Р Е Ш Е Н И Е

гр.***, 16.12.2014г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         ***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТОДОРОВА

 

При секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3744 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.59 ЗЗД с цена на иска 9695,00 лв.

 Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.П.А., ЕГН**********, *** против М.П.К., ЕГН**********,***, в която твърди, че Н.П.А. е наследник по закон на ***, б.ж. на ***, починала на 19.02.2012г. Твърди, че преди смъртта си същата е направила завещание в полза на М.П.К., с което се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество, нарушавайки правото на запазена част от имуществото , което съгласно чл.30, ал.1 от ЗН се полага на сина й. Твърди, че един месец преди смъртта си *** е изтеглила от банковата си сметка спестяванията си и на 23.01.2012г. същите, в размер на 19390,00 лв., са дадени с разписка на М.П.К.. Твърди, че сумата от 9695 лв. представлява  половината от сумата 19390 лв., за която твърди, че е  принадлежала на наследодателката преди смъртта й, и която е дадена на ответника М.К. да я държи, тъй като наследодателката е била в изключително влошено здравословно състояние- в последен стадий на онкологично заболяване. Счита, че след смъртта на наследодателката половината от дадената за пазене сума, съгласно разпоредбата иа чл.30, ал.1 от ЗН, се полагат на законния наследник Н.А.. Твърди, че след откриване на наследството ищеца се е опитал да уреди доброволно плащането на парите, но ответникът е отказал да стори това. Твърди, че на 01.12.2011г. *** е продала апартамента си в гр.*** с идентификатор 56722.660.702.1.4 на М.П.К. и според нотариалния акт вх.рег.№20142/01.12.2011., акт№62.том 53дело №11055/2011г., К. е внесъл по банковата сметка на ***, в *** сумата от 50000лв. като цена на имота. Твърди, че половината от тази сума се полага ищеца. Моли, като се вземе под внимание горното и представените по делото писмени доказателства, да бъде постановено решение, с което М.П.К. да бъде осъден да да заплати на Н.П.А. сумата от 9695,00 лв. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срокът по чл.131 ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от ответника по делото, в който твърди, че починалата *** е сестра на покойната баба по майчина линия на ответника по делото. Твърди се, че след като тя пристигнала в ***, от нейна страна са постъпили многократни молби за помощ насочени към М.К., имайки различно естество - от битов и здравословен характер, на които същият безусловно е откликвал. Твърди ,че през месец май съпругата на ответника - М. *** е придружавала *** по време на очна операция в клиника „Окулус" и е била вписана и в качеството на отговорен близък. Твърди, че същата обстановка се наблюдава и при втората операция в същата клиника, състояла се през месец септември. Твърди, че последвалите допълнителни здравословни проблеми накарали *** да помоли за обгрижване от страна на ответника по делото и неговата съпруга. Твърди, че в края на месец ноември 2011г., след проведен телефонен разговор между С. *** и ***, последната е помолила да бъде закарана до ***, е цел обстойни изследвания в болница „Токуда", която молба е реализирана от двамата съпрузи. Твърди, че след това същата е оставена в дома на ***, която живее в София, с цел избягване на чести пътувания. Твърди, че през това време *** е постъпвала за лечение в Александровска болница. Твърди, че през месец януари 2012г. последвали редица настоятелни обаждания от нейна страна, в които молела К. и съпругата му да я приберат обратно в гр.***, поради станалото нетърпимо съжителство със ***. Твърди, че молбата й е изпълнена още на 23.01.2012г. Твърди, че при вземането и натоварването на багажа, на М.К. е предоставена бележка с предварително написан на ръка текст, който същият трябвало да подпише. Твърди, че текстът й гласял, че взема *** заедно със сумата от 19390 лв. Твърди, че парите не са преброени от него, тъй като са затворени в плик, а той бил поставен в личната чанта на ***. Твърди, че затова, без съмнение и поради настояването на същата той се доверил за номинала на сумата без да извършва проверка. Твърди, че единствен разполагащ със сумата е била именно наследодателката ***, като впоследствие от тази сума, по собствена воля, е отделяла и харчила средства за покриване на своите битови сметки, лечение, лекарства и обслужваща болногледачка. Твърди, че  няма информация дали тя е давала пари и на други лица, кога и за какво. Твърди, че от 24.01.2012 г. до 30.01.2012г.. тоест за период от 6 дни,  Ненчева е настанена в клиника “Авис Медика" - гр.***, където за отговорен придружител отново е назначена К.. Твърди, че за времето от 30.01.2012г. до 19.02.2012г. е посещавана от жена, която съжителства с по-малкия й внук - ***. Твърди, че въпреки това, денонощното обслужване от болногледачка е било налице през целия период до смъртта й. Твърди, че на 19.02.2012г. *** почива, при което синът й е уведомен за ситуацията, който оставайки за пореден път безучастен, организацията по погребение, изграждане на паметник и създаването на помени са заплатени от К. със сума, предварително предоставена му от покойната с особената цел покриване на разходи при настъпването на такава ситуация. В обобщение твърди, че приемането на сумата от 19390 лв., заедно със самата ***, не се явява нито дарение, нито предаване за пазене, както се твърди с исковата молба, а единствения приложим и познат на правото институт тук е този на нунция според ответника по делото. Счита за очевидно, от фактическата обстановка, както и документите по делото, че “разписката", подписана от К. не съдържа в себе си единствено сумата, а се цели доказването на факта на предаване на паричните средства и самата ***. Счита, че по-скоро в случая, документът се доближава по правната си същност много повече до „приемо-предавателен протокол", отколкото на „документ-разписка“. Счита, че физическото приемане на сумата от  19390 лв.. заедно с майката на ищеца, следва   да   бъде   строго   отличено   от   юридическото   преминаване   на   парите   в патримониума на К.. Твърди, че такова юридическо разместване на блага никога не се е състояло, поради причината, че пликът с горепосочената сума физически е предаден, намирайки се в чантата на ***, което означава, че същата никога не е губила елемент от собствеността си върху парите. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

         Установява се от Саморъчно завещание от 28.11.2011г., че *** е завещала на М.П.К., ЕГН********** цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на нейната смърт.

         Видно от Удостоверение за наследници № ЕС УН-275/11.02.2014г. наследник по закон на *** е Н.П.А., ЕГН**********-син.

         Видно от документ, подписан от С. *** и М.К., е посочено, че „Днес 23.01.2012г. предавам на М.К., *** и сумата от 19390/деветнадесет хиляди триста и деветдесет лева/, който текст е подписан от С. *** и под него е написано: Приемам *** и сумата от 19390,00 лв., което изявление е подписано от М.К..

         Установява се от Писмо на Райфазенбанк ЕАД, че *** е имала открити на нейно име 1 разплащатена и 4 депозитни сметки, като всичките са закрити- депозитите на 29.11.2011г., а разплащателната сметка на 06.01.2012г.- преди смърта на *** и към датата на откриване на наследството няма налични средства на нейно име в горепосочената банка. Към датата на закриване на разплащателаната сметка/06.01.2012г./, *** е изтеглила сумата от 18890,75 лв.

         Видно от Служебно удостоверение от МБАЛ Авис Медика ООД, *** е била настанена за лечение в периода от 24.01.2012г. до 29.01.2012г. За проведеното лечение пациентката е заплатила сумата от 105,00 лв.

         Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. *** като подробни, преки, вътрешнологични, подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и незаинтересовани. От тях се установява, че свидетелката по сватовство е роднина и на двете страни по делото, като починалата *** *** е била леля на съпруга на свидетелката ***. От 3-4 години преди смъртта си *** започнала да контактува често със св.***, тъй като починал съпруга на *** и се появили конфликти между нея и дъщерята на починалия от първия му брак, най-вече във връзка с наследственото жилище. Поради това  *** отишла да живее в жилището на св.***. През този период съпруга на св.*** продал, притежавания от него апартамент в гр.*** на ***, но тя останала да живее при тях и през зимата на 2010, тъй като апартамента се нуждаел от ремонт, а през април 2011г. се пренесла да живее в новозакупения апартамент в гр.***. Периодично, *** ходела в София, тъй като там получавала пенсията си и по този начин продължила да живее периодично за около 2 месеца-в *** и 1 месец – в София. Месец септември 2011г. *** отново била в *** в семейството на св.***, след което през месец октомври, тя се прибрала в гр.*** и направила операция за катаракта и на другото си око. *** около средата на м.ноември 2011г. започнала да се оплаква от силни болки в гърба и св.*** планувала пътуване до гр.*** в тази връзка. Междувременно ответника К. се обадил на св.***, да не идва, тъй като *** се била подобрила. Въпреки това св.*** пристигнала в гр.*** и заварила *** в много лошо здравословно състояние, а не е била прегледана от лекар. Решили св.*** да вземе *** в ***, където да проведат лечение. *** се подготвила и на тръгване към София, спряли с колата, за да отиде *** до банка, където изтеглила 1000 лв. от Райфазенбанк АД. При преглед в болница Токуда било установено, че *** страда от напреднала форма на рак. *** останала в домът на св.*** в *** и решила да продаде апартамента си в гр.*** на М.К. за да остане в Гайтанджиевия род, а сумата от продажбата на апартамента била решила да бъде предоставена на единствения й наследник- синът и Н.А.. В домът на см.*** отишъл адвокат и нотуриус, с помощта на които било изготвено завещанието, както и пълномощно, с което св.*** е била упълномощена от *** да продаде апартамента на М.К.. М.К., казал, че няма средства за закупуване на апартамента, но тъй като трябва да има доказателства, че договорената сума е платена по банкова сметка, *** К. се уговорили, *** да изтегли парите, с които разполага, които, тъй като били по-малко от 50000 лв., следвало на два пъти да бъдат изтеглени от *** и внесени от К. по 25000 лв.  След сделката с апартамента М. и М. ***, твърдяли, че сумата, с която разполага ***, трябва да бъде изтеглена от банковата й сметка, като я получи св.***, тъй като тя полага грижи за нея, но св.*** казала, че тази сума следва да бъде получена от нейния наследник. Убедили *** да изтегли сумата, а от банката й я дали в голям плик, който стоял при ***, докато тя пребивавала в ***. Св. *** казала на ***, че на *** й остават 2-3 седмици живот, така както й били дали информация лекарите и те отишли да я вземат от *** на 23.01.2012г, за да я приберат към гр.***, като казали,че ще отидат сутринта рано. Св.*** трябвало до отиде при лекар и подготвила текста на бележката, че М.К. получава ***  и сумата от 19390  лв. При прибирането си вкъщи  поа обяд св.*** видяла, че М.К. брои парите, които *** била изтеглила от банката и поставя на *** мускулна инжекция. Багажа на *** бил нагласен в касетки и натоварен в автомобила. *** изискала от К. да подпише, че е получил сумата от 19390 лв., както и ***. Пликът с парите, при тръгване от домът на св.*** е бил поставени в чантата на М.К..

         Съдът кредитира показанията на св.Т.А., макар тя да е заинтересована от изхода на делото като съпруга на ищеца, но от тях не се установяват правнорелевантни факти.

         Съдът не кредитира показанията на св.М.К., като противоречащи на вече кредитираните и приети по делото писмени доказателства, както и подазанията на св.*** по отношение на правнорелевнатните факти, а именно получил ли е М.К. сумата от 19390,00 лв. от ***. Показанията на М.К. са непълни, неточни и противоречиви по отношение на това, дали тя е преброила парите и ги е прибрала, поставени в плик в собствената си дамска чанта. Св.К., излага неубедителни твърдения в тази част на показанията си, които противоречат на подробните и в детайли описани факти в показанията на св.***. Двете св.*** и К. бяха поставени в очна ставка по отношение на тези противоречия в показанията им и отново св.*** изложи по-убедително фактите, подкрепени от изложени детайли в развилите се между свидетелите отношения по време на предаване на парите и ***. Нелогично е, един човек да подпише, че е получил такава голява сума като 19390 лв., без да провери дали е точно такава сумата, както и без да я е получил действително. Налице е и вътрешно противоречие в показанията н св.К.- от една страна тя твърди, че *** е била адекватна и в състояние да подпише сама бележката, че си взема сумата от 19390,00 лв. заедно с нея, а от друга страна това го прави М.К., като не е налице логично обясние за това негово действие, ако действително не е получил той сумата, а тя е била при ***. Съдът кредитира показанията на св.К. в частта, в която посочва, че на жената, която е полагала грижи за *** в последните дни от живота й е платена сума около 360,00 лв., за погребението 600-700 лв., платено е от *** и за поставяне на паметник на гроба на ***. Съдът не кредитира показанията на св.К. в частта, в която сочи, че плащанията на посочените суми е извършено от целево предоставена сума от *** в размер на 2000 лв., като същевременно не дава обяснения, къде е са другите останали пари от сумата, посочена в разписката, подписана от нейния съпруг, че е е получил сумата от 19390,00 лв. Съдът не кредитира показанията на св.К. и в частта, в която твърди, че *** е била предоставила ключ от жилището си, за да извършва ремонтни дейности, на св.В.К., тъй като се появиха различия с неговите показания дали *** или К. са му предали ключа и кога това се е случило. Също нелогично е твърдението на К., че ***, в състоянието в което се е намирала при пристигането си в гр.***, на 23.01.2012г., след като е имала записан час при лекар в 14,40 часа първо си е уредила среща със свидетеля В.К. с цел да му заплати за извършения в жилището й ремонт. Не съвпадат и посочените часове за развитие на събитията на 23.01.2014г. Установи се, че семейство *** са били в ***  по обяд, като св.*** се е прибрала в 12,00 часа и там все още са били *** и семейство ***, като след това са имали още дейности по натоварване на багаж, подписване на документи и други, а същевременно се твръди, че в периода след това са успели да пристигнат в гр.*** и да бъде осъществена среща със св.В.К., като всичко това да се случи преди 14,40 часа- началния час на прегледа на ***.

         Съдът не кредитира показанията на св.В.К., тъй като същите са вътрешнопротиворечиви и в противоречие с кредитираните по делото писмени и гласни доказателства и същевременно нелогични. Веднъж свидетеля твърди, че уговорка за ремонт е направил с К., а после твърди, че е провеждал разговори във връзка с ремонта именно с ***. Налице е противоречие и по отношение на факта, кой му е предал ключът за жилището, както и кога това е станало. Нелогично е и твърдението на К., че уговорката с *** е била още през ноември месец той да извърши ремонта до януари, когато тя ще се завърне в ***. Завръщането на *** в *** не е било планирано от *** предварително, тъй като по този въпрос не е имало яснота предвид заболяването, състоянието и лечението й. Налице е противоречие и във факта, дали уговорката за ремонта е била да бъде извършена безплатна услуга или същото е уговорено срешу заплащане.      

Представени са и други неотносими доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът  с правно основание чл.30, ал.1 ЗН:

На осн.чл.28 от ЗН наследодателят не може със завещателни разпореждания да накърнява запазената част на посочените в текста категории наследници . На осн.чл.29 ал.1 от ЗН ищецът в качеството му на   единствен законен наследник на ***  и неин син има правото на запазена част от наследството в размер на 1 /2 ид.част.  На осн.чл.30 ал.2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон/какъвто е настоящия случай/, необходимо е той да е приел наследството по опис. Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване / ТР №1/2005г./, а ответника не е от кръга на лицата призовани към наследяване.  Приемането на наследство под опис, обаче не е условие, без наличието на което не може да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част. Разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН намира приложение само в хипотезите, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. / в този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК- реш.№559/12.08.2009г. по гр.д.№250/2008г. ІV г.о. на ВКС ,реш.№82/16.03.3011г. по гр.д.№221/2010г. ІІг.о. на ВКС/. С процесното завещание наследодателката на ищеца е извършила универсално завещателно разпореждане, а не завет на конкретна вещ.

Доколкото наследодателката се е разпоредила над размера на разполагаемата част, то за наследника със запазена част, се поражда правото по чл. 30, ал. 1 ЗН да претендира намаляване на завещателното разпореждане до размера необходим за допълване на запазената му част. Доколкото завещанието е универсално, същото следва да се намали в дробни части до размера на запазената част, съобразно правилата на чл. 29 ЗН, поради и което не е необходимо образуване и оценяване на наследствената маса по правилата на чл. 31 ЗН. Предвид изложеното и доколкото се установи, че завещателката е оставила само син  като единствен наследник по закон, то запазената част от наследството на ***, на ищеца е в размер на 1/2 от наследството, до какъвто размер следва да бъде уважена предявената претенция.

По искът с правно основание чл.59 ЗЗД с цена на иска 9695,00 лв.:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: ответникът да е обогатил своето имущество, ищецът да е обеднял, обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един общ факт и обогатяването да е настъпило без правно основание.

По делото се установи от документ, подписан от ответника по делото М.К., че е получил, като предадена му от С. *** сумата от 19390 лв., която е била собственост на ***. Твърденията, с които ответника оспорва представения документ са, че не е получавал сумата, а се е подписал, тъй като сумата била в чантата на ***, която от своя страна тръгвала заедно с него. Не се спори факта, че сумата, за която се е подписал К. е принадлежала на ***, въпреки че е предадена от С. ***. Разписката представлява частен, подписан от страната свидетелстващ документ. Ответника се опита да опровергае съдържанието на изходящия от него частен свидетелстващ документ, че не той е получил сумата, а тя е останала дефакто в *** чрез ангажирани по делото свидетелски показания, които са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Дори, обаче и при съобразяване на свидетелските показания, на ангажираните от ответника свидетели, същия не успя да обори съдържанието на подписания от него документ за получената сума, тъй като по изложените по-горе съображения, съдът не кредитира показанията на св.К. и св. К. в тази им част. Предвид изложеното следва са бъде прието, че ответника К. е получил от *** сумата от 19390 лв., за която не беше посочено основание, въд основа на което, тя е получена от него. Тъй като за установяване на това задължение на ответика по делото е налице писмен акт, то не е допустимо доказване на погасяване на паричното задължение с гласни доказателствени средства, на каквито се позовава ответника по делото целейки да докаже, че част от получената сума е платена като разходи по погребение, изработване на паметник, правене на помен и други. Още повече, че св.К. твърди, че за тези разходи *** е предоставила сумата от 2000 лв., за която няма данни да представлява част от сумата 19390 лв., получена от ответника по делото. Съдът приема, че доказан извършен разход от сумата 19390,00 лв. е писмено доказания такъв, извършен за лечението на *** в МБАЛ Авис Медика през периода от 24.01.2012 до 29.01.2012г., тъй като този период следва получаването на сумата от К. на 23.01.2012г. и освен това по делото не са събрани доказателства, *** да е разполагала с допълнителна сума, освен тази предоставена на М.К.. Предвид изложеното и доколкото сумата е изразходена приживе на ***, съдът приема, че с нея е намалена сумата, предоставена на М.К. в размер на 19390 лв. и към момента на откриване на наследството, част от наследството на *** е сумата от 19825,00 лв. Доказа се по делото, че сумата е получена от М.К., като не беше доказано основание, въз основа на което той е получил сумата. Бидейки сумата от 19825,00 лв. част от състава на наследството на *** и предвид вазстановяването на запазената част от наследството на *** на ищеца Н.П.А. в размер на ½ от наследството, то следва да бъде прието, че ответника М. Крезов се е обогатил със сумата от 9642,50 лв. за сметка на обедняването на ищеца без правно основание. Предвид изложеното следва предявения иск да бъде уважен до размер от 9642,50  лв., а до предявения размер от 9695,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на исковите претенции в размер на 1216,29 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.

 На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции в размер на 4,87 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН универсално завещателно разпореждане, извършено на 28.11.2011г., под формата на саморъчно завещание, по силата на което ***, починала на 19.02.2012г. се е разпоредила в полза на М.П.К., ЕГН**********, с „цялото си движимо и недвижимо имущество“, до размера на 1/2 ид. част, представляваща разполагаема част от цялото движимо и недвижимо имущество останало след смъртта на *** като ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ  на Н.П.А., ЕГН********** от наследството на ***, починала на 19.02.2012г. в размер на 1/2 ид. части от цялото движимо и недвижимо имущество останало след смъртта на ***, починала на 19.02.2012г.

ОСЪЖДА, на основание чл.59 ЗЗД, М.П.К., ЕГН**********,*** за заплати на Н.П.А., ЕГН**********, ***, сумата 9642,50 лв., представляваща сума, с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, като за разликата до предявения размер от 9695,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.П.К., ЕГН**********,*** за заплати на Н.П.А., ЕГН**********, *** сумата от 1216,29 лв. направени по делото разноски.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.П.А., ЕГН**********, *** да плати на  М.П.К., ЕГН**********,*** сумата от 4,87 лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: