Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Плевен, 16.12.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

         

          Плевенският районен съд, Х -ти гр.състав, в публичното заседание на  седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря М.Ц.  като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4188 по описа за 2011г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Предявен е иск с правно основание с чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

              Производството по делото е образувано по искова молба подадена от “Транс” ООД представлявана от Митко Николов Д. против “Мода стил” ЕООД  представлявано от Красимир Савов, в която се твърди  че между страните е сключен договор за продажба обективиран във фактура № 13506/05.11.2009г.  на стойност 1 295,40 лв. Твърди се, че стоката предмет на договора е доставена на ответника и приета от него без възражения, което е удостоверено във фактурата и складова разписка № 35505/05.11.2009г.Твърди се, че ответникът е изпълнил частично задължението си за заплащане на цената, като е заплатил сумата 323,85 лв. Твърди се, че останалата част от задължението в размер на 971,55 лв не е платено, както и че ответникът дължи и лихва за забана върху неизплатената част от вземането за периода 06.01.2009г.- 12.05-2011г. Твърди се, че с фактура № 14108/18.12.2009г. ищецът е продал на ответника етикети за шевното производство на стойност 48,90 лв. с ДДС. Твърди се, че стоката предмет на договора е била доставена и приета без възражения от ответника.Твърди се, че до настоящия момент ответникът не е заплатил на продавача сумата по фактурата, изпаднал е в забава, поради което дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 7.09 лв за периода от датата на издаване на фактурата до 12.05-2011г.Твърди се, че с фактура №  14657/15.02.2010г. ищецът е продал на ответника стоки на стойност 221,87 лв с ДДС Твърди се, че стоката е приета от ответника но до този момент ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на сумата, поради което е изпаднал в забава и дължи лихва за периода от 12.05.2011г.- до 12.05.2011г. в размер на 28,27 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и срещу издадената от съда заповед за изпълнение ответникът е представил възражение. Моли съда  да признае за установено, че  задължението на ответника за което е издадена за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№  3095/2011г. по описа на ПлРС съществува и осъди ответникът да заплати направените  разноски .

           Ответникът, редовно призован чрез процесуалният си представител адв.Д.  ангажира становище за неоснователност на исковата претенция.Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си за предаване на стоките.Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан        

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

  По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,  с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца “Транс” ООД.В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.

           Не се спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 3095/2011г. по описа на ПлРС

От представените по делото фактури е видно,че 05.11.2009г. ищецът е продал на ответникът оборудване на стойност 1295,40 лв с ДДС,. Видно от представената по делото фактура № 13506/05.11.2009г.  и складова разписка е, че стоката е получена от Красимир Савов.Видно от представената фактура № 14108/18.12.2009г. е, че ищецът е продал на ответника етикети на стойност 48,90 лв. , получени от Красимир Савов. Видно от представената по делото фактура № 14 657/15.02.2010г. е, че ищецът е продал на ответника стоки на стойност 221 87 лв с ДДС, получени от представител на ответника видно от отразяването върху фактурата.

От заключението на вещото лице по назначената експертиза, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е видно, че   издадените от “ Транс” ООД фактури № 1408/18.12.2009г., № 14657/15.02.2010г. са осчетоводени  от ответното дружество, включени са в дневника за покупки и справка декларация по ДДС за  съответните периоди. ВЛ е установило, че по ф-ра 13506/05.11.2009г. е платена частично сума в размер на 323,85 лв, като остатъка възлиза на 971,55лв

Ищецът  твърди,  че  до  настоящият  момент  ответникът  не  му  е  изплатил  сумите по цитираната по-горе фактура. По правната си  същност  това  е  твърдение  за  отрицателен  факт   и  освобождава  ищеца от  тежестта  на  доказването  му, което  не  е  направил.  Счетоводното записване на фактурата, включването и в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит доказват съществуването на задължението. От заключението на ВЛ е видно, че част от сумата по фактура 13506/05.11.2009г. е платена от ответника Ответникът не е представил доказателства за осъществено плащане, с което задължението му към ищеца да е погасено. Съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ цената се дължи при получаване на стоката или издаване на документ за нея.  С оглед изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата  1 242.32лева представляваща неплатена сума по ф-ри    13506 /05.11. 2009 г на стойност 971.55 лева ф-ра № 14108 / 18.12. 2009 г на стойност 48.90  лв. и ф-ра № 14657 /15.02.2010  на стойност 221.87 лв.По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената на посочените стоки в тридневен срок след издаване на фактурата, поради което е изпаднал в забава. По  същността  си  мораторната  лихва  по  чл.86 от ЗЗД  представлява  обезщетение  за  причинените  на  кредитора  вреди  в  резултат  на  неизпълнение  на  парични  задължения. Този  иск  се  явява  акцесорен  по  отношение  на  иска  с  правно  основание  чл.79 от ЗЗД,  и  от  уважаването  на  главния  зависи  и  неговото  уважаване.  Така наречената "законна лихва" представлява обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго.  В случая страните са не са уговорили изрично обезщетение за забава, което се различава от т. нар. мораторна лихва за периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба. Съгласно  заключението  на вещото  лице  по извършената  съдебно-икономическа  експертиза, което  е  прието  от  съда за  обективно, вярно  и  компетентно,  размерът  на мораторната лихва върху сумата от 971,55 лв за периода 06.11.2009г.- 12.05.2011г е 152,77 лв, върху сумата 48,90 лв за периода 18.12.2009г.- 12.05.2011г. е в размер на 7,10 лв и  върху сумата 221,87 за периода 15.02.2010г.- 12.05.2011г. е в размер на 28,33 лв.Общия размер на дължимата лихва за забава е 188, 20 лв от която  лихва 152.77 лева върху главница от 971,55 лв за периода 16.02. 2009  г. до 12.05.2011 , лихва в размер на 7.09 лева  върху главница 48,90 лв за периода 19.12. 2009  г. до 12.05.2011   г. ,лихва в размер на 28.27 лева периода 15.02. 2010  г. до 12.05.2011.

Тъй като не е направено изменение на предявения иск с правн основание чл. 86 от ЗЗД по реда на чл. 214 от ГПК, съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД  в частта на лихва за забава върху сумата 221 87 лв за периода 15.02.2010г.- 12.05.2011г. следва да бъде уважен съгласно претендираната в исковата молба  сума 28,27 лв.

Предвид изложеното следва да се признае за установено, че задължението на ответника “Мода стил” ООД за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3095/2011. по описа на ПлРС съществува.

             На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в размер на 148,70 лв и сумата 200 лв за адвокатско възнаграждение.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника „МОДА СТИЛ” ЕООД  с ЕИК 114567321 гр. Плевен, жк. Сторгозия бл. 132 вх. А ет. 5  представлявано от Красимир Антимов Савов, че  дължи на кредитора “ТРАНС “ ООД  с ЕИК- 114615218 със седалище и адрес  на управление на дейността гр.Плевен “ Гривишко шосе “ 26 , представлавано от Митко Николов Д., чрез пълномощникът   адвокат А.Г. от Плевенска адвокатска колегия с адрес гр. Плевен , ул.” Бъкстон “ 5 офис 10   сумата  1242.32лева представляваща неизпълнено задължение по договор за покупко продажба обективиран във фактури :   13506 /05.11. 2009 г на стойност 971.55 лева ф-ра № 14108 / 18.12. 2009 г на стойност 48.90  лв. и ф-ра № 14657 /15.02.2010  на стойност 221.87 лв,ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.05.2011г.  както  и сумата  188, 13 лв, от която  лихва 152.77 лева върху главница от 971,55 лв за периода 16.02. 2009  г. до 12.05.2011 , лихва в размер на 7.09 лева  върху главница 48,90 лв за периода 19.12. 2009  г. до 12.05.2011   г. ,лихва в размер на 28.27 лева периода 15.02. 2010  г. до 12.05.2011., за които е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д. 3095/2011г. по описа на ПлРС .

          ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК “МОДА СТИЛ” ЕООД  с ЕИК 114567321 гр. Плевен, жк. Сторгозия бл. 132 вх. А ет. 5  представлявано от Красимир Антимов Савов да заплати на “ ТРАНС “ ООД  с ЕИК- 114615218 със седалище и адрес  на управление на дейността гр.Плевен “ Гривишко шосе “ 26 , представлавано от Митко Николов Д., чрез пълномощникът   адвокат А.Г. от Плевенска адвокатска колегия с адрес гр. Плевен , ул.” Бъкстон “ 5 офис 10  сумата 148,70 лв представляваща направени по делото разноски и сумата 200 лв за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: