Р Е Ш Е Н И Е

28.06.2012г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

 

При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2086/2012г. по описа на ПлРС, за да

Иск  с правно основание чл.358, ал.1,т.2, вр.чл.357 от КТ.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.М.Л.,***, представлявано от ***, с която се твърди, че със заповед №РД-21-87/08.02.2012г., връчена на ищеца на 09.02.2012г., му е наложено дисциплинарно наказаниепредупреждение за уволнение”, за извършени дисциплинарни нарушения по чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Твърди се, че мотивите на обжалваната заповед е посочено,  че дисциплинарното наказание се налага за това, че ищецът, в качеството си на директор на ОУ”Н.Й.Вапцапов”, ***, -ръководен орган на училището, е съставил и подписал истински официален документ-удостоверение за завършен начален етап на образование, рег.№ 28/09.05.2009г., на името на ученичката *** с което е удостоверил неверни обстоятелства-че същата е завършила начален етап на основно образование, при дневна форма на обучение, през учебната 2008-2009г, без ученичката да  е посещавал учебни занятие през този период. Посочва се също, че за същото деяние е образувано НОХД№2287/2011г. по описа на ПлРС, приключило с присъда от 11.11.2001г. В исковата си молба ищецът твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане на предвидените в чл.194 от КТ срокове за това, тъй като нарушението е извършено на 29.05.2009г. Посочва се също, че присъдата по посоченото НОХД е влязла в законна сила на 29.11.2011г., а заповедта е издадена след изтичане на двумесечният срок за това-на 08.02.2012, връчена на 09.02.2012г. Твърди се също, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства с тежестта на извършеното нарушение. В заключение моли съдът да отмени заповед № РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, като незаконосъобразна.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че атакуваната заповед съдържа всички необходими, законови реквизити, като при  нейното издаване е съобразено тежестта на нарушението и цялостното поведение на ищеца. Твърди се, че поради обстоятелството, че ищецът се е намирал в законоустановен платен годишен отпуск в размер на 11 дни, за периода 29.11.2011-29.01.2012г, заповедта е издадена на дата 08.02.2012г., и съответно е спазен установеният двумесечен срок от влизане в сила на присъдата. В с.з., процесуалният представител на ответника посочва, че въз Началника на РИО-Плевен е ненадлежна страна в процеса и моли производството по  делото да бъде прекратено. Изтъкват се твърдения, с оглед на постигнатите разрешения в ТР№1/2012г. по тълк.д.№1/2010г на ВКС, в случаите, в които трудовият договор на работника или служителя е сключен при условията на чл.62, ал.2 от КТ-какъвто и е настоящия, надлежен ответник по трудовите спорове е работодателя, а не по-горестоящият орган, какъвто се явява РИО-Плевен. в депозираната по делото писмена защита се посочва, че  въпреки че в Тълкувателното решение е визиран текста на чл.344, ал.1 от КТ, същото касае и  исковете по чл.357 от КТ, тъй като и те по дефиниция са трудови.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Искът с правно основание чл.358, ал.1, т.2, вр.чл.357 от КТ е допустим, предявен е  от и срещу надлежна страна-в случая-дисциплинарно-наказващият орган-РИО-Плевен, поради което делото следва да бъде разгледано по същество. Възражението за ненадлежна страна  в процеса, направено от страна на ответника е неоснователно. Видно от цитираното ТР№1/2012г., постановено по тълк.дело№ 1/2010г. на ВКС, същото касае само исковете по чл.344, ал.1 от КТ-за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване работника/служителя на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в следствие на незаконното уволнение, както и поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка. От мотивите на цитираното тълкувателно решение, както и от неговият диспозитив, се извежда единственият извод, че същото касае прекратяване на трудовият договор, в случаите, в които работодателят е упражнил своето субективно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение /в.т.ч. и чрез налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”/. Съобразно чл.344, ал.4 от КТ, тези спорове са трудови, а съобразно чл.357 от ТК, трудовите спорове се развиват между страните по трудовото правоотношение. В случаите по чл.61, ал.2 от КТ, при които трудовият договор за определени със закон длъжности, се сключва с по-горестоящият орган /в случая с Министъра на образованието/, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Поради това и при прекратяване на трудовият договор, независимо от основанието за това, страни в производството по исковете с правно основание чл.344, ал.1 от КТ е служителят/работникът и неговият работодател-другата страна по трудовото правоотношение. Настоящия състав намира, че при налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, по реда на чл.192, ал.2 от КТ, от оправомощеният за това орган-РИО, при обжалване на същата, страни в производството са работникът/служителят и дисциплинарно-наказващият орган. Това са страните в дисциплинарното производство, поради което същите следва да бъдат легитимираните страни в процеса по атакуване на издадената заповед. Регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета, като устройството, функциите и общините, на чиято територия те осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието и науката-ПУДРИО. Безспорно е по делото, че именно РИО е компетентният орган за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца, в качеството му на директор на  ОУ”Н.Вапцаров”, с Вълчитрън. От друга страна, в случая не е налице прекратяване на трудовото правоотношение, чийто правни последици да касая пряко правната сфера на училището-работодател, както в случаите по исковете по чл.344, ал.1 от КТ. В настоящето производство съдът следва да провери наличието на всички предпоставки за законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание-чл.193 и чл.194 от КТ, мотивираността на заповедта-чл.195 от КТ и съответствието на нарушението с наказанието-чл.189 от КТ. Това са процедури, които дисциплинарно наказващият орган следва да установи в рамките на развиващото се производство, с оглед разпределението на тежестта на доказване.

Разгледан по същество, искът с правно основание чл.358, ал.1, т.2, вр.чл.357 от КТ, за отмяна на наказание “предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. видно от съдържанието на цитираната заповед, на ищецът Д.Л., е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, на основание чл.188, т.2, вр.чл.187, т.3 и т.10 от КТ, за това, че Л., в качеството му на директор на ОУ”Н.Вапцаров”, ***, като орган на управление на училището, организиращ, контролиращ и отговарящ за цялостната му дейност, е съставил и подпиасл истински официален документ- удостоверение за завършен начален етап на образование, рег.№ 28/09.05.2009г., на името на ученичката *** с което е удостоверил неверни обстоятелства-че същата е завършила начален етап на основно образование, при дневна форма на обучение, през учебната 2008-2009г, без ученичката да  е посещавал учебни занятие през този период. Безспорно е по делото, че ищецът Д.Л., е осъден  с влязла в сила присъда № 392/11.11.2011г., постановено по НОХД№2287/2011г. по описа на ПлРС, за извършване на това деяние. Същото е признато за маловажен случай, Л. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 500лв. Присъдата е влязла в законна сила на 29.11.2011г. Установява се също, видно от представените писмени доказателства, че от Л. са изискани писмени обяснения, преди налагане на наказанието, с писмо №РД-16-439/19.01.2012г. на Началника на РИО-Плевен. Ищецът се е възползвал от правото си да даде обяснения.

Спорен по делото е  въпросът в законоустановеният срок по реда на чл.194 от КТ ли е издадена обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съобразно разпоредбата на чл.194, ал.2 от КТ, при дисциплинарно нарушение, което съставлява и престъпление, свързано с възложената работа,  и е установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал.1 за налагане на дисциплинарно наказание започват да текат от влизане в сила на присъдата. Съобразно чл.194, ал.3 от КТ, срокът за налагане наказанието не тече докато работникът/служителя се намира в законоустановен отпуск. Както бе посочено по-горе, присъдата е влязла в законна сила на дата 29.11.2011г. и от тази дата тече двумесечният срок за налагане на наказанието, които срок би следвало да изтече на дата 30.01.2012г./съответният ден от месеца-29- е неделя/. Видно от приложените по делото заповед № РД-12-1180/27.12.2011 и заповед№ РД-12-64/26.01.2012г. на Началника на РИО-Плевен, ищецът Л. се е намирал в платен годишен отпуск, считано от 27.12.2011-06.01.2012г, вкл.  размер на 9 работни дни и за периода 26.01-27.01.2012г.-в размер на 2 работни дни.  Отчитайки факта, че срокът не тече през това време-общо 11 работни дни, то двумесечният срок за налагане на наказанието изтича на дата 14.02.2012г. Както бе посочено по-горе, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от дата 08.02.2012г., връчена на ищеца на 09.02.2012г. Неоснователно е и възражението на ищеца, че срокът за налагане на наказанието е започнал да тече от дата 21.05.2010г-датата на връчване на ищеца на изготвен констативен протокол за резултати от извършена проверка в училището. Действително, в т.6 от същия е засегнат въпросът за издаденото удостоверение за завършен ІV клас на ученичката ***, но без конкретни изводи относно този факт и без да е посочено по категоричен начин, че се касае до дисциплинарно нарушение, извършено от Л.. Поради това, съдът намира, че съставянето на този протокол не може да се приема като откриване на нарушението.

Неоснователно е и възражението на ищеца за несъответствие на наложеното наказание с извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че съдът е приел деянието за маловажен случай. Съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ , дисциплинарно –наказващият орган, при определяне на вида на наказанието, взема предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съобразно чл.186 от КТ, дисциплинарна отговорност на работника/служителя, се търси независимо от наказателната, административната и имуществената отговорност, ако такава се предвижда. Дисциплинарно-наказващият орган, съобразно критериите по чл.189 от КТ , определя вида наказание, което да наложи на работника. Той не е обвързан с констатацията на наказателният съд за това, съставлява ли деянието маловажен случай, преценено от последният съобразно събраните по делото доказателства и закона. Както се посочва в самата ИМ, ищецът е наказан преди това с наказание “предупреждение за уволнение”, за извършени от него нарушения по чл.187, т.7, т.8 и т.10 от КТ, което е обхванато от преценката за общото поведение на работника. С оглед на изложеното, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, е адекватно на извършеното нарушение. Видно от заповед № РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, наказанието е наложено за извършени нарушения по чл.187, т.3, предл. 1 и т.10 от КТ, а именно неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове. До колкото нормата на чл.187, т.10 от КТ е бланкетна, цитирани са разпоредбите на чл.147, ал.1, т.1, т.10 и т.12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба №4/6.04.2003г за документите за системата на народната просвета. Издадената заповед № РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ е мотивирана, като в нея подробно е описано нарушението и кога е извършено, нарушителя, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед № РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, за налагане на дисциплинарно наказание “ предупреждение за уволнение” на Д.Л., в качеството му на директор на ОУ”Н.Вапцаров”,  ***, е правилна и законосъобразна. Следва предявеният иск за отмяна на заповедта с правно основание чл.358, ал.1, т.2, вр.чл.357 от КТ да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед направеното искане, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150лв.-юриконсултско възнаграждение, на основание чл.7, ал.1, предл.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.М.Л., ЕГН **********, против РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО- ПЛЕВЕН, представлявано от Началника-***, иск с правно основание чл.358,ал.1, т.2, вр.чл.357 от КТ, за отмяна на заповед №РД-21-87/08.02.2012г. на Началника на РИО-Плевен, с която на Л. е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Д.М.Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО- ПЛЕВЕН, представлявано от Началника-***, сумата от 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: