Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Плевен 13.01.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд ІІ гр. състав в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и  единадесета година в състав:

Председател:ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря К.Т., като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр. дело № 4412 по описа за 2011 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл.108 от ЗС

          В Плевенски районен съд е постъпила искова молба от  Ц.А.Б. *** против М.Д.И., В.А. *** и А.Н.Д. ***, в която се твърди че ищцата е наследник на ***, б.ж. на с. Опанец, който е бил собственик на 2 037 дк земеделска земя, VІ кат. в землището на с. Опанец, а именно друга селищна територия, в м. “Средно старо село” имот № 097018 по картата на землището, образуван от имоти  097003 и 097004. Твърди се, че с решение на ПС Плевен от 10.09.1998г. е възстановено правото на собственост на наследниците на ***.Твърди се, че имота се е ползвал от ищцата Ц.А.Б. със съгласието на другите  наследници на ***. Твърди се, че с протокол за въвод във владение на имоти № 235/19.06.2003г. на ОбСЗГ Плевен в присъствието на ищцата във владение са въведени наследниците на ***. Твърди се, че с договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи и гори № 6580/2005г. ищцата е получила в дял  посочения по-горе имот - 097004.Твърди се, че с разрешение на   на ищцата ответниците са ползвали недвижимия имот заедно с нея. Твърди се, че между страните е водено гр.д№ 2096/2004г. по описа на РС Плевен срещу наследниците на ***, което е било прекратено. Ищцата твърди, че от прекратяване на делото до настоящия момент ответниците владеят и ползват имота, но въпреки уговорката не са го платили. Моли съда да признае за установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. недвижимия имот и осъди ответниците да и предадат владението.

          Ответниците редовно призовани оспорват предявения иск. В представения писмен отговор изразяват становище, че са го придобили по давност. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

 Безспорно между страните, видно от представеното по делото удостоверение за наследници е, че  ищцата е наследник на ***. Видно от представеното решение № 16-9 К от 10.09.1998г. е, че е възстановено правото на собственост на наследниците на *** върху  земеделски земи – ливада от 0600 дк  находящ се в м. “Селището” в землището на с. Опанец, нива от 4 дк находяща се в м. “Селището” в землището на с. Опанец, нива от 3,500 дк находящ се в м. “Старо село” в землището на с. Опанец, нива от 2,020 дк находяща се в м. “Старо село” в землището на с. Опанец. Видно от представения протокол за въвод във владение е, че на 19.06.2003г. наследниците на *** са въведени във владение на имот 97018 в землището на с. Опанец. От представения по делото договор за доброволна делба е видно, че в дял на *** Д. и Ц.Б. е поставен недвижим имот друга селищна територия от 2,0376 дк VІ кат. в м. “Средно старо село”, имот № 097018 по картата на землището. От представения по делото нотариален акт № 185 т. ІІ , рег.№ 1470 дело 233 от 2005г. е видно, че М.И.Д., В.А. *** и А.Н.Д. са признати за собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот, целият с площ 2050кв.м., находящ се в с. Опанец общ.Плевен, ведно с построените в северозападната част на имота жилищна сграда и стопански сгради, а по скица от ОбСЗГ –друга  селищна територия на площ от 2,037 дк имот № 097018 ІV кат.  в м. “Средно старо село”.

По делото е приложено гр.№ 2096/2004г. по описа на ПлРС с правно основание чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ предявен от М.И. и В.Щ. против *** Б., ***, *** Д., ***, ***, ***, *** и *** Д. с петитум да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижимия имот. Производството е прекратено поради оттегляне на  иска.

Свидетелката Ев. *** в показанията си пред съда твърди, че  къщата находяща се в дворното място е продадена на ответниците, но дворът не е  продаден и е бил на Ц.. Свидетелката твърди, че Ц. е ползвала имота, но от няколко години не я пускат в него. Свидетелката А.*** в показанията си пред съда твърди, че ответниците живеят в имота и имат споразумение  с ищцата да го пазят, а ответницата е ходила и е ползвала дворното място и  е садила различни видове зеленчуци. От показанията на свидетелката се установява, че след 2004г. ответниците са започнали да спорят и да не пускат ищцата в имота.Свидетелката твърди, че дворът на *** *** Д. е до двора на Ц., някога двата двора са били едно, но той е останал в едната къща, а Ц. в другата.Свидетелят П.*** в показанията си пред съда твърди, че ***- баща на ответницата *** е закупил имота от ***, Ц. е живяла в имота с баща си и майка си, но повече от 40 години другите хора живеят в имота.Сведетелят Св. *** твърди, че в имота живее М. със съпругата си А., а В. е дъщеря им. Свидетелят твърди, че доколкото знае от баща си имотът е закупен от М..От позаканията на свидетеля е видно, че Ц. е ходила и дали в имота зеленчуци, но това е било отдавна. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частта им в която се установява, че до 2004г. ищцата Ц.Б. е ползвала имота заедно с ответниците, тъй като в тази си част показанията на свидетелите са последователни и кореспондират помежду си.

 В съдебната практика се приема, че за успешното провеждане на иск по чл. 108 ЗС е необходимо да са налице три предпоставки:да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска;че вещта се намира във владение или държане на ответника;че ответникът владее и държи вещта без правно основание. От изложеното по-горе съдът намира,че собственик на процесния недвижим имот е ищцата. Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Ищцата твърди, че е собственик на недвижимия имот по наследство  и делба. Това се установява от представения по делото договор за делба, от който е видно че  недвижимия имот е поставен в дял на *** Д. и Ц.Б.- ищца по делото. В договора за делба не е посочено при какви права, поради което съдът приема, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от имота. От показанията на свидетелите се установява, че ответниците владеят имота. В тежест на ответниците е, да докажат, че владеят имота на правно основание. Под правно основание в правната теория и практика се разбира акт, който е годен според действащото право да прехвърли или учреди право на собственост или друго вещно право. Ответниците са направили възражение, че са придобили имота по давност.   За да е налице владение от страна на ответника кумулативно трябва да са налице два признака - упражняване на фактическа власт върху вещта и намерението на владелеца да държи вещта като своя. За да се придобие правото на собственост по давност,  трябва да е налице непрекъснато владение в продължение на десет години. Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че придобивното основание, на което се позовава ответниците не е налице.

Фактът на ползването на имотите от ответниците не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност.От позаканията на свидетелите се установява, че до 2004г. ищцата също е ползвала имота и между страните не е имало спор за собствеността му. Видно от приложеното гр.д.№ 2096/2004г. е, че ответниците по настоящия иск са поискали от съда да признае за установено по отношение на наследниците на ***, че са собственици на имота. Необезпокояваното ползване на имотите от ответника /обработването и събиране на плодовете от тях/, не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу собственика, защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението.Възражение за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса. В разпоредбата на чл. 5 ал.2 от от ЗВСОНИ /публикуван в ДВ, бр. 107 от 1997 г. от 18 ноември 1997г./, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. По делото не се спори, че процесния имот е земеделска земя, възстановен на наследодателя на ищцата с решение на ОбСЗГ Плевен по реда на ЗСПЗЗ, следователно  придобивната давност по отношение на имота започва да тече  след влизане в сила на посочената по-горе разпоредба, а именно 24.11.1997г. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че ответниците са демонстрирали пред ищцата, че владеят имота за себе си през 2004г., поради което съдът приема, че от тогава е започнала да тече придобивната давност и към датата на предявяване на иска не изтекъл период от 10 години.С оглед на изложеното съдът  намира, че ответниците не са станали собственици на имота на основание придобивна давност. Относно наличието на втората предпоставка съдът съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели  от които се установява,че ответниците владеят и ползват процесния имот. От представения по делото писмен договор за покупко продажба се установява, че е налице и третата предпоставка- ответниците владеят имота без правно основание.Под правно основание в правната теория и практика се разбира акт, който е годен според действащото право да прехвърли или учреди право на собственост или друго вещно право,а както беше посочено по- горе представения по делото писмен договор не е действителен и не може да прехвърли правото на собственост. Поради изложеното по- горе, съдът намира,че процесния недвижим имот се владее от ответниците без правно основание, което да може да противопоставят на правата на собственика да го ревандикира. В този смисъл предявения  иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен,като ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на  Ц.Б. владението върху недвижим имот – ½ ид.ч.от дворно място находящо се в землището на с. Опанец Общ.Плевен представляващ друга селищна територия от 2,037 дк VІ кат в ***

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени на осн. чл.78 от ГПК да заплатят  направените по делото разноски в размер на държавна такса по сметка на ПлРС в размер на 78,22 лв. и 400 лв разноски за адвокат.

  Водим от горното, съдът

 

  Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.А.Б. ЕГН ********** е собственик на недвижим имот – ½ ид.ч. от друга селищна територия от 2,037 дк VІ кат. находяща се в ***, имот № 097018 по картата на землището, при граници и съседи имот № 00336 местен път на Община Плевен, имот № 097002 др. селищна територия на ***, имот № 097017 друга селищна територия на ***, имот № 097016 друга селищна територия на ***, имот № 097005 друга селищна територия на ***.

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС  М.И.Д., В.А. *** И А.Н.Д.  да предадат на Ц.А.Б. ЕГН **********  владението на недвижим имот – ½ ид.ч. от друга селищна територия от 2,037 дк VІ кат. находяща се в ***, имот № 097018 по картата на землището, при граници и съседи имот № 00336 местен път на Община Плевен, имот № 097002 др. селищна територия на ***, имот № 097017 друга селищна територия на ***, имот № 097016 друга селищна територия на ***, имот № 097005 друга селищна територия на ***.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците М.И.Д., В.А. *** И А.Н.Д. *** да заплатят на Ц.А.Б. ЕГН ********** направените по делото разноски  в размер на 478,22 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: