р е ш е н и е

 

гр. Плевен, 12.01.2012 г.

в името на народа

          пЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:        

                                             Председател: МИЛЕНА ТОМОВА

 

при секретаря В.А. .......………....................................................

като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 3991 по описа на съда за 2010 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Иск за делба – 1-ва фаза по допускане на делбата.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Х.Д.М. с ЕГН **********,*** против О.И.Т. с ЕГН **********, С.И.Т. с ЕГН ********** /сочена с молба от 27.07.2010г. на л.27/, А.Н.К. с ЕГН **********, Л.М.М. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Н.К., Д.М.М. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител А.Н.К., В.М.М. с ЕГН **********,*** и С.М.М. с ЕГН **********,***. и с.адр., в която се твърди, че на 05.05.1989г. бившия съпруг на ищцата – М*Л* М. закупил дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в с.Ясен, общ.Плевен, съставляващо парцел ХІ, пл.№205, кв.52-а по плана на с.Ясен. Твърди се също, че през 1994г. двамата съпрузи започнали строеж на жилищна сграда, която била изградена до състояние на груб строеж, като през 1997г. бракът им бил прекратен с развод, с решение по гр.д.№233/1997г., а в подписано в брачното производство споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./ се споразумели да прекратят съсобствеността върху недвижимия имот след окончателното построяване на сградата и снабдяването с нот.акт. Сочи се, че бившия съпруг на ищцата отишъл да работи в Русия, като тя продължила до ползва къщата. Сочи се също, че през 2003г. той се върнал от чужбина заедно с новата си съпруга А.К. и детето им, като се настанили да живеят в имота. Излага се, че М* Л* М. починал на 19.06.2006г. и оставил за свои наследници по закон ответниците А.К., Л.М., Д.М., В.М. и С.М.. Излага се също, че на 25.03.2005г. М* М. написал саморъчно завещание, с което завещал на съпругата си А.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, като завещанието било обявено на 14.06.2007г. с Акт №147, том ІІІ, вх.№2722, дело №3-4/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК и вписано в СВ при ПлРС Акт №7, том ХІV от 2007г. Твърди се, че на 06.07.2007г. бил съставен Констативен нот.акт за недвижим имот, придобит по наследяване по закон и завещание, №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК, с който ответницата А.К. била призната за собственик на процесния недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в с.Ясен, общ.Плевен, целия с площ от 700 кв.м., означен като УПИ ХІІІ-205 в стр.кв.52-а, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Твърди се също, че на 18.09.2007г. ответницата А.К., лично и като законен представител на малолетните деца Л.М. и Д.М. продала процесния имот на ответника О.И.Т., с договор, обективиран в нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК, като се била разпоредила по този начин и с правата на собственост на ищцата. Като следствие от изложеното и с уточнение, направено в молба от 20.12.2010г. /на л.74/ ищцата моли съда да бъде допусната и извършена съдебна делба на процесния имот. Моли да бъде отменен изцяло или частично конст.нот акт №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК. С исковата молба се претендира да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК и нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК, за съответните на ищцата права на собственост върху имота, предмет на договора, обективиран в него.

Ответникът О.Т., чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК /л.86 от делото/, в който оспорва исковата претенция за делба. Твърди, че е придобил собствеността върху имота на основание придобивна сделка от лице, легитимирало се като негов собственик. Счита, че е придобил имота и на основание давностно владение, присъединявайки към своето и владението на праводателя му А.К. и нейния праводател М* М..

Ответницата С.И.Т., чрез особения си представител ангажира становище за неоснователност на иска за делба.

Ответниците В.М. и С.М. също са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК /на л.89/, в който ангажират становище за основателност на предявения иск за делба. Твърдят, че процесния имот е бил съсобствен между ищцата, която е тяхна майка и баща им М*Л* М., като приживе на починалия наследодател не е била извършена делба. Заявяват, че в качеството си на наследници на М* Л* М. предявяват също иск за делба срещу наследниците по закон и завещание на наследодателя им. Твърдят, че представеното по делото саморъчно завещание от 25.03.2005г., с което наследодателя им М* М. е завещал на съпругата си А.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, обявено на 14.06.2007г. с Акт №147, том ІІІ, вх.№2722, дело №3-4/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК и вписано в СВ при ПлРС Акт №7, том ХІV от 2007г., не е написано саморъчно от завещателя и не е подписано от него. С оглед тези фактически твърдения се претендира прогласяване нищожност на завещанието, на основание чл. 42, б.”б”, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН. Молят също така, ако тази претенция не бъде уважена, при условия на евентуалност да се разгледа искането им за намаляване на завещателното разпореждане, на основание чл.30 от ЗН, т.к. с него е накърнена запазената им по закон част.

Ответниците А.Н.К. с ЕГН **********, Л.М.М. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А., Н.К., Д.М.М. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител А.Н. К*в, чрез назначения им особен представител са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК /на л.136 от делото/, в който ангажират становище за неоснователност на иска за делба. Същите, чрез пълномощника си, в хода на делото, ангажират становище и за неоснователност на иска по чл.42, б.”б”, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и евентуално съединения конститутивен иск по чл.30 от ЗН.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е налице спор, че ищцата Х.Д.М. е имала сключен граждански брак с наследодателя М* Л. М., сключен на 16.02.1977г.  и прекратен с развод с влязло в законна сила на 18.08.1997г. решение по гр.д.№233/1997г., което е видно и от приложеното на л.13 съдебно удостоверение, както и от приложеното гр.д. Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба №47, том ІІІ, дело №447/1989г. на нотариус при ПлРС /на л.5/, че по време на брака си  те са придобили с възмездна сделка собствеността върху празно дворно място, цялото от 700 кв.м., представляващо парцел ХІ, пл.№205 в стр.кв.52 по плана на с.Ясен. Същия имот представлява по действащата улична регулация, утвърдена със заповед №РД-15-1938 от 03.08.2000г. - УПИ ХІІІ-205 в кв.52а по плана на с.Ясен, както е удостоверено в приложената скица №983/09.07.2010г. /на л.41/. Видно от приложения препис на разрешение за строеж №28 от 12.04.1994г. и протокол №3 от 14.02.1994г. /на л.10 и л.11/, че е било разрешено по съответния ред застрояване в имота на жилищна сграда от 105кв.м. и ограда 70м.

Представено е по делото саморъчно завещание от 25.03.2005г. от М. Л. М. обявено с Протокол от 14.06.2007г., Акт №147, том ІІІ, вх.№2722, дело №3-4/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК и вписано в СВ при ПлРС Акт №7, том ХІV от 2007г. /на л.8 и л.9/, като по делото е приложено и копие на нотариалното дело /на л.200-л.214/, с което соченото лице е завещало на А.К. цялото си движимо и недвижимо имущество.

От приложеното удостоверение за наследници №289 от 27.07.2009г., изд. от Кметство с.Ясен /на л.15/ е видно, че М* Л* М. е починал на 19.06.2006г. и е оставил за свои наследници по закон съпруга А.К.  и деца В.М., С.М., Л. М. и Д.М. – ответници в настоящето производство.

Установява се от приложения препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез наследяване по закон и завещание №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК /на л.6 и копие на нот.дело на л.231-л.243/, че ответницата А.К. е била призната за собственик на процесния недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в с.Ясен, общ.Плевен, целия с площ от 700 кв.м., означен като УПИ ХІІІ-205 в стр.кв.52-а, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, придобит чрез наследяване по закон и завещание.

Установява се също така от представения препис на нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК /на л.7 и копие на нот.дело на л.158-л.169/, че на 18.09.2007г. ответницата А.К., лично и като законен представител на малолетните деца Л.М. и Д.М. е продала процесния имот на ответника О.И.Т.. Същият е декларирал имота като придобит от него и съпругата му С.И.Т., видно от приложеното копие на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ /на л.29-л.33/.

След предявяване на иска, с Постановление на частен съдебен изпълнител от 21.06.2010г., влязло в законна сила на 24.08.2010г. и вписано в СВ-гр.Плевен, вх.рег.№13568 от 07.10.2010г., Акт №86, том 35, дело №7350/2010г., процесния имот е бил възложен на Д* Д. Д* с ЕГН **********, на основание чл.496 от ГПК.

От заключението по изслушаните в с.з. на 12.10.2011г. и 07.11.2011г. единична съдебно-графологична експертиза и допълнителна такава се установява, че ръкописния текст в саморъчно завещание на наследодателя М* Л*М. от 25.03.2005г. не е изписан от него, както и съдържащия се в завещанието подпис не е на завещателя. В с.з. на 12.12.2011г. е изслушано и заключението по допусната тройна съдебно-трафологична експертиза, което също е категорично в извода, че текста в процесното завещание и подписа на лицето, сочено като завещател не изхождат  от него. Съдът кредитира експертните заключения, т.к. при изготвянето им са използувани както представени от ищцата образци за сравнителен материал, така са използвани при изследването и подписа на завещателя, положен в искова молба по гр.д.№233/1997г. по описа на ПлРС, подписа, положен от него в съдържащите се в същото дело споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./ и договор за правна помощ и пълномощно. Използвани са като сравнителен материал и заявления на завещателя за издаване на български документи за самоличност на български граждани с №424975/24.04.2003г. и №4242060/10.05.2005г. При изслушване на експерта Цв.Ц. ***2.10.2011г. същия излага, че при сравняване ръкописния текст в представените като образци за сравнителен материал писма, изходящи от завещателя и текста, в заявленията за издаване на български документи за самоличност е било установено, че те са изписани от едно и също лице. В същото време не са събрани други доказателства, внасящи съмнение относно извода, че текста и подписа в завещанието не са изписани от завещателя.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Сочените от ищцата свидетели П.И. и Т*Ц* твърдят в показанията си, че след закупуване на процесното дворно място, строежа на жилищната сграда в него започнал през 1993-1994г., когато М* Л* работел в друга държава, като ищцата организирала строителните работи, а съпруга й изпращал пари, но никой не живеел в имота. Св.И. *** се върнал в с.Ясен през 2003г. заедно с втората си съпруга, като първоначално живели с нея в имот, в който живеела и ищцата, а след това се преместили в процесния, още същата година. Св.Ц* също твърди, че наследодателя и ответницата А.К. отишли да живеят в процесния имот към 2003-2004г., като довършили строителните работи на първия етаж.

Соченият от отв.О.Т., чрез особения му представител свидетел Г.Б. твърди в показанията си, че по времето, когато се е строил жилищния имот в дворното място, М.Л* работел в друга държава, а след завръщането му в страната с втората си съпруга живели в процесния имот, като това станало след 2001г., но не може да конкретизира кога. Сочи, че до тогава ищцата е ходела да проверява състоянието му и да не се извършват кражби. Соченият от същия ответник свидетел П.Т.И. твърди, че М* Л* се върнал в страната през 1998г. заедно с втората си съпруга и се установили да живеят в процесния имот, като за това довършили част от строежа на жилищната сграда и оградата.

Ищцата Х.М. ***. на 12.10.2011г. в отговорите си на поставени въпроси по реда на чл.176 от ГПК, че М* Л* се е установил да живее в процесния имот с втората си съпруга през 2003г.

От приложената справка от ОД на МВР-гр.Плевен, рег.№35482/02.11.2011г. /на л.247/ е видно, че М. Л. М. е пребивавал в страната през периода от 29.09.2000г. до 15.03.2011г., а след това е влязъл отново в България на 14.04.2003г.

При установената от обсъдените доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.42, б.”б”, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Съгласно сочената законова разпоредба нищожно е завещателно разпореждане, ако при съставянето му не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, изискваща саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписа трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В случаят се твърди, че процесното завещание не е написано от завещателя и не е подписано от него.

Както се установи от обсъдените заключения по единичната, допълнителна такава и тройна съдебно-графологични експертизи, които по изложените по-горе съображения се кредитират от съда, ръкописния текст в саморъчно завещание на наследодателя М* Л* М. от 25.03.2005г. не е изписан от него, както и съдържащия се в завещанието подпис не е на завещателя.

С оглед на така установеното, съдът счита, че тази искова претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава и се обяви за нищожно, на основание чл.42 б.”б” от ЗН, завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 25.03.2005г., обявено с Протокол от 14.06.2007г. по нот.дело №3-4, акт №147, том ІІІ, рег.№2722/2007г. на нотариус с рег.№082 на НК, вписано в СВ при ПлРС под №10410 от 14.06.2007г., том ХІV, №7, н.д.6110/2007г., с което М* Л*М.,***, починал на 19.06.2006г., е завещал на А.К. с ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.

По иска за делба.

Установи се от обсъдените доказателства, че ищцата Х.М. е имала сключен граждански брак с М* Л* М.,***, починал на 19.06.2006г., като бракът им е продължил от 18.06.1977г. до 18.06.1997г. Установи се също така, че през този период, на 05.04.1989г., съпругът е придобил по възмезден начин процесното дворно място, представляващо към момента на завеждане на делото УПИ с №ХІІІ-205 в стр.кв.52а по регулационния план на с.Ясен. Установи се, че през 1994г. е било издадено строително разрешение за строеж на жилищна сграда, като стана ясно от събраните гласни доказателства, че строителството е започнало непосредствено след това, а сградата е била довършена до състояние на груб строеж преди прекратяване на брака между съпрузите. С оглед тези установени факти, съдът приема, че процесния имот е бил в режим  на съпружеска имуществена общност между ищцата и М* Л* М., която е била прекратена при развода им и между тях е възникнала обикновена съсобственост, при равни права – по 1 / 2 ид.част от имуществото.

След смъртта на М* Л* М. през 2006г., неговите права на собственост са преминали върху наследниците му по закон, които се установиха от представеното удостоверение №289/27.07.2009г., изд. от Км-во с.Ясен – съпругата му А.К. и децата му С.М., В.М., Л.М. и Д.М.. Това е така, т.к., както се прие по предявения иск по чл.42, б.”б” от ЗН, въз основа обсъдените заключения по изслушаните съдебно-графологични експертизи, представеното саморъчно завещание 25.03.2005г., с което М* Л* М. е завещал на съпругата си А.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно и като такова не е произвело вещно-транслативно действие.

С оглед на изложеното, правата на собственост върху процесното имущество  след смъртта на  М. Л. М. са следните – ищцата е притежавала 1 / 2 ид.ч. от това имущество, която е придобила след прекратяване на съпружеската имуществена общност, а притежаваната от починалото лице 1 / 2 ид.ч. се разпределя по равно между наследниците му по закон – преживялата съпруга и четирите му деца или всеки от тях е придобил по 1 / 10 ид.ч. от имуществото. Издаденият констативен нот.акт №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК по никакъв начин не е променил тези права на собственост.

При така приетото, към момента на извършената на 18.09.2007г. разпоредителна сделка от ответницата А.К., действала лично и като родител на малолетните си деца Л.М. и Д.М.  в полза на ответника О.И.Т., обективирана в нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег.№005, праводателите по тази сделка са били съсобственици на продадения имот при права общо 3 / 10 ид.ч. от него. 5 / 10ид.ч. от имота са били собственост на ищцата Х.М., а ответниците В.М. и С.М. са били собственици на по 1 / 10 ид.ч. Съдът обаче приема, че ответниците А.К., лично и като законен представител на децата си Л.М. и Д.М. са се разпоредили валидно с притежаваните права на собственост. С оглед на това, приобретателя по този договор – отв.О.Т. е придобил права на собственост само върху 3 / 10 ид.ч. от имота, каквито са притежавали праводателите му, т.к. те не са могли да прехвърлят повече права от тези, които имат. Т.к. е безспорно по делото, че отв.О.Т. е бил в законен брак с ответницата С.И.Т. към момента на придобиване на тези права на собственост, то те са придобити от тях в режим на СИО.

Неоснователно остана възражението на отв.О.Т., че е придобил имота на основание давностно владение. Изводи в тази насока не могат да бъдат направени от събраните гласни доказателства.

С оглед горното, съдът приема, че към момента на предявяване на иска за делба е налице съсобственост между ищцата Х.М. – при права 5 / 10ид.ч., ответниците В.М., С.М. – при права по 1 / 10 ид.ч. за всеки от тях, О.Т. и С.Т. – при права 3 / 10ид.ч. в режим на СИО. Настъпилото след предявяване на иска прехвърляне на собствеността върху процесния имот с постановление на съдебен изпълнител, за възлагане по реда на чл.496 от ГПК не влияе на изхода на спора между страните в настоящето производство, с оглед нормата на чл.226, ал.1 от ГПК.

 Предвид изложеното съдът счита, че следва да се допусне делба на процесния имот между ищцата Х.М. и ответниците В.М., С.М., О.Т. и С.Т., при сочените по-горе права на собственост, а именно 5 / 10ид.ч. за ищцата, по 1 / 10 ид.ч. за ответниците В.М. и С.М. и 3 / 10 ид.ч. в режим на СИО за ответниците О.Т. и С.Т.. Не следва да се допускат до участие в делбата ответниците А.Н.К., Л.М.М., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.К. и Д.М.М., представлявана от своята майка и законен представител А.К..

Ищцата Х.М. е заявила с исковата молба искане за отменяване, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на конст.нот акт №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК, както и на същото основание да бъде отменен нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК, за съответните на ищцата права на собственост върху имота. Както е прието с Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот, като  при уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. Такава е последицата и с оглед изхода на спора в производство по съдебна делба. Поради това съдът намира, че с оглед приетите права на собственост върху процесния имот, за който ответницата А.К. се е снабдила с нот. акт по обстоятелствена проверка №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК, която е притежавала само 1 / 10 ид.ч. от имота, то следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК сочения нот.акт за разликата над 1 / 10 ид.ч. от имота. Съдът обаче намира, че по този ред не би могло да бъде отменен нот.акт, обективиращ разпоредителна сделка, поради което искането за отменяване на нот.акт №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК следва да се остави без уважение.

Ответниците В.М. и С.М. са заявили претенция за осъждане на ответницата А.К. да им заплати направените от тях разноски във връзка с иска по чл.42, б.”б” от ЗН. С оглед изхода на спора по този иск, претенцията им се явява основателна и следва да се присъдят в тяхна полза и в тежест на сочената ответница направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 30лв. и за разноски за вещо лице в размер на 200лв. или общо 230лв. Ответницата А.К. следва да бъде осъдена да заплати и в полза на ПлРС направените разноски за изготвяне на тройна съдебно-графологична експертиза, допусната по искане на представляващия я особен представител, в размер на 120лв.

Воден от горното, СЪДЪТ

реши :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на  основание чл.42, б.”б”, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 25.03.2005г., обявено с Протокол от 14.06.2007г. по нот.дело №3-4, акт №147, том ІІІ, рег.№2722/2007г. на нотариус с рег.№082 на НК, вписано в СВ при ПлРС под №10401 от 14.06.2007г., том ХІV, №7, н.д.6110/2007г., с което М. Л. М.,***, починал на 19.06.2006г., е завещал на А.К. с ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между Х.Д.М. с ЕГН **********, О.И.Т. с ЕГН **********, С.И.Т. с ЕГН **********, В.М.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН **********, на следния недвижим имот, находящ се в с.Ясен, общ.Плевен: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от 700 кв.м., съставляващ имот №ХІІІ-205, в стр.кв. 52”а” по плана на с.Ясен, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при съседи : УПИ ІІІ-209, УПИ VІ-214, УПИ VІІ-214, УПИ Х-211, УПИ ХІІ-210 и път

           От допуснатият до делба недвижим имот да се образуват ДЕСЕТ РАВНИ ДЯЛА, от които ПЕТ ДЯЛА за Х.Д.М., ЕДИН ДЯЛ за  В.М.М., ЕДИН ДЯЛ за  С.М.М. и ТРИ ДЯЛА в режим на СИО за О.И.Т. и С.И.Т.

           НЕ ДОПУСКА до участие в делбата А.Н.К. с ЕГН **********, Л.М.М. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Н.К., Д.М.М. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител А.Н.К..

           ОТМЕНЯВА, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез наследяване по закон и завещание №54, том ІV, рег.№3145, дело №441/2007г. на нотариус с рег.№82 на НК, с който А.К. с ЕГН ********** е призната за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 700 кв.м., съставляващ имот №ХІІІ-205, в стр.кв. 52”а” по плана на с.Ясен, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, В ЧАСТТА, в която на А.К. са признати права на собственост по отношение на описания имот за разликата над 1 / 10 ид.части.

           ОТХВРЪРЛЯ искането за отменяване по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №67, том VІ, рег.№5930, дело №789/2007г. на нотариус с рег. №005 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.М.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 230лв.

           ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС деловодни разноски за вещи лица в размер на 120лв.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

Районен съдия :