Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. ***, 05. 12. 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. ***967 по описа за 20** година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делба на недвижими имоти и движима вещ, втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение от 07. 01. 2014 год., постановено по същото дело, ***ският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между А.К.Л. ***, ЕГН **********, и Е.К.А. ***, ЕГН **********, върху следните недвижими имоти: 1/ Апартамент № **, на петия етаж в жилищна сграда бл. № ***, ***, в жилищен комплекс “***” в гр. ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 59, 30 кв. м., при съседи: изток- двор, запад- улица, север- двор, юг- стълбище, отгоре- апартамент № **, отдолу- апартамент № **, заедно с предаденото към него избено помещение  № ** с полезна площ от 5, 88 кв. м., при съседи: изток- маза № 12, запад- коридор, север- коридор, юг- абонатна станция, ведно с 1, 6477 % идеални части от общите помещения в сградата, имащи площ от 376 кв. м., и правото на строеж върху държавна земя в кв. 26 “А” по плана на гр. ***, съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот вх. рег. № 8860 от 30. 05. 2008 год., акт № 59, том ХХІІІ, дело № 5436/ 2008 год. на Служба по вписванията гр. ***, който имот съгласно схема на сграда № **285/ 27. 12. 2011 год., издадена от  СГКК гр. *** представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.667.276.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 56/ 18. 09. 2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, п. к. ***, ***, бл. ***, ***, ***, ап. **, самостоятелният обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.666.276, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, посочена в документа площ- 59, 30 кв. м., прилежащи части- избено помещение № ** от 5, 88 кв. м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 56722.667.276.**.14, под обекта- 56722.667.276.**.**, над обекта- 56722.667.276.**.**, стар идентификатор- няма, и 2/ Урегулиран поземлен имот ІV- 1124, отреден за имот с планоснимачен номер 1124 в кв. 84 по плана на гр. **, с административен адрес: гр. **, ул. “**” ***, с площ от 831 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ V- 1126, УПИ VІ- 1125, УПИ ІІІ- 1123, съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот вх. рег. № 12632/ 15. 09. 20** год., акт № 157, том 32, дело № 6787/ 20** год. на Служба по вписванията  гр. ***. Със същото решение е допуснато да извърши съдебна делба между А.К.Л. ***, ЕГН **********, и Е.К.А. ***,                    ЕГН **********, върху лек автомобил марка “**”, модел “**”, с регистрационен номер **, с двигател  **, и рама № **. Делбата върху процесните недвижими имоти и лек автомобил е допусната при два равни дяла: по един за всеки от съделителите А.К.Л. и Е.К.А..

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза за пазарната цена на допуснатите до делба недвижими имоти и за тяхната поделяемост, от което се установява, че процесните имоти са неподеляеми. При това положение и с оглед на обстоятелството, че никой от съделителите не е поискал възлагане, нито е представил доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 349 ал. 2 от ГПК, съдът счита, че единствената правна възможност за ликвидиране на съсобствеността е тази, предвидена в разпоредбата на чл. 348 от ГПК, поради което имотите следва да се изнесат на публична продан при начална цена 45 700 лв. От получената при проданта цена следва да се образуват два равни дяла, от които един дял за ищцата и един дял за ответника. По аналогичен начин следва да бъде прекратена съсобствеността между страните и върху процесния лек автомобил, който следва да се изнесе на публична продан при начална цена 5 **0 лв.

С определение от 09. 09. 2014 год. съдът е приел за разглеждане предявените от страните искове по сметките. Претенцията на ищцата А.К.Л. е за сумата от 14 540 лв., представляваща сбора от изплатените погасителни вноски за периода м. март 20** год.- м. септември 2014 год. във връзка с отпуснат кредит по договор за банков кредит № 50857/ 02. 04. 2008 год. Видно е, че страни по този договор са „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София, ответникът Е.К.А. като кредитополучател и ищцата А.К.Л. и „ЕКА” ЕООД гр. Велинград като солидарни длъжници. От приложените по делото писмени доказателства /удостоверение изх. № **98 от **. 04. 20** год., издадено от „Лукойл- България” ЕООД, банково удостоверение изх. № 8**- 68 от  24. 04. 20** год., издадено от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и др./, както и от заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, се установява по безспорен и категоричен начин, че общата сума на погасените от ищцата А.К.Л. задължения по изп. дело № 644/ 2009 год. по описа на частен съдебен изпълнител ***, което дело е образувано за събиране на вземанията на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД по процесния договор за банков кредит, възлиза на сумата от 14 540, 37 лв., като 6 150, 37 лв. са постъпили от запор на трудовото възнаграждение на ищцата, а останалите 8 390 лв. са заплащани от нея по сметка в банката.                Когато единият от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор, както е в конкретния случай, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие. В този смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС на РБ /срв. решение № 674- 2000- ІІ г. о., решение № 332- 2009-  І г. о., решение № 676- 20**- ІІ г. о., решение ***93- 20**- ІІІ г. о. и много други/. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение ***11- 2012- ІV г. о. по силата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг като такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че след погасяването на част от взетия по време на брака й с ответника кредит с изцяло лични средства за ищцата А.К.Л. е възникнало регресно вземане срещу бившия й съпруг- ответника Е.К.А. за половината от платената сума, а именно: 7 270, 19 лв. В този размер предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен, а за разликата до 14 540 лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.

Що се отнася до предявения от ответника иск за сумата от            ** 000 лв., представляваща сбора от изплатените вноски по договор за лизинг от 14. 11. 2005 год., съдът счита, че същият следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. На първо място, видно от заключението на вещото лице Т.И., че по сключения между „Райфайзен Ауто Лизинг България” ЕООД и А.К.Л. договор за финансов лизинг № 1553- **305- 0258 от 14. 11. 2005 год. са постъпили общо 23 **0, 42 лв. Вещото лице е посочило, че не може да се установи кой е платец на вноските по договора, доколкото същите се осчетоводяват по партидата на титуляра А.Л., като вносител е отразено това лице, а платежните извлечения за постъпилите суми не се съхраняват. Отделно от това следва да се отчита обстоятелството, че задължението по процесния договор за лизинг е изплатено изцяло по време на брака между страните, поради което се предполага, че погасяването е извършено със семейни средства. В хода на съдебното дирене ответникът не е оборил тази презумпция и не е ангажирал никакви доказателства, че именно той е внасял сумите за погасяване на лизинга и това е ставало с негови лични средства.             Именно това обуславя и разликата в основателността на двата иска по сметките: докато ищцата е провела пълно и главно доказване на факта на погасяване от нейна страна на задълженията по договора за кредит с удръжки от получаваното от нея трудово възнаграждение и с лични средства след прекратяването на брака, то ответникът не е сторил това по надлежния ред. Горното налага отхвърлянето на претенцията на ответника като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 355 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1 330 лв. При определянето на деловодните разноски съдът съобрази уважената част на предявения от ищцата иск по сметките. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, доколкото същото е в рамките на законоустановения минимум /срв. чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Следва съделителите да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху стойността на дела си и върху уважената част от иска по сметките както следва: А.К.Л.- сумата от 1 0**, 60 лв., Е.К.А.- сумата от 1 307, 41 лв.

           По така изложените съображения ***ският районен съд

 

Р      Е       Ш       И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:           1/ Апартамент № **, на петия етаж в жилищна сграда бл. № ***,         ***, в жилищен комплекс “***” в гр. ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 59, 30 кв. м., при съседи: изток- двор, запад- улица, север- двор, юг- стълбище, отгоре- апартамент № **, отдолу- апартамент № **, заедно с предаденото към него избено помещение № ** с полезна площ от 5, 88 кв. м., при съседи: изток- маза № 12, запад- коридор, север- коридор, юг- абонатна станция, ведно с 1, 6477 % идеални части от общите помещения в сградата, имащи площ от 376 кв. м., и правото на строеж върху държавна земя в кв. 26 “А” по плана на гр. ***, съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот вх. рег. № 8860 от 30. 05. 2008 год., акт № 59, том ХХІІІ, дело № 5436/ 2008 год. на Служба по вписванията гр. ***, който имот съгласно схема на сграда № **285/ 27. 12. 2011 год., издадена от СГКК гр. *** представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.667.276.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 56/  18. 09. 2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, п. к. ***, ***, бл. ***, ***, ***, ап. **, самостоятелният обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.666.276, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, посочена в документа площ- 59, 30 кв. м., прилежащи части- избено помещение № ** от 5, 88 кв. м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 56722.667.276.**.14, под обекта- 56722.667.276.**.**, над обекта- 56722.667.276.**.**, стар идентификатор- няма, на стойност 29 900 лв., и 2/ Урегулиран поземлен имот ІV- 1124, отреден за имот с планоснимачен номер 1124 в кв. 84 по плана на гр. **, с административен адрес: гр. **, ул. “**” ***, с площ от 831 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ V- 1126, УПИ VІ- 1125, УПИ ІІІ- 1123, съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот вх. рег. № 12632/ 15. 09. 20** год., акт № 157, том 32, дело № 6787/ 20** год. на Служба по вписванията  гр. ***, на стойност 15 800 лв.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следната движима вещ:                 лек автомобил марка “**”, модел “**”, с регистрационен номер **, с двигател  **, и рама  № **, на стойност 5 **0 лв.    

От получената при публичната продан на делбените недвижими имоти и делбения лек автомобил цена да се образуват два равни дяла:  по един за всеки от съделителите А.К.Л. и Е.К.А..

ОСЪЖДА Е.К.А. ***,  ЕГН **********, да заплати на А.К.Л. ***, ЕГН **********, сумата от 7 270, 19 лв., представляваща половината от стойността на изплатените погасителни вноски за периода м. март 20** год.- м. септември 2014 год. по сключения между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София, Е.К.А. ***, А.К.Л. *** и „ЕКА” ЕООД гр. Велинград договор за банков кредит  № 50857/  02. 04. 2008 год., като за разликата до 14 540 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.К.А. ***, ЕГН **********, против  А.К.Л. ***, ЕГН **********, иск за сумата от ** 000 лв., представляваща сбора от изплатените вноски по сключения между „Райфайзен Ауто Лизинг България” ЕООД гр. София и А.К.Л. *** договор за финансов лизинг № 1553- **305- 0258 от 14. 11. 2005 год.

ОСЪЖДА Е.К.А. ***, ЕГН **********, да заплати на А.К.Л. ***, ЕГН **********, сумата от 1 330, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА А.К.Л. ***,  ЕГН **********, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 1 0**, 60 лв.

ОСЪЖДА Е.К.А. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 1 307, 41 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: