Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е 

 

                                       Гр.Плевен 11.02.2011г.

 

 

В     ИМЕТО  НА НАРОДА

            

ПЛЕВЕНСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД  ІІ гр.с-в в публично заседание на  единадесети януари през две хиляди и единадесета  година  в състав         

                                                 Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                                     

          При секретаря П.И. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.д.№ 1101 по описа за  2010г. и на основание данните по делото и закона зада се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 143 ал.2 от ЗЗД

          Постъпила е искова молба от Р.И.К. и В.Й.Ч. *** против К.А.К. *** и Ю.А.М. ***, в която се твърди че ищците са съпрузи и са били поръчители по заем от Банка “ДСК” ЕАД на бащата на ответниците- А. А.,***. Твърди се, че А. след смъртта си е оставил за наследници ответниците, които са негови деца. Твърди се, че на 24.03.2009г. ищците са изплатили на банката като поръчители на А. задължението на стойност 2 660 лв.Твърди се, че ответниците не желаят доброволно да възстановят изплатената от ищците сума, поради което  молят съда да осъди солидарно ответниците да заплатят сумата 2 660 лв, както и направените от ищците деловодни разноски.

          Ответникът Ю.М. чрез особения си представител адв. Е.Й. е представила писмен отговор в срокът по чл. 131  от ГПК, в който оспорва предявения иск.

          Ответникът К.К. в срокът по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор.

          Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр.д. № 734/2008г. е, че А. К.А., Р. И.К. и В.Й.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК ЕАД сумата 1703,57 лв, от която главница в размер на 1 539,19 лв, сумата 132,44 лв представляваща лихва за забава за периода 10.08.2007г.- 18.02.2008г., сумата 31,94 лв представляваща санкционираща лихва за периода 10.08.2007г.- 18.02.2008г., ведно със законната лихва считано от 19.02.2008г.- датата на подаване на молбата до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски -37.07 лв и сумата 85 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.Видно от приложения  по ч. гр.д. 734/2008г. по описа на ПлРС договор за кредит е, че между Банка ДСК ЕАД и А. А. е сключен договор за кредит, обезпечен с поръчителство от Р.К. и В.Ч..

          По делото е представена вносна бележка, от която е видно че Р.К. е внесла по сметката по кредита на А. А. сумата 2 664,        72 лв.Това се установява и от представеното удостоверение  № 2983/02.10.2009г. издадено от Банка ДСК ЕАД.

          От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че А. К.А. е починал на 04.06.2007 г. и е оставил за наследници К.К. и Ю.М.- ответници по делото.

По делото е представено удостоверение, от което е видно че в книгата за откази и приемане на наследство за периода 04.06.2007г.- 06.12.2010г. не е установено К.К. и Ю.М. да са се отказали от наследството на А. К.А..

По делото е представено и копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ № 263/31.03.2008г., от което е видно че К.К. и Ю.М. са декларирали придобиване по наследство на недвижим имот в с. *, от което може да се направи извода че ответниците са приели наследството на баща си А. А.. 

От изложеното е видно, че между ищците и Банка ДСК ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който са се задължили пред кредитора при неизпълнение от страна на кредитополучателя да изпълнят задължението му по договора за кредит.  Видно от представените по делото доказателства е, че ищцата Р.К. е изпълнила задължението по договора за кредит, поради което претенцията на кредитора е погасена.По делото не са представени доказателства, че ищецът В.Ч. е изпълнил задължението на А. А. по договора за кредит, както и не са представени доказателства, че ищците са съпрузи поради което предявения иск от В.Ч. за заплащане на сумата 2 660 лв е  неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 Видно от представените по далото доказателства е, че длъжникът по договора за кредит е починал и наследството като съвкупност от права и задължения е преминало към наследниците му по закон- ответниците по делото, които отговарят за задълженията съобразно правата си. Гражданската отговорност на наследниците, които са приели наследството не е солидарна, а  е до размера на дяловете които получават т.е. съобразно правата им. С оглед изложеното съдът намира, че искането на ищците ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата 2 660 лв е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Искът с правно основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД е регресен иск на поръчителя срещу кредитополучателя за платените от поръчителя суми. За да възникнат регресни права на поръчителя срещу длъжника за платените от него суми е необходимо: поръчителят да е изпълнил точно задължението, вътрешните отношения между длъжника и поръчителя, тоест между тях да не е сключено дарение и  поръчителят да е уведомил длъжника за изпълнението преди да изпълни. По делото не са представени доказателства, че поръчителят  е уведомил длъжникът, че ще изпълни неговото задължение. В този случай, съобразно чл. 143, ал. 2 ЗЗД поръчителят изгубва регресните си права, ако длъжника е платил или ако това не е направено, на него могат да му бъдат противопоставени от длъжника възраженията, които той е имал спрямо кредитора. Ответниците редовно призовани, не се явяват и не твърдят, че е извършил плащане по кредита, което да дублира сумата, която е платил и поръчителя, нито прави възражения относно вземането. Следователно въпреки, че поръчителят в разглеждания случай не е уведомил длъжникът, че ще изпълни неговото задължение, той не е загубил регресните си права спрямо него, тъй като не е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД, поради което ответниците К.К. и Ю.М. следва на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени да заплатят на Р.И.К. *** претендираната сума 2 660 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2010г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 682 лв съобразно представения списък на разноските.

 

 

          ВОДИМ ОТ ГОРНОТО СЪДЪТ

 

                                Р    Е   Ш   И   :

         

          ОСЪЖДА  на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД ответниците К.А.К. ЕГН ********** и Ю.А.М. ЕГН ********** да заплатят на Р.И.К. ЕГН **********  съобразно правата си сумата сумата 2 660 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.02.2010г., като ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на ответниците като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.Ч.  ЕГН ********** против К.А.К. ЕГН ********** и Ю.А.М. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД за сумата 2 660 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К.А.К. ЕГН ********** и Ю.А.М. ЕГН **********  да заплатят на Р.И.К. ЕГН ********** сумата  682 лв представляваща направени по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му  на страните.        

                                                                               

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: