Р Е Ш Е Н И Е

18.07.2012г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1932/2012г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Искове с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл/ ред.ДВ бр.43/2008г/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.Л.Н., чрез адв. И.А.-***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, при Министерство на правосъдието, гр. София, с която се твърди, че ищецът работи като държавен служител, на длъжностстарши надзирател”, с място на работа Затвора-Плевен, на основание заповед №ЛС-03-11/04.02.1999г. на МППЕ. Твърди се, че ищецът работи на 24 часови смени, при тримесечно отчитане на работното време, като нормалната продължителност на работното време за периода е 504 часа. Твърди се, че при 24 часов график н дежурството, до 20 часа са постова служба, а тези които не са на постова служба, са на разположение на главният надзирател; имат право да почиват, без да събличат униформеното си облекло и без да напускат района на поделението. Твърди се, че заедно с четирите часа, през които е на разположение, ищецът е работил реално 24 часа, но са отчитани само 20часа. Твърди се, че за всяко тримесечие, ищецът е отработил 23 дежурства, всяко от по 24 часа, вместо 21 броя, като общо за тримесечие е отработил общо 552 часа, вместо норманивните 504часа. Твърди се, че освен 24-часовите дежурства, ищецът за всяко тримесечие, е работил и допълнително 44 часа-средно по 5 редови смени от 8 часа. Общо за тримесечие ищецът твърди, че е работил по 92 часа извънреден труд, или общо за периода 01.01.2009-01.01.2012г., ищецът твърди, че е отработил 1104 часа извънреден труд- като сбор между общият брой на часовете от дежурствата и допълнителните 44 часа на тримесечие. Твърди се, че ответникът е отказал изплащането на положеният извънреден труд, позовавайки се на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието.

Отделно от това, ищецът твърди, че е положил и допълнителен, извън посочените по-горе часове извънреден труд, от 384 часа за 12 тримесечия / по 32 часа за едно тримесечие/, за същият период-01.01.2009-01.01.2012г., съставляващ време на извършени обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-Плевен. Твърди се, че обиските и претърсванията са били извършвани след изтичане на дежурството му; твърди се, че за тези действия в ЗатвораПлевен се води нарочна книга. Посочва се, че общо положеният извънреден труд от ищца за посоченият по-горе период е 1488 часа.

Твърди се също, че ищецът е положил нощен труд на всяко дежурство за периода от 22,00часа до 06,00часа за периода 01.01.2009-31.12.2011., като за тримесечие тези часове са 184.

         Моли съдът да постанови решение, с което, на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, да осъди ответника да  заплати сумата от 3232лв., съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за 50 часа на тримесечие за посоченият период-01.01.2009-01.01.2012г-общо в размер на 600 часа, от общо положеният от ищеца извънреден труд, като изработени в повече часове за 24 часово дежурство и часовете за извършване на претърсвания и обиски /изложени в пункт І и пункт ІІ от ИМ/. Претендира се и заплащане на лихва за забава върху сумата от 3232лв., за периода 01.01.2009-23.03.2012г., в размер на 524,07лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ-23.03.2012г. Моли  съдът, на основание чл.67,ал.3 т.4 от ЗДСл/ ред.-ДВ бр.43/2008г., в сила към дата на подаване на ИМ/, да осъди ответника да заплати сумата от 552 лв.-възнаграждение за положен нощен труд, за същият период-01.01.2009-01.01.2012г., в размер на 184 часа за тримесечие, и лихва за забава върху претендираната сума в размер на 91,90лв., за периода 01.01.2009-23.03.2012г.; претендира се и законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на ИМ.

         Моли съдът, на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца отпуск по компенсация в размер на 888часа, за периода 01.01.2009-01.01.2012г., които се явяват разликата между посочените часове положен от ищеца извънреден трудобщо в размер на 1488 часа и заявените с настоящата ИМ за плащане 600 часа.

         В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът, чрез юрк. ***, изразява становище за недопустимост на производството и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че въз основа на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, времето за почивка, което се твърди от ответника че е такова 4-те часа разлика от 20-те часа постова служба до край на 24-часовото дежурство, не се включва и не се отчита за работно време. Твърди се, че ищецът е следвало да оспори посочената заповед по административен ред- пред ВАС, тъй като гражданският съд не  е компетентен да разглежда спорове по служебни правоотношения. Отделно от това ответникът възразява срещу позоваването на ищеца на чл.139, ал.5 от КТ и на Директива 2003/88/ЕО. Съдът констатира, че ищецът в ИМ не е посочвал тази разпоредба и Директива.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Безспорно по делото е установено, че ищецът Д.Н., е назначен на длъжност “надзирател”, към Затвора-Плевен, считано от 05.02.1999г., въз основа на акт за встъпване в длъжност от същата дата. Установява се също, че Н. е назначен като “държавен служител”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД”ИН” и териториалните й поделения, каквото е Затвора –Плевен, са държавни служители и лица, работещи по трудов договор За  държавните служители, се прилагат правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго. Съдът намира, че настоящия спор има имуществен характер, доколкото правото на ищеца да претендира заплащане на положен от него извънреден труд, произтича от закона,  а не от административен акт, поради което на основание чл.125 от ЗДСл подлежи на разглеждане по общият исков ред пред  съответният съд, а не по реда на АПК, както възразява ответникът в неговият отговор. Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 от ППЗИНСЗ, Н., като надзирател към Затвора- Плевен, е част от надзорно-охранителният състав на същия, като задачите на надзорно-охранителният състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. Точка първа на посоченият член постановява, че една от основните задачи на надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба. Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, който се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели.чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС. Съобразно разпоредбата на чл.301, ал.2 от ППЗИНЗС,  средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителният състав за месеца, не може да надвишава установената продължителност на работният ден. Съгласно ал.3 на същият член, надзирателите се назначават на пост на 6, 8, 12 или 24 часа, като непрекъснатото носене на службата за една смяна на едни пост не може да бъде повече от 12 часа. Установява се също, че при 24 часов график на дежурство, до 20 часа са постова служба/чл.301, ал.5 ППЗИНЗС/, като след дежурство с такава продължителност се дава почивка не по-малко от 48 часа. Съдът намира за безспорно установено, че  за процесният период 01.01.2009-01.01.2012г., Н., като надзирател, е давал 24 часови дежурства в Затвора-Плевен. Този факт не се оспорва от ответника, като оспорването е насочено единствено към заплащането на отработените часове за едно дежурство. Съобразно разпоредбата на чл.301, ал.6 от ППЗИНЗС, служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурният главен надзирател; те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението /съответното място за лишаване от свобода/. Безспорно по делото се установя също, че със заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, в т.16, е постановено, че времето на почивка не се включва и не се отчита за работно време. В писмо от ГД”ИН”-София, до Затвора-Плевен, вх.№ В-1567/05.03.2010г.-съответно изх.№ 1822/01.03.201-л.73, се посочва, че на държавните служители, работещи на смени и по график, положеният труд, по време на почивни и празнични дни не се заплаща; същите работят на смени- 24 часа, като три дни почиват, и следва за месец да бъдат отработени 168 часа. Съгласно цитираната заповед на Министъра на правосъдието, работното време се изчислява сумарно за тримесечие, -или в размер на 504 часа общо за отчетният период. Т.3 от писмото постановява, в случай, че не се покриват установените часове-168ч. за седмица, респ. 504ч. за тримесечие, да се отработят съответните часове, като за отработените в повече ще се начислява извънреден труд.

При така установено от фактическа страна, спорен е въпросът съставляват ли част от работното време тези 4 часа от 24 часовото дежурство, които са извън постовата служба, и съставляват време на почивка,  и съответно работил ли е ищецът Н. извън нормативно определените 504 часа за тримесечие, в размер на 92 часа, съобразно заявеното в ИМ,  които да бъдат отчетени и заплатени като извънреден труд. Видно от съдържанието на ИМ, ищецът претендира, че реално е работил 552 часа на тримесечие като дежурство, и допълнително 44 часа в редовни 8-часови смени за същото тримесечие, които като сбор са претендираните 92 часа извънреден труд.

Съдът намира, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели: ***, работещи също като надзиратели в Затвора- Плевен, че по време на 4-часовата почивка, през време на 24-часово дежурство, надзирателите не напускат работното си място-Затвора Плевен, на разположение са на главният надзирател, и не събличат униформата си. Почивката прекарват в обособено място, но в пределите на тяхната месторабота. И двата посочват, че по време на почивката са извиквани от прекият си началник за осъществяване на служебните им задължения. Показаният в тази им част напълно кореспондират с разпоредбата на чл.301, ал.6 от ППЗИНЗС, цитирана по-горе, съобразно която служителите на наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурният главен надзирател. Те имат право да почиват, без да се събличат и не могат да напускат района на съответното поделение-място за лишаване от свобода. В този смисъл, съдът намира, че се касае до несъщинска почивка, в която служителят изпълнява, дори и в намален обем, своите служебни задължения и няма право да напуска работното си място, както и да съблича работното си облекло/ униформа/. Съдът намира, че тези четири часа, съставляват част от работното време на надзирателите, като част от надзорно- охранителният състав на местата за лишаване от свобода, при даване на 24 часово дежурство. В чл.317, ал.1 от ППЗИНЗС се посочва, че дежурният главен надзирател, командирът на отделението и дежурният по арест, при 24 часов режим на работа, могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат, в различно време един от друг. Конкретната разпоредба, касаеща главният надзирател и другите посочени лица, също е индиция за смисъла, вложен от законодателя, на определените 4 часа за почивка от 24 часово дежурство, през които на практика не е налице преустановяване изпълнението на служебните задължения. За да бъде налице същинска почивка, следва служителят да е преустановил изпълнението на служебните си задължения за съответният период от време.  С оглед на изложеното, съдът намира, че спорните 4 часа, извън 20 часовата постова служба, в рамките на даваните 24-часови дежурства, съставляват и следва да се отчитат като част от работното време, за което се дължи и съответното възнаграждение. Възражението на ответника, че тези часове не са част от работното време, на основание издадената заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, за тях не се дължи възнаграждение, е неоснователно. Цитираната заповед не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване, и съответно, при констатирано от съда противоречие със закона, не следва да бъде прилагана. От заключението на вещото лице, по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, дадено в допълнителният вариант, с отчетен платен годишен отпуск, ползван от ищеца, се установява, че за процесният период-01.01.2009-31.12.2011г., същият е отработил общо 536 ч. извънреден труд, явяващ се като разлика между нормативно установените 504 часа за тримесечие и реално отработените часове. Съдът намира, че експертизата следва да бъде приета в този й вариант, отчитайки и ползваният платен годишен отпуск, за който има приложена справка по делото-л.55, тъй като платеният годишен отпуск се изчислява в работни дни и за него се дължи възнаграждение. По делото обаче не се събраха доказателства за положен от ищеца извънреден труд в заявената в ИМ продължителност от 92 часа за тримесечие, или 1104 часа за целият период от 12 тримесечия. Не се установи по категоричен и безспорен начин и даването на пет осемчасови смени от ищеца за тримесечие, или 44 часа, като част от общо претендираните 92 часа. Разпитаните по делото свидетели посочват, че  понякога  надзирателите дават и такива смени, но това не води до извода, че ищецът е работил в посочената продължителност -44 часа на тримесечие. Тежестта на доказване на този факт, съобразно разпределението на доказателствената тежест е върху ищеца. Същият следва по пътя на пълното и пряко доказване, чрез използването на всички допустими доказателствени средства, да докаже полагането на извънреден труд в заявената от него продължителност. Както бе посочено по-горе, от събраните по делото доказателства, не може да бъде направен категоричен извод за съществуването на този факт. В заключението на вещото лице по назначената ССЕ, не се съдържат данни за давани от ищеца допълнителни 8 часови дежурства, тъй като такъв въпрос не е поставян от ищеца. Съдът, с оглед диспозитивното начало в процеса, няма задължение да събира доказателства за доказване на твърдяните от страните факти, а само да укаже кои факти подлежат на доказване. В определението за изготвяне на проекто-доклад по делото и за неговото насрочване, съдът изрично е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че е положил извънреден труд в посочената продължителност. С оглед заключението на вещото лице, което в с.з. заяви, че данните са изведени от представените й графици на положения от ищеца труд, съдът намира, както бе посочено по-горе, че  Н., е положил общо за процесният период-01.01.2009-31.12.2011г извънреден труд в размер на 536 часа, отработени в повече от нормативно определените 504 ч. на тримесечие. Вещото лице в представената допълнителна таблица е изчислило като сбор положеният от ищеца труд в часове-6584ч., от който е извадила нормативно определеният труд-6048ч., за да посочи като краен резултат 536 часа положен извънреден труд. В заключението си вещото лице е посочило, че часовата ставка за положен извънреден труд е 5,42лв/ч., поради което за посочените 536ч. се дължи сумата от 2905,12лв. Тъй като на основание чл.211, ал.5, т.2, вр.ал.3 от ЗМВР, възнаграждение се заплаща за положен извънреден труд до 50часа за отчетен период/ тримесечен-чл.211, ал.3 от ЗМВР/, то съдът намира, че съобразно приложената таблица-л.79, следва да бъдат направени съответните изчисления, досежно посочените дължими суми за следните отчетни периоди: 01.10.2010-31.12.2010г-72ч., 01.01.2011-31.03.2011-56ч., 01.07.2011-30.09.2011-56ч. и за 01.-10.2011-31.12.2011г-80ч. За тези периоди, съдът, служебно е изчислил дължимото възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, и посочената ставка от 5,42лв/ч., което за посочените периоди то е в размер на 271лв. Като общ сбор на дължимото обезщетение, съдът е изчислил сумата от 2558,24лв., която следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на ИМ-23.03.2012г. С оглед изхода на главният иск, следва да бъде уважен и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху дължимото възнаграждение за извънреден труд. Съдът служебно е изчислил дължимата лихва върху дължимото възнаграждение от 271лв., за посочените по-горе периоди, като за начало на периода е взет деня, след последният ден на отчетният период/ първият ден на следващото тримесечие/ до датата на завеждане на ИМ-23.03.2012г. След така направените изчисления, общият размер на дължимата лихва за забава, за периода 01.01.2009-23.03.2012г. е в размер на 395,95лв.

Съдът намира, че претенцията на ищеца по пункт ІІ от ИМ- за положен от него извънреден труд, извън труда, подборно разгледан по-горе, в размер  на 384 часа за процесният период-01.01.2009-31.12.2012г., представляващ време за извършвани обиски и претърсвания на помещения на Затвора-Плевен, за недоказана. В ИМ ищецът излага твърдения, че претърсванията не се включват в даваните от него 24-часови дежурства, като същите са извършвани 2 или 3 пъти седмично, с продължителност не по-малко от 1 час. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели-Д. и А*** се установява, че претърсвания на килиите се извършва след приключване на дежурството, като протокол за това се съставя само в случаите, при които има резултат- открити са забранени предмети и др. Св. А*** посочва, че претърсвания на килиите се извършва и по време на дежурства. Видно от заключението на вещото лице се установява, че при проверка на наличната документация, за процесният период, ищецът е участвал в извършването на 72бр. обиски, за които са съставени и съответните протоколи. Вещото лице посочва също, че  за тези претърсвания не се води нарочна книга, съобразно твърдяното в ИМ, като протоколи се съставят само при констатиране на нарушение. В заключението не се съдържат данни относно продължителността на всеки обиск с участието на ищеца, нито данни дали същите са извършвани по  време на дежурство или след това, като в с.з. вещото лице заяви, че такъв въпрос не й е поставян от ищеца. Както бе посочено по-горе, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже факта на извършването на претърсвания с негово участие, във време извън даваните от него дежурства, както и точната им продължителност. Следва да се отбележи също, че  на основание чл.291 от ППЗИНЗС, извършването на тези обиски и претърсвания е част от основните задачи на надзорно-охранителният състав на затвора. В показанията си, разпитаните по делото свидетели посочват, че всеки обиск е с различна продължителност, която зависи от поставената задача. И двамата свидетеля посочват, че в протоколите не се посочват продължителност на извършваният обиск. Св. А*** посочва, че такива претърсвания се извършват два-три пъти месечно. С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не се събраха категорични доказателства за полаган от ищеца извънреден труд, извън 24-часовите дежурства, изразяващ се в извършването на  обиски и претърсвания, в заявената им продължителност-384 часа по ИМ, или 108 часа- по депозираната писмена защита. Съдът не намира за установена и твърдяната в депозираната писмена защита продължителност на едно претърсване от 1 час, доколкото и двамата свидетели категорично посочват, че не могат да дадат точен отговор на този въпрос, тъй като продължителността зависи от вида на задачата. Поради това, съдът намира, че искът за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд, изразяващ се в извършването на обиски и претърсвания, в размер на 384 часа за процесния период, или 32 ч за тримесечие, за неоснователен. Съобразно заявеното в ИМ, заплащането на този труд се претендира в сбор с претенцията за заплащане на положен извънреден труд извън нормативно определените 504ч., като общият размер на претенцията с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР/отчитайки ограничението до 50ч на тримесечие/ е в размер на 3232лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД-сумата от 524,07лв. В депозираната писмена защита, ищецът е посочил сумата от 2834,66лв. –по иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и сумата от 452,63лв.по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. До приключване на съдебното дирене на първа инстанция ищецът не е направил надлежно намаляване на исковата си претенция/чл.214, ал.1 от ГПК/, поради което съдът следва да се произнесе по заявените в ИМ размери.

На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание  чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, е основателен до размера на сумата от 2558,24лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен от ищеца Д.Н. извънреден труд за 472часа, над  нормативно определените часове в дежурства на тримесечие и извънреден труд в претъсвания, за периода 01.01.2009-31.12.2011г., като до пълният предявен размер на иска от 3232лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съответно и претенцията за заплащане на лихва за забава е основателна до размер на сумата от 395,95лв за периода 01.01.2009-23.03.2012г., като до пълният предявен размер на иска от 524,07лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С ИМ, ищецът моли съдът, на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.2 от ЗМВР, да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца и отпуск по компенсация в размер на 888 часа, съставляващи разликата между претендираните за заплащане по реда на същата разпоредба, предл.1, 50часа извънреден труд на тримесечие и отработените 1488 часа, като сбор часове по пунктове І и ІІ от ИМ. Както бе посочено по-горе, съдът приема заключението на вещото лице, дадено във вторият вариант в допълнителната таблица, от който е видно, че ищецът само за четири тримесечия-01.10.2010-31.12.2010г-72ч., 01.01.2011-31.03.2011-56ч., 01.07.2011-30.09.2011-56ч. и за 01.-10.2011-31.12.2011г-80ч., е положил извънреден труд, над 50часа, които следва да се компенсират с отпуск. Съдът служебно изчисли, че на ищецът се полагат, по силата на чл.211, ал.5, т.2, предл.2 от ЗМВР, допълнителен отпуск за отработените от него 64часа извънреден труд, за процесият период. Както бе посочено по-горе, по делото се установи полагането на извънреден труд над нормативните 504ч. на тримесечие.-в размер на 536 часа за целият период, от които 50 часа на тримесечие ще бъдат заплатени. От друга страна, по делото не се установи полагането на извънреден труд в претърсвания и обиски в размер на 384 часа за периода /92ч. на тримесечие/.

По иска с правно основание чл.67, ал.3, т.4 ЗДСл /ред-ДВ бр.43/2008г./

Съобразно цитираната разпоредба, в редакцията й- ДВ бр.43/2008г., действаща към момента на подаване на ИМ, за положен от държавните служители нощен труд, се дължи съответното допълнително  възнаграждение. Съобразно изричната разпоредбата на чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС, на служителите от надзорно-охранителният състав, към който безспорно се числи ищецът като “надзирател”, не получават компенсация за положен нощен труд. Положеният от тях нощен труд е част от 24 часовото дежурство, което същите дават, съобразно на установеното за тях работно време. Съдът намира, че възражението на ищеца, че тази разпоредба противоречи на актове от по-висока степен, поради което същата е неприложима, за неоснователно. ЗИНЗС и издаденият правилник за приложението му, са специални закони, уреждащи специфична материя, свързана с правното положение на местата за лишаване от свобода, работещите в тях  държавни служители, както и на лицата, лишени от свобода. С оглед на това, и съобразно общото правило, че специалният закон дерогира общият, съдът намира, че така заявената претенция е неоснователна. Видно от заявеното в ИМ, ищецът претендира заплащана на 184ч. нощен труд на тримесечие, или в сбор за периода -2208ч. Както бе посочено по-горе, до приключване на съдебното дирене, няма надлежно изменение на иска, поради което съдът следва да се произнесе съобразно заявеното в ИМ, а в депозираната писмена защита. С оглед изхода на главният иск, неоснователен е и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава в размер на 91,90лв., за периода 01.01.2009-.23.03.2012г.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от ищеца разноски в размер 207,47лв., съразмерно на уважената част от исковете.

 Следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 162,74лв., както и сумата от 100лв-.деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА,  основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.Н., ЕГН **********,***, сумата от 2558,24лв, съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, над нормативно определената продължителност в дежурства, в размер на 472часа, за периода 01.01.2009-31.12.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-23.03.2012г. до окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3232лв, съставляващ претендирано възнаграждение за положен извънреден труд от общо 600часа, като сбор между положеният извънреден труд над нормативно определената продължителност в дежурства и труда, положен в извършване на претърсвания и  обиски, за същият период, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.Н., ЕГН **********,***, сумата от 395,95лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 2818,40лв., за периода 01.01.2009-31.12.2011г., като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 524,07лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР, спрямо ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, че на ищеца Д.Л.Н., ЕГН **********,***, се дължи компенсация с допълнителен отпуск за положен 64 часа извънреден труд, за периода 01.01.2009-31.12.2011г., като за  РАЗЛИКАТА  до пълният предявен размер от 888 часа, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Л.Н., ЕГН **********,***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, иск с правно основание чл.67, ал.3, т.4 ЗДСл /ред-ДВ бр.43/2008г./, за присъждане на сумата от 552 лв., съставляваща възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в размер на 2208 ч. общо за периода 01.01.2009-31.12.2011г./по 184ч. на тримесечие/, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Л.Н., ЕГН **********,***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 91,90лв., съставляваща лихва за забава върху главницата от 552лв., за периода 01.01.2009-31.12.2011г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.Н., ЕГН **********,***,  сумата от 207,47лв., съставляваща направени разноски по  делото, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. София, при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, гр. София, бул.” Ген.Н.Столетов”, №21, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ПлРС сумата от 162,74лв-държавна такса върху уваженият иск и сумата от 100лв.-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: