Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 25.09.2015г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  VІІ-ми граждански състав в  открито   заседание, на  двадесет и четвърти септември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА БАНКОВА

           При секретаря  П.Ц. като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №3061 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК

Постъпила е искова молба от „Първа инвестиционна банка”АД против Б.В.К., в която се твърди, че  съгласно, че съгласно Договор за банков кредит №000LD-R-002816/27.11.2009г., сключен между ищеца и М.Д.Д., банката е предоставила кредит в размер на 3500лв., с краен срок за погасяване на всички задължения-25.11.2014г. Твърди се, че страните са договорили  главницата по кредита да се олихвява с базов лихвен процент, увеличен с надбавка 8,61 пункта, като към датата на сключване на договора  базовия лихвен процент на банката е бил 7,89 %.Твърди се кредитът е усвоен изцяло и вземането е обезпечено с поръчителството на Б.В.К..Твърди се, че кредитът е погасяван до 25.07.2010г.Твърди се, че е подадено заявление срещу двамата е подадено в PC- Плевен по реда на чл. 417, т.2 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 1230/2015г. , издадена е Заповед за незабавно изпълнение № 669/27.03.2015г. и изпълнителен лист, като длъжниците М.Д.Д., с ЕГН**********, с адрес:*** и Б.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***,  са осъдени солидарно да заплатят на кредитора  “Първа Инвестиционна Банка” АД, с ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – изп.дир., чрез пълномощник юрк.С.Д., сумата в размер на 3215.24 евро – главница; сума в р-р на 1364.88 евро – просрочена договорна лихва, за периода от 25.08.2010г. до 25.11.2014г., сума в р-р на 1953.81 евро – просрочена наказателна лихва, за периода от 25.08.2010г. – 24.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от дата 26.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 255.59лв., съставляваща държавна такса и сумата от 649.00лв. юрисконсултско  възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на “ПИБ” АД София,  към 23.03.2015г. – Договор за банков кредит №000 LD – R – 002816/27.11.2009г. и договор за поръчителство от 27.11.2009г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по цитираното по-горе изпълнително дело е постъпило писмено възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.03.2015г., поради което и на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, поради което се твърди, че  за ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок. Претендират се разноски.

За ответника, процесуалния представител е оспорил вземането, като се е позовал, че не е спазено ТР№4/13г. на ВКС относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на ответника.

         Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното :

  Не се спори по делото, че  е бил сключен Договор за банков кредит №000LD-R-002816/27.11.2009г., сключен между ищеца и М.Д.Д., банката е предоставила кредит в размер на 3500лв., с краен срок за погасяване на всички задължения-25.11.2014г.Не се спори, че вземането е обезпечено с поръчителството на Б.В.К..Не се спори, че кредита е бил усвоен изцяло.Не е спорно, че не са заплащани и част от вноските.Не се спори, че  е образувано ч.гр.д.№1230/2015г. по заявление на банката, като е разпоредено:Длъжниците М.Д.Д., с ЕГН**********, с адрес:*** и Б.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на кредитора  “Първа Инвестиционна Банка” АД, с ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – изп.дир., чрез пълномощник юрк.С.Д., сумата в размер на 3215.24 евро – главница; сума в р-р на 1364.88 евро – просрочена договорна лихва, за периода от 25.08.2010г. до 25.11.2014г., сума в р-р на 1953.81 евро – просрочена наказателна лихва, за периода от 25.08.2010г. – 24.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от дата 26.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 255.59лв., съставляваща държавна такса и сумата от 649.00лв. юрисконсултско  възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на “ПИБ” АД София,  към 23.03.2015г. – Договор за банков кредит №000 LD – R – 002816/27.11.2009г. и договор за поръчителство от 27.11.2009г. Не е спорно, че е подадено възражение в срок от поръчителя и  са предявени настоящите искове.

Спорен по делото е въпроса  настъпила е ли е изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението и дължи ли се претендираната сума.

Съгласно дадените разяснения в ТР№4/2014г., постановено по тълк.д.№4/2013г. на ВКС-т.18 в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че кредитът става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането, след като банката е упражнила правото си да направи кредита за предсрочно изискуем и е обявила на длъжника  предсрочната изискуемост.Това право следва да е упражнено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е уведомила длъжника.Видно от приложените доказателства, е че в случая не се касае за предсрочна изискуемост, тъй като крайният срок за погасяване на задължението по договора е бил 25.11.2014г., който е настъпил преди подаване на заявлениетои не е необходимо да се изпраща нарочна покана.

По делото е допусната СИЕ относно размера на дължимите суми.ВЛ посочва, че кредита е усвоен на 01.12.2009г.Установено е, че  още с първата вноска  кредитополучателят е изпаднал в просрочие  и е погасяван дълга до 25.06.2010г.Договорната лихва е уговорена – базов лихвен процент на банката , увеличен с надбавка 8,61 пункта, като към датата на сключване на договора е бил 7,89%. Посочва, че размера на неплатените суми са 3215,24евро- просрочена главница, 1364,88 евро просрочена договорна лихва, начислена за периода 25.08.2010г.-25.11.2014г. и 1953,81 евро  просрочена наказателна лихва за периода 25.08.2010г.-24.03.2015г. Заключението е прието като обективно и компетентно и неоспорено от страните.

 При това положение следва да се уважат предявените претенции.

С оглед този изход на процеса, съдът счита, че останалите възражения и доводи не следва да се обсъждат.

           При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 255,59лв. за държавна такса  и 649лв. юрисконсултско възнаграждение и 130лв. за ВЛ.Следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени в заповедното производство в размер на: сумата 255,59лв. за д.т. и 649лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно указанията в ТР№4/2013г. на ВКС.

          По изложените съображения, съдът

Р        Е       Ш        И:

              ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Б.В.К., ЕГН********** ***,  че ДЪЛЖИ, на кредитора “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изп.Дир., чрез пълномощник юрк.С.Д., при условията на солидарност с длъжника М.Д.Д., с ЕГН**********, с адрес:***,  на основание Договор№000 LD – R – 002816/27.11.2009г. и договор за поръчителство от 27.11.2009г. ,  следните суми: 3215.24 евро – главница; сума в р-р на 1364.88 евро – просрочена договорна лихва, за периода от 25.08.2010г. до 25.11.2014г., сума в р-р на 1953.81 евро – просрочена наказателна лихва, за периода от 25.08.2010г. – 24.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от дата 26.03.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №669/27.03.2015г. по чл..417 от ГПК по ч.гр.дело №1230/2015г. по описа на ПлРС.

           ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Б.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***, ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление ***, сумата 255,59лв. за д.т., 130лв. за ВЛ  и 649лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

            ОСЪЖДА Б.В.К., с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление ***, при условията на солидарност с длъжника М.Д.Д., с ЕГН**********, с адрес:*** , сумата 255,59лв. за д.т. и  649 юрисконсултско възнаграждение - разноски по ч. гр.д.№1230/2015г. по описа на ПлРС, за които суми е издадена  Заповед№669/27.03.2015г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №1230/2015г. по описа на ПлРС  и ИЛ от 30.03.2015г.

             Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за постановяването му до страните.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :