Р Е Ш Е Н И Е

05.04.2013 г.

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 2 април

Тринадесети наказателен състав

година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: П.К.

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 487 по описа за 2013 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Л.С.Г., с ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 0459566, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на Л.С.Г. административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

            Производството е по реда на чл.189 ал.8 от ЗДвП във вр.чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Жалбоподателят Л.С.Г., редовно призован, не се явява. В изпратената до съда жалба, жалбоподателят е посочила подробни доводи, като моли съда да отмени  издадения електронен фиш за налагане на глоба, като незаконосъобразен.

Ответната страна по жалбата, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

В депозираното до съда писмо, ведно с приложените към него писмени доказателства, изразява становище, че електронния фиш серия К 0459566 за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство от ОД на МВР – Плевен следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Последният счита, че не са допуснати нарушения на приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалвания електронен фиш, като същият е издаден при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание и не са допуснати твърдяните от страна на жалбоподателя  нарушения на процесуалните правила.

           Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

         С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В издадения електронен фиш констатираното административно нарушение е описано по следния начин :

На 13.09.2012 г. в 09:12 часа в/на Път І-3, “Бяла-Ботевград”, КМ.77+800, с МПС “***”, с рег. № *** е извършено нарушение за скорост № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0569, разрешена скорост 60 км/ч, установена скорост 72 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 12 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство № 0559.

Административно наказващия орган е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът счита, че за разрешаването на конкретния административно правен въпрос на първо място е необходимо да се посочи, че всеки акт, съдържащ властничес­ко волеизявление на държавен орган следва да съдържа точни данни за неговия издател (имена и длъжност). Липсата на такъв, какъвто е настоящия случай, лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт.

Изложеното в пълна степен важи и за електронните фишове като актове, с които се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретно лице - нарушител.

В конкретния случай, сред съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Това от своя страна възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

Действително нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдър­жа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания.

Казано с други думи, след като с електронния фиш се налага административно наказание, то последният задължително следва да бъде издаден от орган овластен да налага наказания за нарушения по съответния законов текст чрез издаване на наказателни постановления.

Все в тази насока следва да се добави, че в българското законодателство и в миналото и към настоящия момент, все още не са делегирани правомощия на технически средства, да изпълняват функциите на административно-наказващ орган. Последните могат да служат единствено като средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката дали действително е извършено такова нарушение и налагането на самото административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластени за това органи.

В конкретния случай, това е Министъра на вътрешните работи, който по закон има право да делегира функции на своите заместници, на Директорите на съответните ОД на МВР и респективно на Началниците на сектор “ПП” – КАТ по региони.

По делото няма данни, а и на съда не му е служебно известно, да има делегирани такива функции.

Освен изложеното, електронният фиш не съдържа и дата на издаване – рек­ви­зит, който също не е предвиден в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Този рек­ви­зит обаче е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са на­ли­чие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давност­ни и преклузивни срокове.

До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, така констатираните непълноти на ЗДвП следва да бъдат преодолени по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА / (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България/, като приложение следва да намерят съответните относими разпоредби на ЗАНН (в частност чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН).

КОНСТАТИРАНИТЕ ДО ТУК ЛИПСВАЩИ РЕКВИЗИТИ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ФИШ НЕСЪМНЕНО ВОДЯТ ДО ИЗВОД ЗА НЕГОВАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.

На следващо място, съдът счита, че за да бъде издаден електронен фиш за извършено нарушение, би следвало да има монтирана стационарна техника за видеонаблюдение в конкретния участък от пътя.

Видно от справка, с рег. № ППР 3776 от 18.03.2013 г. на ОД на МВР – Плевен отдел “Охранителна Полиция” е отразено:

“.... извършеното нарушене на ЗДвП, за което е издаден електронен фиш серия К и № 0459599 е установено с техничеко средство TFR1-М, с фабр. № 569/12 монтиран на служебен автомобил “***”, с рег. № ***.

На път І-3 “Бяла-Ботевград” в участъка на км.077+800 няма монтирана стационарна камера”.

Съдът счита, че Административно наказващият орган, не се е съобразил с ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП и въвеждане на понятието “електронен фиш” с измененията с ДВ бр.10/11 г. на закона, се допусна изключение от общите процедурни правила на ЗАНН, касаещи започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му /при доказано нарушение/ с издаване на НП.

Като всяко изключение от общите правила, издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, изчерпателно дефинирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно:

нарушението да е установено  и заснето с техническо средство и в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При тази формулировка на горната разпоредба се налага безспорния извод, че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано на пътното платно, а на съда му е служебно известно, че на територията на ОД на МВР – Плевен, в процесния участък от пътя няма такова устройство, а е използвана мобилна система за видеонаблюдение, която се намира в няколко полицейски автомобила и при които няма обективно видеозаснемане, а има субективно такова с участие на човешкия фактор – полицейски служители.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства е видно, че действително е налице утвърден образец на фиша със заповед №Із-305/04.02.2011г. /за които свидетелстват приобщените към доказателствения материал заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш и образец на електронен фиш – л.14 и л.15/, от който е видно, че описанието на нарушението се изчерпва с посочване единствено на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена” и „установена” скорост и на самото превишение.

Граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба, във вр. чл. 165, ал. 2,т. 6 и т.7 от ЗДвП, налага категоричен извод, че издаване на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, не налагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган.

За всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Противното разбиране би довело до недопустимо заобикаляне на закона и до стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с не осъществяване на активен  контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Съдът счита, че електронният фиш е издаден на жалбоподателя за нарушение констатирано в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 ЗДвП, поради което същият  се явява незаконосъобразен само дори на това основание.

         На следващо място, липсата на надлежно описание на нарушението в процесния електронен фиш, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който това описание се изчерпва с посочване само на дата и място на нарушението и стойности на “разрешена” и “установена” скорост и на самото превишение.

Превишението на скоростта обаче като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирана съответно в чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Във втората хипотеза от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие.

Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, неминуемо предпоставя неяснота и “гадаене” от страна на жалбоподателя, относно конкретните параметри на извършеното от него нарушение и пределите на следващата се за него отговорност от към правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

Неспазване на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, според който текст при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените служби обозначават местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение, а контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение.

В конкретния случай не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак, указващ осъществяването на контрол по спазването на правилата за движение, съответно знак, указващ осъществяването на видеоконтрол. Последното също е нарушение освен на материалния закон и на правото на защита на нарушителя.

Следва да се посочи, че в клип 6730 на обжалвания електронен фиш липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на нарушението в електронния фиш са посочени само географски координати. Безспорно те индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, на територията на Република България, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Обичайното описание на място би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място - име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място - общоизвестен обект, пътно съоръжение, конкретен път и др., като не без значение е и посочването на ограничението по какъв начин е направено – с пътен знак или не.

Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличието на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и т.н. Действително, от техническата характеристика на автоматизираното техническо средство № TFR1-M, става ясно, че изготвения от него клип съдържа информация за местонахождението под формата на географски координати. Въпреки това обаче, според съда при издаване на електронния фиш не съществува пречка, административния орган да обвърже тези координати с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в електронния фиш и да се предполага какво е имал предвид при издаването му , административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

В издадения електронен фиш е описано извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено,че същият е управлявал МПС със скорост 72 км/ч при разрешена 60 км/ч,с превишение от 12 км/ч,а в представената по делото разпечатка от радар № 569 фигурира засечена скорост 75 км/ч и превишение 15 км/ч, поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за извършеното нарушение.

От друга страна стойността на отклонението от разрешената скорост е съществено и за определяне на основанието за налагане на санкцията.

Освен това в приложения снимков материал не е отразено мястото на извършване на нарушението, което е посочено в ел.фиш.

Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал. 4 е определил условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител.Изискванията на чл.189,ал.4 от ЗДвП не могат да бъдат игнорирани,тъй като при тази формулировка на разпоредбата се налага изводът,че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а в случая е използвана система за видеонаблюдение, при която има човешки фактор,напр.относно разположението на автомобила, в който е монтирана системата за видеонаблюдение на скоростта.

При наличието на използвана система за видеоконтрол, която не е стационарна и/или при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН-чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.189,ал.4 и сл.от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Основателно е и възражението, че в електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване,в какъв срок и пред кой съд,което е нарушение на чл. 57, т. 10 от ЗАНН.

Описаните по – горе съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на електронния фиш са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността му.  

С оглед подробно изложените по-горе юридически и житейски съображения, Съдът намира, че електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при нарушаване на съществени процесуални правила и като такъв следва да бъде отменен.      

 Водим от горното,  Съдът


 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 0459566, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на Л.С.Г., с ЕГН ********** *** административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: