МОТИВИ по НОХД №1909/15г. по описа на ПлРС:

 

Обвинението е срещу  подсъдимия К.Д.Р., ЕГН **********, за това, че през периода 07.07.2014г. – 10.07.2014г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага – парични средства в размер на 2000 лева съставляващи капаро, възбудил и поддържал у И.К.К. *** заблуждение, че ще му достави и продаде за сумата от 40 000 лева лек автомобил марка „Волво”, модел „XC 70”, модификация D5  4AVD, посочен в обява за продажба в сайта **://*** и с това му причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, представляваща сумата по наредена транзакция за кредитен превод по сметка с титуляр К.Д.Р., престъпление по чл.209, ал.І от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на  съдебното следствие, като се мотивира с подробен анализ на доказателствата. Пледира за осъдителна присъда и наказание лишаване от свобода в размер на две години изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

В наказателното производство няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и конституирани ГИ и ЧО.

         Подсъдимият К.Д.Р. се явява в с.з. лично и  с адв.С.Д. от *** АК. Подс. Р. не признава вината си като дава частични и лаконични обяснения в подкрепа на твърдяната защитна позиция. Процесуалният представител пледира за оправдателна присъда като след обстоен анализ доказателствата намира, че извършването на деянието от подзащитния му не е доказано от обективна и субективна страна.

         Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Подсъдимият К.Д.Р. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

 Подсъдимият не упражнявал каквато и да е трудова дейност, и мотивиран от възможността да си набави парични средства по измамлив начин, без да е имал каквито и да е възможности да осъществи доставка на конкретен лек автомобил, публикувал в сайта *** обява за продажбата на такъв, марка „Волво”, модел „XC 70” за сумата от 45 000 лева и посочил за контакт телефонен номер ***.

 Свидетелите Р. и И. ***и са съпрузи, като в началото на месец юни 2014г. същите решили да си закупят лек автомобил.За осъществяване на това им намерение, свидетелят И.К. започнал да проверява обяви за продажба на превозни средства в интернет пространството – в конкретност в специализирания сайт ***, където видял обява за продажба на автомобил с параметри, отговарящи на търсения от него такъв, а именно обява за продажба на лек автомобил марка „Волво”, модел „XC 70” за сумата от 45 000 лева, като същата съдържала снимки на превозното средство, технически параметри и посочен за контакт с продавача телефонен номер ***. Свидетелят К. проявил интерес към така регистрираната обява и решил да проведе разговор на посочения телефонен номер с подателя на обявата относно възможност за корекция в обявената продажна цена. Вечерта на 07.07.2014г. свидетелят К. прозвънил на посочения в обявата телефонен номер и провел разговор с подсъдимия, който с цел създаването на невярната представа у К. че не той е лицето отсреща, му се представил като „*** Р.“***. Свидетелят К. на свой ред се представил като лице имащо интерес към публикуваната обява и запитал къде се намира автомобила и кой е собственик на вещта. Подсъдимият отново проявил активност с цел утвърждаването на невярната представа у свидетеля и му заявил, че двамата с неговия брат К. са продавачи на превозното средство и същото се намира извън територията на Република България. Свидетелят се поинтересувал от подробности относно автомобила и поискал при възможност да му бъдат изпратени на електронната поща допълнителни снимки. К. също така заявил, че автомобила го устройва като параметри, но обявената цена му е висока.Подсъдимият с цел осъществяване на своята користна цел му заявил, че ако е сериозен относно намерението си е необходимо заплащането на капаро в размер на 2000 лева, за да бъде транспортирано превозното средство на територията на страната. К. посочил електронния си адрес за получаването на допълнително снимки, след което разговорът приключил. На 08.07.2014г. свидетелят К. получил на електронната си поща допълнително снимки на автомобила, които му били изпратени и които допълнително го мотивирали да се възползва от обявата и да закупи автомобила. На 09.07.2014г. свидетелят К. провел по телефона разговор с подсъдимия Р., като в хода на така проведения разговор стигнали до консенсус относно цената, такава в размер на 40 000 лева и последващото осъществяване на сделка по покупко-продажба на автомобила между тях. Двете лица уточнили необходимото капаро за сделката да бъде в размер на 2000 лева. Свидетелят К. предложил сумата да бъде занесена „на ръка” от негов познат, но подсъдимият заявил, че е по-добре парите да бъдат преведени по банков път на сметката на „неговия брат К.” .След получаването под формата на текстово съобщение на необходимите данни на банковата сметка, която била в „Уникредит Булбанк”АД, свидетелят К. провел разговор с подсъдимия за да потвърди получаването на данните, като той му заявил, че след като бъде преведена сумата, след около четири-петдневен срок автомобилът ще бъде доставен на територията на страната - в гр.***. Тъй като съпругата на св.К. - свидетелката Р.К. притежавала открита сметка в същата банка, по възложение на съпруга си на дата 10.07.2014г. в гр.*** тя посетила клон на „Уникредит Булбанк”АД, находящ се в същото населено място и превела от своя разплащателна сметка сумата в размер на 2000 лева, с платежно нареждане от същата дата, по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД, с титуляр по същата К.Д.Р.. По-късно същия ден свидетелят К. уведомил подсъдимия, че парите са преведени по дадената от последния банкова сметка. ***оятелство още същия ден посетил клон на „Уникредит Булбанк”АД, находящ се в гр.***, където след оформянето на нареждане разписка, получил и взел в себе си сумата от 2000 лева, преведена му от свидетелката К..

При проведен разговор по телефона на дата 12.07.2014г. подсъдимият за пореден път проявил активност с цел утвърждаването на невярната представа у свидетеля И.К. че ще му достави автомобила, като му заявил, че в момента пътува за доставянето на автомобила, но се налага малко забавяне, тъй като следва да извърши доставка на друг автомобил в гр.***. Свидетелят предложил в такъв случай автомобилът да му бъде доставен в гр.***, като подсъдимият изразил своето съгласие за това и му потвърдил доставката, която следвало да се извърши в срок до 16.07.2014г.

         На 16.07.2014г. свидетелят К. започнал да осъществява повиквания на дадения му телефонен номер, но разговор не бил осъществен, като в последствие същия не бил активен. С оглед на липсата на каквито и да е действия от страна на лицето по повод предоставянето за осъществяване на последващата продажба на автомобила или такива относно връщане на даденото капаро, бил депозиран сигнал до Прокуратурата.

По повод горното било образувано настоящото наказателно производство.

         Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.К., Р.К., А.А., отчасти от обясненията на подсъдимия, както и писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК и неоспорени и в конкретност:  справка рег. № 377/05.08.2014 г. на л. 29, ксерокопие на лична карта на св.А. на л. 36, декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС на л. 40, АУАН № 686/26.08.2014 г. на л. 41, уведомително писмо изх. № ЗЕС-169/16.12.2014 г. от Резон ООД с приложения на л.54-58, уведомително писмо изх. № ЗЕС-177/15.01.2015 г. от Резон ООД на л.61, уведомително писмо изх. № ЗЕС-181/29.01.2015 г. на л. 63, справка от Нет Инфо АД на л. 66, справка от „Теленор България“ изх. № 26458/12.12.2014 г. на л. 73-л.77, справка рег. № С-35026/12.12.2014 г. от Виваком на л. 77, справка изх. № 32582/16.12.2014 г. от Мобилтел ЕАД – *** на л. 78, формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги на л. 82, справка рег № С-1619/23.01.2015 г. от Виваком на л. 84 и л. 85, справка от 19.01.2015 г. на УниКредит Булбанк на л. 87, нареждане разписка от 10.07.2014 г. на л. 91, справка от 17.02.2015 г. на УниКредит Булбанк на л. 95, искане за издаване на дебитна карта за физически лица на л. 97, ксерокопие на лична карта на л. 98, заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани на л. 101-л.104, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 105-107, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 108- л.109, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 110-111, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 112-л.113, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 114-л.116, разписка от 15.09.2014 г. на л. 117, НП № 686/29.08.2014 г. на л. 118, характеристична справка на л. 124, свидетелство за съдимост на л. 127.

В показанията си пострадалият И.К. установява, че в началото на месец юни 2014г., започнал да търси да си закупи автомобил, като за целта започнал да проверява в специализирания електронен сайт *** като го заинтересувала публикувана обява за продажба на МПС марка “Волво”, модел ХС 70”. Твърди че когато попаднал на тази обява същата съдържала няколко снимки на автомобила, телефонен номер *** и кратко описание на техническите параметри на автомобила и единственото което не отговаряло на неговите предварителни изисквания била публикуваната продажна цена, а именно сумата от 45.000.00лева. Затова решил да се обади на публикувания мобилен телефонен номер за да разговаря с подателя на обявата. Твърди че на второто позвъняване му се обадило лице от мъжки пол, представил се и му казал, че е заинтересован от обявата, както и го попитал къде се намира автомобила и той ли е продавача на колата, при което мъжът му отговорил, че двамата с брат си са продавачи на автомобила от обявата и, че той се казва ***, а брат му К. ***. Лицето представило му се с името *** му обяснило, че автомобилът се намира към тогавашния момент в чужбина, както и че след като го попитал дали публикуваните в обявата технически параметри отговарят на предлагания за продажба автомобил същия му казал, че автомобилът е с посочените в обявата екстри и технически данни, че ако го интересува може да му изпрати допълнителни снимки на автомобила, като на едната от снимките ще бъде заснет номера на рамата за да може той да го провери. Също така му казал, че автомобилът е специфичен и няма голямо търсене на този модел. Пак от показанията на свидетеля е видно че същият отговорил че техническите параметри на автомобила го устройват но продажната цена му е висока при което той, му казал, че ако е сериозен клиент и действително има намерение да закупи предлагания за продажба автомобил цената ще претърпи корекция, но за да бъде и той сигурен в неговите намерения е необходимо да му се преведе определена сума като капаро. К. поискал да му изпрати на електронната поща с наименование *** повече снимки на автомобила при което той му изпратил под формата на прикачен файл петнадесет броя фотоснимки на автомобила, като на една от снимките бил заснет и номера на рамата. Свидетелят твърди че на 09.07.14г., взел решение да закупи предлагания за продажба от така наречения *** автомобил, като му се обадил за да уточнят продажната цена,  и че след преговори „***“ се съгласил да продаде автомобила за сумата от 40.000.00лв. Тогава в този разговор уговорили и размера на капарото, като се разбрали сумата на капарото да е в размер на две хиляди лева. Относно начина на получаването и К. предложил на „***” да се обади на негов приятел, който да му занесе сумата и да му я предаде на ръка в гр.***, като той му казал, че е по-добре парите да бъдат преведени по банков път на сметката на неговия брат К.. Свидетелят твърди че това нещо го успокоило относно реалността на предложението. Тогава *** му казал, че ще изпрати под формата на смс - съобщение номера на банковата сметка по която да преведе парите и че след около четири, пет дни от превеждането на сумата по договореното капаро автомобилът ще бъде транспортиран в гр.***. Посочва че позвънил на „***“ за да му потвърди, че е получил номера на банковата сметка. Отново от показанията на св.К. е видно че тъй като сметката на която следвало да се преведе капарото била в Уникредит Булбанк, а той нямал сметка в тази банка а такава имала съпругата му  св.Р.К., още на същия ден - 10.07.14., по негово възложение тя превела  в клон на Уникредит Булбанк АД в гр.*** договореното капаро чрез платежно нареждане по посочената сметка. Веднага след като разбрал за осъществения от съпругата си превод, се обадил на „***” че парите по договореното капаро са преведени и започнал да чака „***“ да му се обади. След като не последвало обаждане два дни по-късно му се обадил „***” като му отговорил че пътува, но ще е наложи забавяне от негова страна тъй, като са натоварили още един автомобил и същия следва да го доставят в гр.***, ***. Тогава К. му предложил след като ще идват до гр.*** да докарат автомобила направо в гр.*** вместо да го транспортират до гр.*** и тогава „***“ се съгласил. Последвали няколко неуспешни прозвънявания на посочения номер при което на последното последвал отговор от оператора, че телефона е “изключен или извън обхват”. Свидетелят твърди че оттогава няма никаква връзка с този човек, както и автомобила не му е докаран, нито му е възстановена предоставената от него парична сума като капаро.

От показанията на св.Р.К. се установява че съпругът и – св. И.К. в процесния период видял в интернет в сайта на „мобиле бг” обява за автомобил и след като разговарял по телефона който бил даден за контакт няколко пъти, продавачът му обяснил, че му трябва като гаранция за сигурен купувач определена сума тъй като автомобилът следвало да бъде докаран от чужбина. И тъй като сметката по която следвало да се преведе сумата в размер на 2 000 лева като капаро била в Уникредит Булбанк, а съпругът и нямал сметка в тази банка, тя осъществила технически операцията по превеждане на сумата договорена между съпруга и и продавача в размер на 2 000 лева с нареждане разписка. Отразява споделеното и от съпруга и досежно обстоятелството че след като сумата била преведена, продавачът спрял да отговаря на прозвъняванията на съпруга и. 

От показанията на св.А.А. се установява че същият е безработен като се препитава като клошар пребивавайки в ж.к.„ ***“ в гр.***, че в процесния период имал мобилен телефон който ползвал но изгубил, че не е сключвал договор с мобилен оператор, а бил на ваучер към „Глобул“. Посочва и че през м.април 2014г. докато бил „по кофите“ две непознати за него лица представящи се като полицаи му поискали личната карта от която взели личните му данни. Той се усъмнил „че има нещо което не е редно“ като депозирал жалба в 9 РУ на МВР ***, като твърди че оттогава непрекъснато го призовават да се явява по различни дела.

Съдът цени показанията на св.И.К. и Р.К. като обективни, логични и кореспондентни на ценения доказателствен материал, в конкретност на приложените по делото относими писмени доказателства: справка от „Теленор България“ изх. № 26458/12.12.2014 г. на л. 73-л.77, която отразява входящите и изходящи повиквания на св.К. от № 0888/245640 към посочения тел.номер ***, платежно нареждане за кредитен превод на л.24, видно от което К. е превела на 10.07.2014г. по посочената в същото банкова сметка ***00 лева, нареждане разписка от 10.07.2014 г. в оригинал на л. 91 което отразява получения от подсъдимия паричен превод, характеристична справка на л. 124, видно от която подс.Р. е безработен.

Като непротиворечащи на ценения доказателствен материал съдът кредитира и показанията на св. А.А..

От обясненията на подсъдимия се установява, че същият на процесната дата която не посочва получил по своята сметка сумата в размер на 2 000 лева, като не отрича че лично я е изтеглил.  Съдът цени в тази част обясненията на подсъдимия като кореспондентни с ценените относими доказателства – в конкретност показанията на св.К., К., писмените доказателства – нареждане разписка на л.91 от делото, назначената по делото съдебно-графологична експертиза. Същият обаче заявява в обясненията си  Очаквал съм постъпление по сметката“ и в същото време твърди:“... Това че е станала някаква грешка и те са ги изпратили аз нямам никаква вина.” Т.е. от една страна сочи че е очаквал превод, но въпреки това буквално в същото изречение навежда доводи че е налице грешка при превода въпреки която грешка е изтеглил сумата.  А на въпрос на откъде е очаквал да получи превод точно във въпросния ден – 10.07.2014г. и с какво се занимава, заявава, че това са „мои работи.”, след което отказа да дава повече обяснения.  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочените части като нелогични, вътрешнопротиворечиви, несъответни на посоченото от него  при снемане на самоличност че е безработен, същото междувпрочем посочено и в ценената по делото и неоспорена характеристична справка на л.124 от делото, като обясненията в посочените части имат за цел единствено да обслужат защитната му позиция, поради което тези обяснения не следва да се ценят с доверие.

Съдът кредитира горецитираните и приобщени по делото  писмени доказателства, и в конкретност: справка от „Теленор България“ изх. № 26458/12.12.2014 г. на л. 73-л.77, която отразява входящите и изходящи повиквания на св.К. от № *** към посочения тел.номер ***, платежно нареждане за кредитен превод на л.24 видно от което К. е превела на 10.07.2014г. по посочената в същото банкова сметка ***00 лева, нареждане разписка от 10.07.2014 г. в оригинал на л. 91 което отразява получения от подсъдимия паричен превод, характеристична справка на л. 124, видно от която подс.Р. е безработен.

Съдът цени и приобщените по реда на чл.283 от НПК и също неоспорени:декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС на л. 40, АУАН № 686/26.08.2014 г. на л. 41, уведомително писмо изх. № ЗЕС-169/16.12.2014 г. от Резон ООД с приложения на л.54-58, уведомително писмо изх. № ЗЕС-177/15.01.2015 г. от Резон ООД на л.61, уведомително писмо изх. № ЗЕС-181/29.01.2015 г. на л. 63, справка от Нет Инфо АД на л. 66, справка рег. № С-35026/12.12.2014 г. от Виваком на л. 77, справка изх. № 32582/16.12.2014 г. от Мобилтел ЕАД – *** на л. 78, формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги на л. 82, справка рег № С-1619/23.01.2015 г. от Виваком на л. 84 и л. 85, справка от 19.01.2015 г. на УниКредит Булбанк на л. 87, справка от 17.02.2015 г. на УниКредит Булбанк на л. 95, искане за издаване на дебитна карта за физически лица на л. 97, ксерокопие на лична карта на л. 98, заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани на л. 101-л.104, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 105-107, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 108- л.109, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 110-111, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 112-л.113, заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани на л. 114-л.116, разписка от 15.09.2014 г. на л. 117, НП № 686/29.08.2014 г. на л. 118, , свидетелство за съдимост на л. 127, но доколкото не противоречат на ценената доказателствена основа, не счита за необходимо да ги анализира поотделно доколкото нямат пряко отношение към релевантните досежно предмета на делото факти.

         Съдът кредитира напълно заключението на в.л.К.Т. по назначената по делото съдебна компютърно техническа експертиза от което е видно че IР адреса, които е публикуван в обявата е ** от адресното пространство на Виваком. Пак видно от експертното заключение има данни, че снимките на свидетеля И. К. К. са изпратени от email адрес: ***. В допълно експертно заключение в.л.Т. посочва че за разлика от статичните и динамичните адреси, които се ползват във фиксираната мрежа на телекомуникационните оператори, мобилните адреси използващи IP в даден момент се използват от множество потребители, както и че тъй като IP адреса на подателя на обявата - 212.5.158.27 не е статичен не би могло да се посочи физическия адрес на позвателя му.Всяко от двете заключения на вещото лице Т. се възприема и цени от съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Съдът кредитира и заключението изготвено от вещото лице Ц.Ц. по назначената съдебна графологична експертиза видно от което подписът в графа „Получих сумата“ и подписа в графа „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ в Нареждане разписка от 10.07.2014 г. на УниКредит Булбанк с наредител К.Д.Р. за сумата от 2000 лв. са положени от К.Д.Р.. Пак видно от същото заключение подписът в графа „Получех сумата“ и подписа в графа „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ в Нареждане разписка от 10.07.2014 г. на УниКредит Булбанк с наредител К.Д.Р. за сумата от 2000 лв. са положени от едно и също лице. Заключението изготвено от вещото лице Ц. се възприема и цени от съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.Д.Р., ЕГН **********, е извършил вмененото му престъпление като през периода 07.07.2014г. – 10.07.2014г. в гр.***, с цел да набави за себе си имотна облага – парични средства в размер на 2000 лева съставляващи капаро, възбудил и поддържал у И.К.К. *** заблуждение, че ще му достави и продаде за сумата от 40 000 лева лек автомобил марка „Волво”, модел „XC 70”, модификация D5  4AVD, посочен в обява за продажба в сайта **://*** и с това му причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, представляваща сумата по наредена транзакция за кредитен превод по сметка с титуляр К.Д.Р., престъпление по чл.209, ал.І от НК.

От обективна страна подсъдимият К.Д.Р. е възбудил и поддържал неверни представи у пострадалия като му е  заявил,  че ще закупи процесния автомобил марка „Волво”, модел „XC 70”, модификация D5  4AVD от чужбина, но тъй като рядко се продавал автомобил с подобни технически характеристики следва да му бъде преведена като капаро определена парична сума, впоследствие уточнена в размер на 2 000 лева. Освен това част от въвеждането в заблуждение е и посочването от страна на подсъдимия, че сумата следва да бъде преведена по банков път, а не предадена на ръка от познато на К. лице в *** и както самият св.К. заявява в показанията си, че това го е „успокоило” и подсигурило и ако не е имало такова предложение той не би предоставил сумата и съответно не би приел и осъществяването на сделка за покупкопродажба на този автомобил впоследствие. Въз основа на така формираните неверни представи за действителното фактическо положение които подсъдимият поддържал през инкриминирания период у пострадалия К., и доколкото същият нямал открита сметка в Уникредит Булбанк, а тази по която следвало да се преведе сумата била в тази банка, К. възложил на съпругата си - св.К. която имала открита сметка в същата банка и тя осъществила техническата операция по превеждане на уговорената като капаро сума от нейна сметка в Уникредит Булбанк по сметка №*** с титуляр К.Д.Р.. А същият приел извършения акт на разпореждане със сумата от 2 000 лева. Следва да се посочи че за съда не остава съмнение, че лицето представило се като „***“ от гр.*** и провело цялата серия от телефонни разговори със св. К. от тел.№ *** е именно подсъдимия К.Р.. Съображенията: На първо място това лице неслучайно е посочило вярната фамилия Р., за да избегне евентуално последващо свое объркване и да остане за коригиране само едно име, а и тъй като има познания че действителното му име следва да бъде посочено в банката при получаване на сумата в по-късен момент с документ за самоличност. От друга страна подсъдимият Р. е искал да скрие истинското си малко име, а за да остави вярното си фамилно такова най-достоверно и неоставящо съмнение би било че то е на негов брат. Това е така и защото подсъдимият е целял да се подсигури и ако му бъде зададен въпрос защо евентуално не посочва № на своя сметка, т.е. сметката на това лице „***“ за което се представя, а на брат си.  Защото логично е и друго обстоятелство, а именно че всеки преговарящ би посочил собствената си сметка, а не тази на друго лице и подсъдимият умело е съобразил това обстоятелство. Затова и пак с оглед на достоверност на думите си и като гаранция че не въвежда в заблуждение отсрещната страна е предложил като е било и прието по-сигурното в гражданския оборот, а именно банковото разплащане. Неслучайно и самият св.К. заяви че ако не е било така той не би предоставил сумата. На следващо място - след превеждане на сумата от страна на Р.К. на 10.07.2016г., още същия ден в 17.52 часа подс.К.Р. я е изтеглил лично, за което не се спори, с нареждане разписка от клон на Уникредит Булбанк в гр.***. Същият е уведомен от страна на св.К. в 14.26ч. с смс съобщение и в 14.27ч. с телефонен разговор видно от приложената справка на мобилния оператор изх. № 26458/12.12.2014 г. на л. 73-л.77 и е изтеглил лично  цялата сума само 3 часа по-късно. Следва да се посочи, че при снемане на самоличност подсъдимият категорично заяви, че не работи, това е визирано и в приложената по делото характеристична справка на л.124, която също е неоспорена. И след като Р. прецени да се възползва от процесуалното си право и да депозира обяснения, след като му беше зададен въпрос с какво са занимава и какъв превод по сметката си е очаквал точно във въпросния ден - 10.07.2014г., и дали точно в този размер, отказа да дава повече обяснения.

Следва да се посочи, че подсъдимият К.Р. е разполагал с необходимите за осъществяване на описания вид сделки грамотност и интелектуален потенциал, като той е лице с висше образование, а също така е имал и представа че би могъл по-лесно да въведе в заблуждение пострадалия посредством представяне на доказателства в т.ч. чрез изпращане на снимки за интересуващите го технически параметри на автомобила демонстрирайки по този начин че този автомобил отговаря на всички изисквания на бъдещия купувач, и същевременно чрез поискване като капаро на една не толкова голяма сума на фона на общата цена от 45 000 лева която пък отново за да демонстрира добросъвестност както и действително намерение да достави автомобила от чужбина трудно намалил стигайки само до 40 000 лева. А замисълът на подсъдимия да убеди съответните лица, в конкретния случай пострадалия К. е успешен и както беше посочено по-горе и поради предлагане сумата да бъде преведена по банков път, използвайки приетата в обществото и гражданския оборот сигурност поради което и опитът му в този смисъл се е оказал успешен. Обратното би могло да разколебае убедеността на св. К. в коректността на думите и действията на Р.. И оттам нямаше да се стигне и до превеждане на въпросната парична сума. За опитността на подсъдимия и прецизната организация  която е предприел показателни са обясненията му в с.з. с които се опита да убеди съда. Така:” Дори аз съм очаквал да имам постъпление по сметката, така че не виждам….” В същото време не може да не бъде посочено и последвалото вътрешно противоречие: „Очаквал съм постъпление по сметката. Това че е станала някаква грешка и те са ги изпратили аз нямам никаква вина.” Т.е. от една страна заявява че това е очаквано плащане, чийто източник остава неясен тъй като Р. е безработен и той отказва категорично да го назове, от друга страна буквално в същото изречение променя посоката на съжденията си определяйки превода като погрешно постъпил в неговата сметка, макар че лично е изтеглил сумата.  А на въпрос на съда откъде са постъпили паричните средства, заключава с думите, че това са „мои работи“.

Следва да се отчете и обстоятелството че след като сумата е преведена и изтеглена от подсъдимия е последвал още един последен телефонен разговор между подсъдимия и св.К. в който последния след като е разбрал че транспортът на автомобил ще бъде забавен поради преминаване през друго населено място близко до гр.***, е предложил доставката да стане именно там и съгласието в тази насока на подсъдимия допълнително е подхранило амбицията му и той се съгласил.

Не на последно място – неслучайно според съда е „изгубването” от страна на подсъдимия на документа му за самоличност като това обстоятелство е заявено от него на 15.07.2014г. посочвайки че личната му карта е изчезнала около месец преди това, тъй като преди да бъде изготвена съдебно –графологичната експертиза защитната версия на Р. е била че друго лице е изтеглило парите с неговата лична карта.

Затова според съда макар да липсват преки доказателства, съществуват множество косвени такива  визирани анализирани по-горе които в своята съвкупност водят до несъмнения извод че именно подсъдимият К.Д.Р. е извършил деянието от обективна страна.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал обществената опасност на престъпния си акт и общественоопасните последици които е целял, имал е користната цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лева която е постигнал (изпълнителното деяние е довършено). Настъпилият резултат е в причинна връзка с изградените и поддържани неправилни представи по повод на които пострадалия И.К. с технически изпълнител – съпругата му – св.К. е извършил акт на имуществено разпореждане. Подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълнява договорното си задължение (доколкото е била налице устна договореност за заплащане на процесната сума като капаро на процесния автомобил) за което свидетелства и обстоятелството, че в един от последните телефонни разговори със св.И.К. видно от показанията на последния той се е съгласил транспортирането на автомобила да не е в гр.*** а в по-близко за пострадалия място, а толерансът проявен към него от пострадалите е надхвърлял обичайното.

Следуемо от горното за съда не остава съмнение че деянието е извършено от подсъдимия и от субективна страна.

Причина за извършване на престъплението е незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение на подсъдимия, който е дал обяснения, които макар и съобразени с възприетата от него защитна позиция са способствали макар и частично и в минимален аспект за разкриване на обективната истина. Тук веднага следва да се направи разграничение в смисъл че несъмнено подсъдимият има право да депозира обяснения каквито намери за добре и негово право е да избере защитната си позиция и за това не следва да бъде санкциониран с неблагоприятни последици, но отношението на дееца към деянието е показателен за преценката дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане на по-леко наказание тогава когато умишлено препятства разкриването на обективната истина и този факт ще бъде отчетен по-долу при отегчаващите обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени и извършването на престъпната дейност на Р.  при условията на последователност и устойчивост в поведението му и при проявено престъпно упорство, т.е. несъмнено следва да се вземе предвид механизмът на извършване на престъплението посредством създадената от него предварителна организация в т.ч. и изгубването на личната карта на подсъдимия в процесния период и промяната на защитната му позиция която първоначално е била че друго лице с неговите данни е изтеглило паричната сума, а след това след изготвяне на заключението на вещото лице по назначената съдебна графологична експертиза сочещо недвусмислено че подписът в графа „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ в Нареждане разписка от 10.07.2014 г. на УниКредит Булбанк с наредител К.Д.Р. за сумата от 2000 лв. са положени от едно и също лице и това е подсъдимия Р., е променил позицията си като е посочил че сумата действително е постъпила по сметката му и е изтеглена от него. Като отегчаващо обстоятелство следва да се посочи и липсата на критично отношение към извършеното и невъзстановяването на щетата. Именно при съобразяване на тези обстоятелства, може да се достигне до единствения извод че поправителен ефект не може да се очаква посредством налагане на наказание в предвидения от закона минимум. А размерът на наложеното наказание е малко над минимума като е съобразен със смекчаващите вината обстоятелства, визирани по-горе към които следва да се добави и сравнително невисокия размер на щетата, и именно поради тази причина е в този размер, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът на основание чл.66 ал. 1 от НК отложи ефективното му изтърпяване с три години изпитателен срок.Така наложеното по вид и размер наказание на този етап и приложимостта на чл.66 ал.1 от НК се явява достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция .

По този начин според съда не само ще бъдат поправени отрицателните изменения в поведението на подсъдимия, но и ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на обществото като се осигури една по-дълготрайна защита на този род обществени отношения.

При преценка на всички така посочени обстоятелства съдът съобрази принципите на чл.36 и чл.54 от НК.

При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.Д.Р., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ***ски районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 198,00 лева както и  по сметка на ОД на МВР – гр. *** направените деловодни разноски в размер общо на 61,80 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: