Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр. Плевен, 26.12.2014год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенски районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 15.12.2014г., в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 3843 по описа за 2014 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.225, ал.1 от КТ.

Постъпила е искова молба от М.Д.К. с ЕГН ********** чрез адв. М.М. от ПлАК, против ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.М., с правно основание на предявените искове чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и  т. 3, вр.с чл.225, ал.1 от КТ, за признаване за незаконно уволнението и, и за отмяна на Заповед № 346/27.06.2014г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „Хигиенист” и за заплащане на обезщетение за времето за което е останала без работа за периода 27.06.2014г. – 27.12.2014г. в размер на 600.00 лв., като последния иск е изменен в с.з. до размер на 500лв. Посочва, че в заповедта се съдържат твърдения за извършено от нея нарушение на 22.05.2014 г. когато при почистване на кабинет № 57 на 6-ти етаж в сградата на РУСО – Плевен е била съборила от бюро компютър, в резултат на което същият отказал да работи. Твърди, че в заповедта са изброени и други провинения като неспазване на работното време, графици за дежурство и постъпване на работа в състояние след употреба на алкохол. Твърди, че е дала писмени обяснения относно тези факти, които били изложени до работодателя и в писмо от директора на РУСО – Плевен. Твърди, че не е извършвала нито едно от посочените нарушения, че не би било възможно да събори компютъра, без да събори монитора, който е бил върху него. Твърди, че е присъствала в кабинета, когато техникът е дошъл и е изразил съмнение, че компютъра е залят с някаква течност, но не и че е паднал. Оспорва заповедта като незаконосъобразна, с твърдение, че тя не отговаря на императивните изисквания на чл.195 ал.1 от КТ и в нея не се съдържа информация за време, място и обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Твърди също, че липсват мотиви за налагане на наказание. Претендира разноски.

         Ответника ЕТ „П.-П.М.” взема становище, че предявените искове са неоснователни,  и следва да се отхвърлят като такива. Твърди, че действително е извършено нарушение от ищцата и че то се доказва от разпитаните по делото свидетели, че с мотивирана заповед и е наложено дисциплинарно наказание. Счита, че с оглед извършените нарушения наложеното наказание се явява адекватно и съразмерно, и че при издаване на заповедта са спазени всички законови изисквания – заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, изискани са писмени обяснения на работника, събрани са и са оценени всички доказателства по случая, включително и дадените от ищцата и от другите очевидци, заповедта съдържа всички реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, заповедта е връчена при отказ, удостоверен от присъствалите на връчването двама свидетели и дисциплинарното наказание е наложено в предвидения от закона срок. Претендират се разноски.

         Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, а и видно от представения трудов договор - л.4 от делото, че ищцата е работила при ответника по трудов договор от 27.12.2012г. на длъжността “хигиенист", с място на работа РУСО Плевен. Трудовия договор между страните се е превърнал в безсрочен, след като е изтекъл срокът му – 30.06.2013г., и ищцата е продължила да работи при същия работодател до уволнението си през 2014г. Безспорно по делото е, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина със Заповед № 346/27.06.2014г., и е прекратено трудовото правоотношение, поради налагане на дисциплинарно наказание – уволнение на основание чл.188, т.3 вр. с чл.187, т.1, т.2 и т.9 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 27.06.2014г. при условията на отказ. Не е спорно между страните и че преди връчване на заповедта за уволнение, работодателя е изискал обяснения от ищцата и е приел нейния писмен отговор, с което е спазена процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ.

Спорни по делото са въпросите: законосъобразна ли е атакуваната заповед, извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, следва ли ищцата да бъде възстановена на длъжността, заемана преди прекратяването на трудовото му правоотношение, дължи ли ответната страна обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и в какъв размер?

От представените по делото доказателства се установява, че ответника е имал сключен договор /л.23-28/ за почистване и хигиенизиране на РУСО-Плевен, където е било работното място на ищцата. С писмо от 04.06.2014г. ответника е бил уведомен от Директора на РУСО-Плевен, че хигиениста М.К. не изпълнява служебните си задължения. В писмото е посочено, че на 22.05.2014г., при почистване в края на работното време, в офис № 57 на 6. етаж, е съборен компютър от бюро и при падането му на земята е повреден. След извършване на технически преглед от специалисти се установило, че компютъра не работи. Посочено е, че на 23.05.2014г. ищцата била уведомена за настъпилата щета и и е поискано устно обяснение за случилото се. Тя отговорила, че не е пипала компютъра и не го е виждала паднал на земята, и не пожелала да дава повече обяснения. В писмото също е посочено, че тази служителка има и други провинения - неспазване на регламентираното работно време, графици за дежурства, в някои дни се явявала на работа в състояние след употреба на алкохол. Същите мотиви, посочени в това писмо са и фактическата обстановка, описана в Заповедта за уволнение от 27.06.2014г. За доказване на извършеното нарушение – събаряне на компютъра от бюро в офис № 57, по делото беше изискана преписката в РУСО- Плевен относно повредата на компютъра. От нея е видно, че експерта, ремонтирал компютъра – св.Д., разпитан впоследствие и в съдебно заседание, е установил, че куплунгът, в който влизал захранващия кабел е бил леко изкривен и се е клател, че върху горния капак на компютъра имало бяла драскотина по цялата дължина. При поправката се установило, че е изгорял предпазителя на захранващия блок и след подмяна, компютъра заработил, като причината за повредата била механично въздействие. Останалите обяснения от седем броя служители, работещи в офиса, в който е бил повредения компютър сочат, че предния ден – на 22.05.14г. сутринта им е направило впечатление, че бюрата им били разместени, компютрите им обаче работели, а на следващата сутрин – на 23.05., когато служителката И.Д. си е включила компютъра, се чуло пукане, компютъра не заработил, а бушоните в стаята изгоряли. В нито един от отговорите на служителите не е посочено името на ищцата, като човек който е имал достъп до компютъра, нито дори се споменава, че тя е чистачката, която чисти този кабинет. Разпитани в с.з. като свидетели, И.Д. и П.Д., отново са описали начина, по който е установена повредата на компютъра – включване сутринта от св. Д. и установяване, че той не работи, установяване, че буксата на захранването се клати, че предпазителите на бушони в стаята са паднали, че върху кутията на компютъра е имало бяла черта. Св. Д. посочи, че при ремонта е установил в кутията отчупено парче пластмаса, което било от куплунга, че след подмяна на захранващия блок компютърът е заработил, посочи също и че такова отчупване на пластмаса може да се получи не само при падане, но и при дръпване на кабела настрани. Запитан дали при падане на компютъра това е най-уязвимата му част, този свидетел посочи, че има други по-уязвими на удар части, но нищо друго от компютъра не е било повредено. В своите показания свидетелите обаче по никакъв начин не посочиха връзка между неработещия компютър и поведението на ищцата при изпълнение на служебните и задължения. Напротив – св. Д. заяви, че въпреки че след нейното работно време само чистачката има достъп до офиса, не е виждала ищцата нито сутринта, когато компютъра и не заработил, нито предната вечер, когато си е тръгвала от работа, че не знае дали само тя чистела нейния офис. По отношение на другите описани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина - неспазване на регламентираното работно време, графици за дежурства, в някои дни явяване на ищцата на работа в състояние след употреба на алкохол, доказателства по делото не бяха представени.

При така представените от ответника доказателства за наличие на нарушение на трудовата дисциплина, съдът прави следните изводи:

Нарушенията на трудовата дисциплина, които са вменени от работодателя са посочени само цифром - чл.187, т.1, т.2 и т.9, от КТ, които съответстват на: закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Всяко едно от изброените нарушения на трудовата дисциплина, се явява самостоятелно основание, съобразно разпоредбите на КТ, за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая необходимо е да се докаже от работодателя извършването на което и да е /дори и само едно/ от посочените от него нарушения, за да може да се преценява дали то съответства на наложеното наказание. В случая не са налице каквито и да било доказателства за посоченото в заповедта - неспазване на работното време и графиците или явяването на работа на ищцата в пияно състояние. Информация за това се съдържа само в писмото на директора на РУСО, която обаче нито е конкретизирана като време и данни колко пъти се е случвало това, нито като източник. Това прави заповедта за уволнение в тази и част не само недоказана като извършено нарушение, но и незаконосъобразна, поради липса на реквизити, посочени в чл. 195 ал. 1 от КТ – мотивиране и посочване кога е извършено нарушението. Само по себе си непосочването на дата на извършване на нарушението препятства и възможността за преценка от съда дали дисциплинарното наказание е наложено в сроковете, посочени в чл. 194 от КТ.

По отношение на другото посочено в заповедта нарушение, следва на първо място да се обърне внимание на начина, по който същото е изписано в заповедта  - описанието на нарушението дори не сочи, че ищцата е съборила компютъра: „На 22.05.2014г. при почистване в края на работното време в офис № 57 на 6-ти етаж е съборен един компютър от бюро. При падане на земята компютърът е повреден и след извършване на технически преглед от специалистите в сектор Информационни системи се установява, че компютърът не работи. На 23.05.2014г. е била уведомена г-жа М.К. за установената щета и поискано устно обяснение за случилото се. Тя отговорила, че е не е пипала компютъра и не го е виждала паднал на земята. Същата не пожелала да обяснява повече по случая. ” От това описание на нарушение, с посочване на действия от уволнения служител, може да се направи извод, че вмененото нарушение е само, че ищцата е дала кратки обяснения и че не е пожелала да обясни повече по случая. Независимо от това, ако се приеме за вероятно, че работодателя е наказал ищцата за това, че тя е съборила компютъра на земята, независимо, че не го е изписал директно в заповедта, то по делото не се доказа такова нейно поведение. Нито преписката от РУСО- Плевен, нито свидетелските показания по делото, установиха:

-         начина по който компютъра е бил повреден - дали чрез падане на земята или чрез дръпване на захранващия кабел настрани,  и

-         авторството на нарушението – липсват доказателства, че именно ищцата е почиствала офиса вечерта на 22.05. или сутринта на 23.05. Ответника не доказа колко служители са работели на това работно място, как са били разпределени техните задължения по офиси, защо именно от служителката М.К. е изискал обяснения, как е установил, че тя е съборила компютър и именно нея е наказал дисциплинарно.

Поради горното, съдът намира, че ответника не доказа по делото, че е извършено което и да било от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, поради което атакуваната Заповед № 346/27.06.2014г. за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение, се явява незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

         Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, се явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,  и т.к. в случая  освен основателност на главния иск, по делото се доказа и че трудовите правоотношения между страните са безсрочни, този иск следва да бъде уважен. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “хигиенист”, която длъжност може да заеме, ако в 2 седмичен срок от съобщаването за възстановяване, се яви на работа, съгласно чл. 345 ал.1 от КТ.  

          По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ:         Този иск също има акцесорен характер и при доказаност следва съдбата на главния иск. В случая, ищцата доказа с представянето на трудовата си книжка в съдебно заседание и констатацията на съда от нейния оригинал, че последния работодател, записан в нея е ответника - ЕТ „П.-П.М.” и след него не е вписван друг такъв. Тази констатация обаче е извършена в съдебното заседание на 01.12.2014г. и само към тази дата по делото са събрани безспорни доказателства за оставането без работа на ищцата. Съобразно изслушаното заключение на съдебно – икономическата експертиза по делото, приета от съда и неоспорена от страните, брутния размер на обезщетението за оставане без работа на ищцата за периода от 27.06.2014г. до 01.12.2014г. е 475.08лв. Именно този размер съдът намира, че следва да бъде присъден на ищцата вследствие констатираното незаконосъобразно уволнение, т.к. за този период претенцията е доказана, а обезщетението е дължимо като присъждане от съда в брутен размер. Това обезщетение е последица от констатирана от съда незаконосъобразност на уволнение, и се дължи независимо дали работника е получавал друг доход от нетрудово правоотношение или пенсия. Поради горното, и независимо от възражението на ответника, че ищцата е пенсионер, съдът намира, че обезщенетието по чл. 225 ал. 1 от КТ е дължимо за посочения период, и искът, до размер на 475.08лв. следва да се уважи. За разликата до 500лв. и за периода от 02.12.2014 до 27.12.2014г., като недоказан  искът следва да се отхвърли.

          При този изход на делото, с оглед отхвърлените и уважените искове и претенциите на двете страни за разноски, ответникът дължи на ищцата разноски в общ размер от 334.34лв., а ищцата дължи на ответника разноски за отхвърлената част на иска по чл. 225 от КТ в размер на 8.31лв., поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата по компенсация направените от нея разноски, в размер на 326.03лв.

         На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати  по сметка на ПлРС, ДТ върху уважените неоценяеми искове в размер общо на 100 лв. и върху оценяемия иск – минимумът от 50лв. Следва да заплати и разноските за вещо лице, направени от бюджета на съда във връзка са експертизата в размер на 80.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

         Воден от горното, съдът                

 

 

Р   Е   Ш   И    :

        

 

         ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО уволнението на М.Д.К. с ЕГН **********, съд.адрес: адв. М.М. ***.**, със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение № 346/27.06.2014г., издадена от ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.М., и ОТМЕНЯ Заповедта като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

         ВЪЗСТАНОВЯВА М.Д.К. с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност “Хигиенист", при ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, която длъжност може да заеме, ако в двуседмичен срок от съобщаването за възстановяване, се яви на работа, съгласно чл. 345, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.М., съд. адрес: адв. А.Д.,***. **, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.К. с ЕГН **********, съд.адрес: адв. М.М. ***.**, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 27.06.2014г. до 01.12.2014г. в размер на  475.08лв., като искът до претендирания размер от 500.00лв. и за периода от 02.12.2014 до 27.12.2014г., като недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.М., съд. адрес: адв. А.Д.,***. **, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.К. с ЕГН **********, съд.адрес: адв. М.М. ***.**, разноски по делото по компенсация в размер на 326.03лв.

         ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ЕТ „П.-П.М.”, ЕИК 831671838, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.М., съд. адрес: адв. А.Д.,***. **, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, ДТ общо в размер 150.00лв., разноски за ВЛ в размер на 80.00 лв., както и 5 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред ПлОС от датата на получаването му от страните, т.к. е произнесено преди обявената на страните дата.

                                           

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: