Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Плевен, 18.12.2014г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на   два*** и седми ноември през две хиляди и  четирина***а година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря С.Ц. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3667 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обективно съединени искове с правно основание  чл.79 ЗЗД  и по чл.86 ал.1  от ЗЗД.

    Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-Плевен”ЕАД-Плевен, гр.Плевен от изп.директор Валентин Терзийски против В.Ц.М. в която се твърди, че наследодателката на ответника е починала и е оставила за наследници *** и В.М.. Твърди се, че ответникът в качеството му на наследник на *** е длъжник на „Топлофикация Плевен” ЕАД и дължи заплащане на сумата 1728,84 лв представляваща ½ част от общо дължимата сума за периода 01.03.2011г.- 31.03.2014г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в ***. Твърди се, че наследодателят на ответника е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода 01.03.2011г.- 31.03.2014г. и не е погасил задължението си. Моли съда, да осъди ответника да заплати сумата 1728,84 лв представляваща ½ ид. ч от общо дължимата сума за консумирана топлинна енергия за периода 1.03.2011г.-31.03.2014г, както и  сумата 202,46 лв представляваща лихва за забава за периода 02.05.2011г.- 15.04.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК  е представил писмен отговор, в който прави възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че в полза на ищеца е издадена заповед аз изпълнение по ч.гр.д.№ 1943/2014г. по описа на ПлРС.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

  В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.

           Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите.Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 1943/2014г. по описа на ПлРС

          Спори се между страните допустим ли е предявения иск, след като кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение.

Видно от приложеното ч. гр.д.№ 1943/2014г. е, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение и  тъй като в дадения от съда срок, който видно от съобщението е изтекъл на 14.08.2014г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск срещу длъжникът съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение с определение влязло в сила на 10.10.2014г.Съдът намира, че независимо, че  към датата на предявяване на иска заповедта за изпълнение не е била обезсилена, то срокът за предявяване на установителен иск по чл. 415 от ГПК е изтекъл на следващия ден, поради което няма процесуална пречка ищецът да предяви осъдителен иск. По възражението за недопустимост на предявения осъдителен иск е постановено решение №454 от 03.06.2010г. по гр.д.№195/2010г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че ищецът по иск по чл.415, ал.1 от ГПК винаги може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, тъй като това е правило на чл.214, ал.1 от ГПК и няма основания да се приеме, че това правило не се прилага когато е предявен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С оглед на изложеното съдът приема, че предявения иск е допустим.

От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че *** е починала на 14.04.2013г. и е оставила за наследници *** и В.Ц.М..

От представения препис-извлечение от сметка е видно, че за периода 01.03.2011г.-0 31.03.2014г.  на наследниците на *** е начислена сума за топлинна енергия в размер на 3052,75 лв, лихва за забава в размер на 404,93 лв за периода 02.05.2011-15.04.2014г.

Видно от представения по делото изпълнителен лист е, че недвижим имот  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.275.3.10 / пет*** и шест хиляди седемстотин два*** и две, точка, шестотин и шест***, точка, двеста седе м*** и пет, точка, три, точка, ***/, по кадастралната карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: ***, попадащ в сграда №3 разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.275 / пет*** и шест хиляди седемстотин два*** и две, точка, шестотин и шест***, точка, двеста седем*** и пет /, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ 60.00 кв.м. / шест*** кв.м./, а по документ за собственост *** / *** /, находящ се в ***, на петия етаж с изложение изток-юг, състоящ се от две спални, кухня, баня - клозет и килер построен на 60 кв.м..е изнесен на публична продан. Съдът е постановил от получената при проданта сума да се образуват осем равни дяла, от които: два дяла за  В.Ц.М., ЕГН**********, три дяла за ***, ЕГН********** и три дяла за ***, ЕГН **********.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване  на имот в топлоснабдена сграда.  От представените  по делото доказателства е видно, че недвижимия имот – апартамент *** находящ се на  *** е бил собственост на наследодателката на ответника, а след смъртта и е придобит по наследство от нейните наследници- В.М. и  ***. От представените по делото доказателства е видно, че след смъртта на наследодателката съсобствеността между страните е прекратена чрез съдебна делба, при която съдът е постановил от имота да се образуват осем дяла, от които два за В.М. три за *** и три дяла за ***.                   

Видно от заключението на ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода  01.03.2011г.- 31.01.2014г. е в размер на  3052,75 лв главница, а  размерът на лихвата за забава за периода 31.03.2011г.- 13.08.2014г. е в размер на  254,95лв.  Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно. От заключението на ВЛ по назначената съдебно икономическа експертиза е видно, че сумите за главница и лихви не са платени.Ответникът чрез процесуалния си представител е направил възражение, че не дължи сумите, тъй като в имота са живели наематели. Това възражение на ответника е недоказано, още повече че съгласно общите условия на Топлофикация Плевен ЕАД купувач на топлинна енергия е лицето, което е собственик на имота или носител на право на ползване. След смъртта на наследодателката на ответника в наследство на наследниците са преминали и правата и задълженията които тя е имала към датата на смъртта и, съобразно правата им в съсобствеността. По делото не са представени доказателства за собственост на имота, както и не е представено решението на съда по делото за делба, но от издадения изпълнителен лист е видно, че ответникът е придобил по наследство 1/ 8 ид.ч. от процесния недвижим имот,поради което съдът приема, че          на осн. чл. 30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

        Ищецът по делото е представил като доказателство  по делото индивидуална справка за използвана от ответника топлинна енергия и препис – извлечение от сметка на задълженията за консумирана топлинна енергия.Съобразно възприетото становище в правната теория и съдебна практика, когато за установяване на иска за парична сума е представено извлечение от сметката на длъжника по счетоводната книга на кредитора, същото следва да се счита за достатъчно доказателство. Освен това ищеца твърди отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си. По делото не са представени доказателства, че наследодателката на ответника или ответникът са заплатили задължението към Топлофикация ЕАД.         С оглед изложеното по- горе съдът приема, че ответникът дължи на ищеца 1/4  идеална част от дължимите суми за топлинна енергия и топла вода за имота или 763,18 лв главница. По отношение на лихвата за забава ВЛ е изчислило сумата върху главницата от 1526,38 лв, поради което съдът счита, че същата следва да бъде изчислена върху главницата от 763,18 лв или дължимата лихва за забава за периода 01.03.2011г.- 31.03.2014г. е в размер на  127,47лв, поради което ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца сумата 763,18лв представляваща 1/4 ид.ч. от сумата 3052,75лв представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода  от 01.03.2011г. до  31.04.2014г. и 127,47 лв. – лихва върху главницата за периода от  02.05.2011г. до 15.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.08.2014г., като за разликата до претендираните 1526,37  лв главница и 202,46 лв представляваща лихва за забава  предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като видно от договора за правна помощ договореното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 150 лв, а съобразно претенцията минималния размер е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Ищецът е направил разноски в размер на 389,15 лв, а ответникът в размер на 400 лв съобразно представени списъци на разноските. С оглед уважената и отхвърлената част от иска съдът намира, че  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата  сумата 7 лв представляваща разноски по компенсация съобразно уважената част от иска.                 

        

           По изложените съображения,  Съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 ОСЪЖДА  на осн. чл. 79 от ЗЗД В.Ц.М. ЕГН **********  да заплати на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 ЕИК 114005624  сумата  763,18 лв представляваща ¼ ид.ч. от общо дължимата сума за периода 01.03.2011г.- 31.03.2014г. за топлоснабден имот- апартамент, находящ се в *** с аб.№ 5298, ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.08.2014г. датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като за разликата  до претендираните 1526,37 лв ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  на осн. чл. 86 от ЗЗД В.Ц.М. ЕГН **********  да заплати на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 ЕИК 114005624  сумата 127,47 представляваща лихва за забава  върху главницата за периода от 02.05.2011г. до 15.04.2014г., като за разликата до претендираните 202,465 лв ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

       ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Ц.М. ЕГН **********  да заплати на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128 ЕИК 114005624  сумата 7 лв представляваща направени разноски, съобразно уважената част от иска.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

                                                 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: