Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1131

 

гр.Плевен, 07,07,2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2675 по описа на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.В., против С.Ц.В., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца сумата от 645,08 лева, от които сумата от 542,65 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2013 г. – 30,11,2016 г., и сумата от 102,43 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,02,2014 г. – 16,01,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №612/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен №21832. В с.з., за което е редовно призован, ищецът не  изпраща представител.

          В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. Същата не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно призована.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422  от ГПК с предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №612/2017 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.

Не се спори по делото, че ответницата е собственик на имота с абонатен №21832. Не се оспорва и облигационната връзка между страните.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса в исковото производство. По отношение претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съдът счита, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК /в редакцията към ДВ бр.8/24,01,2017 г./, следва да бъде присъдено такова в размер на 100,00 лева, съобразявайки ниската фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства.  

  С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 40,92 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Съгласно посоченото по-горе изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК съдът намира, че при определяне на разноските за юрисконсулт в заповедното производство следва да бъде взет в предвид размера, посочен чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50,00 лева до 150,00 лева. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева за заповедното производство. Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в размер на 29,09 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

          Воден от горното, съдът

                                                          

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че С.Ц.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В., сумата от 645,08 лева, от които сумата от 542,65 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2013 г. – 30,11,2016 г., и сумата от 102,43 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,02,2014 г. – 16,01,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№612/2017 г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В., направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В., направените разноски в заповедното производство в размер на 29,09 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: