Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 10.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 04.07.2017г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 1969 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “В.и к.” ЕООД, г.П. срещу В.Д.В., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2011.39лв.-главница, дължима за периода 30.05.2014г.-29.01.2017г. и сумата от 259.48лв.-лихва за забава за периода 31.05.2014г.-09.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ответникът по делото не е представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явил в с.з. и не е взел становище по предявените срещу него искове. Във възражението в заповедното производство е направено възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 877/2017г.по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 31.01.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника В.Д.В., ЕГН ********** за следните суми – главница 2011,39 лева, лихва 259,48 лева от 31.05.2014 г. до 09.01.2017 г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 45,42 лева за деловодни разноски и 371,38 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 582/01.02.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  21.02.2017г. е указано на заявителя може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 20.03.2017г., поради което съдът го приема за допустим. Не се спори между страните обстоятелството, че ответницата е абонат на ищеца за ВиК услуги за жилището на адрес ***Жилището е с абонатен № 1832. Претенцията на ищеца се доказва от представените на л. 88-89 от делото преписи от карнети, сочещи отчитанията на показанията на водомера на абонатен № 1832 за периода м. 09.2013г. – м. 02.2017г. Счетоводното начисляване на сумите за отчетеното количество изразходена вода не е оспорено от ответника. Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Независимо, че съдът е обявил в съдебно заседание, че ще се произнесе с неприсъствено решение, с оглед приетото за разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, направено още в заповедното производство, следва по делото да бъде постановено решение по реда на чл. 235 и чл. 236 от ГПК, а не такова по чл. 239 от ГПК. Поради горното, определението на съда за произнасяне с неприсъствено решение следва да бъде отменено и да се остави без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. От събраните доказателства по делото следва извод, че ответникът В.Д.В. през процесния период е била клиент на ищеца за ВиК услуги, предоставени на  адрес***, абонатен № 1832. Цената на услугата, начислена за процесния преиод не е спорна по делото, в преклузивния за това срок ответникът не е направил възражения за счетоводното начисляване на отчетените показатели. Спорен по делото единствено е въпросът дали сумата за предоставената услуга е дължима, или тя е погасена по давност. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – 31.01.2017г. Претенцията за главница е за услуги, отчетени за период 13.03.2014г. 12.12.2016г., като падежът на първата изискуема периодична сума е 30.05.2014г., а на последната – 29.01.2017г. Съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва от 30.05.2014г. е започнала да тече погасителната давност за първото претендирано периодично плащане, а за всяко следващо – от датата на неговия падеж – един месец преди предходния. Горното сочи, че при предявена претенция на 31.01.2017г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД – тригодишна върху периодичните платежи, не е изтекла за нито едно от вземанията, и възражението за изтекла погасителна давност за което и да е от вземанията, включени в исковата претенция е неоснователно, и по делото се явява дължима цялата претендирана сума както за главница, така и за лихва.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските и в двете производства – в заповедното и в исковото, в тежест на ответника /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. Поради изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати разноски за заповедното производство в размер на 416.80 лв., а в  исковото производство – разноски в размер на 551.79лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че В.Д.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител, следните суми: 2011.39лв.-главница, дължима за периода 30.05.2014г.-29.01.2017г., 259.48лв.-лихва за забава за периода 31.05.2014г.-09.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 877/2017г. на ПлРС – 31.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.Д.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител, разноски в исковото производство по гр.д №2278/2017г. в размер на 551.79лв.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 9397/2016г. на ПлРС в размер на 416.80 лв.

Отменя определението си от с.з. на 04.07.2017г. за произнасяне с неприсъствено решение по делото.  Оставя без уважение искането на ищеца за произнасяне с неприсъствено решение.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: