РЕШЕНИЕ №

гр. Плевен, 10.02.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛЕВЕНСКИЯТ   РАЙОНЕН    СЪД, ІV гр.с-ав   в       открито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                     Председател : Милена Томова

При секретаря : В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова  гражданско дело  № 4179 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

             Иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.

           В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от  Л.П.К. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Й.Я.,*** против В.П.Г. с ЕГН **********,***, Н.Н.Г.,***., с ЕГН **********, М.В.Г. с ЕГН **********,***, с ЕГН **********, З.Т.Х. с ЕГН **********,*** и Д.Н. ***., с ЕГН **********, в която се твърди, че страните са съсобственици на дворно място, находящо се в гр.*********, съставляващо поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който е с площ от 380 кв.м. по документи за собственост и 400 кв.м. по скица на поземлен имот. Твърди се още,  ищеца притежава 211/380 кв.м. ид.ч. от описания имот по нот.акт за покупко-продажба №155, том VІІ, рег.№6260, д.№982/2008г. на нотариус *********. Сочи се, че ответниците В.Г. и Н.Г. като съпрузи притежават общо 53/380кв.м. ид.ч., отв.М.Г. ***.ч. по нот.акт за прехвърляне на недв.имот срещу задължение за гледане и издръжка  №83, том ХІІІ, д.№2483/1993г. на ПлРС, а собственици на останалите 63кв.м. ид.части, заети от застроената върху тях къща от две стаи, антре, два коридора и килер, са ответниците З.Х. и Д.Х., съгласно нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №17, том ХХХVІІІ, д.№7417/1997г. на нотариус при ПлРС. Излага се, че дворното място е с два входа – откъм ********* и откъм ********* а в имота има изградени следните сгради : къща на ответниците З.Х. и Д.Х., обозначена на скицата като еднофамилна жилищна сграда; двуетажна жилищна сграда, обозначена на скицата като обект №1, собственик на първия етаж от която е ответницата М.Г., а на втория ищеца, както и постройка на допълващо застрояване, обозначена на скицата с №4 и гараж, обозначен с №3, които са собственост на ответниците В.Г. и Н.Г.. Навежда се довод, че поради наличието на много съсобственици и сгради, собственост на различни лица бил налице спор относно начина на ползване на съсобствения двор, който следвало да се реши по съдебен ред, съгласно чл.32, ал.2 от ЗС. Ищецът твърди също, че с ответницата М.Г. са съсобственици при равни права на общия таван на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 56722.659.747.1, като в нотариалните актове било посочено, че ищеца има право да ползува частта от тавана откъм ********* а ответницата – югоизточната половина от общото таванско помещение, но независимо от това бил налице спор относно очертаване границите на частта от тавана, която следвало да ползува всеки от тях, който също следвало да бъде решен по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде разпределено между страните ползуването на процесното дворно място, както и да се разпредели между ищеца и отв.М.Г. ползуването на описаното таванско помещение. Претендират се и направените по делото разноски.

           Ответникът В.П.Г. ангажира становище, според което исковата претенция е неоснователна, т.к. не е налице възможност за разпределение ползуването на процесния имот, с оглед площта на същия и броя на съсобствениците.

           Ответницата Н.Н.Г. не е ангажирала становище по иска.

           Ответницата М.В.Г. също е ангажирала становище за неоснователност на исковата претенция, т.к. счита, че не е възможно да се разпредели ползуването на дворното място без преустройства и неудобства за съсобствениците.

           Ответниците З.Т.Х. и Д.Н.Х., чрез пълномощника си ангажират становище за неоснователност на иска, т.к. не се установява от събраните доказателства по какъв начин ще бъде упражнявано правото им на преминаване през имота.

           В с.з. на 08.10.2010г. е конституиран по реда на чл.218 от ГПК П.В.Г. в качеството на трето лице помагач на ответниците В.Г. и Н.Г.. П.Г. също ангажира становище за неоснователност на исковата претенция, т.к. счита, че не е възможно реално разпределение на ползуването между съсобствениците така, че да може да бъде упражнявано ефективно това право без неудобства.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

           Установява се от приложения препис на нотариален акт №155, том VІІ, рег.№6260, дело №982/16.06.2008г. на нотариус с рег.№016 на НК /на л.5/, че ищеца Л.К. е придобил чрез покупко-продажба  211/380 ид.ч. от процесния поземлен имот, заедно с втори жилищен етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, заедно с принадлежащата към този етаж таванска стая, 1 / 2 ид.ч. от таванското помещение – частта откъм ********* две избени помещения в югоизточната част на мазата, както и 1 / 2 ид.ч. от стълбището от мазата до тавана и 1 / 2 ид.ч. от всички общи части на сградата.

           Безспорно е по делото и това се установява от приложените преписи на нотариален акт за покупко-продажба №40, том І, дело №131/1960г. на Плевенски нотариус и Протокол от 31.02.1975г. по гр.д.№893/1974г. по описа на ПлРС /л.6-л.8/, че през 1960г. отв.В.П.Г. е закупил описани като кръгла югозападна стая и холът до нея на първия етаж на двуетажна нова къща, намираща се процесното дворно място и лятна пералня, с право на ползуване на клозета в дворното място и преминаване през портата от към у********* и западния вход на къщата до закупените стая и хол и с право на преминаване до закупената лятна пералня. Установява се също, че при извършена по соченото гр.дело съдебна делба, в дял на отв.В.Г. са били поставени 106/380 ид.ч. от процесното дворно място, заедно със стая, кухня и килер от първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, които помещения, заедно с тези, описани в сочения по-горе нот.акт №40, том І, дело №131/1960г., съставляват самостоятелно жилище съгласно строителните правила и норми, както и 1 / 2 ид.ч. от стълбището от мазата до тавана, трите избени помещения от мазата на сградата – към ********* югоизточната половина от таванското помещение, с изключение на таванската стая и 1 / 2 ид.ч. от общите части на сградата. По делото не е налице спор, че това имущество е било придобито в режим на СИО между ответниците В.Г. и Н.Г..

           От приложеният препис на нот.акт №23, том ХІІІ, дело №2483/1993г. на нотариус при ПлРС /на л.9/ се установява, че ответниците В.Г. и Н.Г. са прехвърлили на отв.М.В.Г., срещу задължение за издръжка и гледане, 1 / 2 ид.ч. от притежаваните от тях 106/380 ид.ч. от процесното дворно място, заедно със стая, кухня и килер от първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, описани в цитирания по-горе нот.акт №40, том І, дело №131/1960г. на Плевенски нотариус, заедно с 1 / 2 ид.ч. от стълбището, което е от мазата до тавана, избено помещение- ъглово от мазата на сградата, югоизточната половина на таванското помещение, без таванската стая и 1 / 2 ид.ч. от общите части на сградата. Ответниците В.Г. и Н.Г. са запазили правото на ползуване върху прехвърления недвижим имот до смъртта си.

           Безспорно е също така и това е видно от приложения препис на нот.акт за собственост №170, том І, рег.№2471, дело №153 от 2010г. на нотариус с рег.№007 на НК /на л.23/, че след предявяване на иска ответниците В.Г. и Н.Г. са дарили на сина си П.В.Г., конституиран в качеството на трето лице-помагач на същите ответници, останалата 1 / 2 ид.ч. от притежаваните от прехвърлителите 106/380 ид.ч. от процесното дворно място, както и намиращите се в имота  лятна пералня, описана в нотариален акт за покупко-продажба №40, том І, дело №131/1960г. на Плевенски нотариус и гараж. При тази сделка прехвърлителите също са запазили правото на безвъзмездно ползуване на имота, предмет на сделката, до края на живота си.

           Установява се от приложеният препис на нотариален акт №17, том ХХХVІІІ, дело №7417/1997г. на нотариус при ПлРС /на л.10/, че ответника З.Т.Х. е придобил чрез възмездна сделка права на собственост върху 63 кв.м.ид.ч. от процесното дворно място, върху които е построена жилищна сграда, заедно с тази сграда. По делото е безспорно, че към момента на придобиване на собствеността приобретателя е бил в брак с ответницата Д.Х.  придобитото имущество е в режим на СИО.

           В изготвените по делото съдебно-техническа и допълнителни такива експертизи се установява, че измерен на място процесния поземлен имот е с площ  от 399,72 кв.м., като жилищната сграда е построена върху площ от 108,72 кв.м., старата къща върху площ от 76,52 кв.м., лятната пералня върху площ от 15,24 кв.м., а гаража върху площ от 18,30 кв. От скиците към заключението, изслушано в с.з. на 10.01.2011г. е видно, че дворното място има две входни порти – от към у********* и от към ********* като според изложеното в констативно-съобразителната част на заключението, докладвано в с.з. на 08.10.2010г. първата от тях е с ширина 2,50м., а втората с ширина 4м. Относно тези фактически констатации заключенията не са оспорени от страните. Налице е спор относно предложените варианти на реално разпределение, като спорните в тази връзка въпроси следва да се обсъдят след формиране на правните изводи.

           При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

  Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС. Това производство има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен имот съобразно дяловете на страните. Установи се от обсъдените доказателства, че ищеца Л.К. притежава права на собственост върху 211/380 ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот. Установи се също така, че ответниците В.Г. и Н.Г. са притежавали преди извършените с нот.акт №83/93г. и нот.акт №170/2010г. разпоредителни сделки права на собственост върху 106/380 ид.ч. от същия имот. Въпреки извършеното разпореждане са правата им на собственост обаче, те са запазили правото на пожизнено ползуване върху целия притежаван от тях имот. С оглед на това последващите приобретатели са придобили само „голата собственост” върху прехвърления им имот и не разполагат с правото на ползуване и владееене. Това е така, т.к. само ползувателя, какъвто в случая се явяват ответниците В.Г. и Н.Г. разполага с предпоставената от правото на ползуване правна възможност да ползува вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея. Притежателят на голата собственост разполага само с правото да извършва всички разпоредителни действия с вещта в полза на трети лица, но с изключение на правото на ползуване. Това правно положение на собственика и притежаващия право на ползуване върху имота следва да бъде съобразено при решаване на спора по чл.32, ал.2 от ЗС. В производството по предявеният иск носителят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността, както приема ВКС в Решение № 204 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 1297/2008 г., II г. о., ГК. Приема се също така, че в този случай на собственика и притежателят на правото на ползуване следва да се отреди за ползуване съответна на притежаваните от тях права част от имота, за който е отнесена за разглеждане претенцията по чл.32, ал.2 от ЗС. Поради това съдът счита, че в настоящия случай разпределението на ползуването следва да се извърши между ищеца, притежаващ права на собственост в размер на 211/380 ид.ч. и ответниците В.Г. и Н.Г., притежаващи правото на ползуване върху 106/380 ид.ч., като съответно предоставената на тях за ползуване площ от имота следва да се отреди и за ответницата М.Г., при притежаваните от нея права на собственост. В така отредения за реално ползуване дял отношенията между ползувателя и собственика са тези  установени от закона и съответно ползувателите ще могат да упражняват своето право при зачитането му от притежателя на голата собственост. Не са налице основания за отреждане на самостоятелен дял за ползуване на ответницата М.Г. по изложените съображения, че тя не притежава право на ползуване върху имота, а то е било запазено за прехвърлителите.

По отношение на ответниците З.Х. и Д.Х. се установи от обсъдените доказателства, че те притежават права на собственост върху жилищна сграда, построена в поземления имот върху площ от 76.52кв.м., според заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза и само върху част от земята, локализирана под изградената сграда и определена с площ от 63 кв.м.ид.ч. в нот.акт, обективиращ придобивната сделка. При това фактическо положение, съдът счита, че техните права по отношение на останалата част от поземления имот се свеждат до установените с нормата на чл.64 от ЗС, а именно, че могат да се ползуват от останалата част от дворното място само доколкото това е необходимо за използуването на собствената им сграда, според нейното предназначение. За тях не подлежи на отреждане за ползуване част от останалата незастроена площ от дворното място. Те не могат да участвуват в реалното разпределение на незастроената част от дворното място, а могат на основание чл. 64 ЗС да искат само да ползуват такава част от мястото, каквато е необходимо за използуване на постройката според предназначението й, достъп до входа й и около нея за поддържането й за нормално ползуване / както приема ВКС в Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г. о./ Това обаче може да стане само в производство по предявен иск по чл.64 от ЗС, когато е налице препятстване упражняването на тези права на собственика на сградата. Тогава може да се определи мястото на преминаване през дворното място, а не в производството по чл.32, ал.2 от ЗС. По делото не са и налице твърдения, че на ответниците З.Х. и Д.Х. е препятствано от останалите съсобственици достъпа до собствената им сграда, осъществим по установените в дворното място площи за придвижване.

По делото са изготвени три заключения от вещото лице П.В. с предложени варианти за разпределение ползуването на дворното място. При обсъждането им следва да се съобрази, че е необходимо осигуряване реализиране правомощието на собствениците да си служат с притежаваните от тях сгради във всеки момент с оглед фактическото състояние на тези вещи и тяхното предназначение. Когато в дворното място има сгради, които принадлежат на различни собственици, трябва да се гарантира несмущаваното им ползване, което предполага предоставяне на площта около тях на техния собственик. В настоящият случай ответниците В.Г. и Н.Г. притежават правото на ползване на първия етаж от построената в поземления имот жилищна сграда с площ от 108,72 кв.м., а ищеца притежава правото на собственост върху втория етаж от същата жилищна сграда. Това налага да се предвиди площ около тази сграда за общо ползуване от съсобствениците й. Още повече, че ответниците В.Г. и Н.Г. са ползватели именно на първия й етаж, а в същото време на различни места са разположени входа за Іетаж и входа и стълбите за тавана, като последните пък са обща част. Съдът счита, че такова общо ползване следва да се определи и на съответна площ около цялата сграда на лятната пералня, върху която същите ответници притежават правото на ползуване, за да могат пълноценно да упражняват това свое право. Такова общо ползване би препятствало възможността само единия съсобственик да заеме площта по начин, пречещ на другия да упражнява ефективно правата си. Относно изградената в същото дворно място външна тоалетна съдът счита, че не може да се направи извод, че тази постройка е в изключителна собственост на ответниците В.Г. и Н.Г.. Постройката като съществуваща е посочена в приложения нот.акт №40 от 1960г., където е отразено, че приобретателя има и право на ползване на клозета в дворното място. При тези данни се налага извод, че тази постройка като приращение е собственост на собствениците на земята, при същите права на собственост. За ползването й по предназначение съдът счита, че не е необходимо изрично предвиждане и на площ около нея за съвместно ползване. Както се установи от експертното заключение, изслушано в с.з. на 10.01.2011г. и скиците към него, дворното място има две входни порти – от към ********* където е разположена по-малка врата и от към ********* където е разположена по-голяма такава. Видно е от скиците към същото заключение, че входа за първия етаж на жилищната сграда е от към у*********. Съдът счита, че при разпределяне на ползуването не е необходимо и за ищеца и за ответниците В.Г. и Н.Г. да се предвижда възможност за влизане и през двете входни за дворното място врати. Наличието им позволява разпределението да бъде направено като всяка от страните между които то се извършва да влиза в предоставената за ползване част от имота през различен вход и съответно  да имат по-малко допирни точки при упражняване на правата им.

При горните съображения по какъв начин следва да се извърши реалното разпределение ползването на процесното дворно място, съдът счита, че следва да бъде използвана скицата, приложена като Схема №1 /на л.104 от делото/ към заключението на вещото лице, докладвано в с.з. на 10.01.2011г. Разпределението следва да се извърши по следния начин: На ищеца Л.К. следва да се определи за ползване дял първи, обоен в синьо и с площ от 142,76 кв.м., с възможност за достъп до имот от входната врата от към *********, като от цялата оцветена в синьо част, площта, разположена на 1,20м. около жилищната сграда и цялата лятна пералня следва да се ползува общо заедно с ответниците В.Г. и Н.Г.. На последните, като носители на правото на ползване и ответницата М.Г. като притежател на голата собственост следва да се определи за реално ползуване частта, означена на скицата като дял втори и дял трети, обоени в жълто и червено, с обща площ от 38,18 кв.м.

По изложените съображения, че ответниците З.Х. и Д.Х. не следва да участвуват в реалното разпределение ползуването на незастроената част от дворното място, съдът счита, че исковата претенция срещу тях се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Собствениците на земята, през която следва да бъде упражнявано правото на тези ответници на преминаване и от двата входа следва да осигурят възможността за осъществяването му през местата, съществуващи на място за придвижване в имота, като при създаване на пречки, това право може да бъде бранено с иска по чл.64 от ЗС. Не е възможно в производството по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне на реалното ползуване, в което не следва да участвуват собствениците на сгради, които не притежават права на собственост върху незастроената част от дворното място, да бъде очертаван пътя на преминаване на ответниците З.Х. и Д.Х..

Съдът обсъди и претенцията за разпределение реалното ползуване на тавана на жилищната сграда, която е насочена срещу ответницата М.Г.. Съдът намира, че така предявена претенцията се явява неоснователна. Установи се, че в полза на ответницата М.Г. е прехвърлена от страна на родителите й В.Г. и Н.Г. собствеността върху „югоизточната половина от таванското помещение,без таванската стая”, със сделка, обективирана в нот.акт.№83/1993г./на л.9/. По делото не е налице спор, че правата на собственост върху незастроената част от таванското помещение са по 1 / 2 ид.ч. за тази ответница и ищеца Л.К.. Установи се обаче също така, че прехвърлителите са си запазили правото на ползуване. Поради това не може да се иска разпределение между ищеца и собственика, който не притежава право на ползуване /в този смисъл Решение № 652 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2008 г., IV г. о., ГК/. Вярно е, че в производството по делото участвуват и носителите на това право – ответниците В.Г. и Н.Г., но иска не е насочен срещу тях и съдът не може да извършва разпределение на ползуването на таванското помещение с тяхно участие. С оглед тези съображения исковата претенция по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползуването на тавана на сградата между ищеца и ответницата М.Г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

  Ищецът, ответницата М.Г. и третото лице помагач П.Г. са заявили претенции за присъждане на направените по делото разноски. Съдът счита, че с оглед характера на настоящето производство по чл.32, ал.2 от ЗС, в което се цели ликвидиране спора относно ползването на съсобствена вещ, която е неделима по закон, по аналогия е приложим принципа за разпределение на разноските като в делбеното производство. Всяка от страните следва да поеме направените разходи във връзка със събирането на доказателства и за държавни такси, в съответствие притежавания дял от съсобствеността. Разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се останат тях, както са направени и не следва да се компенсират от другата страна. Разноските по настоящето производство за държавна такса са в размер на 60 лв., а за вещо лице са в размер на 280 лв. или общо 340 лв. От тях 200 лв. са разноски, направени от ищеца, а 140 лв. са заплатени от отв.М.Г. и третото лице помагач П.Г..С оглед приетото за правата на страните при разпределението на ползуването съдът приема, че разноските следва да се разпределят между ищеца и ответниците В.Г. и Н.Г., съобразно правата им на собственост / ползване, като направените разноски от отв.М.Г. и П.Г. се съобразят като направени съответно на правата на техните праводатели на право на собственост и носители на право на ползване. При това положение ищеца следва да поеме 217,50 лв. от направените разноски за държавна такса и вещо лице, а ответниците В.Г., Н.Г. и М.Г. 122,50 лв. от тези разноски. С оглед на това, че ищеца е заплатил по-малко от приетите за дължими от него разноски, а отв.М.Г. е заплатила по-голяма част от приетите за дължими от праводателите й разноски, съдът счита, че ищеца следва да заплати на ответницата М.Г. сумата от 17,50 лв. за разноски за вещо лице.

           Водим от горното , съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

          РАЗПРЕДЕЛЯ  на осн.чл.32 ал.2 ЗС ползуването на съсобствен поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Плевен, *********, №12, с площ 400кв.м., при съседи : поземлени имоти с номера : 56722.659.732, 56722.659.746, 56722.659.743, 56722.659.749, 56722.659.748, както следва:

          Л.П.К. с ЕГН **********, ДА ПОЛЗУВА частта от имота с площ от 142,76 кв.м., означена като дял І и обоена в синьо на скицата към заключението на ВЛ П.В.,***/2010г.по описа на ПРС, която подписана от съдията е неразделна част от настоящото решение.

            В.П.Г. с ЕГН ********** и Н.Н.Г. с ЕГН **********, като носители на право на ползуване и М.В.Г. с ЕГН **********, като носител на право на собственост, ДА ПОЛЗУВАТ частта от имота с обща площ от 38,18 кв.м., означена като дял ІІ и дял ІІІ и обоена в жълто и червено на скицата към заключението на ВЛ П.В.,***/2010г.по описа на ПРС, която подписана от съдията е неразделна част от настоящото решение.

           ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗУВАНЕ от Л.П.К. с ЕГН **********, В.П.Г. с ЕГН ********** и Н.Н.Г. с ЕГН ********** ЧАСТТА от обоения в синьо дял първи, разположена на площ от 1,20м. около жилищната сграда и цялата лятна пералня, съгласно скицата към заключението на ВЛ П.В., на л.104, представляваща неразделна част от решението.

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.К. с ЕГН ********** против З.Т.Х. с ЕГН **********,*** и Д.Н. ***., с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за реално разпределяне ползуването на процесния поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.П.К. с ЕГН ********** против М.В.Г. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за реално разпределяне ползуването на таванското помещение на двуетажната жилищна сграда в процесния поземлен имот с идентификатор 56722.659.747 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изп.директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА Л.П.К. с ЕГН ********** да заплати на М.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 17,50 лв. за разноски за вещо лице.

           Решението е постановено при участието на П.В.Г. в качеството на трето лице помагач на ответниците В.П.Г. и Н.Н.Г..

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :