Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 11.07.2017 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  закрито   заседание, на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря …………………..

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3823  по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

            Постъпило е писмено изявление от ответниците Й.П.А. и Г.Г.П., чрез адв.К.Г., озаглавено въззивна жалба и частна жалба, заведено в *** с ***г., съдържащо искане за допълване на постановеното първоинстанционно решение с доводи, че е налице непълнота на диспозитива.

            Излага се, че съдът, след като е приел в мотивите си, че спогодбата за делба, обективирана в Протокол *** по описа на ***не е произвела вещнто-транслативен ефект, то следвало в диспозитива на решението да прогласи нищожността на делбата.

            Излага се също, че след като било прието в мотивите на решението, че и съставените констативни нотариални ***възпроизвеждащи уговореното в спогодбата за делба нямали вещно-правни последици, то следвало по реда на чл.537, във вр. с чл.538 от ГПК и в съответствие с разясненията по ТР №11/2012г. на ОСГК ВКС, да бъдат изцяло отменени цитираните нотариални актове.

           Постъпил е писмен отговор от ищците В.Д. и Ю.А., чрез пълномощника им, с който се ангажира становище за неоснователност на исканията.

           Съдът, като обсъди доводите на молителите и взе предвид становището на ответниците по молбата, намира от фактическа и правна страна следното:

           Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Молбата е депозирана в този срок, поради което съдът приема, че е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

             С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответниците са навели доводи, че със съдебната спогодба от 21.08.1956г., одобрена с протоколно определение по ***е била прекратена съсобствеността единствено между *** А. *** от една страна и наследниците на Д.А. *** от друга, като в отношенията между последните на практика било разпределено сам ползването. Оспорили са материалната доказателствена сила на констативни нотариални актове №118/1960г. и 119/1960г.

           С постановеното по делото ***съдът се е произнесъл с диспозитив по предявените от ищците искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС.

           Съдът намира, че не е налице непълнота на този съдебен акт. С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с негоПроизнася се изрично с диспозитив и по предявен насрещен иск или инцидентен установителен иск, но в случая такива не са въведени в предмета на спора. Ответниците са заявили възражение за нищожност на спогодбата за делба по ***по описа на *** и това възражение е обсъдено в мотивите, но не е дължимо произнасяне с изричен диспозитив. Както е прието в Решение №21 от 15.05.2013г. по гр.д.№741/2012г. на ВКС, IIг.о., с диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените чрез възражение насрещни права на ответника, а именно искания и възражения за право на задържане/чл.72, ал. 3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, въз основа на което е направил възражение за прихващане. Случаят, обаче, не е такъв.

           Съдът счита също така, че не е налице и хипотезата по чл.537, ал.2 от ГПК, налагаща отмяна на обсъдените като част от доказателствения материал констативни нотариални актове №118/1960г. и 119/1960г. В настоящото производство предмет на отнесения за разглеждане спор не е съществуването на правото на собственост, така, както е признато със сочените нотариални актове. Със същите не е признато право на собственост върху отделни имоти, а върху идеални части от съществувал към същия момент недвижим имот и не се засягат противопоставените и релевантни за спора права на ответниците.

           Поради горното, съдът счита, че заявеното искане по чл.250 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение като такова.

           Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответниците Й.П.А. и Г.Г.П., чрез адв.К.Г., искане с правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на ***по гр.д.№3823/2016г. по описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

           Решението подлежи на обжалване пред ***  с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.               

                               Районен съдия :