Р Е Ш Е Н И Е

 

01.12.2014г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2943/2014г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

         Пред ПлРС е депозирана искова молба от “БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София, чрез юрк. А. Т., против З.И.С., за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,  вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че същият дължи сумата в размер на 2036,42лв.-главница, сумата от 202,97лв- -лихва за забава за периода 07.03.2013-06.11.2013г., сумата от 146,63лв- санкционираща лихва, за периода 07.03.2013-06.11.2013., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.11.2013г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски.  Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д№6042/2013г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.

Твърди се, че между ***-като кредитополучател, и наследодател на ответника, и ищеца, има сключен договор за кредит за текущо потребление от дата 24.10.2007г., въз основа на който банката е предоставила в заем сумата от 3200лв. , със срок на издължаване 120 месеца, при погасителен план. Кредита е обезпечен чрез поръчителство от лицето ***. Твърди се, че вноските са платими до 7-мо число на месеца. Твърди се, че на 02.10.2012г., кредитополучателя *** е починал, и е оставил за свой единствен наследник отв. З.  С.. Твърди се, че след смъртта на кредитополучателя, са постъпили седем погасителни вноски, като последната е извършена на 07.03.2013г.

С протоколно определение от дата 14.11.2014г., на основание чл.232 от ГПК, е прекратено производството по делото, в частта му относно претендираната  санкционираща лихва, за периода 07.03.2013-06.11.2013г., в размер на 146,63лв. определението е влязло в законна сила.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначеният му процесуален представител адв. Р. М., оспрова предявеният иск по размер, като посочва, че кредитополучателя има  сключена застраховка „Живот”, по която кредиторът- ищец е трето ползващо се лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно по делото се установява, че между „Банка ДСК”, ЕАД, - като кредитодател, и ***- като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление от дата 24.10.2007г., за сумата от 3200лв., и срок за погасяване- 120месеца; падеж на задължението- седмо число на месеца, с лихвен процент общо 12,70%. От съдържанието на договора се установява също, че  Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, са неразделна част от договора, и се приемат от кредотополучателя с неговото подписване. Видно от приложените по делото Общи условия, се установява, -чл.22, неделимост на вземането на кредитора спрямо кредитополучателите, и техните наследници.

 Безспорно се установява също, че с договор за поръчителство от същата дата, ***, е обезпечил задължението  на кредитополучателя по договора за кредит. Безспорно се установява също, видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 017/24.02.2014г. на Община Долни Дъбник, че огв. З.И.С., е единствен наследник /съпруга/ на кредитополучателя ***,  поч. 02.10.2012г. Установява се също, видно от приложеното ч. гр.д.№ 6042/2013г. по описа на ПлРС, факта на издаването на заповед  за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 511/26.02.2014г., с която длъжниците З.И.С. и ***, са осъдени солидарно да заплатят посочените суми. Против издадена заповед в срок е постъпило възражение само от страна на отв. С.. Солидарният длъжник *** не е депозирал възражение срещу издадената заповед, спрямо него същата е влязла в сила,и съдът с резолюция от дата 08.09.2014г. е постановил издаването на ИЛ против него.

Видно от приетото  по делото заключение по ССЕ, се установява, че последната постъпила погасителна вноска по кредита е от дата 07.03.2013г, в размер на 33,99лв/ частична вноска за м. март 2014/. Вещото лице е установило неплатени вноски за м. 03.2013г, м. 04.2013, м. 05.2013г., въз основа на което на 07.06.2013г. кредитът е обявен за предсрочно  изискуем. Вещото лице е установило, че към дата 07.11.2013г, задължението има следните размери: главница-сумата от 2036,42лв., лихва за забава, за периода 07.03.2013-06.11.2013- сумата от 202,97лв. и санкционираща лихва, за периода 07.03.2013-06.11.2013г.- сумата от 146,63лв. В допълнително изготвеното заключение ВЛ, посочва, че при проверка в счетоводството на Банката, и след проверка в цялото досие на кредитополучателя ***,  е установило, че  няма сключена застраховка „Живот”, и съответно- не се установява да има постъпили суми от застрахователно дружество, за погасяване на задължението по кредита.

При така установено от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание  чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, в чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен изцяло. По делото безспорно се установи наличие на валиден договор за кредит, по който сумата е усвоена от кредитополучателя. Установено е също и факта на изплащането на дължимите погасителни вноски, в т.ч. и след смъртта на кредитополучателя, до дата 07.03.2013г., след която дата  няма постъпили плащания. Като единствен наследник на кредитополучателя, отв. З.С., отговаря, при условията на неделимост,  солидарно с поръчителя, спрямо който, както бе посочено по- горе, заповедта за изпълнение е влязла в сила. Съдът счита, че същата с конклудентни действия е приела наследството, поради което отговаря за неговите задължения, и като единствен наследник- в пълен размер. Съдът намира, че в случая, доколкото не се касае до издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а такава по реда на чл. 410 от ГПК, не е необходимо длъжникът да е уведомен предварително от кредитора,  за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС.

           При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство разноски в размер на 313,74лв. –заплатена държавна такса и депозит за ВЛ.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,  вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че   З.И.С., с ЕГН**********,*** *** №6, ДЪЛЖИ НА “БАНКА ДСК”АД, гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр***”, №19, представлявана от ***, чрез пълномощника юрк. А.Т., сумата от 2036,42лв.-главница и сумата от 202,97лв- лихва за забава, за периода 07.03.2013-06.11.2013г, съставляващи неизплатено задължение по договор за кредит за текущо потребление от дата 24.10.2007г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -07.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 47,72лв-разноски и сумата от 211,58лв. -юрисконсултско възнаграждение- направени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК №511/26.02.2014г. по ч.гр.д.№ 6042/2013г. на ПлРС.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.И.С., с ЕГН**********,*** *** №6, ДА ЗАПЛАТИ НА “БАНКА ДСК”АД, гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр***”, №19, представлявана от ***, чрез пълномощника юрк. А.Т. сумата  от 313,74лв съставляващи направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: