Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. Плевен, 02.02.2011год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

   

   

Плевенски районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 12.01.2011 година в състав:     

                                                                             

                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 4894 по описа за 2010год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          

            Производството е по искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.372 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

            Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “РАЛИ” ЕООД, ЕИК 131478825 със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски ЯНА №3, вх.А, ап.4, съдебен адрес: ***, адв. В.В. против ЕТ “НИКО - НИКОЛАЙ БЕНЕВСКИ”, ЕИК 114501894 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.“Дружба” бл.328, вх.Д, ап.15, в която се твърди, че със заявка-договор от 27.07.2009год. ответникът ЕТ „НИКО-НИКОЛАИ БЕНЕВСКИ”,ЕИК 114501894 възложил на ищовото дружество да извърши международен автомобилен превоз на стоки от Португалия до Гърция. Твърди се, че в т.7 от заявката-договор е уговорена превозна цена /навло/ в размер 3100€, без ДДС или 3720€ с ДДС, с левова равностойност 7275,60лв.

           Ищецът твърди, че превозът е осъществен и това е удостоверено от международна товарителница, съставена на 27.09.2009год. в съответствие с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМR). Посочва се, че в графа 23 на товарителницата е поставен печат на превозвача „РАЛИ” ЕООД-София и са вписани д.к. номера на товарната композиция - влекач и ремарке - РВ0767ВМ/РВ3559ЕМБ, идентични с посочените в т.11 от заявката-договор. Твърди се, че в т.7 от заявката-договор е посочен срок на плащане - до 20 дни от датата на заявката, който изтекъл на 16.08.2009год. Твърди се, че на 04.08.2009год. ищцовото дружество издало фактура №4972 за уговорената превозна цена, като с банков превод от 23.09.2009год. ответникът извършил частично плащане в размер 5000лв.

            Твърди се, че останалата част от дължимата сума в размер 2275,60лв. не е изплатена от ответната страна и че се длъжи лихва за забава.

             Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ„НИКО-НИКОЛАЙ БЕНЕВСКИ”-Плевен да заплати на дружеството ищец сумите, както следва: 2275,60лв., претендирана  неизплатена сума по фактура №4972/04.08.2009год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане; 282,40лв., претендирана лихва за забава върху главницата 7275,60лв. за периода 16.08.2009год. - 13.07.2010год. /датата на подаване на исковата молба в съда/, с отчетено извършено частично плащане на главницата.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез адв.К. /л.18-20 от делото/, в който се навеждат доводи относно неоснователност на предявените от ищцовата страна искове. Твърди се, че част от превозения от ищцовото дружество товар, за който е съставена процесната международна товарителница за автомобилен превоз /CMR/, при доставянето до крайния получател в Гърция бил увреден -по вина на превозвача/ищцовото дружество/; че това е основание за ответника да не плаща остатъка от уговорената превозна цена - претендирана в настоящото производство по делото. Твърди се, че отговорността за причинените по превозваната стока щети е изцяло на ищцовото дружество.

            В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от адв.В.,САК, който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з

            В о.с.з. ответникът се представлява от адв.К., която оспорва  исковете и навежда доводи в о.с.з.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

            Исковете са допустими, а по същество – искът с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.372 ал.1 от ТЗ  е изцяло основателни, а  искът с правно основание чл.86 от ЗЗД – частично основателен.

            По предявения  иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.372 ал.1 от ТЗ:

            Съгласно чл.4, Конвенция CMR договорът за превоз се установява с товарителница.Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. Лицето, сключило превозен договор като товародател, може да бъде различно от посочените в товарителницата изпращач и получател или техен представител. При това положение при нередовност на товарителницата твърденията на страните относно изпълнението, респективно неизпълнението на превозния договор следва да се доказва посредством  предвидените за това способи в общия исков процес и при съобразяване разпоредбите на относимите  към спора правни норми.

            Претенцията на ищеца спрямо ответника се основава на възникнало между тях като търговци отношение по повод договор за превоз на товар, обективиран в Заявка-договор от 27.07.2009год. /приложен на л.3 от делото/. Ищецът, в качеството си на превозвач, е приел да извърши превоз на стоки до Солун, Гърция, като видно от  договора е, че товародател е ответникът. От договора се установява, че стоката следвало да се товари в Португалия, като същата била палетизирана; че договореното навло е в размер 3100евро, дължимо от ответника. Страните не спорят относно сключения договор за превоз и неговите клаузи; няма спор, че превозът е осъществен, че товарът е доставен на получателя; съответно издадена е международна товари- телница, съставена на 27.09.2009год.

             Не е налице спор между страните, че при пристигане в Гърция част от превозваният товар бил с повреден. Ищецът оспорва характера на повредата и твърди, че повредата не може да бъде вменена във вина на ищеца-превозвач и че същата не е основание ответникът да не дължи, да не плаща остатъка от уговореното/неизплатено/ навло в размер 2275,60лв.

             Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител изразява становище, че превозвачът не носи отговорност за повреда опаковката на част от превозваната стока/прах за пране марка „Скип”/, като се позовава на разпоредбата на чл.10 и чл.17 §.4 б.”в” от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В случая съдът приема, че позоваването от страна на ищеца на посочените разпоредби на Конвенцията е основателно:

             Съгласно чл.10, Конвенция CMR изпращачът е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата, материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е направил възражения по този повод. По делото се установява /само от разпита на свидетеля Р.Л./, че стоката е товарена от  превозвача и че е била палетирана, без палетата да са стречирани /стегнати/, както и че опаковането е извършено от „работодателя”-превозвачът. Същевременно следва да се отбележи, че в товарителницата е вписано, че товарът /освен сочени общо и неконкретизирани парфюмерийни продукти/ съдържа „32 палета „Скип””. С оглед характера на стоката и начина на опаковане/палетиране/, както и предвид липсата на други доказателства/освен събраните/, които да се ценят при произнасянето, съдът намира, че превозвачът не е имал възможност да забележи недостатъци по опаковането на товара, както и че в случая същият не е имал причина да смята, че товарът може да е неправилно  опакован и т.н. В тази връзка делото не е попълнено с доказателство за това: конкретният вид товар как следва да се превозва; има ли задължителен начин на опаковане или не; какъв е пределът на товара с оглед тонажа на моторното превозно средство, с което същият е превозван от едно място до друго и  т.н.

           Следва да се отбележи, че в процесната товарителница е извършено вписване в графа 18, но с оглед изслушване становището на страните, доказателствата по делото съдът приема, че по делото не е налице спор, че това вписване е извършено от получателя на товара при осъществяване на превоза – с крайна  точка: Солун, Гърция.

            В графа 18 на товарителницата се вписват: резерви и бележки на превозвача, които са свързани с констатирана липса на част от товара/стоката/; с констатирано от превозвача увреждане на товара/на целия или на част от него/ - нарушена цялост на опаковка или смачкани такива;  констатации  и съответни бележки по укрепването на товара, като  всичко това следва да бъде отстранено от изпращача или същият следва да приеме така направените от превозвача констатации. Видно от процесната  товарителница такива изявления на превозвача не са вписани. Съгласно Конвенция CMR товареното и укрепването на стоката на превозното средство се извършва от изпращача, по указание на  превозвача /шофьора/,  като се отчита разпределението на товара върху пода на автомобила с оглед спецификата му. В тежест на превозвача е да следи за състоянието/в случая за опаковането му/ на товара, който трябва да превозва и именно негово е задължението да се увери дали товарът има някакви неизправности и при констатирането на такива да попълни съгласувано с изпращача Графа 18 на товарителницата.

            Следва да се отбележи, че графи от 1 до 15,19,21 и 22 в товарителницата се попълва информация от изпращача на товара.
            В графи 6-12 на международната товарителница /макар в процесната да са извършени вписвания, несъответстващи на графите за това/ се описват подробно данните за товара, като знаци и номера, брой, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. В процесната товарителница описанието на превозвания от ищеца товар не е пълно, като не е конкретизирано по какъв начин са опаковани превозваните 32 палета, какво съдържа всяко пале; няма конкретизация какъв вид, брой и с каква опаковка е бил останалият превозен товар - вписано е, че товарът съдържа парфюмерийни продукти, дрогерийни изделия и продукти за лична хигиена, без обаче да е посочен брой, начин на  пакетирани и т.н.

            Действително от страна на превозвача, в товаричелницата няма вписани възражения относно приетия товар, но следва да се отбележи,че в графа 13 на товарителницата се вписват указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция. Видно от процесната товарителница е, че такива указания не са вписани, поради което не са вписани и съответни възражения на превозвача. По делото не са събрани доказателства, нито има твърдения при превозването превозвачът да не е изпълнил задълженията си да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.

            Съдът приема, че е основателно и позоваването от ищцовата страна на разпоредбата на чл.17 §4 б.”в”, Конвенцията CMR. Ищецът твърди, че  е  превозил товара, а доколкото това се доказва от твърденията на разпитания свидетел/ бивш работник в дружеството-ищец/ се установява, че пакетирането е извършил „работодателят”. Няма  конкретни твърдения и доказателства за това кой е извършил разтоварването на стоката.Свидетелят излага твърдения, които са противоречиви и отчитайки това, както и прекратеното му трудово правоотношение с  ищцовото дружество съдът намира, че  показанията му не  могат да докажат  по несъмнен начин твърденията на ответната страна за повреда на  част от товара. Първоначално свидетелят твърди, че  както при товаренето на  стоката, така и при  пристигането на товара в Гърция не е имало забележки; че товарът не е бил  увреден и че не е имало забележки по опаковането на товара. Впоследствие твърди, че при пристигане на товара в Гърция имало смачкани кутии прах за пране, но също така свидетелят твърди, че не е имало разкъсани  опаковки, изсипан прах за пране и  т.н. Твърди, че само крайните опаковки били намачкани. Конкретни изявления на страните, респективно доказателства кой точно е товарил стоката в моторното превозно средство, с което е превозена; кой е разтоварвал при крайното й дестиниране не са налице.

             Действително при липсата на извършени вписвания /от изпращача и превозвача на товара/ в товарителницата стоката е била приета в добро състояние и отговорността за състоянието на товара носи превозвачът. Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR при разтоварването и предаването на стоката на получателя, превозвачът /шофьорът/ трябва да присъства през цялото време, а по делото доказателства това да е извършено от страна на превозвача не са налице. Липсва писмено потвърждение от получателя товарът да е получен в добро състояние. Налице е обратното /макара и при неправилно попълване на Графа 18 на товарителницата/: в товарителницата е вписана констатиране след преброяване  повреда” на 71бр. кутии прах за пране.

             Следователно налага се извод, че част от превозения от ищеца товар е бил увреден. По делото не е доказано в какво се изразява повредата на стоката, съответно станала  ли е изцяло негодна за употреба по предназначение или не; на каква стойност възлиза увреденият товар; няма доказателства за стойността на една кутия прах за пране. Няма доказателства, посочени от ищеца или от ответника, които да установяват по несъмнен начин кой е разтоварвал стоката в Гърция; няма доказателства кой е премествал стоката при получаването й и каква е връзката с констатираните впоследствие повреди по товара. В товарителницата е извършено вписване на констатирана повреда, което не е прецизирано в достатъчна степен, още повече като се има предвид липсата на подробно попълване на графа 6-12 в товарителницата, което е задължение на изпращача. При попълването са вписани обобщени данни- конкретизирани са палета „Скип”-без да е посочено: колко кутии съдържа едно пале, какво е теглото на отделна кутия прах, каква е била опаковката-пластмасова кутия, найлонова опаковка, хартиена кутия и т.н. Вписано е, че част от товара е „парфюмерийни продукти…” – също неконкретизирани.

             Част от представените от ответната страна писмени доказателства не са относими към предмета на делото – л.21-28,34 от делото; други не са приети от съда с определение, постановено на основание чл.140 от ГПК в закрито съдебно заседание /снимков материал/. Останалите представени от ответника писмени доказателства досежно повреда на  товара не са достатъчни да докажат наличието на конкретен вид, брой увреден товар; стойност на увредения товар. В товарителницата в Графа 18: /резерви и бележки на превозвача/ е вписано, че е установено наличие на множество увредени кутии прах за пране, като е посочено че точният брой ще бъде установен по-късно. Вписано е, че установеният брой повредени кутии е 71, но не е вписано в какво се изразява увреждането на същите и до каква степен, респективно негодни за употреба и продажба ли са увредените стоки. Същевременно ответникът е представил кореспонденция с гръцки търговец /по повод сключен със същия договор за международен превоз на стоки от Португалия до Гърция/, от която се установява, че на 03.08.2009год. са получили 97 повредени бройки прах за пране. По делото не са представени доказателства за това посочената от получателя на товара сума в кореспонденцията – в размер 882,7евро-да не е платена на доставчика-ответна страна по делото, респективно същият да е претърпял вреда. С постановяване на определението по реда на чл.140 от ГПК съдът е указал на страните доказателствената тежест. С депозиране на писмения отговор /л.20/ ответникът е направил искане за назначаване на експертиза /във връзка с изложените твърдения за повредени кутии прах за пране/, като по отношение поставената задача съдът е дал указание на ответника/ с определението за насрочване на делото от 05.10.2010год./, че следва да конкретизира същата, като е посочил и срок за това-1-седмичен от съобщаването. Ответната страна е депозирала на 15.10.20101год.молба чрез адв.К., ПлАК, с която са направени искания по доказателствата /приложена на л.47 от делото/ и е направено изявление относно дадената възможност за конкретизиране на задачата на исканата експертиза. С резолюция на съда от същата дата на ответната страна отново е указано да уточни задача на исканата експертиза. В проведеното по делото първо съдебно заседание ответната страна чрез представляващия адвокат не е направила искане в тази връзка, като същевременно  в това съдебно заседание е изслушано и е прието заключението на ВЛ П.В.-досежно даденото заключение по задачата, формулирана от ищцовата страна, по което искане съдът се е произнесъл с определение на основание чл.140 от ГПК и във връзка с която задача и допусната експертиза ищцовата страна е внесла определения от съда депозит. В същото съдебно заседание съдът не е приел т.6 и т.7 от заключението - не само поради отмяна на определението на съда в частта за приемане по делото направено възражение за прихващане, но и поради обстоятелството, че на ВЛ такава задача не е поставяна; няма допускана такава експертиза и съответно няма внесен от ответника депозит. Делото е отлагано два пъти и за страните е била налице възможност да ангажират искания по доказателствата и да представят такива.

             По делото ответната страна не е представила доказателства за това гръцкият търговец да е извършил частично плащане по повод уговорките за превозването на товара. Приложеното в превод на л.32 от делото писмо има само уведомителен характер и не доказва липса на извършено плащане от страна на гръцкия търговец спрямо ответника. Посочената в писмото стойност от 882,7евро остойностява повредените бройки прах за пране с включена цена на бройка и цена на транспортен разход. Отношенията между „ВАСИЛАГАС” АД и ответника – търговец съдът приема, че не могат да бъдат взети предвид при произнасянето по настоящия правен спор. Отношенията между тези търговци по договорения от тях международен превоз; извършеното или неизвършеното  цялостно плащане на превоза са отношения, които биха могли да бъдат предмет на друг правен спор, разгледан от съда в рамките на отделен исков процес. В рамките на друг процес ответникът също така може да предяви претенции срещу ищеца по повод твърденията си за нанесена повреда по товара, осъществен с превозвач-ищцовото дружество,за което е издадена  и процесната товарителница. Съгласно чл.373 ал.5 от ТЗ след като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването. По делото се установява, че товарът е получен в Гърция от получателя-гръцки търговец изцяло. Видно от представената по делото международна товарителница е, че товарът е пристигнал и е приет от получателя на 03.08.2009год., като за претърпялата  вреди страна е била налице възможност да предяви иск в срока визиран в чл.378 т.1 от ТЗ.

             Не са  налице доказателства за това, извършвайки процесния международен превоз ищецът на не е изпълнил задължението си да пази товара по време на превоза.

             Съгласно чл.370  ал.1 от ТЗ товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари. Превозвачът отговаря за повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл.370, ал.3 от ТЗ. По делото не са налице доказателства за това опаковката на това да е била явно неподходяща-както поради липса на вписано в товарителницата възражение от превозвача, така и поради липса на описание на товара, вкл. начинът му на опаковане и т.н. в товарителницата от страна на товародателя-ответна страна по делото.

             С оглед дадената в чл.372 ал.1 от ТЗ регламентация на превозното възнаграждение и наличието на друга уговорка между страните по делото относно плащане на навлото, съдът намира за изцяло несъстоятелни наведените от ответната страна доводи, че според обичайната търговска практика превозното възнаграждение се дължи при доставянето на  товара и при т.нар. чисто CMR/без  забележки относно състоянието на товара/.

             Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението, което е дължимо предварително. Съгласно чл.372 ал.1 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. В случая страните по делото са уговорили друго - плащането да бъде извършено до 20 дни от датата на заявката. По този въпрос не е налице спор. Т.е. ответникът е следвало да извърши плащане на навлото - до 16.08.2009год. На 04.08.2009год. ищецът е издал Фактура №4972/ 04.08.2009год. на стойност 7275,60лв., с включен ДДС, в която фактура като получател е посочен ответникът, а фактурата е издадена по повод извършената процесна транспортна услуга от Португалия до Гърция. По делото не се спори, а това се установява и от приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 23.09.2009год. /л.8 от делото/ , че ответникът е изплатил на ищцовото дружество сумата 5000лв. – частично плащане по посочената по-горе фактура. От заключението на вещото лице П.В. /л.57 от делото/ се установява, че Фактура №4972 от 04.08.2009год. е осчетоводена от ответната страна през месец август 2009год.; че  тази фактура е включена от ответника в Дневник за покупки и Справка-декларация по ЗДДС за същия месец-м.август 2009год. и същият е ползвал в пълен размер данъчен кредит по ЗДДС по процесната фактура за м.август 2009год.

             Ето защо съдът приема, че ответникът дължи плащане на превозното възнаграждение съгласно уговореното в заявката-договор, в която именно е уговорено по-късно плащане, с фиксиран краен срок –с оглед разпоредбата на чл.372 ал.1 от ТЗ и след като същият е извършил само частично плащане /на сумата 5000лв./, то дължи и остатъка от уговореното превозно възнаграждение, претендирано от ищеца – в размер 2275,60лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            

              Що се отнася до всички доводи на ответника, свързани с претърпени вреди поради повреда на част от товара, то същите следва да са предмет на разглеждане в рамките на отделно исково производство, още повече че в закона изрично е предвидена възможност за предявяване на иск срещу превозвача за липси и повреди.

              По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:

              Ищцовото дружество претендира лихва за забава/при отчитане  намалялата главница с оглед извършеното частично плащане/ в размер 282,40лв. за периода от 16.08.2009год.  до 13.07.2010год.

              Страните по делото са уговорили в заявката-договор от 27.07.2009год. краен срок за заплащане на навлото във връзка с договорения  превоз – до 16.08.2009год. В случая срокът кани длъжника и  с настъпването му ответникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде канен от ищеца да плати.      

              От заключението на вещото лице се установява, че размерът на лихвата за този период възлиза на сумата 277,07лв. и до този размер искът следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 282,40лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не е направено надлежно изменение на размера на предявения иск съгласно чл.214 от ГПК.

             При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете – 648,55лв.

             Що се отнася до представения от ищцовото дружество списък на разноските /приложен на л.82 от делото/, в същия са вписани такива, които не следва да бъдат присъждани по делото, т.к. не са представени доказателства да са извършени по повод същото.

             Воден от горното, съдът

     

                                                     Р     Е     Ш    И   :

 

             ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.372 ал.1 от ТЗ ЕТ“НИКО - НИКОЛАЙ БЕНЕВСКИ”, ЕИК 114501894 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.“Дружба” бл.328, вх.Д, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на “РАЛИ” ЕООД, ЕИК 131478825 със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски ЯНА №3, вх.А, ап.4, съдебен адрес: ***, адв. В.В. сумата 2275,60лв. – остатък от неизплатена сума по фактура №4972/ 04.08.2009год. относно извършен международен превоз Португалия-Гърция, ведно със законната лихва от 13.07.2010год.-датата на подаването на исковата молба в съда- до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД  ЕТ “НИКО - НИКОЛАЙ БЕНЕВСКИ”, ЕИК 114501894 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.“Дружба” бл.328, вх.Д, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на “РАЛИ” ЕООД, ЕИК 131478825 със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски ЯНА №3, вх.А, ап.4, съдебен адрес: гр. София, бул. “Витоша” №92, ет.5, адв. В.В. сумата 277,07лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 7275,60лв./при съобразено извършено частично плащане/ за периода от 16.08.2009г. до 13.07.2010г., като за разликата до претендираните 282,40лв. ОТХВЪРЛЯ иска като  неоснователен и недоказан.

             ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЕТ “НИКО - НИКОЛАЙ БЕНЕВСКИ”, ЕИК 114501894 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.“Дружба” бл.328, вх.Д, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на “РАЛИ” ЕООД, ЕИК 131478825 със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски ЯНА №3, вх.А, ап.4, съдебен адрес: гр. София, бул. “Витоша” №92, ет.5, адв. В.В. направените по делото разноски съразмерно уважената част на исковете в размер 648,55лв.

              Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: