Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 23.12.2014год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното заседание на 8.12.2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ЗАХАРИЕВА

при секретаря Л.Д.,като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 2678 по описа за 2014 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

В Районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ООД,с ЕИК-201318404,гр.София,бул.Д-р П.Дертлиев№25,оф.сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,срещу Г.Р.Й. с ЕГН-**********,чрез ос.представител –адв.И.Д. от ПлАК,с приложени към нея доказателства.

Твърди се, че ответника, след като сключил договор за заем с Кредутбул ЕАД на 17.07.08г.под № 2042-00186317,за което му била предоставена сумата от 1884,00лв.не се издължил на др-вото,което прехвърлило вземането си чрез договор за цесия на ищеца.Сочи се, че за процесните суми, по ч.гр.д. 964/14г. на ПлРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е оспорена от длъжника в законоустановения срок, поради което се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от общо 3057.93лв., - главница и лихва за посочените периоди, за които суми била издадена заповед за изпълнение. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответника,чрез особен представител-адв.Д. оспорва иска, твърди че сумата не е ликвидна и изсикуема,тъй като ищеца не е съобщил на отв.че е поел задължението.Прави възражение и за настъпила погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:По делото са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,  с предмет - признаване на установено по отношение на ответника на вземането за главница и лихва, претендирано от ищеца АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ООД,и присъдено му със Заповед за изпълнение №510/27.02.2014г. по ч.гр.д.№ 964/2014г. по описа на ПлРС. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва да установи вземането си по основание и размер, като и размера на претендираната лихва за забава.

Спорни по делото са въпросите, дали ответника дължи исковите суми.В тази връзка са представени Договор за заем между Кредитбул и отв., Общите условия за цедиране,на ищеца, уведомителното писмо за цесия и е изготвена съдебно икономическа експертиза по поставени от ищеца страни въпроси. Съдът кредитира заключението на така изготвената експертиза, тя изготвена след извършена проверка в счетоводството на ищеца и е отговорила компетентно на поставените и въпроси. Същата не е оспорена от страните.

Отв.страна ,обаче спори по въпроса за това,дали е съобщено на ответника за извършената цесия.Законът-чл.99, ал.4 от ЗЗД, изисква новия кредитор на съобщи на длъжника,че е поел задължението и същото се дължи нему,а не на първоначалния такъв.От представеното копие на уведомително писмо/л.12 от делото/е видно,че е изпратено уведомление до отв.от Кредитбул ЕАД,както и покана за доброволно изплащане на задължението от новия кредитор-ищецът по делото.Обаче от разписката за получаване на съобщението/пратка/ на Български пощи ЕАД/л.13 от делото/ е видно,че пратката не е потърсена. По делото не са представени други писмени доказателства за редовно уведомяване на длъжника за станалата цесия, от страна на предишният кредитор. Такива доказателства не са представени нито с исковата молба, нито след изготвянето на  проекто-доклад с което е разпределена доказателствената тежест.Съобразно цитираната разпоредба, станалото прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, в който е уведомен за това от предишният кредитор. Поради това и представеното с ИМ, уведомление от Кредитбул ЕАД с което се заявява, че ищецът-АДВ -в качеството си на цесионер, е уведомил длъжника за станалата цесия, не доказва изпълнение на това задължение. Законът изрично посочва, че за цесията, длъжникът следва да бъде уведомен от стария, а не от новият кредитор. В договора за цесия-т.5 е посочено, че цесионерът се смята за изрично упълномощен да уведоми длъжниците за станалата цесия, като за целта, цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера, да подписва съответните уведомления. В т.5.4  е посочено, че цедентът ще подпише това пълномощно, във формата на Приложение №2 към договора за цесия. Такова пълномощно не е представено по делото.

Този факт довежда до неоснователност на иска,поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск,предявен по чл.422 от ГПК от АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ООД,с ЕИК-201318404,гр.София,бул.Д-р П.Дертлиев№25,оф.сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,срещу Г.Р.Й. с ЕГН-**********,чрез ос.представител –адв.И.Д. от ПлАК.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: