Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ........

 

гр.Плевен, 08,12,2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3846 по описа на съда за 2014 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ИМ от П.А.Т.,***, чрез адв.**** П. от ПАК, против “****” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр.****. В молбата се твърди, че на 09,10,2013 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 707,47 лева, от които 639,73 лева за изразходена ел.енергия. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д.№5437/2013 г. на ПлРС било признато за установено, че сумата от 639,73 лева не се дължи. Сочи се, че с покана от 01,07,2014 г. ищецът поканил ответника да му възстанови доброволно сумата, което не е сторено, били заплатени единствено присъдените по делото разноски. Сочи се, че ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за процесната сума, била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в законоустановения срок. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи сумата от 639,73 лева главница, 49,69 лева лихва за забава за периода 09,10,2013 г. – 14,07,2014 г., ведно със законната лихва от 14,07,2014 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3281/2014 г. на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски. В съдебно заседание проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска, като сочи, че след завеждане на делото главницата е платена. Претендира се мораторната лихва и направените разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който твърди, че процесната сума е напълно изплатена на ищеца. Сочи се, че след влизането в сила на решението по гр.д.№5437/2013 г. на ПлРС е започнала процедура за възстановяване на парите, но тъй като не е имало изпълнителен лист, с оглед характера на делото, е било необходимо плащането да се разреши от Управителния съвет. В заключение моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли иска. Претендират се разноски.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца в размер на 639,73 лева главница и 49,69 лева лихва за забава.  

           От приложеното ч.гр.д. №3281/2014 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за сумата от 639,73 лева главница и 49,69 лева лихва за забава за периода 09,10,2013 г. – 14,07,2014 г.

            Видно от приложеното в ч.гр.д. копие от решението по гр.д.№5437/2013 г. на ПЛрС е, че е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 639,73 лева, представляваща цена на коригирано количество на измерената ел.енергия за периода 03,11,2012 г. – 11,10,2013 г.

            С писмо-заявление от 01,07,2014 г. ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок да му заплати сумата от 639,73 лева, както и 50,00 лева деловодни разноски.

            С писмо от 12,09,2014 г. ищецът е уведомен от ответника, че следва да посети Център за обслужване на клиенти на ответното дружество, за да попълни заявление за възстановяване на сумата за главница от “****” АД и за разноските – от “****” АД.

             Видно от представеното копие от извлечение от 03,10,2014 г., на същата дата на ищеца е изплатена сумата от 639,75 лева.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно т.9 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за приложение от съдилищата, в производството по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – ето защо извършеното на 03,10,2014 г. /след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ плащане от ответника на сумата от 639,75 лева следва да бъде взето в предвид и  искането за признаване за установено задължение на ответника към ищеца в размер на 639,73 лева  следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради погасяването му чрез плащане. По отношение на претендираната лихва за забава за периода от 09,10,2013 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – съдът счита, че искането е частично основателно. Принципно, исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.84, ал.2 от ЗЗД. Едва със заявление от 08,05,2014 г. /по данни от писмото на ответника с изх.№1201472149_1/12,09,2014 г./ ищецът е поискал възстановяване на платените суми по фактури за ел.енергия, на основание влязлото в сила съдебно решение, поради което съдът приема, че едва след 08,05,2014 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на ищеца и от тази дата дължи заплащане на лихва за забава. Лихвата за забавено плащане, изчислена от съда с помощта на интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва от електронния сайт www.kik-info.com възлиза на 12,12 лева за периода 08,05,2014 г. – 14,07,2014 г., като именно в този размер и за този период ищецът има вземане за мораторна лихва от ответника, а за разликата до 49,69 лева и за периода 09,10,2013 г. – 07,05,2014 г. искът е неоснователен. В последното съдебно заседание ищецът е претендирал и заплащане на законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до заплащането й –  в размер, посочен чрез изчисление от интернет-калкулатор. Същото е неоснователно. Следва да се отбележи, че присъждането на законна лихва не е самостоятелна претенция, поради което няма как да бъде уважена, при положение че към момента на постановяване на съдебното решение искът за признаване на установена главницата е погасен чрез плащане. За ищеца остава възможността да претендира мораторна лихва за забавеното изплащане на главницата за периода от подаване на заявлението до плащането й в отделно производство.

С оглед на гореизложените съображения искът за признаване за установено вземане на ищеца за главница в размер на 639,73 лева следва да се отхвърли като неоснователен, като е погасен чрез плащане, а следва да се признае за установено вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 12,12 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на сумата от 639,73 лева за периода от 08,05,2014 г. до 14,07,2014 г., като за разликата до претендираната сума от 49,69 лева и за периода от 09,10,2013 г. до 07,05,2014 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  

С оглед изхода на делото ответника дължи на ищеца репариране на сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Доколкото обаче главницата е платена след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, към момента на подаването му искането за признаване на установена главницаца е било основателно. Ето защо съдът приема, че ищецът има право на разноски в настоящото производство в размер на 23,75 лева. Ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или разноски в размер на 15,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8,75 лева  деловодни разноски в исковото производство по компенсация.

            С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо от присъдените със заповедта за изпълнение деловодни разноски на ищеца в размер на 175,00 лева, следва да се признаят за установени разноски в размер на 166,25 лева съобразно уважената част от иска.

            По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че “****” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр.****, ДЪЛЖИ на П.А.Т.,***, сумата от 12,12 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на сумата от 639,73 лева за периода от 08,05,2014 г. до 14,07,2014 г., като за разликата до претендираната лихва от 49,69 лева и за периода от 09,10,2013 г. до 07,05,2014 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен и недоказан, а за претендираната главница от 639,73 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.  

Осъжда на основание чл.78, ал.1 вр.ал.3 от ГПК “****” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Т.,***,75 лева деловодни разноски в исковото производство по компенсация.

            Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК “****” АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Т.,***, направени деловодни разноски в заповедното производство в размер на 166,25 лева съобразно с уважената част от иска.

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: