникът също има право на разноски по делото, които в случая са в размер на 86,35лв.

Следва ответникът, да бъде осъден да заплати и сумата от 100лв- държавна такса върху уважените искове и сумата от 60лв- деловодно разноски.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от КТ, да бъде постановено предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.222, ал.1 от КТ,  “***, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 360лв.. съставляваща дължимо обезщетение за оставане без работа, за периода 01.03.2014-01.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-23.09.2014г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, “***, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 769,14лв., съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 работни дни-общо, за календарните 2011г./2 работни дни/, за 2012г. /20 работни дни/, 2013г. /20 работни дни/,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-23.09.2014г., до окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1080лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА,  на основание  чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Х., ЕГН **********,***, сумата 156,82лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.А.Х., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ НА  „***, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ***, сумата от  86,35лв.-разноски по делото, съобразно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,  „***, със седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ***, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ПлРС, сумата от  100лв.-държавна такса върху уважените искове и сумата от 60лв.-деловодни разноски.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му, с която са уважени исковете по чл.222, ал.1 и по  чл.224, ал.1 от КТ.

 Решението, в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение има характер на определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС. В останалата си част РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: