Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 16.12.2014г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3627 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 884,07 лв. и  чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 132,71 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** срещу Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,***,  в която се твърди , че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№3010/14 по описа на РС-Плевен , която е връчена на длъжниците- ответници по делото, които в срока по чл.414 ГПК са депозирали писмени възражения. Твърди , че правният му интерес  от предявяване на искът е обусловен от възражението на длъжниците в заповедното производство, срещу издадената заповед за съгласно която, съдът е разпоредил длъжниците Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,***, да заплатят на кредитора *** *** сумата 884.07 лева за главница за периода 01.11.2011 г. – 31.03.2014 г. и лихва върху главницата в размер на 132.71 лева за периода: 05.01.2012 г. до 23.06.2014 г. и законната лихва върху главницата от 27.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. за деловодни разноски и 120 лв. за адвокатско възнаграждение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците - апартамент, находящ се на адрес р. *** с аб.№ ***.                                                                                        Твърди, че  като собственици/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.      Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2,  същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответниците,  съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***, е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 1.11.2011г. - 31.03.2014г. и не са погасили задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост на адрес гр. ***, ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***, с адрес: ***, сграда на *** и адрес в ***.. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.11.2011г. - 31.3.2014г. за процесния имот са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата “*** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.  Посочва, че претендираните суми за процесния период са сума за отопление в размер на 485,52 лв., за сградна инсталация- 381,28 лв., услуга дялово разпределение- 17,27 лв. Твърди, че разпределението е извършвано на основание реален отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответниците.  Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 884.07 лева за главница за периода 01.11.2011 г. – 31.03.2014 г. и лихва върху главницата в размер на 132.71 лева за периода: 05.01.2012 г. до 23.06.2014 г. и законната лихва върху главницата от 27.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. за деловодни разноски и 120 лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 3010/2014г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца " ***, с адрес: ***, сграда на *** и адрес в ***.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е  постъпил писмен отговор от ответниците, поради което са загубили възможността да подадат писмен отговор, да вземат становище, да направят възражения,както и да посочат и да представят писмени доказателства. Ответниците са редовно призовани за съдебно заседание, като не са се  явили в първото по делото заседание - на 26.11.2014 г.,като при това не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за  постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. /виж призовката на л.28-29/

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства  и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 145,00 лв./25,00 за ДТ и 120 лв. адвокатско възнаграждение/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 325,00 лв./75,00+150лв.+100 лв./

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответниците Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  *** - изп.директор, сумата 884,07 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2011г. до 31.03.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1739/30.06.2014г. по ч.гр.д.№3010/2014 по описа на РС-Плевен.

 ПРИЗНАВА на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответниците Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  *** - изп.директор, сумата 132,71 лева, представляваща лихва за забава върху 884,07 лв. за периода 05.01.2012г. - 23.06.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1739/30.06.2014г. по ч.гр.д.№3010/2014 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 145,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.3010/2014  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.И.П., ЕГН **********,*** и М.Р.П., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “*** гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 325,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, ДТ, и депозит за вещо лице.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца- " ***, с адрес: ***, сграда на *** и адрес в ***.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4  ГПК, не подлежи на обжалване.             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: