Р Е Ш Е Н И Е

      ............

 

      03.05.2017г.,гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Т.Г., като разгледа докладваното от съдията АНД № 804 по описа на същия съд за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от И.П.Ц. ***, ЕГН **********, против НП № 16-0938-003840/18.10.2016г. на Началник група към ОДМВР -гр.***, Сектор „ПП“ - ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.  104А от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. , както и за нарушение на 100, ал. 1 т. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.  Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, изразява становище и моли за отмяна на процесното НП.

         Ответникът по жалбата – Началник сектор ПП при ОД МВР-гр.***,редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

На 07.10.2016 г. жалбоподателят И.П.Ц. *** на кръстовище с ул. „***“ лек автомобил „Пежо Ранч 1.9Д” с рег. № ***. Около 13:05 часа, в гр. *** на бул. „***“ на кръстовище с ул. „***“ бил спрян за проверка от свидетелите М.П.Н. и А.М.Й. - длъжностни лица  при Сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. ***. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът по време на движение използва мобилен телефон по време на движение, без устройство освобождаващо ръцете. По време на проверката свидетелите Н. и Й. изискали от ж-ля да представи  контролен талон от свидетелството за управление на МПС, като същият не представил описания по-горе документ. За констатираните нарушения длъжностните лица съставили АУАН № 3840/07.10.2016 г., с който на И.П.Ц.  били вменени нарушения на чл. 104а от ЗДП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.   

По повод горното било издадено атакуваното НП.

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН№ 3840/07.10.2016 г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП с административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и са отнети 6 контролни точки и за нарушение на чл. 104А от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП с административно наказание – глоба в размер на 10 лв.за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите  М.П.Н. и А.М.Й., които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си, че по време на проверката във визирания пътен участък е установено, че  жалбоподателят използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете, както и че не представя контролен талон от свидетелството за управление. Показанията на свидетелите намират опора и в съставения и приложен към делото АУАН № 3840/07.10.2016 г., справка за нарушител/водач, ЗППАМ № 16-0938-001776 и картон на ЗППАМ.

 

Досежно нарушението по чл. 104А от ЗДП

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението, доказателставата, които го потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде индивидуализирано нарушението.  Административното обвинение  е ясно и точно, както от фактическа, така и от правна страна и при издаване на обжалваното НП са спазени всички административно-производствени правила.

        В процесния случай административнонаказателното  производство е започнало с АУАН съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДП в присъствието на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, очевидци на нарушението. АУАН е надлежно връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта на нарушителят е изписал възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения  по акта. Същите са били оставени без уважение и въз основа на съставения АУАН било издадено  и обжалвано НП. Същото е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказваш орган съгласно Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят АУАН, да издават наказателни постановления по ЗДП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

          Съдът не споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата по следните съображения:

        След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП за безспорно установена, че жалбоподателят осъществява от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като на 07.10.2016 г. около 13:05 часа, в гр. ***, на бул.  „***“ на к-ще с ул. „***“ управлявал лек автомобил „Пежо Ранч 1.9Д” с рег. № ***, като по време на движение използва мобилен телефон, без наличието на устройство /свободни ръце/. Фактическите констатации, отразени в акта, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН/, прочетени и приети по надлежния ред, както и гласни такива /показанията на свидетелите Н. и Й./. От показанията на последните се установява, че именно поради констатиране извършването на горепосоченото нарушение, спира за проверка лекия автомобил, управляван от И.Ц.. Следователно още преди да бъде спрян, последния управлява МПС-то говорейки по мобилен телефон без устройство свободни ръце. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като спира и тръгвайки пеша е спрян от контролния орган.

         С оглед горното, съдът намира, така описаното нарушение по чл. 104А от ЗДП, съобразно която – „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”,  за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДП /наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му/ административнонаказнащия орган е санкционирал жалбоподателя. Субект на нарушението по чл. 104А от ЗДП  е лице също с качеството "водач" по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП. Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон. Това действие на водача е наложило и спиране на автомобила от контролния орган. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Фактът на използване на мобилен телефон без съответното устройство от страна на жалбоподателя се доказа от показанията на свидетелите Н. и Й.. Безспорно е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и Й., че по време на управление на превозното средство жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му, което е било и повод да предприемат спиране на водача.Показанията на двамата свидетели се подкрепят от съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила при съобразяване на чл.189, ал.2 от ЗДП не е опровергана.

        Предвиденото наказание по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП е глоба в размер на 50.00 лева. Наложеното наказание - глоба в размер на 50 лв. е абсолютна законоустановена санкция и не подлежи на преразглеждане от съда.

Отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. При отнемане на контролни точки, съответният административно наказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

           Като взе предвид горното съдът намира че НП в частта в която ж-лят е санкциониран за нарушение на чл. 104А от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

         Досежно нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от НК

 

Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

         В конкретния случай  съдът счита, че нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП е извършено от жалбоподателя И.Ц.. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по ЗДП, за което жалбоподателят е бил правилно санкциониран. За посоченото по-горе  нарушение  по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП междувпрочем не е налице оспорване, поради което съдът счита, че  е извършено при съобразяване и на гореописаните доказателства. Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административно наказание   в рамките на посочения в правната норма  на чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП абсолютен размер.

 

        При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, като  правилно  и законосъобразно.

       

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 16-0938-003840/18.10.2016г. на Началник група към ОДМВР -гр.***, с което  на И.П.Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 104А от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 4 т.6 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева,  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА  НП Началник група към ОДМВР -гр.***, Сектор „ПП“ - ***, с което  на И.П.Ц. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1, от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 4 т.1 пр. 2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: