Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 18.02.2011 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря Д.М.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2104  по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

            В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от З.В.П. ***-Б-1, В.И.В. *** адр., М.И.П. *** С.М.П. ***, всички със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Н. *** против “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона 128, представлявано от В. Г. Т., в която се твърди, че с определение по ч.гр.д. №1212/2008г. по описа на ПлРС, по молба на ответника, на основание чл.237, б.”к” от ГПК /отм./, във вр. с чл.154, ал.1 от ЗЕ, бил издаден изпълнителен лист, с който М. А.П. - наследодател на ищците бил осъден да заплати в полза на ответника сумата от 2 666,16лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.1998г. до 31.01.2008г. и сумата от 1528,43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.08.1998г. до 26.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008г. до окончателното й изплащане. Сочи се, че към момента на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист, длъжника, срещу когото било поискано издаването му бил починал, поради което искането следвало да бъде заявено срещу наследниците му. Излага се, че сумата, посочена в издаденото от ответника извлечение от сметка не била вярна, т.к. в жилището през процесния период от време били свалени отоплителните уреди и в него не се е живяло. Навежда се довод, че вземането, за което бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника било погасено и по давност. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че вземането за главница и лихва, за което бил издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №1212/2008г. по описа на ПлРС не било дължимо. Претендират се и направените по делото  разноски.

           Ответникът “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен не е ангажирал становище по исковата претенция.

           С допълнителна молба от 15.06.2010г.  ищците са уточнили, че възражението им за погасяване по давност на вземането на ответника се отнася за периода от 01.06.1998г. до 31.01.2005г

           Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Безспорно е по делото и това се установява от приложеното ч.гр.д.№1212/2008г. по описа на ПлРС, че с постановено по същото определение от 14.03.2008г. е бил осъден М. А.П. с ЕГН **********, на основание чл.237, б.”к” от ГПК /отм./, да заплати в полза на ответника сумата от 2 661,16 лв. представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.1998г. – 31.01.2008г. и сумата 1 528,43 лв., представляваща лихва за забава за периода 03.08.1998г. – 26.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008г. до окончателното й изплащане.

Установява се от приложеното удостоверение за наследници №7823 от 03.12.2010г., издадено от Община, гр.Плевен, че М. А.П.,***, срещу когото е издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№1212/2008г. по описа на ПлРС е починал на 19.03.1998г. и ищците З.П., В.В., М.П. и С.П. са негови наследници по закон.

От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че при ответника е била входирана молба от М. А.П. от 29.11.1996г. за спиране доставка на топлоенергия в хола на жилището, по партида на което са били начислявани суми за топлинна енергия през процесния период, като е входирана и такава молба от същото лице на 02.10.1999г., т.е. след датата на неговата смърт, на основание на която е било спряно доставянето на топлоенергия в цялото жилище и съответно на всички радиатори са били поставени пломби. Според експертното заключение, през процесния период от 1998г. до 31.01.2008г. за същото жилище е била начислявана енергия, отдадена от отоплителни тела, до момента на изключване на всички радиатори; топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в мВтч, определена на база обема на жилището.

Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.Д. и Н. Н.твърдят в показанията, че през процесния период от 1999г. до 2008г. никой не е живял в процесното жилище.

При установената  фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

 В настоящето производство, с оглед характера на предявеният отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а в тежест на ищците е да докажат фактите, изключващи или погасяващи това вземане. Оспорваното от ищците вземане на ответника, присъдено в производството по ч.гр.д.№1212/2008г. по описа на ПлРС, произтича, според претенцията в искането по чл.237, б.”к” от ГПК /отм./,  от доставена в полза на абонат М.А.П. топлинна енергия, през период от 01.06.1998г. до 31.01.2008г.

На първо място следва да се посочи, че съдът приема, че за ищците съществува правен интерес да предявят настоящия иск, т.к. е видно от приложените копия на покани за доброволно изпълнение, че в хода на образуваното изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени по  ч.гр.д.№1212/2008г. по описа на ПлРС, принудителното изпълнение е насочено именно срещу ищците, в качеството им на наследници на М.А.П..

Установи се от представеното удостоверение за наследници №7823 от 03.12.2010г., издадено от Община, гр.Плевен, че лицето, срещу което е било поискано издаване на изпълнетилин лист на несъдебно изпълнително основание в производството по соченото по-горе ч.гр.д. – М. А.П., е било починало към момента на депозиране на искането по чл.237, б.”к” от ГПК/отм./. Нещо повече, то е било починало и преди началната дата на периода, за който е претендирано от ответника вземането за неплатена стойност на топлинна енергия и лихва за забава. При това положение, в полза на ответника не е съществувало вземане срещу починалото лице, което няма и как да е било потребител на топлинна енергия през период, през който не е било живо. Топлоснабдителното дружество може да насочи претенцията за вземането си срещу лицата, които са били потребители на на топлинна енергия в процесния имот през процесния период от време, и ако това са собствениците на имота, придобили го по реда на наследяване от починалото лице М. А.П., то те ще отговарят за суми, съответни на правата им на собственост, а не солидарно. Действително, ищците са наследници по закон на починалото лице, но при положение, че наследодателя им не е бил жив към момента на депозиране на искането за издаване на изпълнителен лист, то издадения такъв не би и могъл да бъде изпълняван срещу наследниците при условията на чл.429, ал.2 от ГПК, т.к. тази хипотеза  има предвид случаите, при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и само тогава изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е настоящия случай.

Поради изложените съображения, съдът счита, че в полза на ответника не съществува вземане срещу М.А.П. с ЕГН **********, за сумата от 2 661,16 лв. представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.1998г. – 31.01.2008г. и сумата 1 528,43 лв., представляваща лихва за забава за периода 03.08.1998г. – 26.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008г. до окончателното й изплащане, за което на основание чл.237, б.”к” от ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№1212/2008г. Поради тове не е необходимо да се обсъжда вдъзражението на ищците за погасяване по давност на част от процеснато вземане. Следва да се посочи, че за ответника съществува възможността да претендира вземането си за процесния период от време срещу лица, които разполатат с процесуална правоспособност да отговарят по претенцията му.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищиците сумата от 647 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона 128, представлявано от В. Г. Терзийски, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че МИЛКО А.П. с ЕГН  ********** не дължи сумата от 2 661,16 лв. представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.1998г. – 31.01.2008г. и сумата 1 528,43 лв., представляваща лихва за забава за периода 03.08.1998г. – 26.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2008г. до окончателното й изплащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1212/2008г. по описа на ПлРС.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  ““ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона 128, представлявано от В. Г. Терзийски ДА ЗАПЛАТИ в полза на  З.В.П. ***-Б-1, В.И.В. *** адр., М.И.П. *** С.М.П. ***, всички със съдебен адрес * сумата от 647 лв., представляваща деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: