Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Гр.Плевен 03.01. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на  девети декември две хиляди и единадесета година в състав:

                                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4811 по описа за 2011 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД

Постъпила е искова молба от  ***,  гр. ***, представлявано от *** – Изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ,  чрез пълномощник адв. Б.К.,***,  против Г.В.С., с ЕГН ********** ***, в която ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди  ответникът да заплати на ищеца  сумата 447, 08 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените деловодни  разноски  в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че   ищецът е изплатил обезщетение по щета № 16 / 11.01.2006г  за имуществени вреди в размер на 447,08 лв, за увреждания при ПТП, настъпило на 23.07.2005г.

Твърди се, че виновен за ПТП е Г.С., който е управлявал л.а. *** собственост на ***  без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, след употреба на алкохол и движение с несъобразена скорост, загубил е контрол над автомобила и на кръстовище ударил спрялото на червен светофар МПС – 2, след което напуснал мястото.

В нарушение на чл. 150, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, ответникът е управлявал увреждащото МПС без да е правоспособен водач.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът  не е представил писмен отговор.

Ищецът се представлява от  адв. Б.К. и поддържа исковата молба.

Ответникът  се явява лично  и ангажира становище, че исковата молба е допустима и не оспорва предявения иск.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,  прави следните правни изводи:

Съдът счита, че е сезиран с иск правно основание чл. 45 от ЗЗД:.” Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” , вр.  чл. 91 от Закона за застраховането /отм./, сега чл. 288, ал.12 от Кодекса на застраховането.

С исковата молба са представени доказателства, които са приети от съда като допустими и относими към правния спор:

1. Протокол за ПТП, НП, служ. бележка от КАТ .

2. Уведомление и доклад по щета № 16 / 11. 01. 2006 г.

3. Опис *** и заключение на ВЛ на ГФ, 6 бр. снимки

4. Платежен документ, талон

5. Адресна справка

6. Документ за платена държавна такса

7. Решения на Съвета на фонда, ***

Ответникът Г.В.С. е управлявал  МПС  л.а. *** без да е правоспособен водач, с което е  нарушил  чл. 150, вр. чл. 177, ал  1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата. Ответникът Г.В.С. е причинил ПТП, като е управлявал лекия автомобил  без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, след употреба на алкохол и движение с несъобразена скорост, загубил е контрол над автомобила и на кръстовище ударил спрялото на червен светофар МПС – 2, след което напуснал мястото. До момента на подаване исковата молба Г.  С. не е погасил задължението си и не възстановил платеното от  ***  гр. ***.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният  иск по чл. 45 от ЗЗД, вр.  чл. 91 от Закона за застраховането /отм./ сега чл. 288, ал.12 от Кодекса на застраховането е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от   447, 08 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване  исковата молба 20. 07. 2011 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на  50 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

                  Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ГПК, вр.  чл. 91 от Закона за застраховането /отм./ сега чл. 288, ал.12 от Кодекса на застраховането Г.В.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ   на ***,  гр. ***, представлявано от *** – Изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ,  чрез пълномощник адв. Б.К.,***, сумата от  447, 08 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване  исковата молба 20. 07. 2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: