Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 23.01.2012г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  VII граждански състав в  открито   заседание на двадесети през две хиляди и дванадесета година в състав :

                         Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №2061  по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното :

                  

           Обективно съединени искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ,  чл.224 ал.1от КТ и чл.220, ал.1 от КТ.

           В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Д.А.У., ЕГН********** против “БИ ЕС ПИ “ООД-София, в която се твърди, че  ищецът е работил при ответника по трудов договор от 22.05.2006г. .Твърди се, че съгласно споразумение №4 към трудовия договор, подписано на 19.04.2010г. е заел длъжността “Организатор куриерска дейност” при основно трудово възнаграждение 260лв. и ДТВ в размер на 53,04лв. или общо 313,04лв. Твърди се, че със Заповед №997/26.11.2010г. е прекратено трудовото му правоотношение Твърди се, че със заповед№23/07.01.1010г. работодателят е въвел критерий за полагащо се допълнително трудово възнаграждение.Посочва се, че  работодателят дължи следните суми за трудово възнаграждение в размер на 2069лв. за периода 01.05.2010г.-30.11.2010г., обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 313,04лв. и по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 268лв. за 12 р.д. за 2009г. и 299лв. за 20 р. д. за 2010г. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите.Претендират се разноски.С определение от 20.01.2012г. е допуснато изменение на исковете претенции по чл.224 от КТ по отношение на дните, като за 2009г. са посочени 15д., а за 2010г. са посочени 17 р. д.

           За ответника, представител не се явява и не взема становище по предявените искове.

          Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото,  прие за установено от фактическа и правна страна следното :

          Видно от приложените ТД от 22.05.2006г./л.6/ и допълнителни споразумения №2/01.02.2007г. №33/01.10.2007г. №4/19.04.2010г. и Заповед №997/26.11.2010г. за прекратяване на трудово правоотношение, е че ищеца е работил при ответника по трудов договор, прекратен на 30.11.2010г. на осн. чл.328, ал.1 т.2 от КТ- съкращаване в щата.

 В представената заповед е посочено, че работодателя дължи обезщетение  по чл.224, ал.1 от КТ за 2009г. и 2010г.-32р.д. и по чл.220, ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие за 30дни.

 Спорни по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на ищцата претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер;  изплатени ли са обезщетенията по  чл.224,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1 от КТ.

            По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ , след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение, което е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.В заключението се посочва, че е извършена проверка в счетоводството при ответника.Посочен е размера на трудовото възнаграждение по месеци, като  за м.11.2010г. в сумата е посочено, че са включени и обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ или общия размер е 1651,38лв.В с.з. ВЛ е заявило, че това е чиста сума за получаване, начислена е във ведомостта, но не е изплатена.При това положение следва да се  следва да се уважи предявеният иск за сумата  общо 1651,38лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2010г.-30.11.2010г. / чиста сума за получаване/, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, като за разликата до претендираните 2069лв.  се отхвърли като неоснователен и недоказан.

           По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

           При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се посочва, че се дължи обезщетение за 32 р.д. неизползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г. Според експертното заключение, което, както се посочи по-горе се кредитира от съда като обективно и компетентно се установява, че дължимата сума е 223,60лв./бруто/ за 15 дни за 2009г. и 253,47лв. /бруто/ за 17 дни за 2010г. При това положение следва да се уважи в този размер, съгласно заключението, ведно със законната лихва от датата на ИМ-28.03.2011г.,като за разликата до претендираните 268лв. за 2009г. и 299лв. за 2010г., се отхвърли като неоснователен и недоказан.

          По иска с правно основание чл.220,ал.1 от КТ

 Видно от приложената Заповед, е че работодателя дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.Съгласно чл.220 ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая по делото не се спори,че работодателят е следвало да изплати на ищеца това обезщетение с оглед факта, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2от КТ. От заключението на ВЛ се установява, че размерът на обезщетението  е 313,04лв., което не е изплатено. Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва.

          С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 248,37лв., съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху уважените искове в размер на 166,06лв. и разноски за вещо лице в размер на 50лв.

         Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото трудово възнаграждение.

          Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ ”БИ ЕС ПИ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ул.”Никола Крушкин- Чолака/494-Т №29, р-н Триадица, ж.к.”Кръстова вода”,ДА ЗАПЛАТИ  на Д.А.У., ЕГН**********, сумата  общо в размер 1651,38лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/ за периода: 01.05.2010г.-30.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-28.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до претендираните 2069лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ ”БИ ЕС ПИ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ул.”Никола Крушкин – Чолака /494-Т №29, р-н Триадица, ж.к.”Кръстова вода”,ДА ЗАПЛАТИ  на Д.А.У., ЕГН**********,сумата  общо 477,07лв.,от която 223,60лв., представляваща обезщетение за 15р.дни неизползван платен годишен отпуск за 2009г. и 253,47лв., представляваща обезщетение за 17р.дни неизползван платен годишен отпуск за 2010г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2011г. до окончателното й изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до претендираните  общо 567лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ ”БИ ЕС ПИ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ул.”Никола Крушкин – Чолака /494-Т №29, р-н Триадица, ж.к.”Кръстова вода”,ДА ЗАПЛАТИ  на Д.А.У., ЕГН**********, сумата 313,04лв.-неизплатено  обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 28.03.2011год.- до окончателното изплащане на сумата.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ”БИ ЕС ПИ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ул.”Никола Крушкин – Чолака /494-Т №29, р-н Триадица, ж.к.”Кръстова вода”,ДА ЗАПЛАТИ  на Д.А.У., ЕГН**********, сумата от 248,37лв., представляваща деловодни разноски, съобразно уважената част от искавете.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ”БИ ЕС ПИ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, ул.”Никола Крушкин – Чолака /494-Т №29, р-н Триадица, ж.к.”Кръстова вода”, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС д.т. – 166,06лв. върху уважените  искове и  разноски за вещо лице в размер на 50лв.

           Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :