О   П   Р  Е   Д   Е  Л   Е   Н   И   Е

               

                               гр.ПЛЕВЕН, 22.04.2013 год.

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря..................., като изслуша докладваното от съдията ЧНД №955 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство с правно основание чл.243 от НПК.

          С постановление от 09.04.2013 год. *** – Прокурор в РП-гр.Плевен е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №Д-3805/2006 год. по описа на РП-гр.Плевен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

          Недоволен от същото е останал жалбоподателят К.Л.Г. *** в качеството си на представляващ ЕТ «Л.-*** и в качеството на пълномощник на ***», който го обжалва пред РС-гр.Плевен в законния срок. Навежда доводи, че за да достигне до този извод за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор се е позовал на чл.246, ал.1 от НПК, че се съставя обвинителен акт само когато прокурора е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. В конкретният случай вътрешното убеждение на прокурора било, че по настоящото дело такъв извод не може да бъде направен, като по отношение на констатираната неточност в прочетеното количество заредено гориво той е счел, че се касае за изцяло гражданско-правни отношения и претенциите си жалбоподателя следва да предяви по реда на ЗЗД и ГПК. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да се произнесе с определение, с което да отмени атакуваното постановление за прекратяване на наказателното призводство от 09.04.2013 год., постановено по досъдебно производство №Д-3805/2006 год. по описа на РП-гр.Плевен и да върне делото на РП-гр.Плевен със задължителни указания по прилагане на закона.

          Настоящият съдебен състав като се запозна с всички приложени по досъдебно производство №Д-3805/2006 год. по описа на РП-гр.Плевен материали и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

          Жалбата е подадена в законния 7-мо дневен срок чрез РП-гр.Плевен до РС-гр.Плевен и е процесуално допустима. По същество тя е основателна.

          Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че в периода м.юни 2005 год.-м.февруари 2006 год. в гр.Плевен в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление присвоил чужди движими вещи – 21 000 литра гориво, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

          Видно от материалите по делото е, че на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, доказващи наличието на престъпление по чл.201 от НК. В тази връзка съдът намира за изцяло необоснован извода на прокурора, че са налице изцяло гражданско-правни отношения и претенциите си жалбоподателя следва да реализира по реда на ЗЗД, както и че производството следва да се прекрати, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. Безпорно е, че прокурора неправилно е приложил материалния и процесуален закон при преценка на събраните по делото доказателства.

          Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията по чл.243, ал.1 и ал.2 от НПК, който в рамките на приключилото разследване се ограничават до оценка на конкретизираното по време, място и начин на извършване деяние, както и до точната индивидуализация на дееца – Р №368/29.05.2003 год. на ВКС по н.д.№155/2003 год., I н.о. Тази проверка се основава на събраните в досъдебната фаза доказателства /Р №538/2002 год. от 24.01.2002 год. на ВКС по н.д.№427, III н.о./. Съдът обаче може да преценява дали събраните на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, като в този случай не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /прокурора в производството по чл.243, ал.4 от НПК/, а до съдебен контрол по спазване на закона при упражняване правомощията на прокурора като господар на досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство – /Определение №59/14.09.2007 год. на ВтАС по ВЧНД №225/2007 год.; Определение №6/10.02.2009 год. на ВтАС по ВЧНД №21/2009 год.; Определение от 09.03.2009 год. на ВрОС по ЧНД №107/2009 год./. Обсегът на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 от НПК се разпростира върху акт на прокурора по чл.243, ал.1 от НПК включително и относно задължителна проверка и на обоснованост на този акт, т.е. налице ли е съответствие на правните изводи с приетите от прокурора фактически положения, за който следва да са налице мотиви, водещи към тях, кореспондиращи със събраните до момента доказателства.

          В хода на извършеното разследване прокурора е възприел фактическа обстановка, базираща се на част от писмените и гласни доказателства, като е счел, че в случая не са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, т.е. няма извършено престъпление от общ характер. Не са обсъдени доказателствата, които са в подкрепа на обвинението, нито са изложени доводи защо част от тях се игнорират, поради което съдът намира, че в тази насока правните изводи на прокурора изобщо за липса на престъпление от общ характер се явяват необосновани и незаконосъобразни. Съдът не може да налага своето мнение кои доказателства следва да се отчетат от прокурора като обвинителни или респективно като оправдателни, но следва да се изтъкне, че щом в настоящото производство са налице противоречия в тези два вида доказателства, то следва да се обособи групата на обвинителните и респективно групата на оправдателните  при застъпване на становище кои от тях се кредитират, то следва да се отрази въз основа на какво това е така и съответно какви са основанията да се игнорира другата група доказателства. Ето защо в този смисъл жалбата се явява основателна, тъй като не са отчетени гласните доказателства в подкрепа на обвинението, а безрезервно са приети тези, които водят до оневиняване на неизвестния извършител без да са изложени мотиви защо се игнорират всички останали доказателства. Прокурорът щом е приел, че в случая изобщо липсва престъпление от общ характер, е следвало в своя прокурорски акт да отрази всеобхватно всички признаци от обективна и субективна страна на съответното деяние и да мотивира липса на извършеното от неизвестния извършител престъпление едва след такъв анализ. Анализът не само следва да съществува като текстово отразяване, но той следва да е обвързан юридически с реалната фактическа обстановка, която да кореспондира с приетата от прокурора. Последната е право да бъде приета за налична от компетентен орган, но извода за това следва да е относим със събраните доказателства. Ако не е налице такава кореспонденция, то отново ще е налице незаконосъобразност и необоснованост на съответния прокурорски акт. В случая и в тази насока атакувания прокурорски акт се явява такъв. Напълно основателни се явяват възраженията на жалбоподателя, че от момента на постановяване на Определение №177/25.02.2013 год. по ЧНД №364/2013 год. по описа на РС-гр.Плевен до сега не са  извършени никакви процесуално-следствени действия във връзка с изпълнение указанията, дадени от съда относно установяване на отговорните длъжностни лица от ***, извършили това престъпление. Буди недоумение факта защо толкова време, досъдебното производство е започнало през 2006 год. не е персонифицирана вината и наказателното производство се води срещу неизвестен извършител. Очевидно е, че този въпрос е от съществено значение и именно върху него би трябвало да се насочат усилията на прокуратурата, тъй като в *** не работят неограничен брой служители и дори и да не е имало стройна организация за отчитане на зареденото количество гориво на товарните автомобили, каквито твърдения се навеждат в прекратителното постановление на РП-гр.Плевен, е могло да се направи проверка и да се изиска точният график на дежурствата на отделните бензиностанции, за да се установи кой е бил дежурен и конкретно отговорен. Посоченото от прокурора, че е възможно доказване единствено на настъпила липса, но не и за разпореждане, в свой или чужд интерес, от съответно длъжностно лице, което да обуслови повдигане на обвинение по чл.201 от НК звучи твърде хипотетично, необосновано и неаргументирано и отново показва, че въпреки продължилото с години разследване до момента още не е изградена убедителна теза от страна на прокуратурата. Въпреки, че се е произнесъл с постановление за прекратяване на наказателното производство и само с това донякъде е съобразил указанията на съда, дадени с определение от 25.02.2013 год. по ЧНД №364/2013 год. на РС-гр.Плевен за съда и досега не става ясно защо РП-гр.Плевен е приела, че няма извършено престъпление и не е установила с предвидените в НПК доказателствени средства конкретните длъжностни лица от ***, съставили описите и съответно касовите бонове за извършените продажби. Очевидно е, че въпреки молбите, подавани от страна на жалбоподателя в хода на досъдебното производство за извършване на съответни процесуални действия, включително и персонализирането на отговорността, същите са били изцяло пренебрегвани от РП-гр.Плевен.

          За съда не е без значение факта, че съгласно допълнителното заключение по счетоводната експертиза вредата вече е оценена, че възлиза на 99 064,81 лева, т.е. касае се за  присвояване на гориво със значителна стойност, като задължение на прокуратурата е да персонализира конкретните виновни лица за това престъпление. Наличието на такова по никакъв начин не игнорира и възникналите облигационни отношения между страните, тъй като целта на НК е да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.  

          Водим от тези съображения и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ като изцяло НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление от 09.04.2013 год. на РП-гр.Плевен, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д-3805/2006 год. по описа на РП-гр.Плевен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.201 във връзка с чл.26, ал1 от НК.

          ВРЪЩА делото на РП-гр.Плевен, която да извърши необходимите процесуални действия съобразно обстоятелствената част на определението.

          Определението може да се обжалва и протестира пред ОС-гр.Плевен в 7-мо дневен срок от съобщението на страните.

         

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :